Р E Ш Е Н И Е
№ 381
гр.Плевен, 30.06.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Н. Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 291 описа на Административен съд - Плевен за 2021 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 86 от
8.03.2021 г., постановено по анд № 20214430200253/2021 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 3090287, издаден от ОД на МВР –
Плевен, с който на Н.Н.Н. ***, с ЕГН **********, на основание чл.189 ал.4 и
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 100 лева за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, за това, че на 21.09.2019
г. в 11,10 часа в извън населено място, път І-3 /бяла-Ботевград/ км.98+733 с
посока на движение към гр.Долни Дъбник, е управлявал лек автомобил ***“ с рег.№
*** със скорост 112 км/час при разрешена стойност на скоростта 90 км/час –
превишена стойност на скоростта 22 км/час.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Н.Н.Н., който счита същото
за неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено противоречие с
материалния закон. Сочи, че в мотивите на постановеното решение липсва изрично
отбелязване дали посочената в ЕФ скорост от 112 км/ч е измерената скорост или
установена стойност на скоростта, след приспаднат в полза на нарушителя
толеранс от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, което
води до несъответствие, неяснота при определянето на наказуемата скорост, с
оглед на което липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този
толеранс, съставлява нарушение на процесуалните правила, доколкото ограничава
правото му на защита. Навежда доводи, че според техническите и метрологични
характеристики към удостоверението за одобрен тип автоматизирано техническо
средство (АТСС) има допустима грешка при измерване при полеви тест толкова,
колкото е предвидено и в чл.755, ал.1, т.З от Наредбата за средствата за
измерване в редакцията и от ДВ. бр.86 от 27.10.2017г, които подлежат на
метрологичен контрол, а именно: три km/h до 100 km/h или 3 % от измерената
стойност за скорости над 100 km/h и не по-голяма от минус 8 km/h до 100 km/h
или минус 10 % от измерената стойност над 100 km/h - за скоростомери, измерващи
средна скорост при полеви тест, за дефинирано от производителя минимално базово
разстояние между две контролни точки на участък от път. Прави извод, че при
посочената в ЕФ скорост от 112 км/ч, измерена от АТСС, толерансът следва да е 10
% или това е минус 11,2 км/ч от измерената от АТСС скорост, респективно
отчетената скорост следва да бъде редуцирана на 100,8 км/ч, т.е. превишаването
на максимално допустимата скорост на движение е с 10,8 км/ч., за което ЗДвП
предвижда наказание с глоба 50 лева съгласно чл.182 ал.2 т.2, което е от
съществено значение при определяне и конкретизиране на самото нарушение по
ЗДвП. Счита още, че е нарушена и разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, в
редакцията й от ДВ бр. 6 от 16.01.2018г., касаещ изготвянето на протокол по
образец от приложението на наредбата. Същият не се съпровожда със снимка на
разположението на уреда. Счита, че в случая административно наказващият орган
не е съобразил нормата на чл. 10, ал.З от Наредба №8121 з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, в редакцията й от ДВ бр. 6
от 16.01.2018г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, която
разпоредба изисква: „При работа с временно разположени на участък от пътя
автоматични технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място на контрол и се съпровожда със снимка на разположение на
уреда“. Счита, че при липса на снимков материал не може да се установи къде е
разположението на уреда и дали соченото място на контрол съответства на
описаното в електронния фиш. Посочва, че в случая деянието е установено с
помощта на мобилно автоматизирано техническо средство, което може да бъде
поставено навсякъде и именно по тази причина законодателят изисква освен
протокол за мястото на контрол и снимка на разположението на уреда, което
изискване в конкретния случа не е изпълнено. Счита, че поради допуснато
съществено нарушение на разписаните в Наредбата правила, процедурата по
установяване на административното нарушение се явява незаконосъобразно
проведена и издаденият електронен фиш е незаконосъобразен. В заключение моли
съда да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да отмени
обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява
и не взема становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът Областна дирекция на
МВР – Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че на
21.09.2019 година, в 11:10 часа, на Път І-3 Бяла-Ботевград, км. 98+733 с посока
на движение към град Долни Дъбник, с АТСС СПУСК ARH CAM S1, било заснето
движение на моторно превозно средство ***с
рег.№*** със скорост на движение 112 км/ч при разрешена скорост 90 км/ч. След
проверка в масивите на МВР било установено, че горното превозно средство е
собственост на Н.Н. и Електронният фиш
бил изпратен за връчване на последният му известен адрес в гр.Нови Искър.
Горната фактическа обстановка съдът установил въз основа на приложените към
делото писмени доказателства, въз основа на които приел жалбата за
неоснователна. Съдът се позовал на разпоредбата на чл. 189 ал. 15 от ЗДП, според
която изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства
в административно-наказателния процес. Това дава възможност в случаите, когато
нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде
доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се
установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се
индивидуализира нарушителят. Съдът приел, че описаното в електронният фиш
нарушение е установено в съответствие с правомощията на контролните органи по
чл. 165 ал.2 т. 6 ЗДвП, съгласно който текст определените от министъра на
вътрешните работи служители имат право за установяване на нарушенията на
правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния
номер на моторното превозно средство. Представените по делото сертификат за
успешно проведено обучение за работа с технически средства /СПУКС/ ARH CAM S1
на името на инспектори в сектор ПП; протокол за проведено обучение за работа с
технически средства /СПУКС/ на служителите в група „Младши автоконтрольори“
ІІ-І степен в „Автоматизирани системи за контрол на правилата за движение“ на
група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“, сектор
ПП към отдел „ОП“ при ОД на МВР - Плевен с регистрационен № 3316з-3923 от
23.11.2018 година; протокол за извършено обучение № 316 р[1]5402/08.02.2018 година според РС установяват,
че нарушението е констатирано от нарочно определени от Министъра на вътрешните
работи длъжностни лица, преминали съответното теоретично и практическо
обучение. Позовал се на присъединените към доказателствения материал по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017
година, издадено от Български институт по метрология; протокол АУ-000029 №
64140 от 11.12.2017 година за извършена проверка на 28 броя преносими системи
за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации
тип ARH CAM S1, издаден от Български институт по метрология, Дирекция
„Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“, според което ARH
CAM S1 е вписана в регистъра за одобрените за използване средства за измерване
под № 5126 като същата е одобрена и вписана в регистъра на 7.09.2017 година и е
със срок на валидност на одобряване на типа до 7.09.2027 година. Съдът
анализирал още протокол АУ-000029 № 64140 от 11.12.2017 година за извършена
проверка на 28 броя преносими системи за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, издаден от Български институт
по метрология, Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и
съоръжения“, според който използваната преносима система тип ARH CAM S1 с фабр.
№ 11743CD съответства на одобрения тип. Приложеното копие от дневник за
обработка и въвеждане на фишове от СПУКС ARH CAM S1 с фабр. № 11743CD съдът
приел, че съдържа всички реквизити по Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, изготвена е от нарочно
оправомощени лица и установява по несъмнен начин факта на извършеното нарушение
по чл. 21 ал. 1 ЗДП. На база анализираните доказателства съдът направил извод,
че правилно и в съответствие със закона наказващият орган е ангажирал
административно наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството на
лице, управлявало процесния автомобил на 21.09.2019 година за извършено
административното нарушение по чл. 21 ал. І от ЗДвП. От обективна страна установил,
че е налице водач на заснетото
посредством преносима система за видеонаблюдение на посочената дата МПС с
конкретно посочено лице като водач на лек автомобил с регистрационен № СВ 2025
АС. Електронният фиш е издаден при наличието на всички условия по чл. 189 ал. V
от ЗДП. Налице е установяване и заснемане на административно нарушение със
система, в отсъствието на контролен орган и нарушител. Заснемащото устройство в
конкретния случай е било позиционирано и експлоатирано от оправомощено по
нарочния ред лице в съответствие с инструкцията му за употреба и разпоредбите
на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, което изключва участието на човешки фактор. Съдът
направил извод, че правилно и в съответствие със закона административно[1]наказателната отговорност на жалбоподателя е
реализирана посредством облекчената процедура за издаване на електронен фиш.
