Присъда по дело №280/2022 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 46
Дата: 15 септември 2022 г.
Съдия: Константин Петров Косев
Дело: 20223330200280
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 19 май 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 46
гр. Разград, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Наказателно дело
частен характер № 20223330200280 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. Х. М., роден на *****, български
гражданин, живущ в гр. *****, женен, неосъждан, ЕГН ********** за
НЕВИНОВЕН в това, че на 19.11.2021 г. в гр. Разград, противозаконно, по
непредпазливост е унищожил чужда движима вещ, а именно, че управлявайки
лек автомобил е прегазил домашно куче, собственост на И. К. И. от гр. Р. -
престъпление по чл. 216, ал. 6, вр. ал. 1 от НК, поради което го ОПРАВДАВА
по така повдигнатото обвинение.
ОТХВЪРЛЯ гражданския иск предявен от И. К. И., ЕГН **********, от
гр. Р. против подсъдимия М. Х. М., ЕГН ********** за сумата от 600,00
(шестстотин) лева, като обезщетение за имуществени вреди в резултат от
твърдяното престъпление по чл. 216, ал. 6, вр. ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва, считано от 19.11.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА тъжителя И. К. И., ЕГН **********, от гр. Р. ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Районен съд гр. Разград сумата в размер на 346,00 (триста
четиридесет и шест) лева за деловодни разноски, както и сумата от 50,00
(петдесет) лева за държавна такса върху отхвърления граждански иск, както и
да заплати на подсъдимия М. Х. М., ЕГН **********, сумата от 600,00
(шестстотин) лева за деловодни разноски.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Окръжен съд Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда №46/15.09.2022г., постановена по НЧХД №280/2022г. по описа на
Рския районен съд .
ПостъпИа е тъжба от И. К. И. от гр. Р срещу М. Х. М. от гр. Р, като се твърди, че
подсъдимият М. на 19.11.2021 г. в гр. Р, противозаконно, по непредпазливост е унищожИ чужда
движима вещ, а именно, че управлявайки лек автомобИ е прегазИ домашно куче, собственост на И.
К. И. от гр. Р - престъпление по чл. 216, ал. 6, вр. ал. 1 от НК.
Тъжителят е предявИ и граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 600 лв, ведно със
законната лихва от датата на деянието (19.11.2021 г.) до окончателното изплащане на сумата, като
същата сума се претендира като обезщетение за имуществени вреди от престъплението.
В заседанието пред РРС тъжителят лично и чрез повереника си поддържа тъжбата и
гражданския иск.
Подсъдимият дава К.атки обяснения, като заявява, че е управлявал автомобИа със
скорост около 10-15км/ч, тъй като забелязал дете с моторче – свид. И., а и участакът от пътя
непозволявал развиването на по-висока скорост. Защитникът му адв. Ц., излага подробни доводи,
че е налице случайно деяние, отправената молба до съда е подзащитния му да бъде оправдан.
Съдът като обсъди събраните доказателства намери за установено следното:
Подсъдимият М. Х. М. е роден на 26.01.1982г. в гр. Р, живее в същия град, женен,
неосъждан.
Тъжителят И.И. е вдовец и живее с двете си деца И. и Н. И.и в къща, находяща се в гр.
Р на ул. ***** В семейството отглеждали домашен любимец – куче, на име „Изаура“ от породата
„Чао чао“, което бИо родено на 01.09.2016г. и закупено за сумата от 600лв. На 19.11.2021г., около
13:30, синът на тъжителя -св. И. И. отворИ входната врата на къщата им и от там излязло тяхното
куче Изаура. По същото време /около 13:30 на 19.11.2021г. в гр. Р/ подс. М. управлявайки лекия си
автомобИ „Алфа Ромео 159“, с рег. №***** завИ /извършИ десен завой/ откъм ул. Беласица и
навлязъл в ул. „Сан Стефано“ в близост до дом №30/. Движел се със скорост около 20-30 км./ч. В
автомобИа също бИи и св. Д.Д., на предна дясна седалка, а на задната св.К. К., който държал в
себе си броня на автомобИ. Кучето бИо пресякло улицата и се намирало на отсрещния тротоар
спрямо дом №30 /подсъдимият го забелязал там/, но точно при преминаването на автомобИа
опитало да се върне при дом №30, пресичайки отново улицата. При това кучето изведнъж
изскочИо пред автомобИа на подсъдимия при което автомобИът преминал с предното дясно
колело през него, вследствие на което след няколко минути животното починало. След като и
подсъдимият и свидетелите в колата усетИи, че преминали през „нещо“, спрели и водачът – подс.
