№ 415
гр. В., 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ, в публично заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.а
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело №
20213100502712 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по въззивната жалба вх.рег.№ 32690/24.09.2021г от Д.
Н. Ч. ЕГН ********** с адрес: гр.В. ул.„СТР." № 23 ет.5, на осн.чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН, в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М. срещу решението на
ВРС–20с-в № 1167/19.09.2021г по гр.д.№ 8111/2021г в частта му, с която е оставена без
уважение молбата й за налагане на мерки за защита от домашно насилие в полза на детето
М. срещу К. М. Б. ЕГН ********** от гр.ПЛ., ул.„Б." № 5.
Счита решението в тази част за незаконосъобразно, като излага следните доводи:
С решението съдът е задължил К. М. Б. да се въздържа от извършване на актове на
домашно насилие спрямо Д. Н. Ч., на осн.чл.5 ал.1 т.1 от 33ДН, като същевременно е
оставил без уважение молбата й, подадена в качеството на майка и законен представител на
малолетното дете М. за налагане мерки за защита от домашно насилие срещу бащата.
В мотивите си съдът е приел за установено от обективна и субективна страна, че
ответникът е осъществил срещу молителката Ч. акт на домашно насилие на 25.05.21г, което
е станало в присъствието на детето М.Б., като същевременно не е зачел въведената с
разпоредбата на чл.2 ал.2 ЗЗДН презумпция, съгласно която за психическо и емоционално
насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
За да отхвърли молбата за защита на майката в качеството й на законен представител
на малолетното дете, съдът е приел, че въпреки разпоредбата на чл.2 ал.2 ЗЗДН, бил длъжен
да изследва дали възприетият от детето акт на домашно насилие спрямо друго лице
1
действително имал за резултат трайно негативни последици за детето.
В конкретния случай, според съда, детето било разстроено от продължителния, тежък
конфликт между родителите, вина за който имат и двете страни и състоянието на детето не
било плод на едностранните действия на ответника.
Тези мотиви на съда са незаконосъобразни и в противоречие с доказателствата по
делото.
Законодателят е въвел презумпцията на чл.2 ал.2 от ЗЗДН, която изключва
възможността съда да преценява всеки конкретен случай на домашно насилие спрямо друго
лице как се е отразило на детето.
Това е така, тъй като проявите на каквато и да насилие на единия родител спрямо другия в
присъствието на детето, неминуемо се отразява на неговото нормално психическо развитие
и всяка подобна проява следва да бъде санкционира.
Независимо от горното, от събраните по делото гласни доказателства,
безпротиворечиво се установява, че детето е възприело емоционалното насилие от страна на
баща си спрямо майка му и е било силно разстроено и стресирано от това.
От съдържанието на приетия по делото електронен документ по смисъла на чл.184
ГПК, се установява, че в края на записа, в присъствие на детето, бащата се е обърнал към
майката с думите: „Д., съвсем скоро няма да виждаш детето". Това негово поведение
несъмнено е от естеството да остави трайни следи в емоционалния свят на малолетното дете,
видяното и чутото от последното е вредно за неговото развитие и следва да му се даде
защита, с цел запазване и възстановяване на емоционалното и психичното му състояние.
Поради изложеното счита, че е налице фактическият състав, необходим за
получаване на защита срещу домашно насилие по отношение на малолетното дете М..
Затова моли за отмяна на решението в отхвърлителната му част и вместо него за
постановяване на друго такова за налагане на мерки по отношение на отв.К.Б.
Претендира присъждането на сторените разноски за двете инстанции.
Постъпила е и въззивна жалба вх.рег.№ 33572/ 29.09.2021г от К. М. Б. ЕГН
********** от гр.ПЛ., ул.Б. 5, чрез адв.Н.В. В., същият и съдебен адрес: гр.ПЛ. бул."М." №
102, партер, офис 2, срещу решението на ВРС-20с-в № 1167/19.09.2021г по гр.д.№
8111/2021г в частта му, с която спрямо него са наложени мерки за закрила в полза на Д.
Н.Ч., като е ЗАДЪЛЖЕН да се въздържа от извършване на актове а домашно насилие
спрямо Д. Н. Ч., на осн.чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН и на същия е наложена мярката по чл.5 ал.4 ЗЗДН
ГЛОБА в размер на 300лв, на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
Счита решението в тази част за неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено при непълнота на доказателствата и при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Затова моли, на осн.чл.17 ал.5 ЗЗДН, за неговата отмяна и
постановяване на друго за отхвърлянето на молбата на Д.Ч. изцяло.
Излага следните доводи:
2
От събраните по делото писмени, гласни доказателства и електронен документ по
един категоричен и безспорен начин било доказано, че ответникът не бил извършил на
посочената дата 25.05.2021г домашно насилие, изразяващо се в актове на психическо и
емоционално насилие, подробно описани в молбата и декларацията по чл.9 ал.З ЗЗДН.
1/ РС анализирал и коментирал превратно, в ущърб на ответника, показанията на
разпитания по делото свид.ПЛ.ЦВ.СТ.. Изложено е, че ответникът бил карал молителката да
се приближи до него, въпреки нейното нежелание, и че той е използвал връщането на детето
като аргумент за приближаването й до ответника. Това тълкуване на съда не било вярно.
В разпита на свидетеля, отразен в протокола от с.з., на стр.8, горе, в първи и
следващите абзаци било записано, по негов цитат: когато мъжът пристигна, жената слезе,
говориха. Той /отв-ът/, искаше жената да вземе лично куфара, а тя не искаше да се
приближава до него и каза, да го дадял на детето; то да си го вземело само.
Както ставало ясно, ответникът не я „карал“, едва ли не насила, а е искал
молителката да вземе куфара на детето им. Това не било направено с цел Д. да бъде плашена
от доверителя ми, приближавайки го, а единствено с цел тя да вземе като възрастен и
отговорен родител куфара на детето с документ по делото, за който куфар станало ясно от
данните по делото бил с височина над половин метър и ширина под половин метър, т.е.
товар, непосилен за пренасяне от малко дете.
Така свид.показания на СТ. и електр.документ не са в насока молителката да я било
страх от К.. Напротив, от показанията на свид.СТ. /стр.9, горе, посл.абзац/ ставало ясно, че
когато Д. Ч. се била приближила да вземе куфара и двамата охранители са стояли плътно зад
нея през цялото време. Освен това, свид.СТ. бил категоричен, че макар да са се приближили,
тримата /Д. и двамата охранители/, те отново били на не по-малко от 3м от ответника, което
е описано и на стр.8 от протокола.
Фактът, че ответникът не бил принуждавал молителката да вземе куфара и така да то
наближи се съдържали и в описанието на съдържанието на ел.документ.
