Р Е Ш Е Н И Е
№260210/8.12.2020г. 08 .12.2020 година град
Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХVІ
граждански състав
На тринадесети ноември две
хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав
Председател:
Георги Георгиев
при
секретаря Е. В.,
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 4447 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Д.Б.П. ***,чрез
пълномощник адвокат,със съдебен адрес ***, чрез адв.Т.-САК,срещу «ЗАД Далбог : Живот и здраве» АД, с която се претендира ответното дружество да
бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 12 000,00 лв.,частичен иск от
25 000,00 лв. парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди,в едно
със законната лихва от 10.02.2019 г. до окончателното изплащане и сумата от
533,88 лв.,частичен иск от 15 000,00 лв. парично обезщетение за претърпени
имуществени вреди на увредено МПС/специален автомобил за пътна помощ/ марка
„Форд“,модел „Транзит 190“ с рег.номер СН 2757 АТ, в едно със законната лихва
от 10.02.2019 г. до окончателното изплащане /след изменение на исковете/,в
резултат на ПТП,настъпило на 10.02.2019 г.,около 14.40 ч. на Автомагистрала „***“,в
посока от гр.Н. З. за гр.Б.,преди км.***,обл.Я..
В исковата молба се твърди,че на 10.02.2019 г.,около
14.40 ч. на Автомагистрала „***“,в посока от гр.Н. З. за гр.Б.,преди км.***,обл.Я.
било настъпило ПТП с участието на МПС марка „БМВ“,модел „520И“ с рег.номер У
3448 АХ,собственост и управлявано от С.К.К. и МПС /специален автомобил за пътно
помощ / марка „Форд“,модел „Транзит 190“ с рег.номер СН 2757 АТ,собственост и
управлявано от Д.Б.П.. Твърди се,че пътния инцидент настъпил при суха пътна
настилка,при отлична видимост и в светлата част на денонощието,като вследствие
на него тежко пострадал ищеца Д. Б.П..Били са му причинени телесни
увреждания-контузия на главата с травматичен оток на тъканите в теменните
области и кръвонасядания и охлузвания в размер на около 6 х 8 см.;контузии в
тилните области на главата и черепно-мозъчна травма с разкъсно-контузна
рана;контузиуя на гръдния кош;сътресение на мозъка,със загуба на съзнание и
липса на пълен и ясен спомен за случилото се;контузия на дясната раменна
става;контузия на дясното коляно;травматичен субарахноидален кръвоизлив и
световъртеж,гадене,виене на свят и др. Също така се твърди,че пострадалия
получил и придружаващи заболявания,изразяващи се в силни болки в областта на
главата /кръвонасядания и отоци/, дясната гривенна става, гръбначния стълб в
дясно, торса, силни и остри болки на дясната раменна става, като се оплаквал от
дезориентация, главоболие, свътовъртеж, виене на свят и гадене. Също така
получил изключително силни болки с множество мекотъканни хематоми в ляво и
дясно.Контузните рани на краниците, лицето и в областта на цялата глава били
болезнени и загрозяващи, което наложило да му бъдат извършениредица
интервенции. В следстие на настъпилото ПТП, ищеца постъпил по спешност с екип
на ЦСМП в общо тежко състояние, без ясен спомен за случилото се в хирургичното
отделение на МБАЛ „***“ гр.Я.. От приложената епикриза ИЗ № *** г. се
установявало,че ищеца бил хоспитализиран за периода от 10.02.2019 г. до
13.02.2019 г.,като след извършените прегледи му били поставени окончателни
диагнози,като врезултат на множеството тежки травми,на същия били извършени
редица интервенции,като се наложило и допълнителна медицинска помощ.
За пътния инцидент бил съставен протокол за ПТП № ***
г. по описа на РУ-Т. при ОДМВР-Я.,като съгласно същия виновен за настъпването
на произшествието билводача на МПС марка „БМВ“,модел „520И“ с рег.номер У 3448
АХ,собственост и управлявано от С.К.К.,който движейки се с несоъбразена скорост
с пътните условия по АМ и суха пътна настилка,движейки се със
скорост,несъобразена с характера и интезитета на движението,застига МПС,управлявано
от ответника,губи контрал и го блъска в задната му част. Виновния водач бил
навлязъл в лявата лента и след това в дясната лента по автомагистралата,когато
губи контрол и блъснал отзад МПС-то управлявано от ищеца. По случая било взето
административно отношение и на виновнияводач бил съставен АУАН № *** г. по
описа на РУ-Т. при ОДМВР-Я.,като в последствие билоиздадено и НП № *** г.
Твърди се,че ищеца след изписването си от болничното
заведение продължил лечението си в домашни условия. Врезултат на причинените му
увреждания не можел да се обслужва сам санитарно-битовите си нужди,като
продължавал да изпитва силни болки в областта на дясната ръка,дясното коляно и
подбедрица,главата,тазобедрената става,дясната половина на торса и горните
крайници,като потърсил допълнителна медицинска помощ изразяваща се в периодични
контролни прегреди.Същия бил подложен на продължително медикаментозно
лечение,което продължавало и към настоящия момент. Поради естеството на
лечението и проведените интервенции,ищеца билподложен на строго наблюдение с
рехабилитационни процедури. От травмите изпитвал болки и страдания,като
съгласно лекарските предписания му било препоръчано да извършва минимални
движения и да не се натоварва. Лечебният ивъзстановителен процес
продължавал,като при добро развитие се очаквало да приключи след около половин
година,като възстановяване на психическото здраве било възможно,но не можело да
се определи време затова. Получените травми се отразявали изключително злена психическото
му състояние. След инцидента билсилно подтиснат,леко раздразнителен и
нервен.Доведен бил до депресивно състояние,дълго време не му позволявали да
изпълнява семейните си задължения,да обслужва санитарно-битовите си нужди. Ищеца
се оплаквал от постоянни болки, породени от травмите. От амбулаторен лист от
18.02.2019 г. се установявало, че ищеца бил вътрешно напрегнат, лабилен, невротичен,
хиподепресиран, емоционално хипотомен и афектиран. Оплаквал се от безсъние, кошмарни
съновидения, стряскал се, не понасял светлини, бил разсеян, със загуба на памет
и не помнил, не се хранел, тревожно настроение. Констатирана била анахедония и
неспособност да се влезе в спокойно състояние, със забавен мисловен процес, неспокойство,
немотивиран страх. Ищеца бил емоционално снизен, със снижена памет, влошена
ретенция, неточна репродукция, амнезия, като му била поставена диагноза
„Постконтузионен синдром“ и му било изписано медикаментозно лечение, което
продължавало и към настоящия момент. От етапна епикриза от 19.02.2019 г.
издадена от лекар-специалист му била поставена основна диагноза
„Постконтузионен синдром“ и било
констатирано наличие на „Травматичен субарахноидален кръвоизлив“. Във връзка с
претърпените до момента операции,изследвания и лечение същия направил редица
разходи, които били във връзка с претърпяното ПТП и нанесените телесни и
душевни увреждания. В следствие на ПТП-то физическото състояние на ищеца било
увредено, за което претърпял и имуществени вреди изразяващи се в извършване на
разходи в болнични заведения и такива за лекарствени средства и др.,които били
необходими за лечение и възстановяване, като били направени и административни
разходи. Твърди се, че във връзка с възстановяването и лечението на ищеца са
закупени медикамети в размер на 197,00 лв. иразходи за закупуване на лекарствени
продукти в размер на 19,24 лв. и др.
Твърди се, че получените от пострадалия телесни
увреждания билив пряка и непосредствена последица от пътнотранспотното
произшествие настъпило на 10.02.2019 г.,около 14.40 ч. на Автомагистрала „***“,
в посока от гр. Н. З. за гр. Б., преди км.***, обл.Я. Вредите се изразявали
както във физически болки и страдания от получените телесни увреждания и
последващото болезнено и незавършило възстановяване, така и в претърпения
психимчески и емоционален стрес. В резултат на това,същия неможел да се грижи
сам за себе си,което предполагало до него да има постоянно човек,страдалот
понижено настроение,тревожност,нарушение на паметта и вниманието,изпитвал
панически страх,че случилото можело да се повтори в бъдеще. Също така бил с
редуцирани социални контакти и живеел при близките си. Също така пътния
инцидент рефлектирал по изключително болезнен начин физически и психически на
пострадалия, като провежданата до момента терапия с болкоуспокояващи лекарства
била продължена за неопределено време.
Също така се твърди,чеполучените увреждания по МПС-то
на ищеца били в пряка и непосредствена последица от пътнотранспортното
произшествие настъпило на 10.02.2019 г. Щетите по автомобила не били още
отстранени,като същите загрозявали външния му вид и намалявали неговата пазарна
стойност,като с оглед предназначението му на специален автомобил за пътна помощ
не се ползвал,което лишавало ищеца от доходи и месечна издръжка.
Ищеца твърди,че увределия го автомобил имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника «ЗАД Далбог : Живот и
здраве» АД, валидна към датата на ПТП, което ангажирало отговорността на
застрахователя за обезщетяване на причинените му от ПТП имуществени и
неимуществени вреди.Ищеца предявил извънсъдебно претенцията си към
застрахователя,но бил поставен отказ за изплащане на обезщетение.
Иска се уважаване на предявените
искове и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В депозирания в срок отговор ответникът оспорва
основателността на иска.Единственият безспорен факт бил наличието на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка ГО. Оспорва
твърденият механизъм на ПТП. Счита, че вина за настъпването му има ищецът,
който в нарушение на правилата на чл.24 ЗДвП се движил с неизправни стоп-светлини,
като е намалил рязко скоростта си, без да се убеди, че няма да създаде опасност
за останалите участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното
движение, с което станал предпоставка за възникване на ПТП, като е
възприпятствал останалите участници в движението, вкл. и водачът на лекия
автомобил БВМ, като навеждат възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Оспорва вида и характера на
получените увреждания, включително тяхната продължителност, като се излагат
твърдения, че ищеца получил мозъчно сътресение със загуба на съзнание, с оглед
на това, че бил освободен от болничното заведение без опасност за живота и в
добро общо състояние, без каквито и да било сериозни травми, констатирани на
място от лекарския екип. Оспорват се и причинените имуществени вреди, като се
твърди, че на ищеца е заплатена сумата от 977,22 лв. с която сума са погасили
задължението си към претенцията на ищеца за имуществени вреди. Прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който управлявал
МПС без поставен предпазен колан, като по негово немарливо поведение довело до
по-дълъг възстановителен период. Прави
възражение за съпричиняване в хипотезата на чл. 51,ал.2 ЗЗД.Оспорва представени по делото документи.
Оспорва и претенцията за лихва за забава, като счита, че при действието на
новия КЗ такава се дължи едва от окончателното произнасяне на застрахователя по
преписката по щета. Иска се отхвърлянето на претенциите, както и присъждане на
разноски.
В о.с.з. предявените искове се подържат
изцяло от пълномощника на ищеца-адв.Тунчев,който пладира за уважаването им,с
присъждане на разноски по делото.Представя и подрочна писмена защита.
Ответникът-застраховател не изпраща
представител в о.с.з. ,като с депозирани молби поддържа отговора на исковата
молба,представя доказателства и моли за отхвърляне на исковете претенции и
присъждане на разноски по делото.
Ямболски районен съд, след като обсъди становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното :
По делото е представен и
приет като доказателство протокол за ПТП № *** год., от който се установява, че
на посочената дата в 14.40 ч.,на автомагистрала „***“ км.***, общ.Т., е
настъпило ПТП с участници – “водач
В протокола
са описани видимите щети по двата автомобила в следствие на ПТП – то, като в
графата условия за настъпване е посочено, че водача на МПС 1 се движи със
скорост несъобразена с пътя и интензивността на движението и конкретни условия на видимостьвследствие на което
настига МПС 2, губи контрол и гоблъска в задната дясна част. Протоколът е
подписан от актосъставителя и двамата водачи.
Безспорно по
делото, а и видно от приложените писмени
доказателства , че МПС - 1, собственост на С.К.К. е било застраховано със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, валидна за периода 10.04.2018 год. –
10.04.2019 год. в ответното дружество.
За
установяване конкретния механизъм на ПТП,по делото е изслушена съдебна
автотехническа експертиза, извършена от в.лице инж.М.М., което съдът кредитира
изцяло, намирайки го за обективно и компетентно. От заключението е установено, че
на датата 10.02.2019 г., около 16.30 ч. специален автомобил Форд „Транзит 190“ се движил по
автомагистрала „***“, в посока гр.Б.. Движението се осъществявалопри оптимални
атмосферни и пътни условия-дневна светлина, суха и запазена асфалтова настилка,
ясно различима хоризонтална маркировка. Непосредствено преди произшествието
посочения автомобил с водач Д.П. е бил разположен в дясната пътна лента,спрямо
посоката на движение. При същите условия този автомобил е бил застигнат от л.а.
БМВ 520i с водач С.К.. Приближавайки специалнияавтомобил Форд/предвид
по-високата скорост на движение/, водачът на л.а. БМВ не е реагирал
адекватно-да навлезе в скоростната лента и да осъществи изпреварване,поради
което е настъпил попътен сблъсък. За автомобила Форд, ударът бил задно
ексцентричен, довел до последващо безконтролно аварийно транслиране по
настилката, съпроводено със завъртанеоколо вертикалната му ос. Окончателното
движение било преустановено, като част от платформата е навлязла под ниските
състави на матинелата, което било видно от приложения фотоалбум. Последицата от
настъпилото произшествие били материални щети по двете МПС-та, както и телесни
наранявания на водачана специалния автомобил Форд. Като причина за ПТП вещото
лице сочи поведението на водача на л.а. БМВ, който с неадекватното си
поведение, прилижавайки попътно движещото се МПС, с по-ниска скорост от тази с
която той е управлявал, не е предприелдействия за изпреварване, а е скъсил
дистанцията помежду им и е осъществил попътен сблъсък. В участъка където
настъпилопроизшествието нямалопътни знаци, които да променят статута на
движение на превозните средства помагистрален участък. Платното за движение, в
посоката и на двете МПС билос три ленти-аварийна лента, дясна пътна лента и
скоростна такава. Скоростната лента от ляво била ограничена от бяла, непрекъсната
линия, дясната пътна лента била разделена от скоростната такава от прекъсната
линия, като аварийната лента била ограничена от дясната пътна лента, посредством
непрекъсната осова линия. Преди настъпване на сблъсъка, специалния автомобил
бил разположен в дясната пътна лента, позиционирана между скоростната и
аварийна ленти. Предвид механизма на сблъсъка, водачът на автомобил Форд не е
имал техническа възможност да предоврати сблъсъка, поради това, че бил атакуван
отзад. Дори и да е възприел в огледалата за задни виждания наличието на застигащия
го автомобил БМВ, П. очаквал да бъде изпреварен през скоростната лента, която
била свободна за преминаване. Произшествието било посетено от контролните
органи на МВР ,които изготвили протокол за ПТП, като не бил извършен оглед на
местопроизшествие и това не позволявало да се определи скоростта на движение на
двете МПС-та. Определил е пазарната стойност на специалния автомобил,към датата
на настъпването на застрахователното събитие -10.02.2019 г. на 6000,00 лв., като
е използвал сайтове за употребявани МПС, специални автомобили Форд Транзит, произведени
в диапазона 199-1999 г., като съпоставил информацията с приложения снимков
материал. За степента на увреждане на частите и системите на посоченото МПС и
какви средства били необходими за ремонтирането им по пазарни цени, към датата
на зстрахователното събитие - 10.02.2019 г., в.лице дало заключение, че общата
стойност за възстановяване на причинената щета била в размер на 1511,10 лв., като
е изходил от опис-заключението по щетата изготвено от представители на
ответното дружество, като същото било лишено да извърши непосредствен оглед на
процесното МПС, поради факта, че същото било продадено, като необходимите
монтажно-възстановителни дейности и цени са показани в табличен вид. Също така
посочило, че за възстановяване на греда задна на платформата и носач преден ляв
на специализирания автомобил били необходими кумата от 321,60 лв.
В.лице е
посочило, че няма условия за определяне на щетата като тотална, с оглед на
това, че вразглеждания казус не било налице икономически нецелесъобразен
ремонт.Специалния автомобил форд „Транзит 190“ бил оборудван с три броя
предпазни колани.
При
изслушването му по реда на чл.200 ГПК, вещото лице инж.М. е уточнило, че с
оглед на това, че автомобила Форд „Транзит 190“ бил със спациално предназначение
затруднило изключително изготвянето на експертизата относно неговата
конструкция, като посетил три сервиза, които дали становища и касаели
традиционните елементи, като сумата от 1 511,10 лв. била минимална
приблизителна стойност, като автомобила бил продаден, а небракуван, като новите
собственици го възстановили за една доста висока сума. Кабината му била малка, стара
конструкция, като и двете стъкла били счупени. Средната пазарна стойност на
автомобила определил на база ценовия диапазон в който се предлагали този вид
автомобили. Информацията, че автомобила бил продаден получилот КАТ и от ищеца.
В сумата от 1511,10 лв. влизали и сумата от 321,60 лв. стойността на задната
броня и системата за окачване. С оглед на това, че нямало извършен оглед на
местопроизшествие не можело скоростта да се определи по метода Делта Ве който
бил пряко ангажиран със стойностите на деформация, коите щели да се измерват.
Ударът спрямо автомобила със специално предназначение бил ро-силно изразен в дясно-задна греда и задни светлини.
Вматериалите по делото нямало информация относно състоянието на карданния вал и
скоростната кутия, но един такъв попътен сблъсък могжело да ги повреди. Нямало
данни лебедката да е имала директен
контакт с твърди предмети, като повредите на лебедката и скоростната кутия дали
са в причинно –следствена връзка с процесното ПТП можело да се установи само
ако имало извършен оглед наместропроизшествие.
По делото е
приета и комплексна съдебно-медицинска експертиза,извършена от вещи лица д-р Ч.-***д-р
Й.С.-специалност *** и след дипломна квалификация по съдебна медицина и д-р Л.Д.-***,
чиито заключение съдът възприема като компетентно и обективно.
Съдебно-медицинската експертиза установява, че пострадалия ищец Д.Б.П., вследствие
на ПТП-то от 10.02.2019 г. получил автомобилна травма-травма като водач на
специален автомобил за пътна помощ при неговото блъскане отзад по време на
движение, при което получил-контузия на главата с болезнен травматичен шок на
тъканите; охлузвания; кръвонасядания и болки в тилните области на главата.Като
се имало предвид установените травми в областта на главата и оплакванията му от
виене на свят,зешеметяване и др.подобни,ставало видно,че е получил и сътресение
на мозъка,което протекло с вегетативни прояви и с липса на пълен и ясен спомен
за случилото се,но без данни за изпадане в безсъзнателно състояние до степен на
кома. Получил е и контузия на дясната раменна става с болки в областта на
дясното рамо,които се засилвали при функционална активност на раменната
става,като по този повод билприет по спешност за лечение в хирургичното
отделение на МБАЛ-Я.. Получените от пострадалия увреждания,добре отговаряли да
са били получени при възникналото ПТП, по начин и време, както съобщавал и
самия пострадал в предварителните сведения. От вида и характеритиката на
установените травматични увреждания, пострадалия билполучил сравнително леки
травматични увреждания, като при правилното им протичане на оздравителните
процеси заздравявали за срок от около две седмици, като се очаквало да се
възстанови напълно и не била налице причина това да не се случило. Изтърпените
болки и страдания от пострадалия непосредствено след произшествието и през
следващите няколко дни били по-интензивни, като същите не били толкова силни, с
оглед на това, че не били данни за сериозни травматични увреждания, като
усещането за болка било строго индивидуално. Според вещите лица от получените
травматични увреждания от пострадалия, не били налице данни и не се очаквало да
нарушат съществено здравословното му състояние, като не били засегнати
функциите на вътрешните органи, касаещи гръдната и коремна кухина, както на централната нервна система и крайниците.
Относно черепно-мозъчната травма, вещите лица са заключили, че пострадалия е
получил травматични увреждания на меките тъкани на главата, изразяващи се в
оток на тъканите, охлузвания, кръвонасядания и различни наранявания вобластта
на главата. От изброените по-горе травми било установено, че пострадалия не е
получил разкъсно-контузна рана на главата, сътресение на мозъка със загуба на
съзнание, травматичен субарахноидален кръвоизлив. Пострадалия получил
сътресение на мозъка, но не било налице дани, които да говорят, че то е
протекло с изпадане в състояние на безсъзнателно състояние от степен кома. В
конкретния случай не били налице данни, които да говорили за сериозна
черепно-мозъчна травма, която да е протекла с изпадане на пострадалия в
състояние на кома. Също така не билиналице данни, които да говорили за някакъв
кръвоизлив в областта на мозъка или неговите обвивки : под или над твърдата
мозъчна обвивка или в областта на меките мозъчни обвивки. Докато е бил
налечение в болницата в гр.Я., са му били извършени такива изследвания, като не
били установени такива кръвоизливи в областта на мозъка или обвивките му, като
не били налице и клинични данни, които да говорили за такива сериозни
травматични увреждания. Посткомоционният синдром настъпвал след тежко
сътресение на мозъка. При пострадалия билиналице оплаквания като постоянно
главоболие, негативни прояви, изтръпване на крайниците, нарушена функция на
вегетативната нервна система и др. При проучване на представените доказателства
по делото, в.лица не установили такива данни. Също така в.лица са посочили, че
ищеца е преживял остра стресова реакция с последвало посттравматично стресово
разстройство, като с оглед получените травми в областта на главата, първоначално
се получавало състояние на „зашеметеност“ с известно стесняване на полето на
ясното съзнание, стеснение на съзнанието и невъзможност на възприемането на
стимули и дезориентация. Това състояние можело да бъде последвано от
вегетативни признаци на тревожност, чувство на страх и застрашеност, което
продължавало кратко време. В последствие можели да се появят сиптоми изключващи
епизоди на повтарящото се изживяване на травмата, кошмарни сънища, емоционална
лабилност до притъпеност, анхедония и избягване на действия и ситуации, напомнящи
на травмата. Пълното възстановяване на пострадалия след описаните сравнително
повърхностни и леки травматични увреждания след ТПТ-то било най-очаквания възможен
резултат за същия. не били установени данни, които да говорили евентуално за
настъпване на някакви усложнения. Относно дали от получените травми по главата,
гръдния кош, по дясната половина на челото и в теменната област и др.
вследствие на процесния пътен инцидент, вещите лица са отговорили, че
получените увреждания заздравявали напълно, без никакви видими трайни белези. Също
така в.лица са отговорили, че получените увреждания от пострадалия добре
отговаряли да сабилиполучени при незакопчан от същия предпазен обезопасителен
колан, и ако в конкретния случай ако е бил с предпазен колан, то получените от
него сравнително леки увреждания, можелода бъдат и по-леки такива. По делото
липсвало данни, от които да било видно, че ищеца се е явявал на контролни
прегледи, след изписването му от болницата, като не са установени данни, същия
да е изпадал в състояние на пълно безсъзнание, до степен кома. Също така не
били установени данни за по-продължителен период на възстановяване, нито за
травматичен субарахноидален кръвоизлив. Налице били данни, че освидетелствания
еднократно посетил лекар-ортопед и психиатър, като нямало данни за извършени
прегледи и дали е провеждано предписаното лечение, като не били спазени
предписаните му препоръки в епикризата за контролни прегледи и консултации с
нервно хирург. Отметената патология била временно разстройство без
значимагежест и продължителност, което давало основание на в.лице психиатър да
се произнесе, че възможността за справяне със стресогенната ситуация са добри и
не се предполагало да има остатъчна сиптоматика. Било налице положителна
динамика в психичните процеси, емоционалната реактивност не била засегната
значимо и следвала обичайния клиничен ход с положителен изход в случая. Предвид
подпраговите психични сиптоми имало голяма вероятност за клинично оздравяване. Налице
била непосредствена и ясно изразенапо време връзка между влиянието на стресора
в случая ПТП и началото на сиптомите и състояния довели до боледуването.
