РЕШЕНИЕ
Номер: 06.11.2019 година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд Шести наказателен състав
На тридесети октомври
Година: 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Златко Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар: Светла Иванова
Прокурор:
Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников
а.н.дело № 2421 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно
постановление) № 19-1228-001356 от 13.06.2019 год.,
издадено от ..– началник група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Стара
Загора, упълномощена за това със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 год. на
министъра на вътрешните работи.
Жалбоподателят Р.Х.К.
твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата
страна ОД на МВР гр.Стара Загора, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
С обжалваното
НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на административно
нарушение) № 19-1356 (серия Д, бланков № 914577, които именно са цитирани в НП като
индивидуализиращи акта белези) от 13.05.2019 год., жалбоподателят
е санкциониран на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП – Закон за движението по
пътищата („Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.: който управлява
моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл.157, ал.4,
или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е
временно отнето по реда на чл.171, т. 1
или 4 или
по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено”) за нарушение
на чл.150 от същия закон („Всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се
управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита
за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152,
ал.1, т.4”), изразяващо се в това, че на 13.05.2019 год. около 13:10
часа в в центъра на с.Средец, община Опан, по улица без име управлявал лек автомобил
„БМВ”, рег.№ СТ 8534 РВ, без да е правоспособен водач – не притежавал СУМПС
(свидетелство за управление на моторно превозно средство).
Според актосъставителя
П.С.Т. и свидетеля по акта Я.И.Я. на посочената в АУАН дата в с.Средец
те са видели жалбоподателя в момента, в
който се е качил с малко дете на управлявания впоследствие от него лек
автомобил, паркиран в центъра на селото, след което го привел движение, а те са
го последвали до момента, в който той е спрял автомобила пред къщата, в която живеел,
и са му извършили проверка на документите преди той да успее да слезе от
автомобила. Актосъставителят и свидетелят по акта твърдят, че по време на
извършената проверка на жалбоподателя, не е имало очевидци, освен жена му,
която обаче е излязла от къщата две-три минути след тяхното пристигане.
Според
свидетелите Д.Н. Енева и А.Г.А., когато полицаите са спрели пред къщата на
жалбоподателя, процесният автомобил е бил паркиран пред нея, а в него:
са били
жалбоподателят и синът му от поне 5-6 минути – според св.К.;
е бил синът на
жалбоподателя, докато той е бил извън автомобила – според св.А..
Следователно
налице са противоречия не само между показанията на актосъставителя и свидетеля
по акта, от една страна, и показанията на свидетелите Енева и А., от друга
страна, но и между самите показания на свидетелите Енева и А., докато
показанията на актосъставителя и свидетеля по акта кореспондират помежду си.
При това св.Енева е бивша съпруга на жалбоподателя, но двамата съжителстват и
към момента, а св.А. е негов дългогодишен познат, т.е. налице са обстоятелства,
сочещи на тяхната заинтересованост да свидетелстват в негова полза, което
поставя под съмнения безпристрастността и обективността на показанията им,
докато за актосъставителя и свидетеля по акта липсват данни да са имали друг
мотив, освен изпълнение на служебните им задължения, за да извършат проверката
на жалбоподателя. Ето защо съдът кредитира с доверие именно показанията на
актосъставителя и свидетеля по акта и не дава вяра на показанията на
свидетелите Енева и А., респективно - намира за доказано, че на посочените в НП
дата и място жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил.
В случая обаче,
видно от представената с преписката и приложена на л.21-26 от делото справка за
нарушител/водач, към датата на извършване на деянието, описано в АУАН и НП, на
жалбоподателя е било издавано СУМПС със статус в АНД - налично, даващо му право
да управлява пътни превозни средства от категория В (моторни превозни средства с
допустима максимална маса, която не надвишава 3500 kg, проектирани и
конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача; моторните
превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с
допустима максимална маса, която не надвишава 750 kg; без да се нарушават
разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни
средства, моторни превозни средства от тази категория могат да образуват състав
с ремарке с допустима максимална маса, надвишаваща 750 kg, при условие че
допустимата максимална маса на състава не надвишава 4250 kg - чл.150а, ал.2, т.6
от ЗДвП), т.е. той не е неправоспособен водач на МПС. Дали притежаваното от него
свидетелство
за управление е
било валидно
към датата на извършване на деянието, дали е за категорията, към която
спада управляваният от него автомобил, дали той е бил лишен от право да
управлява МПС по съдебен или административен ред, дали свидетелството му
за управление е било временно отнето по реда на чл.171, т. 1 или 4 от ЗДвП
или
по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния
кодекс и пък е било обявено за невалидно, тъй
като е било изгубено, откраднато или повредено, в
случая е без правно значение, тъй като тези обстоятелства са съставомерни за
нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, а жалбоподателят е санкциониран за
нарушение на чл.150 от ЗДвП (отделен е въпросът, че такива обстоятелства не са
посочени в НП и следователно не са включени в конкретното
административнонаказателно обвинение).
При тези данни съдът намира, че с описаното
в АУАН и НП деяние жалбоподателят може и да е извършил нарушение на
разпоредбите на ЗДвП (например, на чл.100, ал.1, т.1 или на чл.150а, ал.1 от ЗДвП), но е нарушил чл.150 от ЗДвП, за каквото именно нарушение е бил
санкциониран с обжалваното НП, поради което последното се явява незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
наказателно постановление № 19-1228-001356 от
13.06.2019 год., издадено от ..– началник група в Сектор „Пътна полиция” към ОД
на МВР гр.Стара Загора.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: