№ 81
гр. Севлиево, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в закрито заседание на четвърти май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Любч. Антонова П.
като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова П. Гражданско дело
№ 20214230100494 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР.
В исковата молба се излагат твърдения, че е ищците са съсобственици на следния
недвижим имот:4/7 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 65927.501.2356 по КК и
КР на гр.Севлиево, одобрени със Заповед № 18-77/16.07.2008г. на ИД на АГКК, с адрес:
гр.Севлиево, ********************* целият с площ 537 кв.м., трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, при
съседи: имоти с идентификатори 65927.501.2357, 65927.501.2358, 65927.501.2340,
65927.501.2355, заедно с РЕАЛНО построените в имота: Жилищна сграда — еднофамилна с
идентификатор 65927.501.2356.1, със застроена площ 73 кв.м., на един етаж, цялата на маза,
състояща се oт входно антре, две спални, бани с тоалетна и дневна с кухня; Постройка на
допълващото застрояване с идентификатор 65927.501.2356.3, със застроена площ 23 кв.м.. на
един етаж, изградена на калкан с жилищната сграда, представляваща склад; Гараж с
идентификатор 65927.501.2356.6, със застроена площ 14 кв.м., на един етаж; Постройка на
допълващото застрояване с идентификатор 65927.501.2356.7, със застроена площ 29 кв.м., на
един етаж.
След снабдяване със скица на имота ищците установили, че северната граница
между имота им и поземлен имот с идентификатор 65927.501.2355, в източната си част е
нанесена неправилно плътно по стената на сграда с идентификатор №65927.501.2356,6, а в
действителност на място е материализирана на отстояние от около един метър от тази
сграда. При извършена справка в Община Севлиево ги информирали, че по сега действащия
регулационен план на град Севлиево границата е нанесена правилно и вероятно при
изработване на кадастралната карта на града е допусната грешка. Със Заявление с вх. № 01-
21653/19.01.2021 г. по описа на СГКК - Габрово, подадено от ищеца ПР. КР. КР., е поискано
отстраняване на непълнота и грешка в кадастралната карта и регистри на гр.Севлиево,
одобрени със заповед № РД-18-77/16.07.2008г. В хода на инициираното производство е
извършено геодезическо заснемане и е изготвен проект за изменение на кадастралната
карта, изразяващ се в преместване на границата между ПИ с идентификатор 65927.501.2355
и ПИ с идентификатор 65927.501.2356, като реална част с площ 8 кв. м. следва да бъде
отнета от ПИ с идентификатор 65927.501.2355 и присъединена към ПИ с идентификатор
65927.501.2356. Този проект е предоставен за становище на заинтересованите лица,
1
включително на собствениците на поземлен имот с идентификатор 65927.501.2355, който се
засяга от исканото изменение. Ответницата И.М.Д.., като собственик на 1/3 ид.ч. от този
имот, е подала две възражения срещу внесения проект, което дало основание на Началника
на СПСК-Габрово да приеме, че е налице спор за материално право, който следва да сс реши
по съдебен ред и да постанови отказ за одобрение на исканото изменение на кадастралната
карта и регистри на гр.Севлиево.
Спорът между страните е относно границата, която разделя имот с идентификатор
65927.501.2356 /идентичен с УПИ VI-2356 от кв.103 по сега действащия план на гр.Севлиево
от 1991г., с ПИ № 2356 от кв.132 по плана на града от 1979г, с ПИ № 3480 от кв.132 по
плана на града от 1976г., с ПИ № 3229 от кв.241 по плана на града от 1959г./ и имот с
идентификатор 65927.501.2355 /идентичен с УПИ V-2355 от кв.103 по сега действащия план
на гр.Севлиево, с ПИ № 2355 от кв.132 по плана на града от 1979г., с ПИ № 2468 от кв.132
по плана на града от 1976г., с ПИ № 2468 от кв.241 по плана на града от 1959г./. Съгласно
регулационния план на гр.Севлиево, одобрен през месец май 1959г., е предвидено да се
придаде по регулация реална част с площ 54 кв.м. от ПИ № 2468 към ПИ № 3229. Видно от
Декларация от ноември 1969г. и Декларация с peг. № 452/01.02.2013г. по описа на нотариус
Недялка Косева, pег. № 298 на НК, район на действие РС-Севлиево, придаваемата част от
дворище пл.№ 2468 е изкупена от Х.К.С. - наследодател на ищците. Първата от посочените
по-горе декларации е подписана oт бащата на ответницата И.М.Д.., а втората е подписана от
самата нея. От представеното копие на плана от 1979г. е видно, че към момента на
одобряването му със Заповед № 680/20.08.1979г., регулационните сметки между двата имота
са били вече уредени, придаваемата част е присъединена към имота на ищците и границата
между имотите е нанесена в съответствие с приложената регулация. В продължение на
повече от 50 години границата е материализирана на място в една част на границата, а точно
където е спорната източна част на границата – тя е материализирана с поставени метални
колчета, които са поставени при извършена процедура по трасиране на имота от Община
Севлиево преди повече от 20години. Ищците, а преди тях наследодателите им, са владеели
имота в тези граници, като до този момент никой от собствениците на съседния имот не е
имал претенции относно местоположението на границата и площта на двата имота.
Затова ищците молят съда да постанови решение, с което: Да признае за установено
по отношение на ответницата И.М.Д.., че към момента на предявяване на иска, респективно
към приключване на съдебното дирене по делото, ищците са собственици на процесната
реална част с площ 8 кв.м. от имот с идентификатор 65927.501.2355.
Да признае за установено, че в кадастралната карта на гр.Севлиево е допусната
грешка, която да бъде отстранена чрез преместване на границата между ПИ е
идентификатор 65927.501.2355 и ПИ с идентификатор 65927.501.2356, като реална част с
площ 8 кв. м. да бъде отнета от ПИ с идентификатор 65927.501.2355 и присъединена към ПИ
с идентификатор 65927.501.2356., съгласно изработения Проект за изменение на КККР от
СГКК-Габрово.
В отговора си ответницата по първоначалния иск изразява следното становище:
Предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан, като го оспорва същия
изцяло. Не отговаря на действителното положение изложените твърдения от страна на
ищците, а именно - че северната граница между имота и ПИ с идентификатор
65927.501.2355 по КККР на гр. Севлиево в източната си част е нанесена неправилно плътно
по стената на сграда с идентификатор 65927.501.2356.6, а в действителност на място е
материализирана на отстояние от около един метър от тази сграда. Също така оспорва
изцяло и твърдението, че съгласно регулациония план на гр. Севлиево, одобрен през м. май
1959 г., е предвидено да се придаде по регулация реална част с площ 54 кв.м. от ПИ №2468
към ПИ №3229.
Оспорва се и твърдението, че към момента на одобряване на плана от 1979 г.
2
регулационите сметки между имотите - Имот 2468, кв.132 и имот 3480 от кв.132 по плана на
гр. Севлиево са били уредени и придаваемата част е присъединена към имота на
наследодателите на ищците, и границата между имотите е нанесена в съответствие с
приложената регулация.
Оспорва се позоваването на ищците на Декларация от ноември 1969 г. респективно
на Декларация с рег.№452/01.02.2013 г. по описа на нотариус Недялка Косева, която
изявена с оглед първата, т.е. оспорва се каквато и да е придаваема част от дворище пл.
№2468 да е изкупена от Х.К.С. - наследодател на ищците.
Посочените декларации ответницата счита за неотносими към настоящия спор. В
същите е отразено, че се уреждат отношения относно собствеността на лицата М.Х.М. и
М.К. Х., собственици на имот 2466 в кв. 132 по плана на гр. Севлиево. Процесният имот, от
който ищците твърдят, че наследодателят им е изкупил 54 кв.м, придаваеми по регулация, е
ПИ с идентификатор 65927.501.2355 по КККР на гр. Севлиево, който е идентичен с: УПИ
Х-2468, кв.241 по плана на гр. Севлиево, одобрен със заповед №1235/14.08.1959 г.;
Имот 2468, кв.132 по плана на гр. Севлиево, одобрен със заповед
№2807/06.05.1976 г.; ПИ 2355, кв.192 по плана на гр. Севлиево, одобрен със заповед №680/
20.08.1979 г; ПИ 2366, кв.103 по плана на гр. Севлиево, одобрен със заповед №61/
23.01.1991 г. /Планът на гр. Севлиево, одобрен със заповед №3219/22.10.1965г. в тази си
част не е запазен./.
Претендираните 8 кв.м. реална площ от имота на ответницата не са и никога не са
били собственост на ищците.
Не отговаря на истината и твърдението, че в продължение на 50 години границата
между имотите е материализирана на място с телена ограда и никога не е местена. Между
имотите никога не е имало материализирана ограда /в спорната източна част по границата,
считано от ъгъла на жилищната сграда в имота на ищците/, тъй като в тази част имотната
граница е минавала по северната страна на самата жилищна сграда. Така е отразено и е
видно от представената извадка на плана от 1976г. на гр. Севлиево за тази част, одобрен със
заповед №2807/06.05.1976 г.
Твърди се, че действителната имотна граница между имотите е тази, обективирана
на плана от 1976г. на гр. Севлиево за тази част, одобрен със заповед №2807/06.05.1976 г. С
оглед на това ответницата счита не само, че претендираните 8 кв.м. не са собственост на
ищците, но и сочените 40 кв.м /за които се твърди, че са им придадени по регулация/ не са
част от техния имот.
Не е налице допусната грешка в КК и КР по начина, по който е обективирано и
описано в исковата молба. Вярната имотна граница между ПИ с идентификатор
65927.501.2355 по КККР на гр. Севлиево и ПИ с идентификатор 65927.501.2356 по КККР на
гр. Севлиево е визуализираната такава съгласно плана от 1976г. на гр. Севлиево за тази част,
одобрен със заповед №2807/06.05.1976г. Също така, че около 40 кв.м. вкл. процесните 8
кв.м. са част от имот ПИ с идентификатор 65927.501.2355 по КККР на гр. Севлиево, от
който ответницата притежава 1/3 ид.част.
В исковата молба, с която е предявен насрещният иск, се твърди, че И.Д. е
собственик на 1/3 ид.ч. от имот с идентификатор 65927.501.2355 по КККР на гр. Севлиево,
одобрена със Заповед №РД-18.77/16.07.2008г. на ИД на АГКК. ПИ с идентификатор
65927.501.2355 по КККР на гр. Севлиево е идентичен с: УПИ Х-2468, кв.241 по плана
на гр. Севлиево, одобрен със заповед №1235/14.08.1959 г.; Имот 2468, кв. 132 по плана
на гр. Севлиево, одобрен със заповед №2807/06.05.1976 г.; ПИ 2355, кв.192 по плана на гр.
Севлиево, одобрен със заповед №680/20.08.1979 г.; ПИ 2366, кв.103 по плана на гр.
Севлиево, одобрен със заповед №61/23.01.1991г. /плана на гр. Севлиево, одобрен със
заповед №3219/22.10.1965г. в тази си част не е запазен/.
3
Ответниците по този насрещен иск са собственици на идеални части от имот с
идентификатор 65927.501.2356 по КККР на гр. Севлиево, одобрена със Заповед №РД-
18.77/16.07.2008г. на ИД на АГКК.
Спорът между горните страни е относно границата, която разделя двата имота: ПИ с
идентификатор 65927.501.2355 и с идентификатор 65927.501.2356.
В действащата КК на гр. Севлиево има допусната грешка при отразяването на
границата между спорните имоти, но тя не е такава описана и твърдяна от ищците по гр.д.№
494/2021г. по описа на PC Севлиево. Грешката е в това, че не е отразена действителната
имотна граница в източната й част между процесните имоти, като правилното отразяване на
същата е обективирано на плана от 1976г. на гр. Севлиево за тази част, одобрен със заповед
№2807/06.05.1976 г.
Това е така, тъй като с ДРП за ПИ 2355, кв.192 по плана на гр. Севлиево, одобрен
със заповед №680/ 20.08.1979г. и впоследствие отразено по същия начин с плана, одобрен
със заповед №61/ 23.01.1991г., е предвидено да се придаде по регулация някаква реална част
с площ около 40 кв.м. към имота на ответниците, но тази регулация не е била приложена.
Поради тази причина в регулационата граница неправилно е заснета като имотна и тази
грешка е пренесена в одобрения кадастрален план и съответно отразен в действащата
кадастралната карта.
Това твърдение се основава и с оглед разпоредбите на ЗТСУ /отм/. приет ДВ, бр.
62/1973 г., действали към онзи момент. Съобразно това, за да се счита един регулационен
план приложен, при действието на ЗТСУ, следва да се има предвид указанията дадени в TP
№ 3/1993г., ГД № 2/1993г., ОСГК, съгласно което прякото вещно-правно отчуждително
действие на дворищно - регулационен план е под условие, което има прекратителен
характер -отчуждителното действие на регулационен план настъпва от момента на влизането
му в сила, но окончателното разместване на собствеността настъпва от момента, в който
този план бъде „приложен", при наличие на предпоставките по чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗТСУ
/отм./.
С отпадане на отчуждителното действие на влезлия в сила неприложен дворищно-
регулационен план, правното положение на имотите се възстановява по предходния
регулационен план, а ако и той не е приложен - по още по-предходния план, за който се
установи, че е приложен или до първоначалното положение на имотите.
Няма данни, нито надлежни доказателства, съгласно изискванията на чл. 111 от
ЗТСУ за удостоверяване за обещетяване за отчуждените части от имота.
Гореизложеното се потвърждава и от факта, че между процесните имоти никога не е
имало материализирана ограда /в спорната източна част, считано от ъгъла на жилищната
сграда в имота на ищците/, тъй като в тази част имотната граница е минавала по северната
страна на самата жилищна сграда. Така е отразено и е видно по плана от 1959г. и 1976г. на
гр. Севлиево. Ограда с телена мрежа е имало и има само в останалата част на имотната
граница.
Наследодателите на ответниците и самите ответници в течение на времето завземат
неправомерно част от имота на ищцата по насрещния иск, като включително го застрояват с
паянтова постройка, ползвана като гараж без нужните строителни книжа.
С оглед на всичко гореизложено, ищцата по насрещния иск моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на А.П.К.., ПР. КР. КР., В. АНГ.
АНГ., и А.В.А.., че И.М.Д.. е собственик на 1/3 идеална част от реална част от имот с
идентификатор 65927.501.2356 с площ на реалната част от около 40 кв.м., която реална част
е заключена между сграда с идентификатор 65927.501.2356.1 /жил. сграда/ и източната част
на южната граница на имот 2355, кв.192 по плана на гр. Севлиево, одобрен със заповед №
680/ 20.08.1979г., която реална част е била неправилно заснета в кадастралната карта като
4
част от имот с идентификатор 65927.501.2356 по КККР гр. Севлиево, вместо като част от
имот с идентификатор 65927.501.2355.
В отговора си ответниците по насрещния иск изразяват следното общо становище:
В обстоятелствената част са изложени твърдения за неправилно отразяване на
границата между процесните имоти в източната й част, поради неприлагане на дворищно-
регулационния план, според който е предвидено да се предаде реална част от имота на
ищцата по насрещния иск към имота на ответниците. Твърди се, че границата следва да
минава по северната стена на жилищната сграда на ответниците, /която по одобрената
кадастрална карта представлява сграда с идентификатор 65927.501.2356.1/. така както е
отразена на плановете на гр.Севлиево от 1959г. и 1976г. В същото време, в петитума на
исковата молба се иска да бъде установено, че ищцата по насрещния иск е собственик на 1/3
идеална част от реална част от имот с идентификатор 65927.501.2356 с площ от около 40
кв.м., която реална част е заключена между сграда с идентификатор 65927.501.2356.6 и
източната част на южната граница на имот с идентификатор 65927.501.2355. Така описана,
такава реална част в действителност не съществува, тъй като по сега действащата
кадастрална карта на гр.Севлиево южната граница на имот с идентификатор 65927.501.2355
е нанесена плътно по стената на сграда с идентификатор 65927.501.2356.6.
Предявеният иск е неоснователен, по следните съображения: Правото на
собственост върху придаваеми части се придобива от собственика на парцела, към който се
придават, с оглед отчуждителното действие на дворищно-регулационния план. Съгласно
съдебната практика и с оглед Тълкувателно решение № 3 от 1993 г. на ОСГК се приема, че
понятието приложен план е относимо към съвпадането на регулационните линии с имотните
граници след завземането на придадените части и владението им, продължило повече от
десет години, след което не е допустимо изменянето на плана на това основание. С влизане
в сила на дворищно-регулационния план се придобива само голата собственост върху
придаваемото място, а едва след заплащането му може да бъде получено и владението върху
него и тогава регулацията се счита приложен. Видно от декларация от ноември 1969г.,
М.Х.М. и М.К. Х. заявяват, че са получили от Х.К.С. сума в размер на 108лева срещу
отчуждените по регулационния план от имота им 54 кв.м., както и че отношенията им във
връзка с цитираното отчуждаване окончателно се уреждат. М.Х.М. е баща на ищцата по
насрещния иск И.М.Д... В посочената по-горе декларация погрешно е записан номера на
имота като вместо 2468 е посочен 2466. По разписния лист към плана на гр.Севлиево от
1965г., който е бил в сила по времето на съставяне на декларацията, се установява, че имот
№2466 е собственост на С.М.Б., а имот 2468 е записан на името на Р.Ю., от когото М.Х.М. и
М.К. Х. са закупили имота по силата на Нотариален акт № 302, том 1, дело № 639/1969г. на
РС-Севлиево, приложен към насрещната искова молба. Всичко това води до извода, че при
съставяне на декларацията е допусната техническа грешка при изписване на последната
цифра от номера на имота. На един по-късен етап самата ищца по насрещния иск е
подписала декларация, в която потвърждава, че отчужденото по регулационния план място
от имота й е платено и че от 1969г. до момента на подписване на декларацията - 01.02.2013
г. това придаваемо място се владее от наследодателя на ответниците и от тях самите. С
оглед гореизложеното, безспорен е факта за изкупуване на цялото придаваемо място с площ
54 кв.м. от имот № 2468 /имот с идентификатор 65927.501.2355/ от собствениците на имот с
идентификатор 65927.501.2356, в което влизат и претендираните около 40 кв.м. Затова на
плановете на гр.Севлиево от 1979г. и 1990г. тази част е заснета като неразделна част от ПИ
2356 /имот с идентификатор 65927.501.2356/, тъй като регулацията вече е била приложена и
регулационната граница е станала имотна.
Безспорно е и, че ответниците владеят отчуждената част от съседния имот повече от
50 години. Границата между двата имота е материализирана в по-голямата си част с телена
5
мрежа, а в спорната източна част е трасирана с колчета. Трасирането е извършено преди
около 30 години от служители на Община Севлиево и то също доказва правотата на
твърденията на ответниците, тъй като не би могло да бъде направено без да има данни за
приложена регулация по отношение на двата имота.
На последно място, фактът, че дворищно-регулационният план по отношение на
процесиите имоти е бил приложен, може да се установи от данните за имота на ответниците,
съдържащи се в Нотариален акт № 176, том 1, дело № 435/1965г. на РС-Севлиево и
Нотариален акт № 70, том 1, дело № 137/1993г. на РС-Севлиево. В първия нотариален акт
имотът е описан с площ 535 кв.м., а по регулационна скица 487 кв.м., а във втория
нотариален акт е записан с площ 535 кв.м., което говори за урегулиране на имота и
приложен дворищно-регулационен план.
Предвид всичко гореизложено ответниците считат, че действителната граница
между двата процесни имота е отразената в сега действащия план на гр.Севлиево, одобрен
със Заповед № 61/23.01.1991 г. и че ищцата не е собственик на реална част от имота на
ответниците с площ от около 40 кв.м., поради което молят съда да отхвърли предявения
насрещен иск като неоснователен и недоказан.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.М. Д., ЕГН**********, с адрес:
гр.*********************, с пълномощник: адвокат Е.П. от АК-Габрово, че А.П.К..,
ЕГН**********, с адрес: гр.*********************, П.К. К., ЕГН**********, с адрес:
гр.*********************, В. А. А., ЕГН**********, с адрес: гр.*********************
и А.В.А.., ЕГН**********, с адрес: гр.*********************, всички с пълномощник:
адвокат Е.Г. от АК-Габрово, съдебен адрес: гр.*********************, са собственици на
реална част от 8кв.м. /осем квадратни метра/, заключена между точки А,В и С на
комбинирана скица– приложение 1 към заключението на вещото лице П.Х.- л.191 от
делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №65927.501.2356 по КК и КР на гр.Габрово,
одобрени със Заповед № РД-18-77/16.07.2008г. на ИД на АГКК, заснета като част от имота
на ответницата И.М.Д..- имот с идентификатор №65927.501.2355 по КК и КР на гр.Габрово,
одобрени със Заповед № РД-18-77/16.07.2008г. на ИД на АГКК и която реална част е
грешно отразена в КК и КР от 2008г., на основание чл.54,ал.2 от ЗКИР.
Комбинирана скица приложение №1 от заключението на вещото лице П.Х. на лист 191
от делото, приподписана от съда, да се счита неразделна част от решението.
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск от И.М. Д., ЕГН**********, с адрес:
гр.*********************, с пълномощник: адвокат Е.П. от АК- Габрово против А.П. К.,
ЕГН**********, с адрес: гр.*********************, П.К. К., ЕГН**********, с адрес:
гр.*********************, В. А. А., ЕГН**********, с адрес: гр.*********************
и А.В.А.., ЕГН**********, с адрес: гр.*********************, всички с пълномощник:
адвокат Е.Г. от АК-Габрово, съдебен адрес: гр.*********************, с който се
претендира да бъде признато за установено,че И.М. Д. е собственик на 1/3 идеална част от
реална част от имот с идентификатор 65927.501.2356 с площ на реалната част от около 40
кв.м., която е заключена между сграда с идентификатор 65927.501.2356.1 и източната част
на южната граница на имот 2355, кв.192 по плана на гр. Севлиево, одобрен със заповед №
680/ 20.08.1979г., която реална част е била неправилно заснета в кадастралната карта като
част от имот с идентификатор 65927.501.2356 по КККР гр. Севлиево, вместо като част от
имот с идентификатор 65927.501.2355, като неоснователен.
ПРИЗНАВА, на основание чл.194,ал.2 от ГПК, че оспорването истинността на
декларация подписана от М.Х.М. и М.К. Х. от м.ноември 1969г./л.12/, не е доказано.
ОСЪЖДА И.М.Д.., ЕГН**********, с адрес: гр.*********************, с
6
пълномощник: адвокат Е.П. от АК- Габрово да заплати на А.П. К., ЕГН**********, с адрес:
гр.*********************, П.К. К., ЕГН**********, с адрес: гр.*********************,
В.А. А., ЕГН**********, с адрес: гр.********************* и А.В.А.., ЕГН**********, с
адрес: гр.*********************, всички с пълномощник: адвокат Е.Г. от АК-Габрово,
съдебен адрес: гр.*********************, направените разноски по делото в размер на
1157.35лв./хиляда сто петдесет и седем лева и тридесет и пет ст./, на основание чл.78,ал.1
от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7