При изслушването им по реда на чл.200 ГПК, вещите
лица са уточнили, че само това били уврежданията, които били констатирани при
прегледи иизследвания на главата. В теменната област на главата били установени
наличие на травматичен оток на тъканите, а в тилната област на главата са
установени само болки и не били установени никакви други травматични увреждания
в областта на меките черепни покривки, счупване на черепни кости, кръвоизливи
под или над мозъчните обвивки, както и в областта на самите мозъчни хемисфери.
Получените повърхностни травми вобластта на главата са причинили на пострадалия
болка и страдание,като сътресението на мозъка представляваловременно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, като получените
увреждания били извън разпоредбите на чл.128 и чл.129 НК. Не били установени
видими травматични увреждания в облатта на рамото, като диагнозата „контузия на
дясната раменна става„ била поставена само
по сведение на пострадалия. Водещата диагноза при приемането му в
болничното заведение била „контузия на главата, с данни за състресение на
мозъка“, като с такава диагноза пострадалите се приемали за наблюдение в
отделението по травматология. Също така в.лице д-р Ч. разяснява,чеслед като се
имало предвид, че колана фиксирал тялото на пътника или водача на автомобила,като главата била
свободно подвижна. При рязко спиране на автомобила или при рязко потегляне, възниквали
механизми на увреждане в областта на врата по механизма на камшичния удар. Това
се получавало при рязко тласкане на главата напред-назад, включително и
изкълчване на стави, контузии на гръбначния мозък. В случая установили само
травматично увреждане в теменната област на главата, болки във врата и
охлузване, които добре отговаряли да са получени при политване на тялото напред
и удряне на главата с теменната област по покрива на тавана на автомобила. Ако
пострадалия е бил с предпазен колан,то нямало как главата,освен движението
напред и назад,то не можело толкова напред и нагоре да бъдело,че да се удари в
тавана. На тези въпроси можело да се отговори само по вида на оглежданията за
тяхната локализация и механизма на получаването. Не са били там и затова са отговорили,че вероятно
пострадалия е бил без предпазен колан.
Експертизата
е оспорена в частта й относно предпазния обезопасителен колан от пълномощника
на ищеца с оглед на това,че кабинката била малкаи тези увреждания можели да се
получат и тогава,кагота ищеца е бил с колан.
Също така
в.лице Л.Д. е разяснила,че освидетелтваното лице е прекарало остра стресова
реакция, която била краткотрайна в
рамките на няколко минути. Постравматичното разстройство, което било
диагностицирано и отразено в амбулаторния лист, след прегледа при психиатър, не
отговаряли на изискването за поставянето на тази диагноза защото се
предполагало, че това състояние се образувало, организирало или появявало на
по-късен етап от време. С оглед на това, че ищеца е бил поспитализиран в
болницата в гр.Я. и е бил наблюдаван от хирург, като изрично било предписано, че
трябва да бъде наблюдаван и от нервнохирург. Тези изисквания съществували за да
се предпази човек от травматичните състояния,които възниквали след острия
стрес. Тази диагноза, която била поставена от психиатър не коренспондирала със
състоянието, с изискването и препоръките за добро лечение.
Съдът изслуша
ищеца Д. Д. П., който заяви, че
произшествието станало на 10.02.2019 г., след обяд, по посока гр.Б., преди
разклона за гр.Я.. Движел се със сколост около 90-95 км. в час в дясната лента.
Имал поставен обезопасителен колан, който бил изправен и стандартен за
автомобила. Както пътувал чул свистене на гуми и при следващия му спомен се
осъзнал, когато била станала катастрофата и ударът който получил отзад. Всяка
седалки била с колан, като автомобила бил три местен. Автомобила който
управлявал бил с единична кабина-малка, при което самия удар отзад, главата му
се ударила отзад в самия прозорец. За самата катастрофа нямал спомен точно, но
кабинката на самия автомобил била малка и понеже бил по-висок се ударил
най-вероятно в страничното задно и предно стъкло на автомобила.
Разпитания по
делото свидетел С.К.К. дава показания, че си спомня за ПТП-то като всичко било
по негова вина. Случило се на автомагистрала ***, малко преди разклона за гр.Я.,
след обяд,като движението не било натоварено,времето било нормално, не било
мокро и не валяло. Не забелязъл на време автомобила управляван от ищеца, защото
имало лек завой и изкачване и спускане, но според него на около 300-400 м., преди
ПТП-то. И двата автомобила се движили по посока към гр.Б., в дясната лента до
аварийната. Не може да определи скоростта на специалния автомобил, но той
управлявал автомобила със скорост 130 км.в час на тампомат. Когато видял, че го
приближава, натиснал спирачките, бил в паника и не може да определи скоростто с
която го ударил. Не бил забелязъл специалния автомобил управляван от ищеца да
увеличава или намаля скоростта на движение, като не бил подавал никакъв сигнал,
просто натиснал спирачката и се уплашил, като не се опитал да го заобиколи.
След като настъпило ПТП-то и двата автомобила били напред по посока на
движението, като за него ударът бил в предната част, а за него в задната част.
И двата автомобила се завъртели, както неговия автомобил се ударил в
огражденията на едната и на другата мантинела и останал да гледа към пътното
платно, като не забелязал специалния автомобил марка Форд дали се е въртял и в
кои части се е ударил. По неговия автомобил предницата му била огъната
странично, била ожулена, като не забелязъл по специалния автомобил какви са
уврежданията. На мястото пристигнала линейка, прегледала го, като имал рани по
главата която превързали. От МВР му написали акт, като констатирали, че се
движел с несъобразена скорост с пътната обстановка и създал предпоставки за ПТП.
Пробвалиги за алкохол, като и двете проби били отрицателни. И двамата водачи
били в болница, като ищеца имал видими наранявания, но не можел да си спомни в
коя част били, имал състресение. До колкото знаел и ищеца колкото му споменал с
глава счупил предното стъкло, като видял същия извън колата и не можел да каже
дали е имал или не колан. Не се качвал в неговия автомобил и не може да каже
какво е разположението вътре.
