Р Е Ш
Е Н И Е № 177
Гр. П., 12.11.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
в публичното съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
при секретаря Д.Б., като разгледа докладваното от съдията НАХД №220
по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59
и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят “Р.”
ЕООД гр.П., представлявано от Х.Д. моли съдът да отмени Наказателно
постановление №38-0000879 от 22.07.2020г., издадено от Директора на РД “Автомобилна администрация”
гр.Р., с което за нарушение на чл.10, §2, изр.1, предл.2
от Регламент
(ЕО) № 561/2006г. във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП, му е наложена имуществена сакция в размер на
1000.00лв. Излага доводи, с които оспорва издаденото наказателно постановление и наложеното наказание като незаконосъобразно, постановено при
нарушение на процесуалноправните правила за това и по конкретно за нарушение на
чл.40, чл.42, и чл.57 от ЗАНН. В с.з. се явява лично представителя на
дружеството и упълномощен процесуален представител-адв.Л.И. от ТАК, който излага подробни аргументи в подкрепа
на искането им.
Въззиваемата страна Регионална дирекция “Автомобилна администрация” гр.Р., редовно
призована не се явява представител.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания
по делото доказателствен материал, съда намира за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори, че от страна на от РД „АА“ гр.Р., на дружеството
–жалбоподател е извършена комплексна
проверка, обхващаща периода от 16.03.2019г. до 16.03.2020г. Проверката е
извършена въз основа на представени
документи от управителя на дружеството,
за автомобил- МАН ТГА 18.410, с
рег.№ Т3317МТ, собственост на
дружеството, който автомобил бил вписан в издадения му лиценз за
осъществяване на превози ( приложен по делото).
При извършената проверка и по конкретно на тахографските
листи на автомобила, св.М.М.-Д. и св.И.И.- инспектори към РД „АА“ –Р., установили, че водача Л. П.,
на 30.09.2019г., който е управлявала автомобил МАН ТГА 18.410, с рег. № Т****
МТ от категория 3, оборудван с аналогов тахограф Siemens VDO 1324-71, със сериен номер 02025749, не бил
ползвал дневна почивка от най-малко 9 последователни часа за периода от 09.30
ч. на 30.09.2020 г.до 09.30 ч. на 01.10.2019г. Установено било, че същия е ползвал почивка от 5 часа и 40 минути в периода от
19.50 ч. на 30.09.2019 г. до 01.30 ч. на 01.10.2019 г., което представлявало нарушение на
чл.10, §2, предл.2 от Регламент
(ЕО) № 561/2006г. във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП.
По повод така
констатираното на 10.06.2002г., бил съставен констативен протокол, както АУАН
сериен №274423, за това, че лицензираният превозвач "Р." ЕООД не е организирал работата на водачите по
такъв начин, че да са в състояние да спазват изискванията на Глава II от
Регламент (ЕО) № 561/2006 г., а именно - на дата 30.09.2019 г. водачът Л. П. Л.
е управлявал моторно превозно средство влекач МАН ТГА 18.410 с рег.№ Т****МТ от
категорията N3, оборудван с аналогов тахограф Siemens VDO 1324-71, със сериен номер
02025749, като същият водач, г-н Л., на дата 30.09.2019 г. не ползвал дневна почивка от най- малко 9
последователни часа за периода от 09:30 часа на 30.09.2019 г. до 09:30 часа на
01.10.2019 г. Ползвал почивка от 5 часа
и 40 минути в периода от 19:50 часа на 30.09.2019 г. до 01:30 часа на 01.10.2019
г., с което водачът Л. Л. не е спазил изискванията на Глава II, чл.8, пар.2, изр.2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г., видно от тахографски
лист от 30.09.2019 г. на водача Л. Л.
От показанията на св.Д. се установи, че управителя на
дружеството не е присъствал при
съставяне на акта. От нейните показания се установи, че на 10.06.2020г. тя и
управителя на дружеството отишли
до гр.Т., тъй като последния повикан
за проверка в ДАИ-Т., където се
явил около 10.00ч. Малко след това, се върнал обратно в колата си и заявил на
свидетелката, че го викат отново след 1.30-2.00ч.. Тогава двамата отишли до
гр.Ш., като управителя посетил тапицер,
на който заплатил сумата от 500.00лв., съгласно приложена касова
бележка. В уговореното време, двамата отново се върнали в Т.,
в ДАИ. Малко след като управителят
влязъл в сградата, отново се върнал, и
заявил на свидетелката, че трябва да отидат до гр.П., за да вземат печата на
дружеството, и отново да се върнат до
гр.Т.. Това и сторили. След поредното им връщане в гр.Т., до сградата на
ДАИ, управителя на дружеството влязъл, и след около 5 минути се върнал с 4
съставени акта, в т.ч. и процесния. По данни на
свидетелката, тогава управителя не разбрал за какво са му съставени актове,
както и екземпляра, който му бил връчен бил
индигиран и нечетлив. За това, че управителя
не присъствал , през цялото време, докато му бил съставен акта свидетелства и
св.М..
Въз основа на
така съставения акт, Директора на РД “АА” гр.Р. издал процесното НП
№38-0000879 от 22.07.2020г., с което наложил на "Р." ЕООД, гр.п.,
за нарушение на чл.10, §2, предл.2 от Регламент
(ЕО) № 561/2006г. във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП, имуществена
санкция в размер на 1000.00 лв., на основание чл.104, ал.1 от ЗАвП.
Така издаденото
наказателно постановление било връчено на Х.Д. на 03.08.2020г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Съдът
намира, че жалбата като депозирана в срок, от легитимирано за това лице и срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, е допустима. Съгласно дадените от закона
правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка на обжалваното НП, досежно неговата законосъобразност.
Жалбоподателят
е санкциониран за нарушение на чл.10, §2, изр.1 пр.2 от Регламент 561/2006 ЕП,
съгласно която разпоредба транспортното предприятие организира работата на
водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние
да спазват глава II от настоящия регламент. Съгласно чл.8, §2 от Регламента,
уреден в Глава ІІ от същия за всеки период от 24 часа след края на предходната
дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата
дневна почивка, като ако частта от дневната почивка, която попада в този
24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна
почивка се разглежда като намалена дневна почивка.
Видно от
приложения по делото тахографски лист, че на 30.09.2019г., водача П. не ползвал дневна почивка от най- малко 9
последователни часа за периода от 09:30 часа на 30.09.2019 г. до 09:30 часа на
01.10.2019г., като е ползвал почивка от
5 часа и 40 минути в периода от 19:50 часа на 30.09.2019 г. до 01:30 часа на 01.10.2019
г.
По фактите, досежно така констатираното не се спори, видно от липсата
на каквито и да е възражения, а и същите се установяват по несъмнен и безспорен
начин въз основа на приложения по делото тахографски
лист. От същия е видно, че именно водачът Л. П. не е ползвал почивка.
Съдът намира
за безспорно установено горното, а и тези констатации не са оборени от
жалбоподателя във въззивното производство.
Показанията на тахографския лист са правилно
разчетени от проверяващото лице, поради което съдът намира за безспорно
установено от обективна страна неползването от водача П. на намалена дневна
почивка за посочения период. Понятието “дневна почивка” е дефинирано в
Регламента, в разпоредбата на чл.4, б.”ж”, съгласно която „дневна почивка"
означава дневен период от време, през което водачът може свободно да разполага
със своето време и който включва „нормална дневна почивка" и „намалена
дневна почивка". Намалената дневна почивка означава всеки период с
продължителност от поне девет часа, но по-къс от 11 часа, поради което съдът
приема, че в случая водачът не е ползвал именно тази намалена дневна почивка.
Задължение на жалбоподателя е да следи и съблюдава спазване разпоредбите на
Регламента и да организира така работата на водачите и да ги контролира, така,
че същите да спазват разпоредбите за почивките. Разпоредбата на чл.78, ал.1, т.1
от ЗАвП предвижда приложението разпоредбите на
Регламента, като в наказателното постановление, съдът намира, че не е
конкретизирано кои точно разпоредби от същия са нарушени. Посочената разпоредба
от европейското законодателство действително е бланкетна
и препраща съответно към Регламента №3821/85г. и към глава ІІ от Регламент № 561/06г.
Нормата на чл.6 от Регламент № 561/06г. урежда дневното и седмично време на
управление, а в нормата на чл.8 от Регламент №561/06г е уредено ползването от
водачите на дневни и седмични почивки. Посочените в НП разпоредби на чл.10, §2,
изр.1 пр.2 от Регламент №561/06г., вр. чл.78, ал.1,
т.1 от ЗАП не визират конкретни изисквания към превозвача, нито конкретни права
на работника- според първата от тях, транспортното предприятие организира
работата на водачите по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват
глава ІІ от Регламент № 561/06 г., а втората го задължава да спазва
изискванията на същия Регламент. В
обстоятелствената част на НП обаче не се
сочи кои точно разпоредби от Глава ІІ са нарушени, поради което формално е
налице нарушение, но според настоящият състав на съда то не е съществено и от
естество да опорочи административно наказателното производство, тъй като
нарушителят се защитава срещу фактите.
От
друга страна, за да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му нарушение, не е достатъчно да се установи неизпълнение на
разпоредбите за работното време и почивките от страна на един водач на
предприятието, а следва да се установи чрез допустими по закон средства, че
това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на работодателя, т.е
че то е резултат от създадената от работодателя организация на работа, или от
липсата на такава, а не например да се дължи единствено на виновно поведение на
водача, вследствие на неизпълнение на утвърдения от работодателя график за
управление на превозното средство. Нещо повече, налице е бланкетно
позоваване на нарушената разпоредба, без да се сочи конкретното действие на
работодателя (а не на работника), което е довело до допускане на описаното в НП
ползване на почивка в намален размер като част от задължението му да организира
работата на водачите. Горното обосновава съществено нарушение на процесуалните
правила- чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. По делото не е изследван изобщо въпроса и
няма каквито и да било доказателства за това дали транспортното предприятие за посочения
период е изпълнило задължението си да изготви предварителен график за
управление на превозното средство от съответния водач, за почивките по време на
работа и за периодите, когато водачът следва да е на разположение, още по-малко
е установено, че има такъв изготвен график и предвидените почивки в него не
осигуряват спазването на правилата за работното време и почивките на водачите.
По тези съображения съдът намира, че нарушението на дружеството по чл. 104, ал.1 от ЗАП не
е доказано.
При тези обстоятелства, настоящата инстанция намира , че от страна на наказващия
орган неправилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на
дружеството - превозвач, въпреки, че безспорно се установява виновно поведение
на водача на провереното , като превишаването на допустимото максимално
шофиране е осъществено единствено и само от него.
Предвид на
горното, настоящата инстанция намира, че дружеството - жалбоподател “Р.“
ЕООД, гр.П. не е
осъществило вмененото му нарушение,
поради което и издаденото срещу него наказателно постановление се явява
неправилно и необосновано, и следва да бъде отменено изцяло.
Водим от
горното съдът на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №38-0000879/ 22.07.2020г., издадено от
Директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” гр.Р., с което на “Р.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление-гр.П., ул.“***“ №**, представлявано от Х.И.Д., за нарушение на на чл.10,
§2, изр.1, предл.2 от Регламент
(ЕО) № 561/2006г. във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП , му е наложена
имуществена сакция в размер на 1000.00лв. (хиляда лева и 00ст.), като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, в 14 дневен
срок от получаване на съобщението, че е постановено, пред Административен съд
гр.Търговище.
СЪДИЯ: