№ 141
гр. София, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕПИ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110207454 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. И като разгледа докладваното от съдията НАХД № 7454 по описа
за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Й. М. срещу Наказателно постановление /НП/ № 20-
4332-020872 от 01.12.2020 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към
СДВР, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание
чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на
300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
1
Жалбоподателят твърди, че НП е издадено при нарушение на процесуалния и
материалния закон, поради което иска наложеното административно наказание да бъде
отменено. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител
поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 06.01.2020 г. В.Д. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на същата дата нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП в присъствие на
нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН без възражения.
Такива не били депозирани и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
На 01.12.2020 г. Г.Борисова – началник група към ОПП СДВР е издала
наказателно постановление, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност –
чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, но по отношение на НП не е спазен срокът по чл. 34, ал.
3 от ЗАНН, съгласно който образуваното административнонаказателно производство
се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта. В настоящия случай НП е издадено почти година след съставянето
на АУАН, поради което същото се явява издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила и следва да бъде отменено. Наличието на постановление на
СРП за отказ за образуване на наказателно производство не прави приложима
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН в случая. Тя би следвало да намери приложение
само когато прокурорът след анализ на първоначалните данни за деянието или в хода
на проведено разследване в досъдебно производство приеме, че извършеното
съставлява административно нарушение и изпрати материалите на съответния АНО. В
хипотеза на образуване на административнонаказателно производство със съставяне на
АУАН, какъвто е настоящият случай, след което материалите по
административнонаказателната преписка са изпратени на прокурор, който на свой ред
е отказал да образува наказателно производство и е върнал материалите на наказващия
орган, не би могло да се приеме, че с това е образувано ново
административнонаказателно производство, игнорирайки първоначално издадения
АУАН, тъй като това би водело до недопустимо заобикаляне на закона и конкретно на
предвидения в чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок за издаване на НП.
За пълнота на изложението и с оглед инстанционната проверка на настоящия акт,
съдът ще изложи съображения и по отношение на релевантната за правилното
приложение на материалния закон фактическа обстановка съобразно доказателствата
2
по делото.
На 06.01.2020 г. в гр. София жалбоподателят К.М. управлявал по бул.
"Цариградско шосе" лек автомобил модел „Тойота“ с № Е 4146 КТ, собственост на
ЕЙК. При извършена проверка от страна на служители при ОПП-СДВР било
установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15
ЗДвП, при което било прието, че водачът е извършил нарушение на ЗДвП и му бил
съставен процесният АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и
доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви
в своята цялост като поради липса на противоречия и по аргумент за обратното от чл.
305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
не е осъществил състава на административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
За нарушаването на това задължение в чл. 175, ал. 3 ЗДвП е предвидено
наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 6 до
12 месеца и "глоба" от 200 до 500 лева за водача, който управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер.
Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП вменява задължение на приобретателя на
регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства
по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното
превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Съгласно чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство се прекратява служебно, като в този случай законът приравнява
служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на
същия.
По делото се установи от обективна страна, че жалбоподателят е управлявал МПС
по път, отворен за обществено ползване, като процесното МПС е било със служебно
прекратена регистрация. С оглед на това жалбоподателят е осъществил от обективна
страна вмененото му нарушение.
В случая обаче по делото няма данни собственикът на процесното МПС да е бил
уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията му, още по-малко се твърди
и доказва това обстоятелство да е било известно на жалбоподателя като трето лице, на
което автомобилът е бил предоставен за ползване. Не се твърди или доказва и че за тази
принудителна административна мярка е била съставена ЗПАМ, която да е връчена на
собственика.
Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено
е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се наложи административно
наказание следва да се установи по безспорен начин, че деецът е осъществил виновно
състава на вмененото му административно нарушение, като изложената в НП
фактическа обстановка не може да се основава на вероятности и предположения. В
случая не се установи, че управлението на МПС с прекратена регистрация е
3
осъществено от жалбоподателя виновно, респективно поведението му не представлява
административно нарушение, тъй като липсва изискуем от закона елемент от
субективна страна, поради което наказателно постановление следва да бъде отменено
на самостоятелно основание и поради неправилно приложение на материалния закон.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и претендира и
доказва такива, като въззиваемата страна следва да му заплати разноски в размер от
300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 20-4332-020872 от 01.12.2020 г.,
издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на К. Й. М. на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца..
ОСЪЖДА СДВР да заплати на К. Й. М., ЕГН ///// сумата от 300 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4