Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София,26.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 15476 по описа за
2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „Б.*С.“ ЕООД против Р.Б. иск с правно основание
чл.49 от ЗЗД, вр. чл.7 от Конституцията. При условията на евентуалност е
предявен против Народно събрание на Р.Б. иск с правно основание чл.4, параграф
3 от ДЕС. При условията на евентуалност е предявен против Р.Б. иск с правно
основание чл.4, параграф 3 от ДЕС.
Ищецът твърди, че през периода 01.01.2014 г. – 30.06.2014
г. произвеждал енергия от възобновяеми източници. По силата на сключен договор
с „ЕВН България Електроснабдяване” АД продавал
произведената енергия от възобновяеми източници по преференциална цена. В
началото на 2014г. с параграф 6, т. 2 и 3 от ЗР на Закона за държавния бюджет
на Р.Б. за 2014г. били създадени чл. 35а – 35в и чл. 73 от ЗЕВИ. Чрез цитираните правни норми била въведена такса
от 20 %, с която били облагани приходите от електроенергия, произведена от
слънчеви и вятърни централи. През периода 01.01.2014 г. – 30.06.2014 г. ищецът
заплатил такса по чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ
в размер общо на 162 912 лв. С решение по дело №1/2014г. на Конституционния съд
били обявени за противоконнституционни измененията на ЗЕВИ, които уреждали
таксата от 20 %. Държавен орган –
Народното събрание, приело цитираните разпоредби в ЗЕВИ, които противоречали на
Конституцията. Съгласно чл.22, ал.4 от ЗКС, правоотношенията, породени по време
на действие на противоконституционните разпоредби, следвало да бъдат преуредени
от Народното събрание, но същото не изпълнило задължението си да приеме
нормативен акт, с който да уреди отношенията. Поведението на народните
представители, които приели цитираните разпоредби, а в последствие бездействали
и не приели нормативен акт, с който да преуредят отношенията, било
противоправно и причинило вреди на ищеца, изразили се в заплащане на такса по
чл.35а, ал.2 от ЗЕВИ за периода 01.01.2014г- 30.06.2014г. в размер на 162 912
лв., поради което моли съда да осъди Р.Б. да заплати обезщетение за причинената
вреда в посочения размер от 162 912 лв., както и обезщетение за забава, считано
от датата на увреждането – 09.10.2014г. до окончателното изплащане
В случай, че съдът не уважи предявения иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД, вр чл.7 от Конституцията, моли да бъде разгледан иск против
Народното събрание с правно основание чл.4, параграф 3 от ДЕС. Ищецът твърди,
че Народното събрание приело разпоредбите на чл.35а – чл.35в и чл.73 от ЗЕВИ,
които противоречали на правото на Европейския съюз – на чл.49 от ДФЕС, чл.63 от
ДФЕС, чл.107, пар.1 от ДФЕС, на принципа
за защита на оправданите очаквания/чл.2 от ДЕС/, на Договора за енергийна
харта, на параграф 4 до 8 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 13.07.2009г. относно общите правила за вътрешен пазар на
електроенергия и на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23.04.2009г. Нарушението на посочените общностни норми причинило вреда на
ищеца, която се изразила в заплатена от него такса по чл.35а, ал.2 от ЗЕВИ за
периода 01.01.2014г- 30.06.2014г. в размер на 162 912 лв. Поради изложените
доводи, моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинената
вреда в размер на 162 912 лв., както и обезщетение за забава, считано от датата
на увреждането – 09.10.2014г. до окончателното изплащане
В случай, че съдът не уважи предявения иск с правно
основание чл.4, параграф 3 от ДЕС против Народното събрание, моли да бъде
разгледан иск против Р.Б. с правно основание чл.4, параграф 3 от ДЕС. Ищецът
твърди, че държавен орган - Народното събрание приело разпоредбите на чл.35а –
чл.35в и чл.73 от ЗЕВИ, които противоречали на правото на Европейския съюз – на
чл.49 от ДФЕС, чл.63 от ДФЕС, чл.107, пар.1 от ДФЕС, на принципа за защита на оправданите
очаквания/чл.2 от ДЕС/, на Договора за енергийна харта, на параграф 4 до 8 от
Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009г.