Разпитания по
делото свидетел Б. П. Д.,баща на ищеца, дава показания, че на 10.02. му се
обадили ,че синът му е претърпял ПТП, което станало на влизане в гр.Я. на
магистралата. Синът му бил в болницата в гр.Я., където отишъл и той. След като
го посетил видял, че лежи и бил дезориентиран в неврологичното отделение. Говорил
завалено и нищо не можело да му се разбере, като останал там три дни и искал да го изпишат, защото били в една
стая с момчето което го ударило с автомобила. След като се прибрал в къщи
станало по-лошо, взел да не се храни, което наложило той да си отложи
коранографията и със съпругата си да го гледат. Състоянието в което го видял в
болницата продължило околомесец и повече. Оплеквал се, че на много места е
ударен в десния крак, в главата отпред и отзад имал рани, гърдите го стягали и
го боляли от колана. Месец и нагоре бил на
легло, като с майка му му давали хапчета, той не ставал от леглото. Дълго
време не ходил на работа, а когато шофирал се страхувал и според него нямал да
се възстанови цял живот, като щял да има травма от катастрофата. Имало
подобрение от лекарствата които пиел, не било както в началото, но травма имало
от катастрофата. Говорил заваляно, като с майка му не можели даму разбират
какво говори, като казвал, че гоболят много главата и гърдите. Споделял му, че
като станала катастрофата бил с колан, не карал много бързо и не бил виновен, бил
с олан и карал внимателно. Винаги му казвал на магистралата да кара с колан и
ако не е имал такъв е щял да излезе от камиончето.
По делото са
събрани множество писмени доказателства,съответни медицински документи касаещи
здравословното състояние на ищеца.
Представена е
молба от 20.03.2019 г.,видно от която ищеца Д.Б.П. е заявил пред
ответника-застраховател претенцията си за обезщетяване на претърпените от него
вреди-имуществени и неимуществени вразмер на 30 216,24 лв., вследствие на
ПТП от 10.02.2019 г., като е образувана щета и с уведомление от 20.06.2019 г.
ищеца е уведомен от ответника-застраховател, че не можело да се ангажира с
определяне и изплащане на претендираното от тях обезщетение и претенцията им не
следвало да бъде уважавана.
При тази фактическа обстановка ,съдът прави
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на
чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя
на причинителя на вредата,като с договор за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно задтрахователно правоотношение, породено
от договора за застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на
вредата, расп. собственика на автомобила и застрахователя. Наред с това следва
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорността на прекия причинител-застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди-следва да са установени следните
факти: настъпило ПТП и неговия механизъм; противоправно поведение на виновния
водач; претърпени имуществени и неимуществени вреди, наличието на пряка
причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП. Съгласно изискванията на
чл.498 КЗ, установяващ абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпилото застрахователно събитие
срещу застраховател, увреденото лице,което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна
претенция по реда на чл.380 КЗ.Ако застрахователя не е платил в срока по чл.496 КЗ,откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера
на определеното или изплатено обезщетение, пострадалия може дапредяви
претенцията си пред съда.
В случая
ищеца е предявил извънсъдебно претенцията си пред застрахователя-ответник,който
е отказал да плати обезщетение, с оглед на което иска е допустим и следва да
бъде разгледан по същество.
Разгледан по
същество иска е частично основателен.
Осъществени
са законовите предпоставки зда ангажиране отговорността на застрахователя-ответник.
Безспорно е установено, че гражданската отговорност на С.К.К., управляващ МПС
„БМВ“,модел „520 И“ с рег.номер У 3448 АХ, към 10.02.2019 г. е бил застрахован
при ответника въз основа на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ валидна от 10.04.2018 г. до 10.04.2019 г.
С оглед на
това съществуването на застрахователно правоотношение между деликвента и
застрахователя е безспоно,както и осъществяването на ПТП с участието на
застрахования и ищеца.
По отношение
на противоправното и виновно поведение на водача на автомобила С.К.К.,управляващ МПС „БМВ“, модел
„520 И“ с рег.номер У 3448 АХ, деянието е установено от заключението на САТЕ, което
се кредитира от съда намирайки го за
обективно и компетентно. От същото се установява, че водачът на посоченото МПС
е извършил действия, с които се е движил със скорост несъобразена с пътя и
интезивността на движението и конкретните условия на видимост, в следствие на
което е застигнал специалния автомобил управляван от ищеца, като го блъснал в
задните части. С поведението си водачът на автомобила е нарушил разпоредбата на
чл.20,ал.2 ЗДвП, съгласно която водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. Също така е нарушил и чл.20,ал.1, съгласно която водачите
са длъжни да контролират непрекъснатото пътните превозни средства,които
управляват. Следователно поведението на С.К.К.,у правляващ МПС „БМВ“,модел „520 И“ с
рег.номер У 3448 АХ е противоправно. Вината на дееца се презюмира на
осн.чл.45,ал.2 ЗЗД. Презумцията не беше оборена. С оглед на това настоящия
съдебен състав счита, че фактическия състав на деликта е налице.
Уврежданията
получени от ищеца, съдът приема за установени от заключението на СМЕ и от
гласните доказателства.С ъдът счита, че показанията на близък на ищеца-неговия
баща, в частта им за наличието на телесни болки и стрес следва да се кредитират,
съобразно критериите за преценка на гласните доказателства по чл.172 ГПК, тъй
като са в съответствие с всички обстоятелства по делото. Заинтересовността на
свидетел сама по себи си не е пречка за кредитиране на показанията му, доколкото
в тази им част не противоречат на останалите доказателства по делото. Вещите
лица по СМЕ дават категорично заключение за настипилите увреждания, сочат и
като пряка и непосредствена причинна връзка между ПТП и вредите.
По отношение
на иска за обещетение за имуществени
вреди :
Същия е
предявен след изменението му по чл.214 ГПК за сумата от 533,88 лв.
Имуществените вреди касаещи степента на
увреждане начастите и системите на специалния автомобил за пътна помощ са
установени с помощта на в.лице по назначената САТЕ, като същите възлизат на
1511,10 лв. От тази сума е приспадната сумата от 977,22 лв. изплатени на ищеца
от ответното дружество-застраховател. С оглед на това,настоящия съдебен състав
счита иска за основателен и доказан в посочения размер и като такъв следва да
бъде уважен изцяло.
