РЕШЕНИЕ
Номер 260977 Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ граждански
състав
На 29.03
Година 2021
В публично заседание на 27.01.2021 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 13261 по описа
за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно осн. чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът „Аманн България“
ЕООД - гр. София, моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че той му дължи сумата 6 473, 23 лева, представляваща неустойка върху
сумата 4 656, 96 лева за периода 27.12.2019 г. - 13.05.2020 г.; сумата 2 205, 31 лева, представляваща неустойка върху сумата 2 656, 96 лева за периода 14.05.2020 г. - 04.08.2020 г., дължими по сключен между страните на 12.03.2018 г. в *** Договор за
покупко-продажба и доставка на стоки № ***, ведно със законната лихва върху двете
главници от датата на подаване на исковата молба, които суми е било разпоредено
ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 4996/09.09.2020 г., издадена по ч. гр. дело № 20205330111401/2020
г. по описа на ПРС - ІV гр. състав, по изложените в исковата молба и в писмено становище
съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Ответникът „Глория – 2001“ ООД - гр. Пловдив оспорва иска по основание и
по размер и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по
изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за
нищожност на уговорката за неустойка в Договора поради несъответствие с добрата
търговска практика и добрите нрави. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и
с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
доказателства е видно, че Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 4996/09.09.2020 г., издадена по ч. гр. дело № 20205330111401/2020 г.
по описа на ПРС - ІV гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца
сумата 6 473, 23 лева, представляваща неустойка върху сумата 4 656, 96 лева за периода
27.12.2019 г. - 13.05.2020 г.; сумата 2 205, 31
лева, представляваща
неустойка върху сумата 2 656,
96 лева за периода 14.05.2020 г. - 04.08.2020 г., дължими по сключен
между страните на 12.03.2018 г. в гр. *** Договор за покупко-продажба и
доставка на стоки, както и сумата 173, 57 лева – държавна такса, и сумата 500 лева
– адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал
възражение срещу посочената Заповед за изпълнение, поради което и ищцовото
дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в
срока по чл.415 от ГПК.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства,
действително между страните на *** в гр. София Договор за покупко-продажба и
доставка на стоки № ****, по който ищецът е доставил на ответника стоки (шевни
конци) на обща стойност 4 656, 96 лева с ДДС – за което е била издадена
фактура № ***/*** с падеж 26.12.2019 г., като в чл.17 от Договора страните са
се договорили, че при забава в плащането заявените и доставени материали,
купувачът се задължава да заплати на продавача неустойка в размер на 1% на ден
от дължимата сума за всеки ден забава до пълното изплащане на съответната сума.
На 13.05.2020 г. ответникът е заплатил 2 000 лева от дължимата сума и са
останали дължими 2 656, 96 лева, които не се спори между страните и от
събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е заплатил на
ищеца на 07.08.2020 г. Както се
установява от извършеното служебно от съда с компютърна програма изчисление,
размерът на неустойката върху сумата 4 656, 96 лева за периода от деня
след падежа на задължението (27.12.2019 г.) до датата на частичното плащане от
2 000 лева (13.05.2020 г.) е в размер на 6 473, 23 лева, а размерът
на неустойката върху неплатения остатък от 2 656, 96 лева от деня, следващ
частичното плащане от 2 000 лева (14.05.2020 г.) до 04.08.2020 г. е
2 205, 31 лева.
Съдът намира, че уговорената между страните в Договора неустойка не се явява
прекомерна, не е противоречие с добрата търговска практика и добрите нрави,
поради което и направеното от ответника възражение за нищожност на уговорката
за неустойка се явява неоснователно и като такова следва да се остави без
уважение.
При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от
ищеца размери на наустойката съвпадат с установените от събраните по делото
доказателства действително дължими, съдът намира, че искът се явява доказан по
основание и по размер и следва да се уважи изцяло, но доколкото в заповедното
производство ищецът не е претендирал законна лихва върху двете главници и
такава не е било разпоредено да се заплати от ответника със Заповедта за
изпълнение, съдът намира, че по отношение на претенцията за присъждане на законна
лихва искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се
отхвърли.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски за производството по делото в размер общо на 874 лева –
платена ДТ и адвокатско възнаграждение, като ищецът не е претендирал да му
бъдат заплатени разноските за производството по частното гражданско дело,
поради което и те не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА „Глория – 2001“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Александър Стамболийски“ № 3Б, представлявано от **** съдебен
адрес:***, адв. С.С., ЧЕ ТО ДЪЛЖИ НА
„Аманн България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „ИСКЪРСКО ШОСЕ“ № 7, сграда
15, офис 1, представлявано от ****, със съдебен адрес:***, офис 3, адв. С.П., сумата 6 473, 23 лева, представляваща неустойка върху сумата
4 656, 96 лева за периода 27.12.2019 г. - 13.05.2020 г.; сумата 2 205, 31 лева, представляваща неустойка върху сумата 2 656, 96 лева за периода
14.05.2020 г. - 04.08.2020 г., дължими по
сключен между страните на 12.03.2018 г. в гр. *** Договор за покупко-продажба и
доставка на стоки № ***, ведно със законната лихва върху двете главници от
датата на подаване на исковата молба, които суми е било разпоредено ответникът
да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 4996/09.09.2020 г., издадена по ч. гр. дело № 20205330111401/2020 г.
по описа на ПРС - ІV гр. състав, КАТО по отношение на претенцията за присъждане
на законната лихва върху двете главници от датата на подаване на исковата молба
до окончателното им изплащане ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Глория - 21“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление,
Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Аманн България“ ЕООД, с
посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, **** и съдебен адрес,
направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 874 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за нищожност на
уговорката за неустойка в сключения между страните на 12.03.2018 г. в гр. ***
Договор за покупко-продажба и доставка на стоки № ***.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ІV гр. състав ч. гр. дело № 20205330111401/2020 г.,
ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение СЛЕД влизането му в
сила.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ ПАВЕЛ ПАВЛОВ
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
В.С.