М. слязъл да види, през какво е преминал. Тогава видял, че е преминал през кучето. Св. И. И.,
виждайки какво е станало започнал да вика, а след това излязла и сестра му – св. Н. И.а, като
двамата започнали да винят подсъдимия, че е убИ кучето им. Подсъдимият се извинИ- обяснИ, че
съжалява за станалото. Св. И.И. се обадИ на баща си -тъжителя И. И., който пристигнал след около
5-10 мин. Пред него подс. М. също изразИ съжаление за ситуацията, след това се разделИи.
Според заключението на осъществената в хода на съдебното следствие автотехническа
експертиза, причината за възникване на птп е внезапно пресичане на платното за движение на ул.
„Сан Стефано“ от страна на процесното куче. Според вещото лице скоростта на движение на
автомобИа е бИа в диапазона 20-30 км./ч., като няма основания тази скорост да бъде
квалифицирана, като несъобразена с пътната обстановка. В заключение е посочИ, че дори и да се
приеме, че подс. е имал обективна възможност своевременно да възприеме движещото се куче,
същият е нямал техническа възможност да предотврати сблъсъка с него, при очертания механизъм
на ПТП.
Това е фактическата обстановка, която се установява по делото с оглед събраните
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, както и извършената автотехническа
експертиза. Съдът намира за категорично установено обстоятелството, че в разглежданата
ситуация кучето внезапно е излязло на платното за движение, при което е блъснато от л.а. „Алфа
Ромео 159“, управляван от подс. М., който не е могъл да реагира своевременно и да предотварти
произшествието. В този смисъл обясненията на подсъдимия се подК.епят и от показанията на св.
1
Д. Д.. Досежно отликите в позициите на страните, респективно на свидетелите какви са причините
кучето да излезе внезапно на платното -дали животното е бИо подплашено от някакъв фактор Ии е
искало да се върне при св. И. И., то отговорът на този въпрос е ирелевантен от гледна точка на
преценката за евентуалната виновност на подсъдимия.
За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 216, ал.6 от НК от обективна
и субективна страна, следва да е налице противозаконно унищожаване Ии повреждане на чужди
движими вещи Ии недвижими вещи, като деянието следва да бъде извършено по непредпазливост.
В конК.етния случай, на база събраните доказателства съдът приема, че при управлението на МПС
подс. М. дори и субективно да е имал възможност да възприеме навлизащото внезапно на
платното за движение куче е нямал обективна възможност да предотврати удара от който е
последвала смъртта на животното, сиреч настъпването на обществено опасните последици. Видно
е от материалите по делото, че подсъдимият се е движел със скорост от 20-30 км.ч, като според
експертизата няма данни тази скорост да бъде квалифицирана, като несъобразена с пътната
обстановка, каквато е позицията на частното обвинение. Т.е. самият подсъдим не е допуснал
нарушаване правИата на движение, та да бъде винен за настъпИото произшествие. В случая съдът
съобразява и на ТР № 28/28.11.84 г. на ОСНК на ВС на РБ, постановено по Н. Д. 10/84 г., според
което "когато един водач е изпълнИ предписанията на правИата за движение досежно скоростта,
но не е могъл и не е бИ длъжен да предвиди и предотврати настъпването на общественоопасните
последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на
чл. 15 НК. " . Разглежданата ситуация действително следва да се определи като „случайно деяние“
по смисъла на чл.15 от НК, т.е. подсъдимият не е действал виновно. Ето защо подсъдимият следва
да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението, подвигнато му в настоящия процес с
тъжба.
С оглед основния извод, че подсъдимият не е извършИ неправомерните деяния, които
се твърдят в тъжбата, то и предявеният срещу него граждански иск, следва да бъдат отхвърлен.
Тъжителят, с оглед изхода на делото, следва да бъде осъден да заплати на подсъдимия
направените от него разноски, както и да заплати по сметка на съда направените деловодни
разноски, а също и държавна такса върху отхвърления граждански иск.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:


2