По отношение
на размера на обезщетението ,дължимо от ответника по иска за неимуществени
вреди : Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания
от ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. В тази връзка следва да се
вземат предив критериите,приети в ППВС № 4/1968 г. ,където понятието
„справедливост“ е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства,които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението.Такива обективни обстоятелства са обема,характера
и тежеста на увреждането,интензитета и продължимостта на търпимите болки и
страдания,физическите и психологически последици за увредения и др.,преценени в
тяхната съвкупност,на приноса им спрямо увреждането. В решение № 177/27.10.2009
г. по т.дело № 14/2009 г.,т.к., II т.о. на ВКС е прието,че
обезщетението е онзи точен паричен еквивалент не само на болки и
страдания,понесени от конкретното увредено лице,но и на всички неудобства, емоционални
,физически и психически сътресения, които съпътстват същите. Според практиката
на ВКС понятието „неимуществени вреди“ обхваща всички онези телесни и
психически удреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания,формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт
за определен период от време. Критерият за справедливост е всякога детерминиран
от съществуващата в страната икономическа конюктура и от общественото му
възриемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната
държава.
В процесния
случай настоящия съдебен състав преценявайки събраните по делото
доказателства-съдебно-медицинска експертиза и свидетелските показания за
преживяните от ищеца болки и страдания от получените травми,последвалото
лечение, продължителността на възстановителния период, последствията от
травмите и прогнозата за състоянието на ищеца, съдът намира, че общия
справедлив размер за обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди
е в размер на сумата от 4000,00 лв.
В конкретния
случай ищеца е претърпял телесни увреждания контузия на главата с болезнен
травматичен шок на тъканите;охлузвания; кръвонасядания и болки в тилните
области на главата. Като се имало предвид установените травми в областта на
главата и оплакванията му от виене на свят, зешеметяване и др.подобни,ставало
видно, че е получил и сътресение на мозъка, което протекло с вегетативни прояви
и с липса на пълен и ясен спомен за случилото се, но без данни за изпадане в
безсъзнателно състояние до степен на кома. Получил е и контузия на дясната
раменна става с болки в областта на дясното рамо, които се засилвали при
функционална активност на раменната става, като по този повод билприет по
спешност за лечение в хирургичното отделение на МБАЛ-Я., като престоя му там
се състоял от три дни. От данните от медицинската експертиза, се
установява, че ищеца не е получил значителни травматични увреждания, като при
правилно протичане на оздравителните процеси следвало да приключат в срок за
около две седмици. Също така не били налице данни, като не се очаквало
получените от ищеца травматични увреждания да нарушат съществено здравословното
му състояние. Същите
в своята съвкупност са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалия, като същите са извън случаите на чл.128 и 129 НК, т.е.
лека телесна повреда.
При определяне размера на
обезщетението за претърпените от ищеца травми и придружаващите ги болки и
страдания, включително в рамките на оздравителния процес, съдът отчита както
горните обективни факти, така и данните за субективното им отражение върху
физическото и психично здраве на ищеца, установени от показанията на разпитаните
по делото свидетели- неговия баща. Същите сочат на силен интензитет на
страданието на ищеца вследствие катастрофата. Освен това след изписването му от
болницата в продължителен период от време около месец и половина бил на легло и
не се хранил пълноценно, изпитвал силни болки, като бил обгрижван от близките
си. През целия период на възстановяване, не можел да ходи и на работа, като след
катастрофата започнал да изпитва страх от пътуване с автомобил ,което наложило
да бъде придружаван от баща си.
Т.е данни по делото сочат, че като лице на млада и трудоспособна възраст, ищецът е претърпял физически болки и страдания. В началото
болката му е била с особено силен интензитет, който с времето са намалявали. С
оглед на това, че ищеца бил приет по спешност в болнично заведение, където е
престоял за срок от три дни и последващото възстановяване за срок от около
месец в домашна среда където е бил подпомаган от своите родители, като и
свързаното с това нестабилно психическо
състояние, обичайни в такива случаи, и икономическата обстановка в страната,
мотивират съда да счете за справедливо присъждането на посоченото по-горе обезщетение
за неимуществени вреди.
Съдът съобразява също и, че
в случая е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Не се установи, ищецът да
е допринесъл за увреждането по твърдения в отговора на исковата молба начин,че
се е движил с неизправни стоп-светлини и рязко да е намалил скоростта си,без да
се убеди,че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и че
няма да затрудни излишно тяхното движение,с което е станал предпоставка за
възникването на ПТП-то. Такива данни не се съдържат както от изслушената САТЕ, така
и в свидетелските показания на С.К.К., който заявява,че вина за настъпилото ПТП
има само той, като в тази насока възраженията на ответника-застраховател са
неоснователни. Основателни обаче, се явяват възраженията им,относно
обстоятелството, че при управление на специалния автомобил ищеца е бил без
поставен обезопасителен колан. От изслушаната по делото СМЕ, се установява, че
в момента на катастрофата, ищеца Д.Б.П. е бил без поставен обезопасителен
колан. Вещите лица подробно са посочели, че уврежданията които е получил ищеца
добре отговаряли да са получени при незакопчан от пострадалия обезопасителен
колан и ако той е бил с такъв, то получените от него сравнително леки увреждания,
можели да бъдат и по-леки. В тази насока съдът не кридитира обясненията на
ищеца, че при управлението на автомобила е бил с поставен обезопасителен колан,
че получените от него наранявания в областта на теменната област на главата са
получени поради това,че кабината на автомобила била малка и същите са от удар
на главата му със страничното задно и предно стъкло на автомобила, нито тези
дадени от баща му, че ако той е бил без поставен предпазен колан е щял да
изхвърчи от автомобила. Вещите лица по СМЕ са категорични, че ако ищеца беше
с обезопасителен колан, той щял да
фиксира тялото му към седалката на автомобила, като е нямало да политне тялото
му напред и нагоре и да получи съответните наранявания.
Поради това ЯРС счита, че
възражението на застрахователното дружество за съпричиняване на вредите е
доказано и основателно, като определеното по справедливост обезщетение за
неимуществени вреди следва да се намали
до сумата от 3000,00 лв., до която сума иска следва да се уважи. За
разликата от 3000,00 лв. до предявения размер до 12 000,00 лв.,иска следва
да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Върху определените от съда
главници по исковете за имуществени и неимуществени вреди, следва да се присъди
и законна лихва за забава. При уредбата
на отговорността за неточно във времето изпълнение на задължението да се
заплати застрахователно обезщетение, законодателят в действащия КЗ е възприел
подхода да разграничи отговорността на застрахователя от тази на причинителя на
деликта. Макар последният да е задължен от датата на увреждането – чл.84, ал.3 ЗЗД, застрахователят е отговорен за лихвите за забава не по общото правило в
ЗЗД, а по специалните правила на КЗ, а именно: чл.493, ал.1, т.5, вр.чл.429,
ал.2, т.2, вр.ал.3 КЗ, които предвиждат, че застрахователят покрива
отговорността за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице, тези лихви се включват в застрахователното обезщетение
и се плащат от застрахователя в рамките на лимита на неговата отговорност –
застрахователната сума. По отношение на началния момент на дължимост, е прието,
че от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. От анализа на данните по делото
става ясно, че най-ранната дата за която са налице доказателства, че
застрахователят е уведомен за настъпване на застрахователното събитие е
20.03.2019 г., от когато датира заявлението на пострадалия за заплащане на
обезщетение. Следователно, обезщетението за забава върху сумите по исковете за
имуществени и неимуществени вреди, следва да се присъди от тази дата. Претенцията
за заплащане на лихва за забава върху исковете суми за имуществени и
неимуществени вреди от датата на увреждането-10.02.2019 г., до 20.03.2019 г.
следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските :
На основание чл.78,ал.1 ГПК
ищеца има право на разноски съразмерно с уважената част от иска и такива
следвада му се присъдят в размер на 261,47 лв.
В договор за предоставяне на
правни услуги от 08.07.2020 г. /л. 399-400/, сключен между клиент Д.Б.П. и
адвокат Д. С. Т. от САК, е уговорено
осъществяване на процесуално представителство и защита по делото. Изрично е
посочено, че на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА клиентът е освободен от заплащане
на възнаграждение. С оглед крайния изход от делото, са налице предпоставките за
осъждане на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве"АД гр.София да заплати
на адвокат Д. С. Т. от САК, възнаграждение за оказаната от него
безплатна адвокатска помощ на ищеца в производството. Когато съдът определя
възнаграждение за адвокат по правилото на чл. 38, ал. 2 от Закон за
адвокатурата следва сам да определи размера на възнаграждението. Неговият
размер се определя едностранно, съобразно Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като предоставянето на
правната помощ е безплатно. Когато случаят попада в приложното поле на чл.7,
ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., възнаграждението се определя на база
защитавания материален интерес. Определеното по чл.7, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г., съобразно защитавания материален интерес, адвокатско възнаграждение,
съдът присъжда частично, когато защитаваният интерес е уважен частично, какъвто
е настоящия случай. Материалният интерес за ищеца в производството е частично
уважен за общо 3533,88 лв., поради което на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г., следващото се възнаграждение е в размер на 177,37
лв., като в тази насока възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение се явява неоснователно, с оглед на това, че същото
се определя от съда. Към тази сума следва да се прибави и сумата от 750,00 лв.
разноски за възнаграждение на вещи лица или общо сумата от 927,37 лв., като на
ищеца следва да се присъдат разноски съразмерно с уважената част от иска или
сумата от 261,47 лв.
На основание чл.78,ал.3 ГПК
ответника също има право на разноски съгласно отхвърлената част от иска. Ответника
е направил разноски в размер на 1675,00 лв.,като в тази сума влиза и сумата от
300,00 лв. възнаграждение за юрисконсулт определена от съда съгласно
фактическата и правна сложност на делото,като на ответника се дължат разноски в
размер на 1202,74 лв.
На основание чл.78,ал.6 ГПК
ответникат следва да бъде осъден да заплати в полза на ЯРС сумата от 120,00 лв.
държавна такса върху уважения размер на исковете.
Водим от горното, ЯРС
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве"АД ЕИК : ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. “Г.М.Димитров“
№ 1, представлявано от изпълнителните директори Б. Г.И. и Р. В. М., да заплати на Д.Б.П. ***, с ЕГН **********,
със съдебен адресат адв.Д. ***, на
основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 3000,00 лв./три хиляди лева/, частичен иск
от 25 000,00 лв. представляващи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди-болки и страдания от телесни увреждания и сумата от 533,88 лв. /петстотин тридесет и
три лв. ш осемдесет и осем ст./частичен иск от 15 000,00 лв., представляващи
обезщетение за причинените му имуществени вреди на увредено МПС /специален автомобил за пътна
помощ/ марка „Форд“, модел „Транзит 190“ с рег.номер СН 2757 АТ от ПТП на
10.02.2019 г., причинени виновно от застрахования при „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве"АД по застраховка „Гражданска отговорност“ водач С.К.К.
на автомобил марка „БМВ“, модел „520И“ с рег.номер У 3448
АХ, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 20.03.2019 г. до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимущствени
вреди за разликата над сумата 3000,00 лв. до предявения размер от
12 000,00 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН,
като ОТХВЪРЛЯ исковете и в частта за
лихвата за забава върху сумите от 3000,00 лв. и 533,88 лв. за периода от 10.02.2019
г., до 20.03.2019 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД ЕИК : ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. “Г.М.Димитров“
№ 1, представлявано от изпълнителните директори Б. Г.И. и Р. В. М., да заплати на на Д.Б.П. ***, с ЕГН **********,
със съдебен адресат адв.Д. *** основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото
разноски в размер на сумата 261,47 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД ЕИК : ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул.“Г.М.Димитров“
№ 1, представлявано от изпълнителните директори Б. Г.И. и Р. В. М., да заплати
на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на ЯРС, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 120,00
лв.
ОСЪЖДА Д.Б.П.
***, с ЕГН ********** ,със съдебен адресат адв.Д. ***, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве"АД ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. “Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от
изпълнителните директори Б. Г.И. и Р. В. М. основание чл.78,ал.3 ГПК
направените по делото разноски в размер
на сумата 1202,74 лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: