РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Бургас, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Кирил Гр. С.
Веселка Г. Узунова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. С. Въззивно гражданско дело №
20242000500330 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по въззивната жалба на П. Г. Г., ЕГН **********
от гр.Б. кв.Ч. против Решение № 313 от 03.04.2024г., постановено от ОС –
Бургас по гр.д. № 1811/23г. по описа на съда, в частта, с което той е осъден да
заплати на А. Й. М. сумата от 40 000 лв. като обезщетение за причинени болки
и страдания вследствие нанесени телесни повреди на 24.07.2023г. около 18.05
ч. в гр.Б., кв.Ч. по хулигански подбуди, ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане.
Жалбоподателят моли за отмяна на постановеното решение в частта на
размера над 20 000 лв. Според него решението не е съобразено с критериите
за справедливост, несъобразена е със средностатистическите данни, според
които присъдената сума се равнява на 27 месечен доход съобразно размера на
средномесечния осигурителен доход от 1 473.43 лв.
Според заключението на вещото лице се касае за телесни увреждания,
които съобразно обичайния оздравителен процес следва да отшумят за около
1.5 – 2 месеца от момента на причиняването им. При обезщетяването на
причинените вреди съдът следва да изхожда от принципа за справедливост по
чл.52 от ЗЗД относно реалните причинени болки и страдания от причиненото
непозволено увреждане. За извършване на максимално обективна преценка
следва да се вземе начина на извършване на противоправното деяние –
1
механизмът на увреждането, естеството и интензитета на претърпените болки
и страдания, прогнозата за възстановяването, причинените неудобства в
тяхната пълнота, възрастта на пострадалия. Следва да се държи сметка и на
общественоикономическата конюнктура в страната, средномесечния
осигурителен доход, обявен от НСИ. Във всеки отделен случай тези фактори
следва да бъдат индивидуално преценени за да се постигне максимално
обективно репариране на настъпилите отрицателни въздействия.
Според страната пострадалият ищец е на 61 г. – възраст близка до
пенсионната и обстоятелството, че не се е върнал на работа в Германия няма
отношение към инцидента, а има връзка с възрастта. Обясненията на
свидетелката Р. Д. не се подкрепят от представената медицинска
документация – относно затрудненото хранене и дъвчене, за състоянието му
по време на болничния престой, за завръщането на работа в Г..
При съобразяване на всички релевантни обстоятелства по чл.52 от ЗЗД
според страната на ищеца следва да се определи обезщетение само в размер на
20 000 лв. Сочи се, че относно твърденията – за екстрахиране на зъби не се
доказва, че същото има връзка с инцидента, тъй като не са представени
медицински документи.
Правилно според въззивника е и заключението за липса на доказана
зависимост между инцидента и неинсулиновия диабет, както и установените
при ЯМР изменения. Моли се за отмяна на решението в частта на размера над
20 000 лв. и отхвърляне на претенцията за тази част над 20 000 лв. като
недоказана и неоснователна. Пред съда жалбата се поддържа от надлежно
упълномощен процесуален представител – адвокат изцяло.
Депозиран е отговор на въззивната жалба от ищеца А. Й. М.. Същият е
заявил, че е предявил иск за 50 000 лв., но съдът го е уважил за 40 000 лв.
Оспорва се възражението на ответника, че болките и страданията в
процесния случай са отшумели за 1.5 – 2 месеца. Те са продължили много
повече от два месеца – цялото тяло на ищеца е било смазано от бой, с открити
рани, контузии по тялото и главата. Посочва се начина на получаване на
травмите – побоя на 24.07.2023г. и че страданията са били значителни –
невъзможност за нормално хранене, отваряне на устата месеци наред. Иска се
редуциране на обезщетението без да се държи сметка на напредналата
възраст.
Преди инцидента ищецът сочи, че е имал трудови ангажименти в
чужбина – Г. с всички здравни и социални осигуровки, доходи, които са били
на ниво, продължителното възстановяване след инцидента е довело до
невъзможност за връщане на работа и прекратяване на ангажимента от
работодателя. По лицето са монтирани плаки поради раздробяване на костите
– страната е представила фактури за закупуването на тези плаки. Оспорват се
и възраженията, че избитите зъби нямали връзка с инцидента. Поддържа се
2
решението на окръжния съд в неговата цялост. Пред съда страната поддържа
становището си чрез лично явяване и надлежно упълномощен процесуален
представител – адвокат.
Извършената от Бургаския апелативен съд служебна проверка по
чл.267 във вр. с чл.262 от ГПК констатира, че въззивната жалба на П. Г. е
редовна, подадена е от страна с право на жалба в рамките на предвидения от
закона преклузивен срок и пред надлежната по правилата на функционалната
подсъдност инстанция – следователно – същата е допустима.
След преценка на доказателствата по делото съдът приема за
установено следното:
По исковата молба на А. Й. М. е било образувано производството по
гр.д. №1811/23г. по описа на ОС – Бургас. Заведен е бил иск против П. Г. за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие нанесен побой
и причинени телесни увреждания на 24.07.2023г. Ищецът твърди, че е понесъл
много болки и страдания, наложило се е оперативно лечение, поставени му
били плаки.
Иска не се оспорва по основание от ответника. Спори се по
претендирания размер като завишен. Оспорва се причинно-следствената
връзка на захарния диабет и кортикалните хронични микроисхемични
изменения у ищеца с инцидента.
От фактическа страна се установява безспорно че на 24.07.2023г. по
хулигански подбуди чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на
тялото П. Г. е причинил две телесни повреди на А. М. – счупване на горна
челюст, счупване на стените на двата максиларни синуса и счупване на лява
скулна кост, което е довело до затруднено дъвчене и говорене за срок по-голям
от 30 дни и избиване на първи и втори долни десни зъби, което е довело до
затруднено дъвчене и говорене за срок по-голям от 30 дни – престъпление по
чл.131 ал.1 т.12 и чл.129 ал.2 от НК. За това е било образувано срещу П. Г.
НОХД № 3865/23г. по описа на РС – Бургас, по което е признат за виновен.
Пострадалият е бил приет в Клиниката по УНГ – болести към УМБАЛ-
Бургас, във връзка с което му е било проведено оперативно лечение. По
делото е била назначена и приета СМЕ относно уврежданията. В
обжалваното решение е направен подробен анализ – кои увреждания са пряка
и непосредствена последица от побоя и кои здравословни проблеми съдът не
приема за безспорно доказани да са в причинно – следствена връзка с
нанесените травми – развитие на неинсулинозависим захарен диабет,
ограничени зони на исхемия, установени от ЯМР изследване. Представени са
платежни документи за платени 600 лв. за орбитална плака, 600 лв. – за лява
плака, 600 лв. за дясна плака, още 600 лв. за още една плака и 1440 лв. за
титаниева плака.
Ангажирани са показанията на свид. Р. Д., която е описала състоянието
3
на А. след побоя, престоя в болницата, операцията, която са му правили,
постоперативния период, възстановяването – хранел се е с пасирана храна,
пиел е вода със сламка, първите дни не се е хранел. Психически бил много
изплашен, наложило се да се търси помощ от психодиспансера, където му
изписали някакви лекарства. Имало дни в които не се чувствал добре, изпадал
в паника, страхувал се да излиза. Преди инцидента не се оплаквал от нищо бил
здрав, работел в строителството, сега не работел.
Съдът е квалифицирал претенцията по чл.45 ал.1 от ЗЗД. Възприел е
установената фактическа обстановка, като е кредитирал ангажираните
доказателства. На основание чл.300 от ГПК установената фактическа
обстановка е приета за доказана по гражданското дело – извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Прието е, че на 24.07.2023г. в 18.05 ч. в гр.Б. кв.Ч. ул.“Д.“ до № * по
хулигански подбуди чрез нанасяне на удари с ръце и крака по тялото на
пострадалия ответникът е причинил две средни телесни повреди на ищеца,
изразяващи се в счупване на горна челюст, счупване стените на двата
максиларни синуса и счупване на лява скулна кост, което е довело до
затруднено дъвчене и говорене за срок по-голям от 30 дни и избиване на
първи и втори долни десни зъби, което е довело до затруднено дъвчене и
говорене за срок по-голям от 30 дни. Установено е счупване и на носни кости,
отворени алвеоли на зъбите на долната челюст, субконюнктивален
кръвоизлив вляво, разкъсно – контузна рана на носа и в областта на лявата
очница, кръвонасядане на десния долен клепач и на шията. Прието е, че
вследствие на причинените наранявания ищецът е претърпял болки и
страдания, както и страх и ужас от деянието, болки и страдания по време на
изпълнението му и последващи такива по време на лечението и
възстановителния процес. За обезщетяване на последиците съдът е приел, че
на основание чл.52 от ЗЗД на ищеца следва да бъдат платени 40 000 лв. Той е
понесъл ужаса и страданието от самия побой, последствие в продължение на
два месеца е бил принуден да търпи последиците от нанесените му травми.
