№ 3226
гр. София, 18.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20221100108026 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на В. Б. Х., ЕГН **********, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
и чл. 86 от ЗЗД срещу ЗАД Д.Б.Ж. И З. АД, ЕИК ****, като се иска осъждането на ответника
за заплащане на обезщетение за причинени вреди, настъпили в резултат на осъществено
ПТП, както следва: 1/ застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лв. – за претърпените
неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от 26.07.2022 г. (датата на уведомлението за отказ от страна на
застрахователя) до окончателно изплащане на сумата, и 100 лв. – за претърпените
имуществени вреди под формата на разноски за лечение на травматични увреждания, ведно
със законна лихва върху тази сума, считано от 26.07.2022 г. (датата на уведомлението за
отказ от страна на застрахователя) до окончателно изплащане на сумата.
ИЩЦАТА- В. Б. Х., ЕГН **********, твърди, че на 25.08.2021 г., около 05:00 ч., в гр.
София е настъпил пътен инцидент с участието на лек автомобил марка „Опел”, модел
„Зафира”, с рег. № ****, управляван от Ц.Е.А., ЕГН **********. Същият се движел по бул.
„Тодор Александров” в посока на движение от бул. „Константин Величков” към ул.
„Опълченска”. Посочва, че в района на кръстовището с ул. „Инж. Иван Иванов” било
реализирано ПТП поради виновното поведението на пътя на управляващия автомобил
„Опел” – „Зафира” Ц.А.. Като причината за настъпването на ПТП посочва отнемането на
предимство на навлизащия отдясно товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Атего”, с
рег. № ****, управляван от Р.М.З., ЕГН **********. За местопроизшествието имало
съставен Констативен протокол № к-400 от дежурен ПТП при Отдел „Пътна полиция”-
СДВР. По случая имало образувано досъдебно производство. Ищцата твърди, че е била
пътник в лек автомобил марка „Опел”, модел „Зафира”, с рег. № **** и е пострадала при
1
инцидента. При проверка на обективното ѝ състояние след инцидента в УМБАЛ „Св. Анна”
АД – София, били установени следните травматични увреди – луксация на лява лакътна
става, в резултат на което ѝ била поставена гипсова имобилизация. Към момента на
осъщественото ПТП ищцата била в напреднала бременност (Х лунарен месец). Ищцата
посочва, че в резултат на ПТП е претърпяла имуществени и неимуществени вреди. Относно
имуществените вреди посочва, че по повод на инцидента ѝ се наложило да направи разходи
в общ размер на 100 лв. във връзка с лечението ѝ. Относно неимуществените вреди посочва,
че в резултат на ПТП и получените вследствие на това травматични увреди са ѝ били
причинени болки със значителен интезитет в първите три седмици от общо възстановителен
период от 2-2,5 месеца. Посочва, че процесният инцидент застрашил не само нейния Ж., но
и този на нероденото ѝ дете. След раждането е трябвало да спазва щадящ режим на покой
без натоварване, което я е изправило пред затруднение при посрещане на обикновените ѝ
битови потребности, както и невъзможност да полага необходими грижи за новороденото ѝ
дете. Изпитвала е силни болки в травмираната област. Твърди, че поставеният ѝ гипс
ограничил възможностите ѝ за близост с новородената ѝ рожба, което силно се отразило на
психическото и емоционалното ѝ състояние. Като последица от инцидента изживяла стрес и
душевни терзания. Посочва, че по отношение на лек автомобил „Опел”, марка „Зафира”, с
рег. № **** имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД Д.Б.Ж. и З.”
АД, със застрахователна полица със срок от 05.07.2021 г. до 04.07.2022 г. В тази връзка
ищцата била отправила писмена претенция с вх. **701/27.04.2022 г. към застрахователя,
като поискала определянето на обезщетение съобразно представените доказателства.
Ищцата твърди, че с писмо с изх. № 3675/26.07.2022 г. застрахователят отказал изплащането
на обезщетение. Претендира изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 30
000 лв. – за претърпените неимуществени вреди под формата на понесени болки и
страдания, вследствие на процесното ПТП, ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от 26.07.2022 г. (датата на уведомлението за отказ от страна на застрахователя) до
окончателно изплащане на сумата, и 100 лв. – за претърпените имуществени вреди под
формата на разноски за лечение на травматичните увреждания вследствие на процесното
ПТП, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 26.07.2022 г. (датата на
уведомлението за отказ от страна на застрахователя) до окончателно изплащане на сумата.
Претендира разноски.
ОТВЕТНИКЪТ- Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б.: Ж. и З. АД, ЕИК ****, чрез
пълномощника си юрисконсулт Й. К., не оспорва наличието на валидно застрахователно
отношение към момента на настъпване на ПТП, но Оспорва иска като неоснователен,
недоказан, а при условията на евентуалност – като прекомерно завишен по размер. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че водачът, управлявал
товарен автомобил марка „Mерцедес”, с рег. № СА****ВХ, нарушил правилата за движение
по пътищата. Оспорва причинно-следствената връзка, като посочва, че ищцата е била
приета в УМБАЛ „Света Анна” АД – София на 25.08.2021 г. по клинична пътека № 5
/Раждане/, като от епикризата било видно, че същата била в добро общо състояние, без
противопоказания. Посочва, че амбулаторният лист, с който се установявава „луксацията на
2
лявата лакътна става” е издаден почти два месеца след процесното ПТП - на 14.10.2021 г.
Претендрира разноски.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
От представената претенция за изплащане на обезщетение се установява, че ищецът е
сезирал ответника за изплащане на обезщетение от процесното ПТП преди завеждане на
исковата молба.
Представена е медицинска документация, която е от значение за изготвянето на СМЕ и
съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.
От заключението на СМЕ, изготвено от вещо лице ортопед-травматолог, ценено от съда
изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на процесното ПТП
ищцата е получила следните травматични увреждания: изкълчване на лявата лакътна става.
Полученото травматично увреждане на ищцата е причинило трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник за около 2-3 месеца. Проведено е консервативно
амбулаторно лечение. На 25 08 2021 г е направено наместване на изкълчването на лявата
лакътна става и поставен гипс за 5 - 7 дни. Ищцата е претърпяла непосредствено след
произшествието болки и страдания с голям интензитет за около 5-7 дни, болки с умерен
интензитет след сваляне на гипса за около 14-15 дни, болки с малък интензитет за около 2
месеца. Полученото травматично увреждане е в причинна връзка с процесното ПТП.
Полученото травматично увреждане е възстановено напълно - движенията на лявата лакътна
става се извършват в пълен обем. Направеният разход за физиотерапевтично лечение,
отразен във Фактура от 18 10 2021 г на МЦ З. за всеки - лечение с СЧТ - 100 лв, е бил
необходим за получената при процесното ПТП травматична увреда - изкълчване на
лакътната става. Обичайният възстановителен период при такава травма като на ищцата е
около 2-3 месеца. Ищцата е претърпяла непосредствено след произшествието болки и
страдания с голям интензитет за около 7-8 дни, болки с умерен интензитет след сваляне на
гипса за около 14-15 дни, болки с малък интензитет за около 2 месеца.
От приетото и неоспорено заключение на АТЕ се установява се установява следния
механизъм на процесното ПТП: На 25.08.2021 г., около 05.00 ч., в гр. София лек автомобил
„Опел" с per. № СВ 4115 CP се е движил по бул. „Тодор Александров" в посока от бул.
„Константин Величков" към ул. "Опълченска" със скорост от порядъка на 69 км/ч. В същото
време товарен автомобил „Мерцедес" с per. № СА **** ВХ се е движил по ул. „инж. Иван
Иванов" в посока от бул. „Ал. Стамболийски" към ул. „Пиротска" със скорост от порядъка
на 46 км/ч. Достигайки в района на кръстовището на бул. „Тодор Александров" с ул. „инж.
Иван Иванов", водачът на лек автомобил „Опел" не се съобразил с подадения за
направлението му на движение червен сигнал на светофара, навлязъл е в кръстовището, при
което е настъпил удар между предната му челна част е лявата странична част в областта на
задна лява гума на товарен автомобил „Мерцедес". В следствие на силите и моментите
3
възникнали при удара товарни автомобил е започнал ротация около масовия си център по
посока обратна на часовниковата стрелка, гледано отгоре, като същевременно и продължил
и транслационното си движение напред в дясно, преобърнал се е върху дясната си страна и
се е установил на мястото, описано в протокола за оглед. Лек автомобил „Опел" от своя
страна след удара е започнал ротация по посока обратна на часовниковата стрелка, гледано
отгоре, като същевременно е продължил и транслационното си движение напред в ляво и се
е установил на мястото, описано в протокола за оглед. Вещото лице сочи, че причини за
настъпване на произшествието са субективните действие на водача на лек автомобил
„Опел", който се е движил в града със скорост от порядъка на 69 км/ч и е навлязъл в
процесното кръстовище на червен сигнал на светофарната уредба.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Искът е основателен.
Разпоредбата на чл.432от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. По този
иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на
МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача,
причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “Гражданска отговорност” между водача и застраховател.
По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав
приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква.
Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от
заключението на АТЕ.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата е
неоснователно- в тази насока не се събраха доказателства.
Безспорно са установени неимуществените вреди, търпяни от ищцата в резултат на ПТП,
реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка между
вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключението на СМЕ.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер
на това обезщетение. Като се има предвид незначителните телесни увреждания, пълното
възстановяването на ищцата, липсата на съпричиняване, както и икономическите условия в
страната и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя
обезщетение в размер на 5 000 лв., поради което искът следва да се уважи до този размер, а
4
за разликата да се отхвърли.
По изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в забава от изтичане на срока по реда на
чл.496 КЗ, т. е. от 26.07.2022 г. (датата на уведомлението за отказ от страна на
застрахователя).
Относно претенцията за имуществени вреди:
От представените писмени доказателства за проведено лечение, обсъдени детайлно от
приетото заключението на СМЕ, съдът счита, че искът за имуществените вреди,
съставляващи разходи за лечение, следва да се уважи изцяло- 100 лв.
При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на
уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. С оглед уважената част на иска на
ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 91.36лв. от направени 550лв.
Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.2 от Н №1 за размера
на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер
на 900лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска ответникът има право на 419.44 лв. от
505лв. съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. След компенсация на ответника
следва да се присъдят 327.64лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна
такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 200лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б.: Ж. и З. АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Д.“ **, представлявано от
изпълнителните директори Б.И. и Р.М., да заплати на В. Б. Х., ЕГН **********, жив.в
гр.София, ул.“****, чрез адв.Д. Ш., по искове с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер 5 000 лв. (пет хиляди лева), ведно със
законната лихва върху тази сума от 26.07.2022 г. (датата на уведомлението за отказ от страна
на застрахователя) до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
5 000 лв. (пет хиляди лева) до пълния предявен размер от 30 000 лв.(тридесет хиляди лева);
както и следва да й заплати обезщетение в размер 100 лв. имуществените вреди,
съставляващи разходи за лечение, заедно със законната лихва върху тази суми от
5
26.07.2022г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б.: Ж. и З. АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Д.“ **, представлявано от
изпълнителните директори Б.И. и Р.М., чрез пълномощника си юрисконсулт М.М., със
служебен адрес: гр. София, бул. „Г.М.Д.” **, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата да заплати на адвокат Д. Ш., САС, гр.София, ул.“****, ет.2, адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лв.
ОСЪЖДА В. Б. Х., ЕГН **********, жив.в гр.София, ул.“****,чрез адв.Д. Ш., да заплати
на Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б.: Ж. и З. АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Д.“ **, представлявано от изпълнителните
директори Б.И. и Р.М., чрез пълномощника си юрисконсулт М.М., със служебен адрес: гр.
София, бул. „Г.М.Д.” **, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в
размер на 327.64лв.(след компенсация).
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б.: Ж. и З. АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Д.“ **, представлявано от
изпълнителните директори Б.И. и Р.М., чрез пълномощника си юрисконсулт М.М., със
служебен адрес: гр. София, бул. „Г.М.Д.” **, да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 200 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6