относно общите правила за вътрешен пазар на електроенергия и на Директива
2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009г. Нарушението на
посочените общностни норми причинило вреда на ищеца, която се изразила в
заплатена от него такса по чл.35а, ал.2 от ЗЕВИ за периода 01.01.2014г-
30.06.2014г. в размер на 162 912 лв. Поради изложените доводи, моли съда да
осъди ответника да му заплати обезщетение за причинената вреда в размер на 162
912 лв., както и обезщетение за забава, считано от датата на увреждането –
09.10.2014г. до окончателното изплащане
Ответната страна – Д./Р.Б./,
представлявана от М.на ф., оспорва предявените искове. Твърди, че националната
ни правна уредба не предвиждала възможност да бъде ангажирана отговорността на
НС във връзка с осъществяваната от него законодателна дейност, поради особения
характер на органа и извършваната от него дейност, което обуславяло процесуална
недопустимост и на иска за вреди, насочен срещу Д. за действия на народните представители.
Поддържа, че основното правомощие на НС било да осъществява законодателна
дейност. Отношенията между НС и останалите гражданскоправни субекти, които
възниквали въз основа на извършената публична нормотворческа дейност, не били
частни гражданскоправни или административноправни правоотношения и не подлежали
на съдебен контрол. Счита, че единствено НС имало правомощие да прецени дали са
възникнали правни последици, които се нуждаят от уреждане по реда на чл.22,
ал.4 от ЗКС. Поддържа, че чл.7 от Конституцията не предоставял пряк път за
защита, а прогласявал принцип, прилагането на който се уреждало от ЗОДОВ, а
този закон не предвиждал възможност за ангажиране отговорността на НС. Актовете и действията на НС във връзка с осъществяваната
законодателна дейност нямали характер на подзаконови нормативни актове, нито
подлежали на контрол за законосъобразност, т.е изначално не отговаряли на
условието на чл.7 от Конституцията. Оспорва иска по същество – оспорва да е осъществено противоправно и виновно поведение, да са причинени вреди и
да налице причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно поведение и посочените от ищеца вреди. Поддържа, че Д. не била
възложител на работа на народните представители. НС било орган на Д., чрез
който се упражнявала държавната власт и редица основни държавни функции. Съгласно
чл.62 от Конституцията, Народното събрание осъществявало законодателна власт и
упражнявало парламентарен контрол, но законодателната инициатива, съгласно
чл.84, т.1 от Конституцията, била предоставена на отделните народни
представители. Твърди, че таксите били събрани на валидно правно основание, тъй
като решението на КС имало действие занапред. Поддържа, че Народното събрание
не било проявило бездействие при изпълнение на задължението да уреди правните
последици от противоконституционен акт, тъй като за него не съществувало
задължение да приеме закон и единствено от неговата преценка зависело
дали и каква правна уредба да бъде приета. Моли съда да отхвърли предявения
иск. Оспорва претенцията за законна лихва и поддържа възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на нея.
По иска с правно основание
чл.4, апраграф 3 от ДЕС Д. оспорва твърденията, че цитираните норми от
ЗЕВИ противоречали на правото на
Европейския съюз - на чл.49 от ДФЕС, чл.63 от ДФЕС, чл.107, пар.1
от ДФЕС, на принципа за защита на
оправданите очаквания/чл.2 от ДЕС/, на Договора за енергийна харта, на параграф
4 до 8 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
13.07.2009г. относно общите правила за вътрешен пазар на електроенергия и на
Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009г.
Оспорва да са причинени вреди на ищеца и да е на налице причинно-следствена
връзка между нарушена норма на правото на ЕС и настъпила вреда. Оспорва
претенцията за законна лихва и поддържа възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на нея.
Ответникът Народно събрание на Р.Б.
оспорва предявения евентуален иск. Оспорва твърденията, че носи отговорност за приетите
противоконституционни разпоредби, тъй като действията/бездействията, на които
се основавал иска, били извършени от народни представители от 42-то НС, а не от
43-то НС. Оспорва да е осъществен деликтният състав на чл.49 от ЗЗД – не можело
да се приеме, че на народните представители била възложена работа от НС, тъй
като законодателният орган се избирал и овластявал пряко от народа. Не можело
да бъде установена и вина, тъй като НС представлявало колективен орган от една
страна, а от друга, законодателната инициатива принадлежала на правни субекти,
различни от твърдения деликвент, а именно – на народните представители и на Министерския
съвет. Приетите изменения на ЗЕВИ били валидни до обявяването им за противоконституционни,
което изключвало противоправност към минал момент. Не било доказано и
противоправно бездействие на НС във връзка с уреждане на последиците от
обявяването на процесните норми за противоконституциони. Ответникът поддържа
становището, че за него не съществувало задължение по чл.22, ал.4 от ЗКС да
уреди последиците от действието на противоконституционните правни норми. Единствено
от неговата преценка зависело дали съществуват правоотношения, нуждаещи се от преуреждане.
