Решение по дело №188/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 116
Дата: 13 май 2019 г. (в сила от 28 октомври 2020 г.)
Съдия: Вилиян Георгиев Петров
Дело: 20193001000188
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 25 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

116

гр.Варна, 13.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 17.04.2019 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело №188 по описа за  2019  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

 „Свинекомплекс Брестак“ АД - с. Брестак, обл. Варна обжалва решение № 1007/21.12.2018 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д.№598/2018 г., с което съдът признава за установено по отношение на него, че Б.Б.Н. ЕГН **********, П.Б.Н. ЕГН **********, и Б.Б.Н. ЕГН **********, и трите действащи чрез своята майка и законен представител А.П.Д. ЕГН ********** ***, притежават по наследство от починалия си баща Б Г Н , бивш жител на гр.Ловеч,  по 3557 броя поименни акции всеки, с номинална стойност на акцията от 10 лева, от капитала на дружеството, на основание чл.71 от ТЗ, като ответникът е осъден да заплати на ищците съдебно-деловодни разноски в размер на 1200 лева, с молба за обезсилване на решението като недопустимо и за прекратяване на производството по делото, в евентуалност за отмяна на същото и за постановяване на друго, с което се оставят без уважение предявените искове като неоснователни и недоказани, ведно с присъждане на разноските по делото за двете съдебни инстанции, включително адвокатско възнаграждение. С писмена молба въззивникът моли за уважаване на жалбата му.

Ответниците по жалбата - Б.Н., П.Н. и Б.Н. молят чрез законния си представител А.П.Д. с писмен отговор на жалбата и с писмена молба за потвърждаване изцяло на първоинстанционното решение, ведно с присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването в жалбата за недопустимост на решението поради липса на процесуална легитимация и на правен интерес на ищците е неоснователно.

Процесният установителен иск за защита на нарушени акционерни права на ищците е допустим, доколкото дружеството не приема наследниците като акционери с конкретно претежавани от тях акции и изисква правата по останалите в наследство акции да се упражняват заедно чрез определен от наследниците общ пълномощник. Той е допустим и поради това че при липса на съгласие между двете групи наследници /останалите наследници на баща им Б Г Н , починал на 14.05.2014 г., са съпруга Ю П Н. и деца от брака му – Б Б.Н. и Г Б Н/ не може да се извърши между тях доброволна делба на акциите, а съдебната практика приема, че иск за съдебна делба на същите е недопустим. Наследниците са принудени да постигат съгласие за общо упражняване на правата по акциите за всеки конкретен случай, което е неоправдано и пречи на упражняване на индивидуалните им членствени права. Непризнаването на ищците от ответното акционерно дружество и невписването им в книгата на акционерите като акционери с конкретно акционерно участие не е процесуална пречка за упражняване на правото им на иск по чл.71 – ТЗ срещу АД за защита на нарушени членствени права, като качеството им на акционери с определен брой акции ще се признае или отрече със самото решение по спора. Прехвърлянето на акциите от ищците в хода на процеса като част от наследството им с договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г. не води до отпадане на правния им интерес от воденето на иска. Съгласно чл.226, ал.1 – ГПК ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. Законът сам е предвидил в този случай допустимост на предявения иск и правен интерес на ищеца по него, както и обвързване във всички случаи съгласно ал.3 на приобретателя /независимо дали е встъпил или не в процеса/ от силата на пресъдено нещо на постановеното решение.

Спорът е възникнал предвид нееднаквото тълкуване от правната теория и от съдебната практика на смисъла на разпоредбата на чл.177 - ТЗ, съгласно първото изречение на която акциите са неделими, а съгласно второто изречение на същата - когато акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата по нея заедно, като определят пълномощник.

Според настоящия съд разпоредбата на чл.177 – ТЗ, въпреки използваните в двете й изречения несъответни множествено и единствено число на правния термин „акция“,  достатъчно ясно предвижда неделимост на акцията като родово понятие. Смисълът  на тази разпоредба е, че ако акция или акции принадлежат на няколко лица – придобити са от тях общо или са наследени общо, и не могат да се разпределят помежду им съобразно размера на деловете им без остатък, само тогава акциите са неделими, тъй като законът забранява раздробяване на акцията, което би довело до промяна на номиналната й стойност. От този текст не може да се направи извод, че придобитите в съсобственост акции не могат да се делят, тъй като съсобствениците /сънаследниците/ придобиват идеална част от всяка от придобитите акции и могат да ги упражняват само общо, освен ако не ги поделят помежду си чрез доброволна делба. Такова тълкуване противоречи на правната и здравата житейска логика. Нелогично е акциите, които се доближават по правна природа най-много до вземанията, да трябва да се упражняват само в пакет, когато са придобити или наследени общо. Както парите и вземанията за пари не подлежат на делба, а се разпределят пряко между съсобствениците /сънаследниците/ съобразно деловете им, така и общо притежаваните акции подлежат на пряко разпределяне между съпритежателите им съобразно деловете им. Не могат да се разпределят и остават общо притежание само тези акции, които не могат да се разпределят без остатък, тъй като това би довело до раздробяване под номиналната им стойност.

Независимо че ТЗ не създава конкретни правила относно наследяването на акции, следва да се приеме, че при наследяване всеки наследник придобива съответната на дела му част от броя наследени акции, независимо от вида и класа им, стига да могат да бъдат разпределени между наследниците съобразно деловете им. Няма правно основание наследниците на починал акционер да бъдат принуждавани да упражняват акциите си само общо в пакет – чрез общ пълномощник, особено когато имат противоречиви интереси. Всеки сънаследник, ако е пълнолетен, може сам да упражнява пропорционален на дела си брой от наследените акции, съответно - ако е малолетен - чрез родителя си и негов законен представител; ако е непълнолетен – сам със съгласието на родителя си. Допустимо е малолетните сънаследници да се представляват в ОСА от родителя си - техен законен представител по отношение на притежаваните общо от тях акции, както и отделните групи малолетни наследници да имат отделен пълномощник, който да упражнява общите права на съответната група наследници по чл.181 - ТЗ съобразно общия  им дял от наследените акции. В книгата на акционерите по чл.179 ТЗ обаче следва да се впишат имената на малолетните наследници с брой акции, пропорционален на дела им от наследения брой акции, като за тях им бъдат издадени и временни удостоверения.

Доколкото в конкретния случай няма спор, че деловете на ищците са 1/6 ид.ч. от наследството, останало след смъртта на починалия им баща, в т.ч. и от притежаваните приживе от него 21347 броя поименни налични акции от капитала на „Свинекомплекс Брестак“ АД-с.Брестак, Варненска област, следва да се признае, че всеки от тримата ищци притежава по наследство по 3557 броя от акциите, като остават още 5 акции, които са общо притежание на всичките шестима наследници на починалия акционер Б Г Н .

Искът е основателен и следва да се уважи. Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответниците по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция – 960 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1007/21.12.2018 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д.№598/2018 г.

ОСЪЖДА „Свинекомплекс Брестак“ АД - с. Брестак, община Вълчи дол, област Варна, ЕИК *********, да заплати на Б.Б.Н. ЕГН **********, П.Б.Н. ЕГН **********, и Б.Б.Н. ЕГН **********, и трите действащи чрез своята майка и законен представител А.П.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 960 лева – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.