Решение по дело №2312/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от М. Г. С., [ЕГН] с адрес в [населено място], подадена чрез адв. М. с приложено пълномощно, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-001245/03.10.2023 г. издадена от началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“. Жалбоподателят оспорва заповедта с доводи, че е постановена в нарушение на материалния закон. Сочи се, че е оспорил резултата от теста, поради което е дал кръвна проба за изследване. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. Претендира сторените разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – началникът на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна, чрез главен юрисконсулт Й. оспорва жалбата. Моли за отхвърляне на жалбата .

Съдът е установил следните факти:

С. А. С. А. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 1087680/03.10.2023 г., за допуснато нарушение на чл.5, ал.3,т.1, предл.2 от Закона за движение по пътищата ( ЗДвП). АУАН е съставен заради това, че на 02.10.2023 г., около 23,10 часа в [населено място] по [улица]до № 25 в посока [улица]управлявал л.а. „Порше Панамера“ с рег.№ [рег. номер] собственост на М. Д. Й. под въздействието на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство ДРЕГЕР Дръг тест 5000 с фабричен № ARJM-0053, който отчел положителен резултат на кокаин от проба № 83. На водача е издаден талон за медицинско изследване № *********/03.10.2023 г.

Издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-001245/03.10.2023 г. издадена от началник група към ОДМВР-Варна, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, , т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане не СУПМС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца , отнето е СУМПС [номер].

По делото е прието писмо от началника на МБАЛ-Варна към ВМА-София с.д. 1351/29.01.2024 г., видно от което химико-токсикологичния анализ на биологичните проби с талон за изследване № 00155455, не е извършен.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:

Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 16.10.2023 г. Жалбата е депозирана на 19.10.2023 г., в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП.

С т. 1.8 от Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на директора на ОД МВР – Варна във връзка с 1.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са оправомощени да прилагат ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП полицейските инспектори в сектор „ПП“ при ОД МВР – Варна за цялата територия обслужвана от ОД МВР – Варна.

По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи, съответно т.3 от посочената разпоредба ги задължава да не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е определено от министъра на вътрешните работи, че ОД МВР – Варна е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с чл.172, ал.1 от ЗДвП директорът на ОД МВР – Варна, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл.171, т.1 от ЗДвП на полицейски инспектор в сектор „ПП“ при ОД МВР – Варна. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП.

Заповедта е издадена в писмена форма и са описани установените факти, поради което отговаря на изискването за форма.

Използвания дрегер е бил годен за използване, но това не е пречка за оспорване на резултата от същия.

Жалбоподателят е оспорил резултата на дрегера, поради това е дал кръвна проба за изследване.

Съгласно чл. 171, т.1, б. „б от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

От представеното писмо на началника на МБАЛ-Варна към ВМА-София се установява, че относно дадената кръвна проба от жалбоподателя резултатите от изследването не са изготвени. Протокол от химико-токсикологичното лабораторно изследване не е изготвен и към момента на приключване на устните състезания по делото, поради което чл.142, ал.2 от АПК е неприложим. Не е предвидена правна възможност съдът да спре настоящото производство до изготвяне на Протокол за химико-токсикологично изследване.

Нормата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП установява, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая има наличие на кръвна проба, която не е изследвана, по причини независещи от жалбоподателя. При издаване на ПАМ по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП ответникът няма оперативна самостоятелност, т.е. при наличие на посочените факти в нормата следва да издаде административен акт. При оспорване на пробата от дрегер, фактите от значение за издаване административен акт по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП са: налице ли е управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена чрез изследване от кръвна проба.

Изследване от кръвна проба започва с представяне на кръвната проба, съгласно чл. 23, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. В случая представяне на кръвна проба е направено на 31.07.2023г., то е част от процедурата по изследване на кръвната проба, поради което изследването е започнало, но не е приключило с протокол за химико-токсикологично изследване за определяне употреба на наркотични вещества или техни аналози, който се съставя на основание чл. 24, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. При наличие на представена кръвна проба и започнала процедура по изследването й, административния орган задължително е следвало да установи резултата от изследването преди да наложи ПАМ, съгласно чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. В този смисъл е и нормата на чл. 6, ал.9 от Наредба №1 от 19.07.2017 г., която предвижда кога може да се използва резултата от техническо средство /дрегер/ - Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая предпоставките по чл. 6, ал.9 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. не са налице, поради което резултатът от техническото средство не е годно доказателство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози.

Годно доказателство за установяване употребата на наркотици или техните аналози е протокола съставен на основание чл.24, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 г., поради което представените от жалбоподателя лабораторни резултати не са доказателства , чрез които може да се установи факта има ли употреба на наркотици или техните аналози от водача на 31.07.2023 г., около 00,20 часа .

Изследването на кръвната проба не се осъществява от ответника и същият няма контрол над органите, които са компетентни да го извършат, но това не води до извод, че отпада изискването въведено с чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, а именно, че при оспорване резултата от дрегера изследването от кръвната проба е определящо.

След като е нормативноустановено, че резултатът от кръвната проба е определящ, когато резултатът от дрегера е оспорен е необходимо факта – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози да е установен с надлежно доказателство – протокол за химико-токсикологично изследване, за да се наложи ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.

На основание чл. 172, ал.3 от ЗДвП - В случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и "ж" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение, но временното отнемане на СУМПС се осъществява със заповед по реда на чл.171, ал.1, б. „б“ от ЗДвП, поради което не може да се приеме, че след като изземването на СУМПС е на годно правно основание, то и временното отнемане също следва да се счита законосъобразно.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Налагането на ПАМ по ЗДвП не е обусловено от налагане на административно наказание, поради което съставения АУАН в случая служи само за потвърждаване на установените факти. В АУАН е посочен факта, че жалбоподателя е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, което е установено чрез дрегер, но не е посочен резултат от изследване от кръвна проба, което е от значение с оглед оспорване резултата от дрегера. Следва, че факт от значение за спора не е установен с нужното доказателство, за да се счита, че АУАН има доказателствена сила до доказване на противното съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.

В случая факта, че жалбоподателят е управлявал след употреба на наркотични вещества или техните аналози не е доказано с надлежните доказателства – изследване на кръвна проба, с това е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяната на процесната заповед.

Това процесуално нарушение е довело до неправилно приемане от ответника, че е налице доказателство за факта, че жалбоподателя е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Процесната заповед е издадена в нарушение на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, защото не са налице всички факти за налагане на ПАМ.

Целта на закона е временно да се отнеме СУМПС, за да не се управлява ППС след употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози. При липса на установените факти, с надлежни доказателства се е стигнало до упражняване на власт, в нарушение на чл.22 от ЗАНН и чл. 6, ал.1 и 2 от АПК, тъй като не е безспорно установено, че жалбоподателя е извършил нарушение и е необходимо да му се наложи ПАМ за предотвратяване извършване на друго такова.

Оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което са налице основания за отмяната й съгласно чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК.

Жалбоподателят е заплатил държавна такса 10 лева и възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лева съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.10.2023 г. На основание чл. 143, ал.1 от АПК искането му за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за един адвокат е основателно, поради което О. М. – Варна следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 610 лева.

Предвид изхода на спора по аргумент на противното на чл.143, ал.3 от АПК искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и се отхвърля от съда.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд - Варна

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-001245/03.10.2023 г. издадена от началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – [населено място] да заплати в полза на М. Г. С., [ЕГН], сумата от 610 /шестстотин и десет/ лева, представляваща сторени разноски и възнаграждение за адвокат.

Решението е окончателно.