Съдът приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати
нарушения на Наредба № 81213 – 532 от 12.05.2015 година на МВР при издаването
на атакуваният електронен фиш, като изложил мотиви, че АТСС, с което е установено конкретното
административно нарушение, е било разположено в съответствие с чл. 8 от
Наредбата така, че да извършва измерване след навлизане на превозното средство
в зоната с ограничение на скоростта.. Измерването на скоростта на движение на процесния
лек автомобил приел, че е извършено в съответствие с всички изисквания на чл. 9
ал. 1 и следващите от Наредбата от нарочно оправомощени длъжностни лица,
преминали начално и периодично обучение, притежаващи необходимата
компетентност. За констатираното нарушение е съставен протокол по чл. 10 от
Наредбата, изготвеното стационарно изображение във вид на снимков материал
притежава уникален идентификационен номер в съответствие с чл.5 ал. 1 от
Наредба № 81213 – 532 от 12.05.2015 година на МВР. Като неоснователни съдът
възприел и възраженията на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 34 ал. 1 ЗАНН предвид факта, че нарушението е констатирано на 21.09.2019 година, а
електронният фиш му бил връчен на 21.01.2021 година, като взел предвид приложеното
по делото в заверено копие извлечение от дневник за обработване и въвеждане на
фишове от СПУКС ARH CAM S1 с фабр. № 11743CD, според който електронният фиш е съставен на 21.09.2019
година, т. е в деня на констатиране нарушението, с което е образувано и
административно наказателното производство. Изложил мотиви, че неговото
прекратяване не е обвързано с връчването на санкционния акт, какъвто е
електронният фиш. Предвид горното съдът приел, че наказващият орган правилно е
приложил материалният закон и е издал електронен фиш за извършено нарушение по
чл. 21 ал. 1 ЗДП при спазване на всички процесуални правила. При определяне
вида и размера на наказанието, според РС наказващият орган правилно е приложил
санкционната разпоредба на чл. 182 ал. І т. 3 от ЗДвП и е наложил наказание
като вид глоба в конкретно предвидения от закона размер - 100 лева. На тези
основания съдът потвърдил оспореният ЕФ.
Касационната инстанция намира, че
обжалваното решение е неправилно, тъй като е необосновано на приобщените по
делото доказателства.
ЕФ е издаден за нарушение, извършено на 21.09.2019 г. в 11,10 часа,
когато, в извън населено място, път
І-3 /бяла-Ботевград/ км.98+733 с посока на движение към гр.Долни
Дъбник, е установено касаторът да управлява лек автомобил ***“ с рег.№ *** със
скорост 112 км/час при разрешена стойност на скоростта 90 км/час – превишена
стойност на скоростта 22 км/час.
С Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи, обн.,
ДВ, бр. 36
от 19.05.2015 г., изм. и доп., бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018 г.,
са регламентирани условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Предвидено е в чл.4, ал.1 от Наредбата, че за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват
АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията,
притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския
институт по метрология, преминали първоначална и последващи проверки. Съобразно разпоредбата на чл.10 от Наредбата, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се
попълва протокол съгласно приложението. Протоколът се попълва при всяка смяна
на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с
мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък. При работа
с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол
и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.
По въззивното дело – на л.10 е приложен такъв протокол
рег.№316р-29670/27.09.2019 год. за използване на автоматизираното техническо
средство или система на дата 21.09.2019 год. Изрично са отбелязани в протокола:
мястото за контрол-ПП-I-3, км.108+675, което място е различно
от посоченото в ЕФ- ПП-I-3, км.98+733; описано
е още в протокола начало и край на работа- от 12,30 до 16,30 часа, а видно от
ЕФ на л.7 от делото, процесното нарушение, за което е ангажирана отговорността
на Н., е извършено на 21.09.2019 год., но в 11,10 часа, когато няма данни да е било поставено началото на работа на
АТСС; освен това в протокола са описани
номерата на първото и последното заснети, обективирани статични
изображения-от 0098101 до 0098230, а видно от приложената на л.23 от въззивното
дело снимка, възпроизвеждаща автомобила
с неговия регистрационен номер на датата на нарушението е, че
изготвената снимка е с №0098059, т.е. не
попада в обхвата на констатираните с протокол
рег.№316р-29670/27.09.2019 год. нарушения. Налага се извод, че този
приложен на л.10 от въззивното дело протокол е относим за констатираните на
същата дата – 21.09.2019 год. нарушения, но в друг часови интервал и на друг
пътен участък. По този начин, за констатирането на процесното нарушение с
посочената в ЕФ АТСС, нито по въззивното дело, нито по настоящото дело, въпреки
направените от жалбоподателя още в първоначалната жалба до РС оплаквания в тази
насока, не е приложен протокол, изискуем
от разпоредбата на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
което представлява съществено нарушение на процедурата по установяване на
нарушението с мобилно техническо средство за контрол и неговото санкциониране с
електронен фиш. От своя страна по необходимост това влече и следващ порок –
липса на доказателство за спазването на чл. 6 от Наредбата, поради което
кумулативните изисквания за законосъобразно използването на мобилно АТСС не е
доказано да са спазени. Не всеки
реквизит от протокола е със съществена значимост, но отсъствието въобще на
протокол води до извод за недоказано административно нарушение. След като
използваното АТСС е мобилно, а разпоредбата на чл. 10, ал. 1
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. не предвижда изключения, то
следва, че отсъствието на протокола е съществен пропуск – в този смисъл Решение
№ 1979 от 04.11.2020 г. по к. а. н. д. № 2214/2020 г. на Административен съд –
Пловдив. В настоящия случай, въпреки съществуващото процесуално задължение за
съставянето на протокол по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., то за
използването на процесното мобилно АТСС такъв протокол няма данни да е бил
съставен, предвид че приложения по делото такъв е относим за друг пътен участък
и друг времеви период, макар и на същата дата. Изискването за съставянето на
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата не е самоцелно, тъй като той изпълнява
важна доказателствена функция в процеса. Липсата на
редовно съставен протокол означава и липса на доказателство по делото за
спазването на нормативно предвидения ред за установяване на нарушението чрез
използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение. Същевременно доказателствената тежест в процеса се носи
единствено от административнонаказващия орган, поради което той следва да
понесе и последиците от доказателствената непълнота за законосъобразното
провеждане на процедурата. Доколкото изискването за попълване на протокол по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. е установено като елемент
от процедурата при използване на мобилно АТСС за контрол, то липсата на
доказателства за съставянето му винаги ще съставлява процесуално нарушение.
Настоящият съдебен състав приема, че това нарушение е от категорията на съществените,
поради което то влече незаконосъобразност на ЕФ, издаден в резултат на така
опорочената процедура. Това е така, защото протоколът по чл. 10, ал. 1
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. служи като доказателство за
редица обстоятелства, които имат съществено значение за преценката за
законосъобразното провеждане на производството, но не могат да бъдат установени
по друг начин.
На първо място съставянето на протокола по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е задължително,
защото той е доказателство относно мястото и времето на извършване на
нарушението, мястото на контрол и къде е било разположено техническото
средство, с какво по вид АТСС е заснето нарушението, дали техническото средство
е използвано от служител, оправомощен да борави с такива средства, къде то е
било разположено – в лек автомобил, на мотоциклет или е било временно
разположено на пътя, във време на движение ли е направено заснемането или не,
доколкото е предвиден различен ред за ангажиране на отговорността в тези
случаи. По делото се твърди, че заснемането е извършено със стационарно
преносимо АТСС, но информация относно
мястото на контрол не би могла да се изведе и по реда на чл. 10, ал. 3 от
Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., т. е. от снимката на разположението на уреда,
тъй като приложената такава по делото на РС на л.11 съставлява приложение към
протокола на л.10, за който се посочи вече, че е неотносим в настоящото, а в
друго производство. С разпоредбата на чл. 189, ал.
8 от ЗДвП е регламентирано изрично задължение за директора на
съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, в съпроводителното писмо да посочи
определени в закона обстоятелства, сред които разположението на
автоматизираното техническо средство, но така също и да представи доказателства
за тези обстоятелства. При липсата на
попълнен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за конкретното
констатирано нарушение се явяват незаконосъобразни и последващите действия на
контролните органи, като осъществени при съществени нарушения на разпоредбите, регламентиращи
условията, реда и начина за използването на мобилни АТС и системи за контрол на
правилата за движение.
На следващо място липсата на данни
за попълнен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. препятства възможността
да се извърши преценка дали е спазено правилото по чл. 11, ал. 2 от Наредбата.
Разграничават се три хипотези на установяването и заснемане на нарушения: 1) от
статични АТТС; 2) от мобилни АТСС, временно разположени на участък от пътя и 3)
от мобилни АТТС, прикрепени към превозно средство и във време на движение. В
първите две хипотези за установените от АТСС нарушения на правилата за движение
по пътищата се издават електронни фишове. Изключение от реда за издаване на
електронен фиш е въведено единствено за нарушения, установени с мобилни АТТС
във време на движение, за които нарушения електронни фишове не се издават.
Обстоятелството към коя от разгледаните хипотези попада всеки отделен случай се
установява отново от съдържанието на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата.
Тъй като в настоящата хипотеза такъв протокол за конкретното нарушение липсва приложен
по делото, то може единствено да се предполага дали процедурата е била спазена.
От своя страна санкционирането с ЕФ на деяние, попадащо в хипотезата на чл. 11,
ал. 2 от Наредбата, би представлявало съществено процесуално нарушение. Досежно
и това обстоятелство при липсата на съставен протокол
по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., то е препятствана
проверката за спазване на процедурата по установяване на нарушението чрез
използване на мобилно автоматизирано техническо средство. По-конкретно по
делото остава недоказано дали са спазени правилата на чл. 11, ал. 2 от
Наредбата. Доказателствената непълнота не е преодоляна чрез ангажиране на други
допустими доказателства в процеса. Това отново доказва съществения характер и
последици на допуснатото процесуално нарушение. В този смисъл е и Решение №
1412 от 24.06.2019 г. по к. а. н. д. № 1253/2019 г. на Административен съд –
Пловдив.
По делото не е доказано и да е спазено изискването по чл. 6 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., а именно използваното техническо
средство да е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване
на производителя и нормативните предписания. Нормативната уредба предписва
спазването на редица технически изисквания към монтажа и експлоатацията на
АТСС, регламентирани с Наредбата и с инструкцията за експлоатация, като тяхното
съблюдаване представлява гаранция за законосъобразното използването на
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. В
процеса доказателство за надлежното изпълнение на тези изисквания се черпи
отново от протокола по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като в
съдържанието на същия се удостоверява дали преди началото на работата с
техническото средство то е било разположено и настроено съгласно изискванията
за обслужване на производителя и нормативните предписания. При липса на такъв протокол, става невъзможно и доказване спазването на техническите изисквания, явяващи
се гаранция за изправност на техническото средство, а то не може да се
презюмира. В съдебната практика е изяснено, че щом поради липсата на съставен протокол не може да
бъде извършена проверка за спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата, то е
допуснато съществено процесуално нарушение – в този смисъл Решение № 4424 от
27.06.2019 г. по к. а. н. д. № 4318/2019 г. на Административен съд – София;
Решение № 541 от 18.03.2019 г. по к. а. н. д. № 277/2019 г. на Административен
съд – Варна.
Съгласно чл. 9, ал. 2
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. служителят включва
автоматизираното техническо средство или система и извършва необходимите
първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол. Неясно остава
по делото дали са били извършени необходимите първоначални настройки и от кое
лице. При липса на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
както и на каквито и да било други доказателства в тази насока, то изводът дали
АТСС е монтирано и използвано съгласно нормативните и изискванията на
инструкцията за експлоатация би почивал единствено на предположения.
Административнонаказателната отговорност от своя страна обаче не може да бъде осъществена
въз основа на предположения. По тези съображения ангажирането на отговорността
на жалбоподателя, но без по делото да е доказано, че са били спазени
предвидените изисквания при монтажа и експлоатацията на процесното АТСС,
съществено нарушава правото на защита на наказаното лице.
В заключение би могло
да се приеме, че несъставянето на протокол по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е процесуално нарушение от категорията на
съществените, защото противното би обезсмислило съществуването на разпоредбата,
както и необходимостта от попълването за в бъдеще на посочения протокол при
използването на мобилни АТСС за контрол, ако липсата на
протокола не влияеше съществено на законосъобразността на процедурата. Трайна
е съдебната практика на административните съдилища в страната относно характера
на липсата на съставен протокол по чл. 10,
ал. 1 от Наредбата като самостоятелно съществено процесуално нарушение – в този
смисъл Решение № 1979 от 04.11.2020 г. по к. а. н. д. № 2214/2020 г. на Административен
съд – Пловдив; Решение № 2406 от 19.12.2016 г. по к. а. н. д. № 2827/2016 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2017 от 28.10.2019 г. по к. а. н. д. №
2314/2019 г. на Административен съд – Варна; Решение № 115 от 22.10.2019 г. по к. а. н. д.
№ 119/2019 г. на Административен съд – Ямбол; Решение № 229 от 05.05.2017 г. по
к.а.н.д. № 146/2017 г. на Административен съд – Пазарджик; Решение № 32 от 20.02.2019
г. по к. а. н. д. № 5/2019 г. на Административен съд – Кърджали; Решение № 533
от 08.05.2018 г. по к. а. н. д. № 228/2018 г. на Административен съд София –
област; Решение от 18.11.2019 г. по к. а. н. д. № 97/2019 г. на Административен
съд – Силистра; Решение № 273 от 25.10.2019 г. по к. а. н. д. № 246/2019 г. на
Административен съд – Кюстендил.
Ето защо оспореното решение на РС-Плевен, с което не е
отчетено това допуснато съществено процесуално , като неправилно следва да се
отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени ЕФ.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 86 от 8.03.2021 г., постановено по анд
№ 20214430200253/2021 г. на Районен съд – Плевен, с което е потвърден Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система серия К, № 3090287, издаден от ОД на МВР – Плевен, с който
на Н.Н.Н. ***, с ЕГН **********, на основание чл.189 ал.4 и чл.182, ал.2, т.3
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за
извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 3090287,
издаден от ОД на МВР – Плевен, с който на Н.Н.Н. ***, с ЕГН **********, на
основание чл.189 ал.4 и чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/