Изводът, че ответникът не бил принуждавал нарочно майката да вземе куфара, а
единствено искал детето да не се мъчи, мъкнейки и по-точно влачейки тежкия куфар само,
са и няколкото последващи реплики между Д. и К., като в жалбата отново са изложени
цитати от протокола.
Последвала е отново размяна на реплики между двамата, след което К.Б. прибирал
багажа в колата поради явното нежелание на майката да го вземе, като отново била
последвала покана от негова страна, че ако искала, може да дойде да вземе багажа, ако иска
може и да не го вземе.
Не на последно място, не можем да се говори за какъвто и да е страх да от страна на
молителката спрямо ответника предвид данните от електр. документ и показанията на
свидетелите Г.Г.и и ЕМ.ЯНК., че след като Д.Ч. взела куфара, отправила въздушна целувка
към оператора, заснел видеото и казала на висок глас пред детето „Колко сте жалки". Един
страхуващ се човек не би предприел такива действия.
3
Свид.Г. бил категоричен, че нямало момент, в който К. Б. да е казал на майката, че
ако не вземе куфара, нямало да й даде детето, като по този начин да я е принудил да се
приближи на всяка цена, а свид.ЯНК. обяснява, че К. помолил майката да дойде да вземе
куфара, тъй като бил голям и тежък".
Резултатите на СПЕ очертавали К.Б. като личност, при която не се забелязва безцелно
и ирационално противообществено поведение-наблюдава се устойчива идентичност. Д.Ч.
била на другия полюс-при нея се забелязвала дисхармоничност в личностовата структура-
налице бил разширен диапазон за емоционални преживявания, предимно в негативния
емоционален регистър. Наблюдавали се високи стойности по скалата лъжа, а също и високи
стойности по скала корекция, показващи изопачаване на резултатите с цел защита по
отношение на абнормни прояви. Характерни били изразено безпокойство, неувереност в
себе си, с желание изследваното лице да добие благоразположението на другите към себе си.
Депресия-високи стойности-усещане за неопределена заплаха, на която характера и времето
на поява не могат да бъдат определени, дифузни опасения и тревожно очакване.
Наблюдавала се динамика в развитието на тревожността-нарастващо чувство за вътрешна
напрегнатост често довежда до затрудняване на способността за различаване на значими от
незначими дразнители, проявяващо се в неприятно емоционално настроение. При Ч. се
наблюдавала замяна на тревогата със страхове-необратимост на надигаща се катастрофа.
Психастения-средни стойности-при молителката се наблюдава предразположеност към
възникване на тревожни реакции-всеки нов сигнал се възприемал като заплаха. Налице била
предекспозиция към тревожни реакции, като тревожността се повишавала от неувереността
й в себе си, което често водело до загуба на емоционална стабилност и реакция на
раздразнение, избухливост, водещи до грешки в поведението й.
Поради изложеното моли за отмяната решението на ВРС в обжалваната част за налагане
спрямо ответника мярката по чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН и да бъде постановено друго за
отхвърлянето на молбата в тази част.
Моля за присъждането на разноските по делото, вкл. И за адв.възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК срещу подадената от К.Б. в.жалба е постъпил писмен
отговор вх.№ 41696/03.11.2021г от Д. Н. Ч., в който оспорва основателността на същата и
моли за потвърждаване решението на ВРС в тази част като правилно и законосъобразно.
Изложените в нея доводи не кореспондират с действителното фактическо положение и
събраните по делото доказателства.
Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е достигнал до извод, че
действията на ответника, в своята съвкупност съставляват извършен акт на насилие над
молителката - психическо и емоционално такова.
Изцяло несъстоятелни са изложените в жалбата възражения, че съдът е анализирал и
коментирал превратно показанията на разпитания по делото свид.Пл.СТ.. Всички наведени
от жалбоподателя доводи относно показанията на свидетеля и съдържанието на електронния
документ са в резултат от превратното им тълкуване от страна на ответника. Направените в
4
жалбата цитати са извадени от контекста и представени изолирано. Показанията на
свидетеля кореспондират напълно с представения от самия ответник и приет от съда
електронен документ по чл.184 ГПК - видеозапис, на който ясно се вижда как молителката
първоначално стои до своите охранители, далеч от ответника и се чува ясно как няколко
пъти изрично му заявява, че не иска да го приближава, както и че се страхува от него.
Напълно пренебрегвайки това нейно ясно изразено нежелание да го доближава, както и
обстоятелството, че срещу него е налице заповед за защита по ЗЗДН да се въздържа от
упражняване на домашно насилие срещу молителката, ответникът с цялостното си
поведение я е заставил да го доближи - заповядвайки на детето да влезе обратно в
автомобила, отказвайки да изпрати детето, без майката да дойде да прибере куфара;
прибирайки куфара обратно в багажника; задавайки риторичния въпрос отказва ли да вземе
детето и пр.
Съдът е достигнал до правилен и обоснован извод, че поведението на ответника
несъмнено е целяло умишлено да уязви молителката, която както изрично, така и по
конклудентен път е манифестирала нежеланието си физически да го приближава поради
страха си от него. Правилно съдът е приел, че на процесната дата молителката е преживяла
негативни психически усещания в следствие на нежеланата намеса на ответника в личния и
живот, който въпреки свободния си избор на поведение и ясните знаци на бившата си
партньорка, не е преустановил опитите си да я накара против волята й да го доближи.
В жалбата превратно бил интерпретиран резултатът от СПЕ, че при Д.Ч. се забелязвала
дисхармоничност в личностовата структура. При устните си обяснения в.лице е уточнило,
че тази дисхармоничност се проявявала, когато човек бил изправен пред някакъв фрустратор
или фрустриращо събитие, което причинява негативни преживявания. Според в.лице било
нормално да се наблюдава някаква дисхармоничност, тъй като лицето по време на
интервюто е фиксирано към определено негативно преживяване и това по някакъв начин се
проявява в самото му поведение. Следователно, тази лека дисхармонимност при
изследването не е личностова характеристика на Ч., а показва, че е имала негативно
преживяване, към което се е връщала по време на изследването и това е довод в посока, че
спрямо нея е било упражнено емоционално насилие от ответника.
Поради изложеното моли за оставяне без уважение жалбата на К.Б. и да бъде
потвърдено решението на ВРС в тази част.
Моля за присъждане на разноски за тази инстанция, вкл. за адв. хонорар.
Контролиращата страна Д“СП“-В. не изразява становище по основателността на
молбата за защита на детето М..
Производството е по реда на чл.4 от ЗЗДН, образувано по молбата на Д. Н. Ч. лично
и в качеството на майка и законен представител на малолетното дете М., срещу К. М. Б.,
като излага, че с ответника са родители на детето М..