Позовава се и на липсата на вредоносен резултат, тъй като удържаните такси били
платени на валидно правно основание. Оспорва да са допуснати нарушения на правото
на Европейския съюз - на чл.49 от ДФЕС,
чл.63 от ДФЕС, чл.107, пар.1 от ДФЕС, на
принципа за защита на оправданите очаквания/чл.2 от ДЕС/, на Договора за
енергийна харта, на параграф 4 до 8 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 13.07.2009г. относно общите правила за вътрешен пазар
на електроенергия и на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23.04.2009г. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с
правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл.7 от Конституцията на Р.Б. против Р.Б.:
По допустимостта на иска:
ВКС в своята практика приема, че е допустимо на основание чл. 7 от Конституцията на Р.Б. да се търси отговорност на Д. за вреди от действия и
бездействия на държавни органи/решение № 133/2016 г. по гр. д. № 5002/2014 г. на
ВКС, трето гражданско отделение/.
Отговорността на Д. може да се реализира по реда на
специалния ЗОДОВ, но това не е единствената
възможност за защита срещу материална незаконосъобразност от нейната дейност. Разпоредбата
на чл. 7 от Конституцията дава по-широко поле за ангажиране на
отговорността на Д.. Извън
основанията по ЗОДОВ, отговорността
на Д. за вреди от действия на държавни органи, следва
да се ангажира по общия ред за отговорност за вреди, съгласно
правната уредба на чл. 49 от ЗЗД. Ищецът не разполага с друго средство за защита – напр. в производство по ДОПК за възстановяване на недължимо
платени държавни вземания. Съгласно обявения за протиковонституционен чл.35 б от ЗЕВИ, производителят на
електроенергия от възобновяеми източници дължи такса, която реално се събира от
обществения снабдител и се превежда на държавния бюджет. Липсва гарантирана в
закона правна уредба, която да регламентира начина на връщане на недължимо
удържани и внесени към бюджета такси. Липсва и препращане в специалните норми към ДОПК. Не е
уредено нормативно и задължение за
държавния
орган да върне тези такси. От друга страна, общественият снабдител няма функции на
административен орган и следователно страните в производството са
равнопоставени и не е приложим чл.21 от АПК. Липсата на правна уредба
след обявената противоконституционност относно тези вземания и неприложимостта
на ДОПК, обуславят допустимост на иска. В този
смисъл и е определение № 796/2017 г. по ч.т.д. № 2496/17 г. на ВКС, първо т.о./.
Действително,
съдът не е оправомощен да провери нормотворческата дейност на Народното
събрание, но ищецът твърди, че тази дейност вече е проверена от Конституционния
съд, който е обявил конкретни норми от ЗЕВИ за противоконституционни. С
предявения иск ищецът е поискал от съда да прецени дали приемането на нормативни разпоредби, противоречащи на Конституцията и бездействието
за уреждане на възникналите отношения, представлява противоправно деяние, причинени ли са вреди от това, какъв е
техният размер и дали се дължи обезщетение за тези вреди,
което сочи на деликтно основание, като защитата следва да се осъществи именно
чрез иск, предявен по реда на чл.49 от ЗЗД, вр. чл.7 от КРБ.
По основателността на иска:
Ищецът основава иска си на твърдения за причинени
имуществени вреди от нарушения на Конституцията, допуснати от държавен орган –
Народното събрание на Р.Б.. Съгласно чл. 7 от Конституцията, Д. отговаря за
вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни
лица. Когато отговорността на Д. не може да бъде реализирана по ЗОДОВ /специалния
закон, уреждащ отговорността на Д., при участие в процеса на съответните
държавни органи, като нейни процесуални субституенти/, отговорността за вреди
се реализира по чл. 49 от ЗЗД./решение № 133 от 29.06.2016г. по гр.д. №
5002/2014г. на ВКС, трето гр. отделение/.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго
лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Касае се за уреден случай на
гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго.
За да бъде уважен предявеният иск, трябва да е осъществен
следният ФС: 1/правоотношение по
възлагане на работа; 2/осъществен ФС по чл.45 от ЗЗД от ФЛ – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи/деяние, вреда – имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и
вина/, 3/вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването
на възложената работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работатата,
или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са
пряко сързани с нея/така ППВД № 9/1996г./. Във всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното / чл.45, ал.2 от ЗЗД/.
Д.
съществува и осъществява функциите си чрез система от държавни органи. Те упражняват своите правомощия от името на Д., а не
отделно и независимо от нея. По тази причина в
случаите, когато от действията или бездействията на държавния орган бъдат
причинени вреди на трети лица,
отговорността за тях се носи от Д.. По силата на чл. 62 от Конституцията на
Народното събрание като държавен орган е възложено
да осъществява държавни функции – законодателната власт и парламентарен
контрол, чрез включените в членствения му състав народни представители, поради което за причинени вреди от неговата дейност,
материално легитимирана да отговоря е именно Д.. Видно от представените
по делото договор за изкупуване на електрическа енергия № Ц-81/28.10.2009г. и
договор от 18.04.2012г. за изменение и допълнение на договор № Ц-81/28.10.2009г.
за изкупуване на електрическа енергия от независим производител, разрешение за
ползване № ДК-07-037/02.11.2009г., договор за присъединяване от 16.09.2009г.
и договор за достъп до електроразпределителна
мрежа от 11.04.2013г. ищецът през периода 01.01.2014 г. – 30.06.2014 г. е
производител на електрическа енергия от възобновяеми източници./л.20-57/. Между ищеца в качеството
на производител и „ЕВН България Електроснабдяване” АД в качеството на купувач
на 18.04.2012г. е сключен договор за
изменение и допълнение на договор Ц-81 от 28.10.2009г. за изкупуване на
електрическа енергия от независим производител. По силата на договора ищецът
произвежда електрическа енергия чрез фотоволтаична електрическа централа, а
купувачът изкупува по преференциални цени цялото количество прозведена и
доставена от производителя активна електрическа енергия от възобновяеми
електрически източници, за което има издадена гаранция за произход, съгласно
чл.3 от Наредба № РД-16-1117/14.10.2011г.
С параграф 6, т. 2 и т. 3 от ЗР на Закона за държавния
бюджет на Р.Б. за 2014г./отм/ е създаден член 35а, ал. 1 и ал. 3 в ЗЕВИ, по силата на
които за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия
се събира такса от 20 %.
С решение № 13/31.07.2014 г. по к.д. № 1/2014 г. на
Конституционния съд са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 6, т. 2 и т. 3 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет
за 2014 г.(ДВ, бр.109/2013 г), с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл.
35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона
за енергията от възобновяеми източници.
Решението на КС е обнародвано в ДВ, бр.65/06.08.2014г.,
поради което е влязло в сила на
10.08.2014г./чл.14, ал.3 от ЗКС/. Съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията, актът, обявен за противоконституционен, не се
прилага от деня на влизането на решението в сила.
Съгласно чл.22, ал.4 от Закона за Конституционния съд, възникналите
правни последици от акта, който е обявен за противоконституционен, се
уреждат от органа, който го е постановил.
Преди да бъде обявено решението на КС от ищеца е събрана такса по чл. 35 а, ал.2 от ЗЕВИ за
периода 01.01.2014г.-30.06.2014г. в размер на 162 921, 02 лв., което се
установява от заключението на счетоводната експертиза. Според вещото лице, чието заключение съдът кредитира
като компетентно и обективно дадено, таксите са преведени по по сметка на ДКЕВР
от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, както следва: за първото тримесечие на
2014г. на 15.04.2014г., а таксите за второто тримесечие на 2014г. са преведени
по сметка на ДКЕВР на 15.07.2014г., т.е всички такси за процесния период
01.01.2014г. – 30.06.2014г. са събрани преди 10.08.2014г., когато е влязло в
сила решението на КС. В заключението е посочено, че е извършен превод на
такси и на 15.10.2014г., но в съдебно
заседание вещото лице заявява, че на тази дата са преведени такси за период,
който е извън процесния.
Спорен въпрос е дали е налице противоправно поведение от
страна на народните представители, изразило се в действие – приемане на
противоконституционни разпоредби и бездействие, изразило се в неизпълнение на
задължение по чл.22, ал.4 от ЗКС за уреждане на правните последици от акта, който е обявен за противоконституционен.
С решение №
3/28.04.2020г. по к.д. № 5/2019г.
Конституционният съд прие, че по отношение на заварени от решение на КС неприключили правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни
производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното
събрание урежда правните последици от прилагането на противокононституционен
закон.
В мотивите към т.2 от решението е възприето
становището, че от конституционния принцип на правовата държава произтича
задължението на органа, предвидено в чл. 22, ал. 4 от ЗКС. То се
свързва и с чл. 7 от Конституцията, предвиждащ отговорност на Д.
за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица, което неминуемо обхваща и отговорността на органа,
издал противоконституционния акт. Уреждането на правните последици от
прилагането на противоконституционния акт до обявяването му за такъв не е в
правомощията на Конституционния съд, но неговото решение задължава органа,
постановил акта, да изпълни конституционното си задължение, което е и
смисълът му на елемент от цялостния конституционен механизъм за балансиране на
властите. Мерките, които органът следва да приеме, за да уреди правните
последици от прилагането на акта до влизане на решението на Конституционния съд
в сила, са иманентна част от процеса на осигуряване на върховенството на
Конституцията.
Решението на Конституционния съд е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани/чл.14, ал.6 от ЗКС/. При така постановеното решение, настоящият
състав приема, че чл.22, ал.4 от ЗКС задължава органа, постановил противоконституционния акт да приеме нормативен
акт, с който да уреди възникналите правни последици. Това негово задължение е
част от цялостния конституционен механизъм за балансиране на властите и
осигуряване върховенство на закона и е от императивен характер/ чл.22, ал.4, вр
ал.2 от ЗКС, решение № 3/28.04.2020г. по
к.д. № 5/2019г. на Конституционния съд/.
Тъй като НС не е
изпълнило задължението си по чл.22, ал.4 от ЗКС да приеме закон, с който да
уреди последиците от противоконституционния акт, е причинило вреда на ищеца под
формата на такса, удържана въз основа на разпоредба, която след събирането на таксата е обявена за
противоконституционна, поради което следва да бъде присъдено обезщетение в
размер на удържаната за периода 01.01.2014г. - 30.06.2014г. такса от 162 912
лв., колкото претендира ищецът.
По претенцията за
законна лихва:
Съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД лихва се дължи от датата на увреждането. Видно от заключението на
счетоводната експертиза, което съдът приема, таксите за процесния период
01.01.2014г.-30.06.2014г. са преведени по сметка на ДКЕВР, както следва: за
първото тримесечие на 2014 г. на 15.04.2014г., за второто тримесечие на 2014г. са
преведени на 15.07.2014г., поради което от тези дати Д. дължи законна лихва
върху внесените такси. Ищецът претендира законна лихва от по-късна дата – от
09.10.2014г. до окончателното изплащане, по отношение на която ответникът
направи възражение за изтекла погаситела давност.
Съгласно чл.111, б.“в“
от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Тъй като
ИМ е подадена на 28.11.2017г., вземанията за лихва са погасени по давност за
периода 09.10.2014г. – 27.11.2014г., не и за периода след 28.11.2014г., поради което
претенцията за законнна лихва следва да бъде уважена за периода от 28.11.2014г.
до окончателното изплащане.
Поради уважаване на
главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуалните искове.
По разноските: Ответникът Р.Б. следва да бъде
осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 9 205.87 лв./6516.48 лв. за държавна такса + 2489.39
лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение + 200 лв. за вещо лице/
Неоснователно
е възражението на ответника за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение, претендирани от ищеца. Цената на иска е 162 912 лв., при която
минималният размер на адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е
4788.24 лв. без ДДС и 5745.89 лв. с ДДС,
а ищецът претендира разноски за адвокат в по-малък размер – 2489.39 лв. с ДДС,
при който размер съдът определи общият размер на разноските.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Р.Б., представлявана от М.на ф., адрес за призоваване: гр.София, ул.”******, да
заплати на „Б.*С.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
офис 2, представлявано от управителя н.п., адрес за призоваване: гр.София,
бул.“******, на основание чл.7 от Конституцията на Р.Б., вр. чл.49 от ЗЗД,
сумата от 162 912 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от противоправно поведение на лица от състава
на държавен орган, изразяващо се в неизпълнение на задължение по чл.22, ал.4 от
Закон за Конституционния съд да уредят отношенията, възникнали от прилагане на нормативна
разпоредба след обявяването й за противоконституционна,
която вреда се изразява в удържана такса по чл.35а, ал.2 от ЗЕВИ за периода 01.01.2014г.-30.06.2014г.,
ведно със законната лиха, считано от 28.11.2014г. до окончателното изплащане, като претенцията за законна лихва в частта за периода 09.10.2014г. – 27.11.2014г.,
като неоснователна ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Р.Б., представлявана от М.на ф., да заплати на „Б.*С.“ ЕООД, ЕИК ******, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 9205.87
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :