№ 10724
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110130138 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са обективно кумулативно искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр.
с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че К. И. Н. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 1395,50 лева - главница за цена на
доставена топлинна енергия за имот *************, за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 13.12.2021 г. до изплащане на вземането, с 248,25
лева за мораторна лихва за период от 16.07.2019 г. до 29.11.2021 г.; 44,62 лева за главница -
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва от 13.12.2021 г. до изплащане на вземането,с 09,51 лева за
мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 29.11.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №71164/2021
г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не била платена в предвидените срокове от ответника като
клиент на топлинна енергия по чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вкл. цена на извършена услуга дялово
разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл.86 ЗЗД. Прави се искане по чл.
219 от ГПК.
Ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете по основание и съображения
за липса на облигационна връзка между страните, имотът да е топлоснабден през исковия
период и годност на измервателните средства; наличие на договор с ФДР. Навежда
възражение за изтекла погасителна давност. Не спори, че не са извършвани плащания за
исковия период.
Третото лице-помагач на страна на ищеца „Б.“ ООД не взима становище.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
От удостоверение за наследници на Р.Е.С.-Н.а от 05.12.2019 г., издадено от Столична
Община, се установява, че починала на 04.04.2014 г. е оставила наследник по закон – К. И.
Н., съпруг. Приети са писмени доказателства, от чието съдържание не се установява
ответникът през исковия период да притежава качеството клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153 от ЗЕ. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът намира, че ищецът не е установи пълно и главно първата материална предпоставка за
възникване на спорното материално право, а именно наличие на валидно облигационно
правоотношение с ответника, като носител на правото на собственост върху топлоснабдения
имот, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. В този смисъл са и разясненията дадени с т. 1 от
Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, а именно:
„(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“. Така представените от ищеца писмени
доказателства не установяват ответникът да притежава по силата на универсално или частно
правоприемство правото на собственост върху топлоснадбения имот или ограничено вещно
право на ползване, или да е ползвател по индивидуален договор за доставка на топлинна
енергия. При недоказано основание да встъпи в облигационно правоотношение с
топлопреносното предприятие, ответникът се счита, че няма качеството клиент на топлинна
енергия, следователно, не е материално легитимиран по спора, и исковите претенции –
главни и акцесорни подлежат на отхвърляне. Следва да се отбележи, че писмата от СО не са
титул за собственост, от който да се установи кога, от кого и при какви условия, вкл. дали е
учредено вещно право на ползване на трето лице, е придобито правото на собственост върху
отопляемия обект, а Общината не е длъжностно лице по смисъла на чл. 179 от ГПК, което
притежава компетентност да удостоверява правнорелевантния факт.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание
чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление: *********, срещу К. И. Н., с
ЕГН:**********, с адрес: ***********, за признаване за установено, че К. И. Н., с
ЕГН:**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ***********, сумата 1395,50 лева –
главница за цена на доставена топлинна енергия за имот **************, за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 13.12.2021 г. до изплащане на
вземането, с 248,25 лева – мораторна лихва за период от 16.07.2019 г. до 29.11.2021 г.; 44,62
лева – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 13.12.2021 г. до изплащане на
вземането,с 09,51 лева – мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 29.11.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело №71164/2021 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Б.“ ООД на страната
на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
2
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3