С влязло в сила решение по гр.д.№ 2627/2015г на РС - ПЛ. упражняването на
родителските права е предоставено на майката, а на бащата е определен РЛО, изменен с
5
влязло в сила решение по гр.д.№ 17617/2017г на ВРС.
С влязло в сила решение № 3953/30.10.2020г по гр.д.№ 9813/2020г на ВРС ответникът
е бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката поради
осъществените от него актове на такова на следните дати: 21.07.2020г, 4.08.2020г, 6.08.2020г
и 7.08.2020г.
Твърди се, че отношенията между страните са конфликтни.
Въпреки издадената заповед за защита и забраната да приближава молителката,
ответникът използвал моментите на предаване на детето, за да я заплашва и обижда в
присъствието на детето, включително на 10.01.2021г, за което тя сигнализирала и имало
образувана преписка във ВРП.
Поддържа, че бащата не спазва определения режим на РЛО. Поради страха от
ответника, била ангажирала охранителна фирма и двама охранители били присъствали на
твърдения инцидент.
Относно конкретните актове на насилие излага, че на 25.05.2019г, около 22.00ч, в гр.В.,
на ул."СТР." № 23 спрямо нея и детето ответникът извършил психическо и емоционално
насилие - знаейки, че тя се страхува от него, я принудил да го доближи понеже в противен
случай той отказвал да върне детето. В присъствие на детето й казал на висок глас, че щом
не желае багажа му, значи не си иска и детето. Пак на висок глас казал на детето М., че Д.
като негова майка не го искала и му заповядал да влезе обратно в автомобила, при което
детето се подчинило и разплакало.
По изложените съображения моли спрямо ответника да бъдат наложени поисканите
мерки за защита от домашно насилие, а именно:
да бъде задължен ответникът да се въздържа от упражняване на домашно насилие
спрямо молителката и детето,
да се забрани на ответника да приближава молителката на по-малко от двадесет метра,
както и постоянния адрес: гр.В. ул.„СТР." № 23 и местоработата на адрес: гр.В. ул.
„Г.Ж." № 1, както и
да се задължи ответника да посещава специализирани програми за работа с
извършители на домашно насилие и да му се наложи глоба от 1000лв.
Моли за издаване на заповед за незабавна закрила.
Ответникът К.Б. изразява становище за недопустимост и евентуално за
неоснователност на подадената молба.
По допустимостта.
Не прави възражение по отношение на местната подсъдност на подадената молба и по
отношение срока по чл.10 ЗЗДН що се отнася до твърдените за случили се факти и
обстоятелства на 25.05.2021г.
Възразява срещу изнесените в молбата факти и обстоятелства, описани като агресия,
ярост, обиди, заплахи за живота и телесната цялост, неуравновесено мое поведение от
6
минали години, доста преди датата на твърдяното, евентуално извършено от него домашно
насилие на посочената дата 25.05.2021г, които определя, от една страна, като несъстоятелни
и неаргументирани, от друга - попадащи извън законовия срок, предвиден в императивната
норма на чл.10 от ЗЗДН и затова описаните преди 25.05.2021г факти се явяват ирелевантни
за настоящото производство.
Ако бил извършил твърдените действия, описани в молбата, би било логично
молителката да потърси през изминалите години /в периода от раждането на детето до
влязлото в сила решение на ВРС-42 с-в от 30.10.2020г/ съдействие и закрила от органите на
Полиция, Прокуратура и съд, чрез подаване на съответни жалби, сигнали, молби и пр., което
тя, очевидно, не била направила, въпреки изнесените многобройни факти в тази насока от
нейна страна.
По основателността.
Признава, че е баща на малолетното дете М., родена от фактическата им съжителства с
молителката, както че с решение на ПЛ.ски окръжен съд по гр.д.№ 2627/2015г
упражняването на родителските права е предоставено на майката Д.Ч., а на него бил
определен режим на лични отношение с детето.
Оспорва всички наведени фактически твърдения за негови провинения, изразяващи се
в агресивно поведение, обиди, заплахи за живота и телесната цялост от минали години. Ако
бил извършил описаните в молбата действия, било логично молителката да потърси през
изминалите години съдействие и закрила от съответните органи.
Относно случилото се през периода 21.05.-25.05.2021г заявява следното:
На 23.05.2021г, ок.15ч, дъщеря му провела разговор с майка си Д. от своя GSM на
високоговорител, в присъствието на баба си – майката на ответника и на самия ответник. Д.
попитала дъщеря им дали е болна и М. казала, че имала разстройство. Тогава Д., явно
ядосана, на висок тон изкрещяла на дъщеря им по телефона: „Ти, защо ме лъжеш, бе! Много
добре знам, че си здрава!“. След като чула тези думи от майка си, явно неочаквани за нея,
дъщеря му се разплакала, подала му телефона си и избягала в стаята си и се затворила там.
Майката на ответника отишла при детето, за да го успокои. След като телефона се оказал у
отв.Б., попитал Д. защо и как може да е толкова жестока. Не последвал отговор и той
затворил и изтичал и той при дъщеря си, за да я успокоява.
Същата вечер, около 23ч, здравословното състояние на детето рязко се влошило –
имало болки в стомаха, които станали остри и тя постоянно плачела. Тъй като детето нямало
личен лекар на територията на гр.ПЛ., се принудил да го заведа с личния си автомобил в
Спешния център на ВМИ-гр.ПЛ. към УМБАЛ „Св.Г. Победеносец“, където след
консултация и преглед, дежурният лекар издал епикриза и болничен лист, като казал на
бащата, че детето било болно от грип и изписал лекарства, които купил и дал за прием на
дъщеря си. След това, около 23.30ч се прибрали вкъщи.
На 24.05.2021г, тъй като болките на дъщеря му в стомаха продължавали, придружени с
разстройство, решил да я заведе на консултация при негов познат лекар - д-р Д., когото
7
посетили на домашния му адрес. След прегледа казал да продължават с лечението,
предписано в „Спешна помощ“ и че състоянието й би трябвало се подобри след няколко
дни.
Същия ден, около 14.43ч, по Вайбър на мобилния телефон на ответника получил
съобщение от Д., която го попитала защо няма контакт с детето, той отговорил, че ходили на
посещение при лекар, след което Д. му написала защо кара дъщеря им да я лъже, че била
болна и че по този начин я карал да страда, и защо заплашва пред детето родната му майка.
Болничният лист бил представен в учебното заведение, което дъщеря им посещавала.
Аз, учудвайки се на думите на Д., защото никога за нищо не я бил заплашвал, отговорих, че
тя била тази, която го заплашвала и то в присъствието на дъщеря им и на свидетели, с
убийство, обиди и закани за телесната му цялост. След този разговор Д. го блокира във
Вайбър.
Категорично заявява, че на 24.05.2021г детето М. не било разговаряло с майка си по
нито един от мобилните телефони - нито неговия, нито на детето.
На 25.05.2021г дъщеря му се почувствала добре и решил веднага да закара детето при
майката, спазвайки съдебното решение и при възникналите форсмажорни обстоятелства -
заболяването му.
Тръгнали от ПЛ. за В. заедно с Б.Р.Б., ЕМ.ЯНК. ЯНК., които този път го придружавали
като познати, понеже вече се страхувал да посещавам гр.В. сам, след отправените към него
сериозни заплахи за живота и здравето – неговото и на дъщеря му, още повече, че Д. го
посрещала в присъствието на поне двама едри охранители. С тях пътувала и дъщеря му М..
Преди това Б. се бил уговорил да се срещне във В. с Г. ТР. Г. по въпроси, касаещи
Асоциацията за защита на пациента, на която е Председател, във връзка със закупуване на
земеделска продукция от оранжерии, които той представлявал.
Пътували с автомобила на покойния му баща марка „Мерцедес“. Около 21ч
пристигнали във В.. Срещнал се с Г.Г. на съседната улица, близо до магазин за хранителни
стоки, находящ се на гърба на блока, където живеела Д.. Поговорили ок.30мин., след което
се разбрали той и Б.Б. да отидат на ул.“СТР.“ № 23, за да предаде детето на майка му, а ЕМ.
и Г. да ги изчакат в градинката на ъгъла на блока, до входа на Д.. Паркирал автомобила на
около 10м от входа на блока, където живее Д.. От колата слезли той, М. и Б.Б., когото
помолил да заснеме видеоклип на предаването на детето на майка му поради заплахите,
обидите и заканите, отправени от Д. към него в присъствието на дъщеря им на 11.04.2021г и
поради агресивното и неадекватно поведение на Д. спрямо детето от същата дата.
Гушнал дъщеря си, извадил куфара и зачакали Д.. След малко тя се появила,
придружена от двама охранители. Дъщеря им се запътила към нея, карайки тротинетка.
След няколко секунди детето се върнало обратно при него; той я попитал какво става и тя
отговорила, видимо разстроена, без тротинетката. Веднага попитал Д. защо не иска да вземе
тротинетката на детето, но не получил никакъв отговор. Тогава казал на Д. да дойде да вземе
куфара на детето, тъй като същият бил голям и тежал. Д. поискала дъщеря им сама да
8
пренесе големия куфар - това било абсурдно. Той отново я помолил да дойде и да вземе
куфара на дъщеря им, но Д. отказала категорично, защото я било страх от него.
Ответникът категорично заявява, че никога не бил проявявал агресия спрямо Д.
когато и да е било, още повече при предаване на детето в негово присъствие – та той дори не
бил повишавал тон или да бил предприемал някакви действия.
Детето гледало с недоумение как майка му искала то само да пренася големия куфар
и че тя като възрастен човек категорично отказвала да вземе куфара на детето си. И целия
този цирк, нелепа ситуация, се разигравал пред детето. Като един интелигентен и разумен
човек, ответникът помолил М. да влезе обратно в колата, за да не става неволен свидетел на
неадекватното поведение на майка й - явно щели да проведат сериозен разговор с Д. на
улицата и то в присъствието на двамата охранители, които детето наблюдавало.
Заявява, че не бил изричал думи, още повече пред детето, в насока и на висок глас, че
щом Д. не искала да вземе багажа на М., това означавало, че не иска и детето, както и че бил
заповядал на детето да влезне в колата, и че майка й не я искала.
Казал на Д., че ако иска да взема куфара на детето или да не го взема, както прецени.
Тя му отговорила, че детето само можело да пренесе куфара си. Отв.Б. й казал, че това било
абсурдно и тръгнал да прибира куфара в багажника. Преди да го затвори, отново я попитал
ще вземе ли куфара на детето и тя отново отказала. Чак след третата покана Д. се
приближила близо до него. В същия момент двамата охранители, незнайно защо,
заплашително се приближили на не повече от метър от мен. Той им казал, че по този начин
го притесняват, след което един от тях му заявил, че нещата могат да станат и по трудния
начин. Не знае какво имал предвид този човек. Малко след това Д. все пак взела куфара,
като най - демонстративно изпратила въздушна целувка на Б., който правел видеозаписа и
казала: „Толкова сте жалки". И това били действия и думи на жена, която твърдяла, че се
„страхувала" от него. Взел детето от колата и го гушнал. Д. продължавала да говори
насреща му, а охранителите стояли демонстративно около нея и определено плашели детето
му. След няколко минути, детето, което се било гушнало в него, се успокоило, и то го
предал на Д., която, съпроводена от охранителите, влезнала във входа на блока. Не
отговаряли на истината твърденията на Ч., че бил „пуснал" детето да слезе от колата - то
никога не е било държано там насила, и че детето плачело и било разстроено от неговото
поведение и създалата се ситуация. След като Д. и М. влезнали във входа, малко след това
при тях с Б. дошли ЕМ. и Г., които му казали, че са видели цялата случка и че били
потресени от поведението на Д. и от близкото присъствие на охранителите до него, и то при
положение, че детето било там. Никога не бил изисквал от детето да прави избор при кого от
двама ни - при него или при майка си иска да живее.
Предвид описаните по-горе обстоятелства и възражения КАТЕГОРИЧНО
НАСТОЯВА, на осн.чл.15 ал.1 ЗЗДН, РС да се произнесе с Решение, с което да не се
уважава молбата на ищцовата страна за издаване на заповед за защита и налагане на
съответни мерки по чл.5 ЗЗДН, като счита същата за неоснователна, необоснована,
неотговаряща на действителната фактическа обстановка, както и да бъде отменена и
9
действащата към момента заповед за незабавна защита.
Моли за присъждане направените по делото съдебни разноски, вкл. за
адв.възнаграждение.
Контролиращата страна Д“СП“-гр.В. не е изразила становище по молбата за защита
на детето М..
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна :
Страните не спорят, че молителката и ответникът са родители на детето М. К. Б.,
род.31.05.2012г, видно и от данните по делото.
Представена е декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН, обективираща фактически твърдения,
съответстващи на изложените в молбата за защита.
С влязло в сила Решение № 705/16.05.2016г по в.гр.д.№ 2627/ 2015г на ОС-ПЛ.
родителските права по отношение на М. са предоставени на майката, а на бащата е
определен режим на лични отношения с детето.
С влязло в сила Решение № 3953/30.10.2020г по гр.д.№ 9813/ 2020г на ВРС на К.
Боижков са наложени мерки по чл.5 ЗЗДН, като е бил задължен да се въздържа от
упражняване на домашно насилие срещу молителката и му е наложена глоба от 200лв.
По делото са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите
ПЛ.ЦВ.СТ., сочен от молителката, и Г. ТР. Г. и ЕМ.ЯНК. ЯНК., сочен от ответната страна.
Свид.СТ. излага, че работи като охранител в СОД „Спартак" и един път присъствал на
предаване на детето М. между родителите в края на м.май 2021г на ул.„СТР." - от 20ч до 22ч
се намирали пред блока, където живее майката, а когато мъжът К.Б. дошъл тя слязла и си
говорели. Ответникът бил с друг човек, който снимал от началото до края ситуацията
въпреки предупрежденията им, че не искат да бъдат снимани. По това време нямало други
хора наблизо. Разказва, че започнали разправии понеже ответникът им казал, че те го
плашели и че искали да го бият, в отговор на което двамата охранители на Д. му обяснили,
че били там само по работа, а не да правят проблеми. Детето М. и бащата слезли от колата и
детето отишло при майка си. Станало въпрос за един малък куфар на детето, който бил у
бащата и той искал майката да го вземе лично от него, а тя не искала да го приближава и
казала на детето да си го вземе само. Тогава мъжът отговорил, че ако молителката не искала
куфара, значи не искала и детето и казал на М. да влезе в колата, щом майка й не искала да
дойде да вземе куфара. Детето било разстроено и накрая се разплакало. Свидетелят сочи, че
след това детето отишло при майка си, която се приближила да вземе куфара, а свидетелят
стоял зад нея. Сочи, че майката била разстроена. По думите на свидетеля детето можело да
се справи и само с куфара понеже бил на колелца и не бил голям - бил с приблизителни
размери половин метър на половин метър. След това двете се качили горе, а бащата си
тръгнал от мястото още преди свидетеля. Случката се е разиграла на паркинга, а отстрани на
блока имало градинка. Той и колегата му и молителката не били приближавали ответника
на по-малко от три метра. Казва още, че детето отишло при майка си с тротинетка и не си
10
спомнял разговор детето да я оставяло. Не си спомня страните да са си отправяли обиди.
Всичко продължило около половин час, без да имало проява на някакво агресивно
поведение от страна на бащата към детето. Излага, че тонът на ответника към Д. бил
заповеднически, а детето плачело. Заявява, че с колегата си не са отправяли заплашително
думи към Б., вкл. да са казвали, че „нещата могат да се случат не по лесния, а по трудния
начин". Определя като насилие думите „няма да ти дам детето ако не вземеш куфара ".
Излага, че ответникът оставил куфара на земята до колата си и майката го взела оттам.
Свид.Г. излага, че на 25.05.2021г разговарял с ответника по работа в гр.В. около 21ч
пред хранителен магазин на „ЦБА". В колата освен Б. били и двама негови служители от
ПЛ. - ЕМ. и Б., и детето М..
Двамата с ЕМ. останали в градинката отстрани на блока, а на 10-15 метра от тях К.
отишъл да предаде детето на бившата си съпруга, като паркирал колата на 10м от входа.
Там, близо до майката, били и две лица със здраво телосложение с тъмни дрехи със
светлоотразяващи бели кантове на ръкавите. Те стояли на 5-10м от ответника и детето. Б.
бил отдясно на мерцедеса и държал телефона си, зад гърба на К..
По думите на свидетеля детето отишло до майка си с тротинетка, а след това се
върнало и казало „тате, дай ми куфара". Куфарът бил голям, по-голям от средния размер и
по-голям от метър на дължина и ширина. Бил с дръжка за влачене. Имало пререкания за
куфара, като Б. казал на Д. „ела да вземеш куфара, че е тежък", а тя „да го донесе М., тя не е
малка". След това К. прибрал куфара и пак го извадил. Поддържа, че Б. не бил повишавал
тон, нито да е отправял обидни реплики, нито е имало крясъци или високо говорене срещу
молителката. Тя обаче повишила тон, а той, без да заповядва или на висок глас, казал:
„Миленка, моля те влез в колата да не слушаш" и детето влязло от задната врата и
затворило. Тогава Д. и мъжете се приближили на около метър-метър и нещо от К. и по-
едрият казал нещо подобно на „Има и друг начин да го направим, ще го направим ли с
добро". Свидетелят поддържа и че мъжете се държали заплашително и агресивно към
ответника, като на свидетеля дори се сторило, че му посегнали. Ответникът ги запитал
„защо ме приближавате, плашите ме, притеснявате ме" и отстъпил назад, като мъжете също
се дръпнали. Накрая Д. взела куфара и отправила целувка към К. и Б. като им казала високо
„Колко сте жалки". След това се отдалечила с мъжете настрани. Тогава ответникът взел
детето и го прегърнал, а то се разплакало и накрая отишло при майка си. Когато се върнало
първия път с тротинетката детето също било разстроено и плачело, а баща му го прегърнал
и казал „тате, спокойно, моля ти се, влез в колата". Свидетелят поддържа, че Б. не бил казал
на Д., че ако не вземе куфара, нямало да даде детето, нито да е възпрепятствал излизането на
детето от колата и да не е искал да го предаде на майката. Поддържа, че детето не било
разстроено от поведението на баща си, а от това на майка си, която му казала само да си
пренесе куфара.
Свид.ЯНК. сочи, че на 25.05.2021г по молба на К.Б. присъствал заедно с Б.Б. на
предаването на детето между бащата и майката. К. се притеснявал за себе си заради другите
случаи, когато майката на М. била придружавана от непознати мъже.
11
Пътували от ПЛ. и около 21ч спрели до магазин на ъгъла на блока, където ответникът
имал уговорка с негов познат на име Г. да се видят по работа. Двамата говорили около 20-30
минути. След това свидетелят и Г. останали на ъгъла, а ответникът и Б. отишли да предадат
детето с колата, за да разтоварят багажа, тъй като имало голям куфар. От ъгъла свидетелят
видял как на не повече от 10м от тях бащата и детето излезли от колата, както и Б., който си
извадил телефона. Момичето било с тротинетка, а на мястото дошла майката с двама
непознати здрави мъже в тъмна униформа. Заявява, че имал пряка видимост към ответника
и мъжете. Детето тръгнало с тротинетката към майка си, но тя го върнала да си вземе
багажа. К. помолил майката да дойде да вземе куфара, защото бил голям и тежък, а тя казала
„М. вече е голяма и може да си носи сама куфара, да не се лигави, да си взима куфара и да
идва". Майката казала детето да остави тротинетката, а двамата мъже, които я придружавали
се намесили в ситуацията и говорили на висок глас. Единият направил странно движение
срещу ответника и му казал да внимава, защото можело да стане по лесния или по трудния
начин. Б. казал, че те няма какво да се намесват и не са страна и продължил да се разправя с
куфара и детето. Помолил М. да се качи в колата, за да не слуша подобни разправии. Казал
го спокойно на детето, но самият той бил доста притеснен и гласът му треперел. По думите
на свидетеля детето било разстроено преди да се качи в колата, а бащата го сложил на
капака на колата и го прегърнал. После то си взело куфара и тръгнало, но оставили
тротинетката в багажника. Куфарът бил около половин метър на ширина и над половин
метър на височина, а самото дете не е много по-високо от куфара.
К. говорел с Д. спокойно, без да кряска или да повишава тон. Не бил изричал думите,
че ако Д. не вземе куфара няма да даде детето. След като детето тръгнало с куфара,
молителката им пратила въздушна целувка и казала „Колко сте жалки". Детето видяло и
чуло това и започнало да хленчи. Свидетелят сочи, че през по-голямата част от времето
детето било видимо разстроено. Излага, че накрая детето издърпало куфара. Свидетелят
поддържа, че е познат с ответника и е бил свидетел и по други дела между страните.
Поддържа, че е виждал ясно действията, които се извършват от участниците в ситуацията и
нищо не е препречвало видимостта му.
По делото е прието заключението на съдебно-психологическата експертиза
изготвена от вещото лице А.Ц., според което не може да се направи обоснован извод, че
детето М. К. Б. е възприела акт на емоционално насилие от някой от родителите си. Пред
вещото лице детето е споделило, че се разстройва, когато родителите му се срещат по време
за предаване или връщане на детето от или за режим на личен контакт. Споделило е също, че
не изпитва страх нито от своята майка, нито от своя баща.
На поставената от съда задача да отрази емоционалната връзка на детето с всеки един
от двамата родители вещото лице е отговорило, че детето изпитва живи и пластични емоции
и към двамата си родители, както и че от психологична гледна точка между детето и
майката има изградена и съхранена близка и положителна емоционална връзка, а в нейно
присъствие се наблюдава доверие, спокойствие. Експертът сочи, че наблюдението над
поведението и взаимоотношенията между двете очертават майката като фигура на сигурна
12
привързаност, която е припозната от детето като значим родител, от когото получава обич и
подкрепа. Излага се, че отношението на М. към майка е положително, формирано от
личните възприятия за нея от съвместния им живот и полаганите грижи, като представата на
детето за майка е като за „добра, мила".
От психологична гл.т. между детето и бащата има данни за изградена и съхранена
емоционално връзка и положително отношение към родителя, който е в полето на близкото
обкръжение и е значима фигура в нейния живот. Сочи, че детето припознава бащата като
авторитетна фигура, осигуряваща защита и спокойствие.
Вещото лице сочи, че след проведените методики и срещи, може да се направи
обоснован извод, че г-жа Д.Ч. Б. е възприела акт на емоционално насилие от г-н Б..
Експертът е посочил, че пресъздаването на случките и ситуациите, в които молителката се
чувства застрашена, могат по-скоро да се определят като ситуативна тревожност и уплаха,
отколкото като страх, тъй като възприемането им е от субективен характер.
В о.с.з. обяснява, че при срещата им молителката поискала да се спазва дистанция
между нея и ответника и затова седнала на табуретка, а детето на свободния диван до баща
си. То започнало да се разстройва и затова в.лице помолило двамата родители да излязат от
кабинета. Експертът опитал да поговори с детето, за да му обясни ситуацията, но М. отново
се разплакала и казала „мама и тати като се съберат винаги стават проблеми". Излага, че
момичето по-скоро било разстроено от факта, че може би отново ще стане ситуация, в която
не иска да попада, когато родителите му се карат. Разговорът продължил още 5-6мин. и
детето видимо се поуспокоило, за да можело в.лице да продължи псиихологична работа.
Като доказателство по делото е приет видеозапис, който по смисъла на чл.184 ГПК
представлява електронен документ, записан на електронен носител – флашпамет, копие
от който е връчен на насрещната страна Д.Ч. в о.с.з. на 9.08.2021г и чиято истинност не е
оспорена от молителката.
Електр.документ е наименован „video-051b082572995b 595a221d43e71a6e56-V" с
разширение за видеофайл тип MP4 и големина 39,2 MB (41190764 bytes). Към датата на
запечатване от съда на плика, съдържащ видеофайла /13.09.2021г/, последният е имал
следното съдържание с продължителност 5:00мин, възпроизведено чрез служебен
персонален компютър: вечерно време, на триредов автомобилен паркинг, почти
перпендикулярно на посоката на снимане, на ок.15м от жилищен блок се разпознават
образите на отв.К.Б. и момиченце с червена раница на видима възраст около 10год., стоящи
приблизително на метър и половина от снимащия. Б. качва детето на капака на кола и го
прегръща, а до тях има куфар с приблизителен размер над половин метър височина и
ширина под половин метър, с изтеглена дръжка за дърпане. Между колите откъм входа на
блока се приближават молит.Д.Ч. и двама мъже в униформа. Б. казва на детето „Хайде!“,
както и че друг ще вземе куфара му. Детето М. се приближава за малко до майка си с
тротинетка, но се връща и казва „без тротинетката", а бащата го пита: „Защо?“, след което
пита и майката каква е причината детето да не взема тротинетката. Б. казва на Ч. /стояща на
около 7-8м от него/, че трябвало тя да дойде да вземе багажа на детето, на което Ч. му
13
отговаря да изпрати детето, а той казва : „Не те чувам. Да изпратя детето? Не. Ще дойдеш да
вземеш багажа на детето". Тогава Д., заедно с двамата мъже, се приближава на около 5м от
К. и детето М.. Следва размяна на реплики между родителите и Б. казва: „Ела да вземеш
куфара", на което Ч. отговаря, че не желае да го приближава и че я е страх от него, а той
казва „Ей го куфара, ако искаш ела". След това казва на детето да влезе в колата и то отива
към нея като се чува затваряне на врата. Следва реплика на майката, на която бащата
отговаря, че тротинетката не била нейна собственост и че ако иска, може да вземе багажа.
Молителката отново заявява, че не желае да го приближава, а той отвръща, че това било
така, защото тя го заплашвала с убийства и глупости. След това ответникът прибира
тротинетката и куфара в багажника на колата, казва на молителката, че ако иска можела да
отиде да вземе багажа, можела и да не го взема. Последват реплики между родителите и Б.
казва „Хубаво, няма да вземеш багажа на детето така ли? Не те чувам. Няма да вземеш
багажа на детето, така ли и отказваш да вземеш детето и багажа?". Д. отговаря „Напротив", а
К. отново й казва да отиде да вземе детето и багажа, при което тя и униформените мъже се
приближават на около 3-4м от Б., който заявява на мъжете, че започвали да го притесняват;
пита ги какви били и се приближава с няколкото крачки към тях. Казва им, че не можело да
му казват какво да прави, а единият от мъжете отвръща с реплика, че може да стане и по
трудния начин. Б. задава въпроса кой е трудният начин и мъжът отговаря „с разправии
между бащата и майката". Последват реплики между него и двамата мъже, след което
бащата отива към колата, а майката взема куфара и отправя въздушна целувка към
оператора на видеото и казва „Колко сте жалки",отдалечавайки се с двамата охранители.
Следват реплики между родителите по въпроса кой разстройвал общото им дете. Тогава
единият охранител се намесва и казва, че това е по вина на ответника, а последният му
заявил да не се намесва и че това не било негова работа. Последва отново реплики между
ответника и охранителите, които застават до майката и след това записът свършва.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Със специалния Закон за защита от домашно насилие е при доказана нужда чрез съда
Държавата да даде защита на лицата, пострадали от домашно насилие, а също и да бъдат
предотвратени последващи неправомерни посегателства спрямо тях. Защитата се дава при
констатирано извършено домашно насилие, като чл.2 ал.1 ЗЗДН дефинира като насилие
всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода
и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица.
Сред тях попадат както молителката и детето от една страна, така ответникът – от
друга.
По молбата за защита на Д. Н.Ч.
Доказателствената стойност на подадената от молителката декларация, е оспорена от
ответника, поради което приложими са общите правила на ГПК, съгл.§ 1 ЗР ЗЗДН за
разпределяне доказателствената тежест.
Така в тежест на молителката е установяването на сочените в молбата и изложени в
14
декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН обстоятелства за осъществени от страна на ответника на
посочените дати действия, с което е упражнил психически и емоционален тормоз над нея.
За установяване на същите молителката е ангажирала гласни доказателства -
показанията на свид.СТ., който е бил пряк очевидец на случилото се на 25.05.2021г и с тях
се установява твърдяното в молбата, че на процесната дата Б. словесно е накарал
молителката да се приближи до него, въпреки нейното нежелание и притеснение от по-
близка дистанция с ответника, заради което е била придружена и от двама охранител,
единият от които е самият свидетел. Като повод за това ответникът е използвал предаването
на детето и куфара с вещите му, необходими за времето на тридневния престой при бащата.
Въпреки финансовата обвързаност между страната и свидетеля, показанията на
последния се възприемат като обективни, тъй като съответстват на възприетото от съда от
изготвения и представен от самия ответник видеозапис, чието съдържание е описано
подробно по-горе. Както се установи по делото видеозаписът е бил направен от лицето Б.Б.,
който по думите на свид.Г., е пътувал заедно с Б. от ПЛ. за В. и се явява служител при
ответника., както и свид.ЯНК.. На видеозаписа се вижда и чува ясно как на два пъти
молителката изрично заявява на ответника, че не искала да го приближава понеже се
страхува от него. Поради това съдът намира направената интерпретация на случилото се при
предаването на детето от страна на свидетелите на ответника – Г. и ЯНК., и двамата
присъствали лично на същата среща, за необективна, тъй като е наблегнато на поведението
на майката и неглижирано това на бащата. Макар и двамата свидетели да са присъствали,
заявяват, че не си спомняли да са чули обективираното и във видеозаписа двукратно
предупреждение от страна на молителката към ответника, че не иска той да я приближава
понеже се страхува от него. При това свид.ЯНК. признава, че е бил свидетел и по други дела
между страните и това поставя под съмнение неговата обективност и безпристрастност.
Същевременно в изложението си и двамата свидетели на ответника говорят, че детето само
било издърпало куфара си, което пък опровергава и доводите му за непосилността на това
действие за дете на неговата възраст, но отново говорят за необективност, тъй като от
съдържанието на видеозаписа става ясно, че в крайна сметка майката, въпреки нежеланието
си, се е приближила до ответника и взема куфара на М..
Негативните емоционални преживявания на молителката по този повод са
констатирани и в заключението на в.лице-психолог, което се кредитира от съда като пълно,
обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните в тази част.
Предвид изложеното съдът приема, че ответникът е игнорирал изявлението на
молителката, че в настоящия, а и в предходни случаи при предаването на детето майката е
била придружавана от охрана, и че срещу ответника вече има влязло в сила решение и
издадена заповед за защита да се въздържа от упражняване на домашно насилие срещу
молителката, се налага изводът, че отв.Б. е извършил нов акт на домашно насилие срещу
молителката - независимо от наложените мерки по ЗЗДН, присъствието на охрана и
предупреждението, че Ч. не искала да бъде приближавана понеже се страхувала от него,
ответникът, използвайки манипулативни действия, изрази и интонация е проявил вербална
15
агресия (прибирайки куфара обратно в багажника и задавайки риторичен въпрос дали
отказва да вземе детето и че щом не искала да вземе куфара, значи не искала да вземе и
детето), с което я е заставил да се приближи против нейната воля. В подкрепа на горното е и
съдържанието на самото изложение в писмения отговор на к.Б., в което са оспорени
фактическите твърдения на молителката. В същото подробно са описани факти, които нямат
пряко касателство към предмета на спора; на случилото се на паркинга, както и през
предните дни е придадена емоционална окраска чрез включените в изложението риторични
въпроси, коментари и ремарки, чрез които се цели да се направят индиректни внушения за
негативна оценка на случилото се, която да е в ущърб на майката.
Ето защо по отношение на ответника К.Б. следва да бъде наложена мярката по чл.5
ал.1 т.1 ЗЗДН – да се въздържа от извършване на домашно насилие.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции обуславят потвърждаване
решението на ВРС в тази част.
По молбата за защита на детето М..
Изводите на ВРС са в противоречие със закона и са неправилни.
Съгласно чл.2 ал.2 ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и
всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Нормата е императивна и не
предполага изследване дали и в каква степен поведението на родителите е било възприето от
детето като акт на насилие. Затова и изследването на този въпрос чрез допускане на
съдебно-психологическа експертиза е без значение за настоящия спор. Следва да се посочи
и това, че характерът на производството е спорна съдебна администрация, която е
необходимо да се развива бързо, за да се даде реална защита на лица, за които действително
се е установило, че са били обект на домашно насилие. Затова и събирането на такива
доказателства би довело до неоснователното забавяне на производството.
На следващо място.
След като на съда е вменено да следи служебно за висшия интерес на детето по силата
на Конвенцията за правата на детето и вътрешния специален Закон за закрила на детето, се
предполага, че съдът е достатъчно компетентен да прецени дали поведението и отношенията
на родителите в присъствието на детето /особено при наличие на данни за системност/ са
нездрави и това би могло да даде отражение върху психиката на детето доколкото може да
формира нездрави модели за поведение, в които да отсъстват разбирателството, любовта,
взаимното уважение и толерантност и да бъдат заместени от манипулативно поведение,
омраза, недоволство и др.под. Казано с други думи, за изграждане на здрава и стабилна
психика на детето е от значение какво е посланието, което дават неговите родители с
поведението си.
Ето защо от значение за настоящия спор е дали гореустановените действия на
ответника, квалифицирани от съда като домашно насилие спрямо майката, са били
осъществени в присъствието на детето М..
В противоречие с приетото от самия РС, че в контекста на служебно известния на съда
16
тежък родителски конфликт между Ч. и Б., в който било въвлечено и детето М., че
установеното поведение на ответника несъмнено целяло умишлено да уязви молителката –
майка на детето М., е направен изводът, че детето не било възприело поведението на баща
си като насилие.
Следва да съобрази, че детето няма все още навършени 10 години и няма ясно
изградени критерии какво е насилие в неговите различни проявни форми. В тази възраст
психиката все още не е укрепнала и може да бъде повлияна силно от външно въздействие на
значимите за него възрастни, които в случая за детето М. са неговите родители. И това да се
прояви във възприемането на нездрави модели за междуличностни отношения и поведение
като норма.
В настоящия случай по категоричен начин става ясно, че осъщественото от бащата
спрямо майката психическо и емоционално насилие е станало в присъствието на детето М.
при предаването му от бащата на майката след осъществения от него РЛО. Очевидна е и
негативната емоционална реакция на детето, което се разстроило и разплакало от случилото
се, за което говори свид.СТ.. Това се потвърждава и от вещото лице, пред когото детето
споделило, че когато „мама и тати като се съберат, винаги стават проблеми“ и се е
разплакало; казало е още, че се страхува, когато родителите му се срещат, защото винаги се
карали и се обиждали.
Що се отнася до констатираното от вещото лице, че детето не изпитвало страх нито от
майката, нито от бащата. Това не може да обоснове правния извод за липсата на
осъществено домашно насилие. Заключението на в.лице, че майката е припозната от детето
като значим родител и фигура на сигурна привързаност, от която получава обич и подкрепа,
и че по отношение на бащата има данни за изградена и съхранена емоционално връзка и
положително отношение към него, с което той попада в полето на близкото обкръжение и е
значима фигура в нейния живот, може да обоснове само извод за липсата на данни за
синдром на родителско отчуждение, осъществен от отглеждащия родител спрямо
отсъстващия. Казано с други думи, значимостта на фигурата на бащата е съхранена и не е
дисквалифицирана като резултат от поведението майката, което не е насочено към това.
Следва да се посочи и това, че, дори един незначителен сам по себе си факт на
предаване куфара с вещите на детето, може да бъде използван като повод за поредна разпра,
не говори добре за поведението на бащата. Същият под претекст за загриженост за
психичното здраве на дъщеря си, я въвлича за пореден път в нездравите отношения с
бившата му съпруга. Наличието на тежък родителски конфликт между двамата е факт,
служебно известен на съда от множеството водени между страните дела.
В обобщение, изложеното обуславя извод за осъществен от ответника акт на домашно
насилие по см.чл.2 ал.2 ЗЗДн във формата на психическо и емоционално такова по
отношение на детето М. и затова молбата и в тази част, подадена от майката като законен
представител на детето, като основателна следва да бъде уважена.
Достигането до правни изводи, различни от тези на РС, обуславя отмяната на
първоинстанционното решението в тази част и постановяване на друго за уважаването на
17
молбата.
По разноските
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, в полза на молителката следва да
бъдат присъдени сторените от нея разноски за двете инстанции, като за първата – изцяло
общо в размер на 1000лв и затова в тази част постановеното от ВРС решение следва да бъде
изменено, а за въззивната инстанция – 400лв.
Горното налага отмяната на решението на ВРС в частта, с която са присъдени разноски
в полза на ответника.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС–20с-в № 1167/ 19.09.2021г по гр.д.№
8111/2021г в частта му, с която Е ЗАДЪЛЖЕН К. М. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ПЛ.,
ул. „Б." № 5 да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо Д. Н. Ч.,
ЕГН ********** с адрес: гр.В. ул.„СТР." № 23 ет.5, на осн.чл.5, ал.1 т.1 ЗЗДН, както и му е
наложена мярката ГЛОБА в размер на 300лв, на осн.чл.5 ал.4 ЗЗДН, както и Е ОСЪДЕН
ответникът да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна
такса в размер на 12,50лв, на осн. чл.11 ал.3 ЗЗДН;
ИЗМЕНЯ решението на ВРС–20с-в № 1167/ 19.09.2021г по гр.д.№ 8111/2021г в частта
му, имаща характера на определение, с която е осъден ответникът К.Б. да заплати на Д. Н. Ч.
сторените за първата инстанция съдебно- деловодни разноски, на осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН, като
ги ИЗМЕНЯ от 500лв на 1000лв, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОТМЕНЯ решението в частта му, с която е оставена без уважение молбата на Д. Н.
Ч. ЕГН ********** с адрес: гр.В. ул.„СТР." № 23 ет.5, подадена в качеството на майка и
законен представител на М. К. Б. ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за защита
от домашно насилие срещу К. М. Б. ЕГН **********, както и е ОСЪДЕНА Д. Н. Ч. да
заплати на К. М. Б. сумата от 250лв-сторени съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.11 ал.3
ЗЗДН,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ЗАДЪЛЖАВА К. М. Б. ЕГН ********** с адрес: гр.ПЛ. ул.„Б." № 5, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на актове на домашно насилие спрямо детето М. К. Б. ЕГН
********** с адрес: гр.В. ул.„СТР." № 23 ет.5, действаща чрез своята майка и законен
представите Д. Н. Ч., на осн.чл.5 ал.1 т.1 вр.чл.2 ал.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА К. М. Б., ЕГН ********** с адрес: гр.ПЛ. ул.„Б." № 5, да заплати на Д. Н.
Ч. ЕГН ********** с адрес: гр.В. ул.„СТР." № 23 ет.5, сумата от 400лв, представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски, на осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, арг.чл.17 ал.6 ЗЗДН.
18
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19