РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. гр. Хасково, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Галина Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20255640200454 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Аква 3“ ООД, град Хасково, чрез адв. А.Т. от
АК – Хасково срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата № **********, с който на основание чл. чл. 179, ал. 3,
вр. чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата, на
дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция –
„имуществена санкция” в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл.
102, ал. 2 от ЗДвП, като е предоставена възможност да се освободи от
административнонаказателна отговорност, ако в 14 – дневен срок от
получаване на издадения електронен фиш заплати компенсаторна такса по чл.
10, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 70 лева при спазване на чл. 189е,
ал. 3 и 4 от Закона за движението по пътищата. В подадената жалба се
релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакувания
1
електронен фиш, като издаден необосновано и в противоречие с материалния
закон, като излага конкретни съображения в подкрепа наведените доводи,
основаващи се на факта, че за всички притежавани от дружеството моторни
превозни средства били заплащани винетни такси, като по отношение на
процесното, била допусната техническа грешка, обуславящо липсата на
субективния елемент. Били допуснати и процесуални нарушения при издаване
на електронния фиш, като липсвала ясното в него и кое е санкционираното
лице, като се излагат и конкретни съображения в подкрепа наведените доводи
за нарушаване на нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и за липса на реквизити по
чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП на атакувания ел. фиш. Възразява се по отношение на
средството за извършване на нарушението и субективния момент, а така също
издателят на електронния фиш следвало да приложи разпоредбата на чл. 3, ал.
2 от ЗАНН, тъй като бил влязъл в сила по – благоприятен закон. Моли съда да
постанови решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен, а в
полза на дружеството – жалбоподател – присъдени направените по делото
разноски..
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, „Аква 3“ ООД, град
Хасково, редовно призовани, не изпращат представител, а с писмена молба
адв. А.Т. от АК – Хасково, упълномощен процесуален представител, заявява,
че поддържа жалбата и се придържа по същество към развитите в нея
конкретни съображения.
Издателят на електронния фиш - Агенция „Пътна инфраструктура”,
чрез упълномощения по делото представител – юрисконсулт Р.Б. оспорва
жалбата и в хода по същество и в представени подробни писмени бележки
развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли
атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на
евентуалност възразява за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, подадена е от лице, легитимирано да атакува издадения
електронен фиш, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства
2
при извършената проверка на обжалвания санкционен акт, намира за
установено следното:
На 15.03.2022 г. в 08:56 часа, било установено и заснето с техническо
средство – устройство № 20831, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на Път I – 5, км. 300+026, посока нарастващ километър, пътно
превозно средство – лек автомобил марка ,,***”, модел ,,******” с
регистрационен номер ******** с технически допустима максимална маса -
2515.
Според приложената и приета като писмено справка за собственост,
ППС лек автомобил марка ,,***”, модел ,,******” с регистрационен номер
******** е регистрирано като собственост на ,,Аква 3” ООД, град Хасково.
Въз основа на тези констатации, е издаден процесният електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, като за собственик, на когото е регистрирано процесното МПС, било
вписано именно ,,Аква 3” ООД, град Хасково. В описателната част на
електронния фиш е вписано установено нарушение
№DA3D5D7BED4C02D0E053021F160AB9C3, с пътно превозно средство –
лек автомобил марка ,,***”, модел ,,******” с регистрационен номер
******** с технически допустима максимална маса 2515 в община Хасково по
Път I – 5, км. 300+026, нарастващ километър.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе. По отношение на приложения снимков материал –ID 609f59
с техническо средство – устройство № 20831, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, намиращо се на Път I – 5, км. 300+026 съображения ще бъдат
изложени по – долу в изложението на правните изводи. На това място следва
единствено да бъде отразено принципното законово положение, че
снимковият материал или разпечатки, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвени с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
3
такова бе приобщено по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в
свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява
от него, а според чл. 139, ал. 6 ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите,
когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство,
освен когато таксата е заплатена от трето лице. По силата на чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса
по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.
Според чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, при установяване на нарушения по чл. 179, ал.
3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от
ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е
управлявано от трето лице. В ал. 2, т. 1 на цитираната норма е предвидено, че
ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или
едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство,
без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се
налага имуществена санкция по чл. 179, ал. 3 в размер 300 лв. Следователно,
деянието, за което на дружеството - жалбоподател е наложена
административна санкция е обявено от закона за наказуемо към настоящия
момент.
В конкретната хипотеза най – напред е необходимо да бъде отбелязано,
че деянието, за което е издаден електронен фиш е извършено на 15.03.2022 г.,
4
на която дата, според твърденията, е и установено. Електронен фиш за
санкциониране на допуснато нарушение по чл. 139, ал. 6, вр. чл. 102, ал. 2 на
Закона за движението по пътищата за неизпълнение на задължение по 10, ал. 2
от Закона за пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде
установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или
система, но при условие, че са изпълнени изискванията за това, но само за
нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, каквото е процесното. Съгласно чл. 189ж,
ал. 1 от ЗДвП, ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., приложима към
процесната дата при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2
от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното
й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния
съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. В конкретния случай, съставеният
електронен фиш за нарушение, установено от електронна система за събиране
на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата формално отговаря на
изискванията на закона относно вида на данните, които следва да бъдат
вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № РД-11-4 от
23.01.2020 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура” образец, а нарушението е описано достатъчно ясно,
доколкото са вписани дата и място – конкретен участък от пътя, моторно
превозно средство, с което е било осъществявано действие по управление,
като допустимо е било към онзи момент да бъде санкционирано с издаването
на електронен фиш. Следователно, не е допуснато процесуално нарушение от
категорията на съществените в този аспект, което да доведе до извод за отмяна
на санкционния акт на процесуално основание, без обсъждане от
материалноправна страна дали обстоятелствата, изложени в ел. фиш относно
обективната страна на деянието, които впрочем, проверени от съда с
допустими по закон доказателствени средства, се установяват по
недвусмислен начин.
5
Независимо от това, атакуваният електронен фиш е незаконосъобразно
издаден, поради което същият ще следва да бъде отменен, след като е изтекла
погасителна давност за административно наказателно преследване.
В тази връзка, налице е необходимост да се обърне внимание, че
административнонаказателното производство срещу дружеството –
жалбоподател е отпочнато със съставяне на 15.03.2022 г. на Електронен фиш
за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********. Съгласно възприетото с Тълкувателно решение №112/16.12.1982
г. на ОСНК на ВС виждане, институтите за спиране и прекъсване на
давността за наказателно преследване – чл.81 от НК се прилагат и за
давността по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателно преследване. В
подкрепа на горното е и възприетото актуално виждане по въпроса в
Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВАС –
ОСС на НК на ВКС и ОСС на II - ра колегия на ВАС, че разпоредбата на чл. 11
от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в Наказателния кодекс. Тълкувателният акт, съгласно
чл. 130 ал.2 от Закона за съдебната власт, е задължителен за органите на
съдебната власт. С този подход относно съдържанието на разпоредбата на
чл.11 от ЗАНН се възприема тезата, че наред с другите въпроси, за
обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на
Общата част на НК, доколкото в този закон не е предвидено друго.
Следователно, за всяко от процесните административни нарушения, дори и да
бе доказано, давността следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 80, ал.1,
т.5 от НК, според която давностният срок е три години, с оглед вида на
наказанието и съобразно редакцията относима към датата на деянието изм. ДВ
бр. 26 от 06.04.2010 г. Следователно, абсолютният давностен срок за
нарушението в случая е четири години и шест месеца, според редакцията на
чл.80 и чл. 81 от НК, действащи към момента на извършване на деянието, с
оглед последвалите изменения на горецитираните разпоредби от НК. Тоест,
отнесен към датата на извършването на твърдяното нарушение – 15.03.2022 г.
абсолютният давностен срок ще може да се приеме, че е изтекъл на
15.09.2026 г., т.е след посочената дата от жалбоподателя, която не е настъпила
при това преди влизане в сила на наказателното постановление, респ.
електронния фиш, явяващ се релевантният за преценката момент. По тези
6
съображения съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.81, ал.3, вр.
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за прекратяване на административнонаказателното
производство, поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност.
Налице са обаче тези по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, което всъщност се явява
предшестващата преценка, защото за изтичането на абсолютната давност се
следи само когато се установи, че не е изтекла давността по съответния текст
на чл. 80, ал. 1 от НК – в случая по т. 5 от цитираната разпоредба, както вече
бе посочено. Последното налага анализ и в тази насока, в рамките на който
бъде изтъкнато, че обжалваният електронен фиш следва да се приеме, че
издаден на дата 15.03.2022 г., от което процесуално действие, предприето в
рамките на административнонаказателното производство със значение по чл.
81, ал. 2 от НК е започнал да тече /нов/ давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК и към датата на връчване на санкционния акт – 27.05.2025 г., което е
следващото хронологично документирано действие в това производство е
изтекъл срок, надхвърлящ тригодишния. Следователно, последиците от
изтичане на давността за преследване са настъпили, доколкото липсват
каквито и да е доказателства за предприети от наказващия орган действия за
прекъсване на давността или обуславящи основание за спирането й. В
резултат, обжалваното НП е необходимо да бъде отменено само на това
основание, без да се обсъждат въпросите по съществото на спора, или пък
дали е изтекла абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК,
доколкото в случая всъщност е реализирано основание именно по чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК, изключващо административнонаказателната отговорност на
извършителя за извършено административно нарушение.
От изложеното дотук следва да се приеме, че налице основателност на
жалбата и доводи по същество относно съставомерността на деянието,
визирано в ел. фиш не следва да бъдат излагани, вкл. относно правото на ЕС
поради наличие на обстоятелство, изключващо отговорността на
жалбоподателя при все, че се касае за ЮЛ, както и дали е приет и влязъл в
сила по – благоприятен закон.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН, в тежест на
организацията, в чиято структура е административнонаказващият
орган/издателят на електронния фиш следва да бъдат възложени направените
от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен
7
по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са
действително сторени. В случая обаче, е отправено искане на другата страна
за намаляването му, поради прекомерност, което изисква съдът да вземе
отношение дали размерът е съобразен с фактическата и правна сложност на
делото. Преценката е, че делото е приключило в едно съдебно заседание, а по
своята правна сложност не се отличава от други аналогични случаи, а в
съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя, макар да не се е явил, и
да не е пледирал, е представил и писменo становище, поддържайки
подробната си жалба. Изложеното обосновава тезата за необходимост
размерът на разноските, които следва да бъдат присъдени да бъде определен
съобразно минимално установения относно възнаграждението на
упълномощения адвокат по чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 400
лева, който в случая е съобразен с определяне в минималния размер, а
предвид характера на производството и размера на санкцията, не е налице
основание за неговото редуциране, както се претендира в направеното
възражение за прекомерност.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Аква 3“
ООД, ЕИК“ *********, със седалище и адрес на управление: град Хасково, ул.
„Козлодуй“ № 14, вх. Б, ет. 4, представлявано от Боян Зафиров Бузов сумата в
размер на 400.00 лева, представляваща направени по делото разноски за
заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.
8
9