Първоинстанционният съд е изложил подробна обосновка на справедливия
размер на обезщетението съобразно фактическата обстановка по случая.
По повод възраженията за поставени плаки по делото е представен
оперативен протокол № 431 от 27.07.2023г. от УМБАЛ – Бургас, УНГ –
отделение. Протоколът е от 27.07.2023г. и от същия е видно, че на А. Й. М. е
била извършена операция от екип – оператор – доц. д-р Петков, асистенти – д-
р Е. и д-р Б. под обща анестезия за времето от 09.00 ч. до 12.00 ч., като
действително са му поставени плаки и титаниев имплант – видно от описания
ход на операцията. Описани са констатираните фрактури и фрактурни
линии.
По основателността на въззивната жалба на П. Г. съдът съобрази
4
следното:
Не се спори по фактическата обстановка и виновността на ответника
досежно причиняването на две телесни повреди на ищеца М. при побой по
хулигански подбуди - счупване на горна челюст, счупване на стените на двата
максиларни синуса и счупване на лява скулна кост, което е довело до
затруднено дъвчене и говорене за срок по-голям от 30 дни и избиване на
първи и втори долни десни зъби, което е довело до затруднено дъвчене и
говорене за срок по-голям от 30 дни. Ответникът спори по размера на
обезщетението. Твърди, че същият не е адвекватен и не следва да е по-голям
от 20 000 лв. Виновността на дееца е установена по НОХД № 3865/23г. по
описа на РС – Бургас.
Безспорно е, че на 24.07.2023г. в кв.Ч., ул.“Д.“, гр.Б. пострадалият ищец
управлявал велосипеда си. От една от пресечките излязъл лек автомобил
„Дачия“ с рег. №*, управляван от П. Г., който щял да удари велосипедиста. М.
избягал наляво и му викнал „Какво правиш, ще ме удариш“. Впоследствие Г.
спрял автомобила излязъл от него и започнал да нанася удари с юмруци по
главата на М., съборил го, продължил с ритници. Случилото се било видяно от
случайни минувачи – свидетелите Д. А. и В. С.. Подаден бил сигнал на
тел.112, пристигнали полицейски автомобил и линейка. Пострадалият бил
откаран в болницата – УМБАЛ Бургас. На 27.07.2023г. е бил опериран като са
му били поставени импланти, вкл. титаниев.
Целта на обезщетението в случая има за цел да репарира
неимуществените вреди, които ищецът М. е понесъл вследствие инцидента.
Болките и страданията са лично преживяване, които трудно биха могли да
бъдат остойностени. Безспорно е, че ищецът А. М. е понесъл значителни
болки и страдания – начиная от агресията на ответника, изразяваща се с
ударите с юмруци в главата. За силата и болката от тези удари може да се
правят изводи от последиците - счупване на горна челюст, счупване на
стените на двата максиларни синуса и счупване на лява скулна кост, избити
зъби. Ответникът е млад мъж с внушителна физика и ищеца вероятно е
преживял силен стрес и ужас от евентуалните последици от започнатия бой.
За интензитета на негативното въздействие върху психиката на пострадалия
сочи обстоятелството, че той е бил принуден да търси помощ от
психодиспансера и да прибегне до медикаментозно лечение. От това може да
се направи извода, че той е преживял изключително силен стрес, който е
оставил трайни последици върху психиката му.
На обезщетение подлежат всички болки и страдания във връзка с
осъществената агресия - от ударите с юмруци в главата, събарянето на земята,
ударите с ритници по главата и тялото, причинените болки и страдания
вследствие причинените от ударите наранявания, описани подробно в
медицинското свидетелство, издадено от съдебния лекар д-р Ш., понесените
5
болки и страдания във връзка с операцията от 27.07.2023г., причинените болки
и страдания във връзка с оздравителния процес, неудобствата в битово
отношение, невъзможността за нормално хранене, говорене.
Следва да се има предвид, че ударите и нараняванията са нанесени
предимно в главата, което е поставило ищеца в изключително голям риск и
вследствие на които евентуално и други важни органи са поставени в риск –
напр. – очите. Според медицинското удостоверение ищецът е съобщил на д-р
Ш., че известно време е бил със замъглено зрение. Всички тези болки и
страдания следва да бъдат обезщетени в съвкупността си Следва да бъде
отчетен момента на деликта – м.юли 2023г. – социалноикономическата
обстановка, както и обстоятелството, че ищецът е бил трудово ангажиран, в
трудоспособна възраст, имал е ангажирана работа в чужбина – нещо, което е
било прекъснато по принуда след изпадането му в безпомощно състояние след
побоя.
Въззивният състав с оглед интензитета на нападението – причинени
множество счупвания, изключителната агресия – удари в главата, събаряне на
земята и продължаване на ударите с ритници, последващите болки и
страдания при възстановяването, преживяната операция и т.н. намира, че
присъденото обезщетение от първоинстанционния съд в размер на 40 000 лв. е
адекватно. Евентуално по-нисък размер би ощетил ищеца. Изложените във
въззивната жалба доводи от страна на въззивника съдът намира за
неоснователни: - съобразно критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД
обезщетението според въззивният съд не е завишено. Макар и за 1.5 – 2
месеца болките да са отшумели то интензитета на страданията е висок, следва
да бъдат репарирани всички негативни въздействия върху ищеца начиная от
началото на физическата агресия спрямо него от страна на ответника. Макар и
да се водят средни телесни повреди те са локазилирани в областта на главата
и съобразно доказателствата по делото са понесени изключително тежко.
Несъстоятелни са възраженията, че зъбите са били избити от преди
побоя. По признание на самия ищец пред лекарите, издали съдебно-
медицинското удостоверение той е нямал два зъба от лявата страна долу преди
побоя. От ударите са му избити два зъба вдясно долу. /л.58-60 от приложеното
НОХД/. В удостоверяването на повредите е включен и стоматолог, което
изключва погрешно дадени заключения. Това изключва неяснотата, на която
се позовава въззивника в жалбата си относно „отворените алвеоли на зъбите
на долната челюст“. Тези възражения на въззивника са напълно
неоснователни. Според въззивника поставянето на плаки не се доказва от
документите по делото. Това обстоятелство настоящата инстанция намира за
безспорно. Такива плаки и титаниев имплант на ищеца са били поставени при
направената операция на 27.07.2023г. в УМБАЛ - Бургас. Изводите на
първоинстанционния съд в тази насока са правилни и се подкрепят и от
6
приложените пред настоящата инстанция доказателства – изискания
оперативен протокол от УМБАЛ – Бургас. При това положение въззивната
жалба на П. Г. се явява напълно неоснователна, обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Настоящият съдебен
състав освен гореизложеното изцяло възприема и изложените от
първоинстанционния съд мотиви на основание чл.272 от ГПК в насока на
гореизложеното.
С оглед изхода на спора по делото разноски не следва да бъдат
присъждани, тъй като от страната имаща право на такива искане в тази насока
не е направено. Не се представят доказателства за направени разноски пред
инстанцията.
По гореизложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 313 от 03.04.2024г., постановено от ОС –
Бургас по гр.д. № 1811/23г. по описа на съда, с което П. Л. Г. от гр.Б., кв.Ч. е
осъден да заплати на А. Й. М. сумата от 40 000 лв. като обезщетение за
причинени болки и страдания вследствие нанесени телесни повреди на
24.07.2023г. в гр.Б., кв.Ч. по хулигански подбуди ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането – 24.07.2023г. до
окончателното изплащане.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от уведомяването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7