Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 293/8.4.2021г.
гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Административен съдия: МАРИАНА ШОТЕВА
и секретар
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Шотева адм.д.№ 1264/20
г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 166, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на ЕТ
„Михаела-Любка Танева“, ЕИК ********* против Акт за установяване на публично
държавно вземане № 13/312/02832/3/01/04/01, от 03.09.2020 г. на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“.
В жалбата са изложени съображения, че
административният акт е неправилен, незаконосъобразен, издаден в противоречие с
материалния закон и при съществено нарушение на административно
производствените правила. Твърди се, че вземането следвало да възникне въз
основа на друг акт относно произхода на държавното вземане, установяващ го по
основание и по размер. Според жалбоподателя възприетото в АУПДВ относно фактите
и правните им последици било неправилно – необективно, невярно. Не било
нормативно задължение за изпълнение по размер на прогнозираните приходи, защото
това не следвало от чл. 16 на Наредба № 30. От клаузите на договора можело да
се направи извод, че не можело да се наложи финансова санкция за твърдяното
нарушение. По тези съображения се моли съда да отмени АУПДВ като
незаконосъобразен.Алтернативно се моли, да се вземе в предвид , че е налице
форсмажорно обстоятелство, което води до неналагане на санкции на
жалбоподателя. Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и представя
писмено становище, което препраща към жалбата.
Ответникът, Изпълнителен директор
на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание и чрез писмено становище сочи, че оспорения
акт е издаден от компетентен орган - Изпълнителният директор на Държавен Фонд
"Земеделие", при спазване на процесуалните правила, предвидени в чл.
26, чл. 28 и чл. 35 от АПК и при спазване на разпоредбите на материалния закон.
Сочи, че конкретните нарушения, обосноваващи издаването на АУПДВ са нарушението
на бизнес плана, което представлява неизпълнение на сключения между страните
договор, неизпълнение на заложените в самия бизнес план показатели и нарушение
на изискването за икономическа жизнеспособност.
Обосновава правилно определяне на размера на вземането от
административния орган – по-високия от двата размера. По подробно изложените в
писменото становище доводи, моли съда да отхвърли като неоснователна подадената
жалба. Претендира направените по делото разноски.
Административен съд – Пазарджик,
след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
С писмо с изх. № 01-6500/8447 от
23.10.2019 г. ДФ „Земеделие" - РА е открил производство по издаване на Акт
за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 24, ал. 1 във
връзка с чл. 26, ал. 1 от АПК. Производството е открито във връзка с
констатации, направени по договор № 13/312/02832 от 03.10.2014г. с предмет
„изграждане на вилни сгради за настаняване“, находящи се в УПИ III – 101,
местност „Дъното- Компанията“ гр.Батак, общ.Батак, обл.Пазарджик. По договора е
била изплатена субсидия в размер на 388 829 .88 лв. на 15.10.2015г.
В периода 24.06.2019г. -
27.06.2019 г. е извършена проверка на място по проект № 13/312/02832 от
29.05.2013г., след което са извършени допълнителни административни проверки,
като било констатирано неизпълнение на задължения, съгласно одобрения бизнес
план с договор № 13/312/02832 от 03.10.2014г., а именно:
При проверката на място били
представени документи за 3 (три) пълни финансови години - 2016-та финансова
година, 2017-та финансова година и 2018-та финансова година. Установеното
изпълнение на бизнес плана средно аритметично за 3 (три) пълни финансови години
(2016 г., 2017 г. и 2018 г.) било в размер на 10.51% от заложените приходи.
Конкретните стойности, въз основа
на които била извършена оценката на изпълнението на одобрения бизнес план за
три последователни пълни финансови години са:
За финансовата 2016 година:
Общо приходи за 2016 г. –
21 465.44 лв., което съставлява 11.18 % изпълнение на одобрения бизнес
план за годината, който е в размер на 192 000,00 лв.
За финансовата 2017 година:
Общо приходи за 2017 г. –
23 787.04 лв., което съставлява 12.39 % изпълнение на одобрения бизнес
план за годината, който е в размер на 192 000,00 лв.
За финансовата 2018 година:
Общо приходи за 2018 г. –
15 256.86 лв., което съставлява 7.95 % изпълнение на одобрения бизнес план
за годината, който е в размер на 192 000.00 лв.
Установено е, че за 2016 г., 2017
г. и 2018 г. е дружеството е осигурявало 2/две/ лица, като в бизнес плана било
залегнало разкриване на 4/четири/ работни места – 1 управленски, 1
административен и 2 производствен персонал.
На основание на т. 4.4, буква
"б“ и т. 8.1 от Договор № 13/312/02832 от 03.10.2014 г. във връзка с
неизпълнението на т. 4.12, т. 4.18 от
същия договор, и чл. 46. ал.1, ал.2 от Наредба №29/11.08.2008 г., и обнародваните
в брой 69 от 30.08.2019 г. на ДВ Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 -
2013 г. административния орган е приел, че за ЕТ „МИХАЕЛА-ЛЮБКА ТАНЕВА" са
налице основания за налагане на санкция в съответствие с т.18 от правилата.
За констатираното според
административния орган неизпълнение,
свързано с неизпълнение на одобрения проект (непостигане на нивата на
показатели, предвидени в бизнес плана) за 3 (три) финансови години (2016 г.,
2017 г. и 2018 г.), съгласно точка 30, предложение второ от Приложение към
раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г.. когато реализираните
приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички
проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно
одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е
продължило над една финансова години, размерът на подлежащата на възстановяване
финансова помощ е 100 % от предоставената финансова помощ по договора, а именно
388 829.88 лв.
За констатираното според
административните органи неизпълнение, съгласно т. 18 от Приложение към раздел
I "Общи положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по
чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители но
мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., при
неизпълнение равно или по-малко от 50% от заложените в одобрения бизнес план
параметри по отношение на устойчива заетост, размерът на подлежащата на
възстановяване финансова помощ е 10 % от предоставената финансова помощ по
договора, а именно 38 882.99 лв.
Съгласно чл. 3. ал. 1 от Правила
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие
на селските райони 2007 - 2013 г.,когато при осъществяване на контрол относно
спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от
страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно
нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1
януари 2015 г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за
всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият
определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема
като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на
дължимата от ползвателя финансова помощ."
Общият размер на задължението, за
което ДФ „Земеделие“ е издал акт за установяване на публично държавно вземане е
в размер на 388 829.88 лв. (словом: триста осемдесет и осем хиляди
осемстотин двадесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки.), представляващи
100 % от получената субсидия.
С писмо с изх. № 01-6500/8447 от
23.10.2019 г., е предоставена възможност на жалбоподателя да представи в
14-дневен срок от получаване му писмени възражения по основателността и размера
на публичното вземане. Същото е връчено на жалбоподателя на 29.10.2019 г.
В указания 14-дневен срок. с
писмо с вх. № 01-6500/8447 от 11.11.2019 г. в ДФ „Земеделие" е депозирано
възражение относно основателността и размера на публичното вземане. Представени
са доказателства с твърдение за наличие на „форсмажорни обстоятелства“.
ДФ“Земеделие“ не е приел така
представеното възражение , като е мотивирал неприемането на възражението. С
оглед на което е издаден и процесния Акт за установяване на публично държавно
вземане № 13/312/02832/3/01/04/01 от 03.09.2020г., с който на основание чл. 3. ал. 1 от Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г., е наложена на ЕТ „МИХАЕЛА –ЛЮБКА ТАНЕВА", с ЕИК
*********, подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
388 829.88 лв., което вземане, като най-голямо по размер представлява
окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по акта.
Акт за установяване на публично
държавно вземане № 13/312/02832/3/01/04/01 от 03.09.2020г., е издаден на
основание чл. 46 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от 11 .08. 2008 г. за условията
и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312“Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013 г . както и на т. 8. 1. от Договор №
13/312/02832 от 03. 10. 2014 г . във връзка с неизпълнението па чл. 2 и чл.
16,ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008г. както и т. 4.12 и т. 4.18 от договор №
13/312/02832 от 03.10.2014 г. както и на основание чл. 59,ал. 1 и 2 от
Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл. 162 и чл. 166 от
Данъчно-процесуатния кодекс, чл. 20а, ал 1 от Закона за подпомагане на
земеделските производители.
По делото са приети като доказателства
документите, приобщени към административната преписка по издаването на
оспорения акт, както и допълнително представени такива от страна на
жалбоподателя.
По делото са представени и приети
и доказателства представени от жалбоподателя относно твърдение за наличие на
форсмажорни обстоятелства по смисъла на параграф 1, т. 27 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 29 от 11.08.2018 г. за условията и реда за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване на микропредприятия"
от програмата за развитие на селските райони", които изключителни
обстоятелства жалбоподателя твърди, че са довели до невъзможност за изпълнение
на заложените в бизнес плана цели.
Представено е Удостоверение №
30-00-52-001/06.11.2019 г., от което е видно, че на територията на Община
Пещера, в посока летовището Св. Константин има множество свлачища. Тези
свлачища засягат пътния участък на общински път РА2 1181 —
Дорково-Костандово-лет. „Св. Константин" — гр. Пещера, Община Пещера,
Област Пазарджик. Този път, по който са свлачищата е основната и главна пътна
артерия за достъп от която и да е точка до активите - недвижими имоти, предмет
на инвестицията на жалбоподателя. Видно е, че свлачищата са налични от края на
2014 година. Разрешенията за строеж за укрепване на този пътен са от месец март
2017 г., и две през месец юли 2017 г., а разрешенията за ползване са издадени
съответно през януари и декември 2018 г. и месец август 2019 гОт приетите по
делото документи е видно, че по основния пътен участък за достъп до вилите на
жалбоподателя, обект на инвестицията е налично свлачище. Местността, в която се
намират къщите е била много трудно достъпна до лятото на 2019 г. Свлачищата са
природно бедствие и представляват „непреодолима сила" или т.нар
„форсмажорно обстоятелство" по смисъла на Наредба № 29 от 11.08.2018 г. и
по смисъла на българското законодателство като цяло, което видно от
представените официални документи е възникнало след сключване на договора,
непредвидимо е и създава причинна връзка между невъзможността за изпълнение на
поставените в бизнес плана цели. Наличието на това природно бедствие е причина
за отлив на туристи, поради невъзможността на туристите да имат достъп по
главния път до къщите -предмет на инвестиция.
Представено и прието е
Удостоверение с изх. № У-91/08.11.2019 г. на Водоснабдяване и Канализация Батак
ЕООД от което е видно, че от 2016 г. и до момента на представяне на писменното
доказателство пред административния орган е имало аварии в захранващия
местността „Дъното“(където се намират къщите), водопровод, което е довело до
многократни спирания и пускания в района и конкретно на вилните сгради и до
„замътваност" на водата. Работата по аварийните ремонти също е довело до
спиране на водоснабдяването до вилните сгради за настаняване и замътване на
водата, тъй като и няма друг алтернативен водоизточник в района. Това от своя
страна доведе до множество оплаквания на гостите на къщите и съответно до
техния отлив. През 2016, 2017, 2018 г., 2019 са налице множество оплаквания от
страна на гостите. Жалбоподателят счита, че това обстоятелство също се явява
„форсмажорно обстоятелство" по смисъла на Наредба № 29 от 11.08.20018 г. и
по българското законодателство като цяло, което видно от представените
документи е възникнало след сключване на договора, непредвидимо е и създава
причинна връзка между невъзможността за изпълнение на поставените в бизнес
плана цели. Липсата на водоснабдяване, постоянното прекъсване на
водоснабдяването в комбинацията с течаща мътна вода било довело до неминуем
отлив на гостите.
Въз основа на изложеното съдът
формира следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу подлежащ
на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност административен акт – Акт
за установяване на публично държавно вземане, издаден от Изпълнителния директор
на Държавен фонд "Земеделие" – гр. София, от лице с правен интерес,
адресат на акта и чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от
него. Административният акт е връчен на жалбоподателя на 11.09.2020 г. и е
оспорен с жалба, подадена пред Административен съд Пазарджик на 24.09.2020 г.
предвид на което съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
АУПДВ изхожда от оправомощен
орган в пределите на неговата законова компетентност по място, време и степен.
На основание чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП в компетентност на изпълнителния директор
на ДФ "Земеделие" е предоставено издаването на АУПДВ по реда на ДОПК
и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III
от ЗУСЕСИФ. Изменението на нормата, обнародвано в ДВ, бр. 51/2019 г. е в сила
от 28.06.2019 г., т. е. същото е действащо правило към момента на издаване на
АУПДВ /29.01.2020 г. /. Съгласно решението на УС на фонда от 19.07.2019 г.,
считано от тази дата издателят на АУПДВ е избран за изпълнителен директор на
фонда. Страните не спорят относно компетентността.
При издаване на АУПДВ са спазени
изискванията за писмена форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. Актът съдържа имената и
длъжността на издателя, неговият адресат, фактически и правни основания за
издаване и ясно формирано волеизявление на органа. Налице е корелация между
фактически обстоятелства и разпоредителна част. АУПДВ съдържа начина за
определяне размера на вземането по Правилата, издадени по делегацията от чл.
27, ал. 9 от ЗПСП досежно мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., между които е мярка
мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия", по
която мярка е отпусната БФП по сключения договор между страните.
Посоченото от органа правно основание за дължимост
на подлежащата за възстановяване БПФ е нормата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, която
препраща към реда по ДОПК, респ. по АПК, а не нормата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП,
която препраща към реда за налагане на финансови корекции по чл. 73 от ЗУСЕСИФ.
Решението формално е издадено при
спазване на процедурата по чл. 26, ал. 1 от АПК във вр. с препращането от чл.
166 от ДОПК. Преди издаване на акта органът е дал възможност на ползвателя да
представи писмени възражения по установените нарушения. Писмото на органа с
изх. № 01-6500/8447 от 23.10.2019 г. е поставило начало на административното
производство за издаване на оспорения АУПДВ и в него се съдържат всички
обективирани в акта фактически обстоятелства по преписката. Доказателствата по
преписката включват документацията по сключения договор за подпомагане с
неговите приложения, изплатената финансова помощ и документите по извършената
проверка на място. В изпълнение на общите правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК
актът е издаден от органа след изясняване на фактите и обстоятелствата по
случая, събиране на относимите доказателства и осигуряване възможност на
засегнатото лице за участие и защита.
АУПДВ обаче противоречи на
материалния закон.
Страните не спорят и от
доказателствата по делото се установи наличието на сключен договор за
подпомагане между ЕТ и ДФ "Земеделие" от 03.10.2014 г. за
предоставяне на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и
развитие на микропредприятия" от ПРСР 2007 – 2013 г., подкрепена от
ЕЗФРСР, чиито период на мониторинг е 5 години т. е. до 03.10.2019 г. Не е
спорно, че част от договора е изготвения и одобрен от фонда бизнес план със
заложени в приходната и разходната част показатели, включващи заложени приходи
за процесните финансови 2016 г., 2017 г. и 2018 г. с размерите по АУПДВ и
назначаване на 4 души персонал. Не е спорно и че приходната част за посочените
финансови години е изпълнена частично в размерите по АУПДВ и не е изпълнена
разходната част за назначен персонал, т. к. средно аритметично за посочените
финансови години ЕТ е поддържал заетост от 2 човека. Следователно, няма спор за
фактите.
Спорът е относно приложението на
материалния закон.
Редът за установяване дължимостта
на подлежащата на възстановяване БФП не е проведения такъв от органа по чл. 27,
ал. 7 от ЗПЗП, а този по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. Нормите са нови, включени в ЗИД
на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 51/2019 г. в сила от 28.06.2019 г. и са приложими към
процесния АУПДВ, който е издаден на 03.09.2020 г. Съгласно Мотивите към проекта
на ЗИД на ЗПЗП на вносителя /№ 954-01-36 от 31.05.2019 г., 44-то НС/ новата ал.
6 на чл. 27 от ЗПЗП е създадена поради наличната до тогава колеблива съдебна
практика относно тълкуването на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, която
приема, че финансови корекции, наложени с решение по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ,
които след окончателното плащане по проекта не могат да бъдат извършени чрез
способите по чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, следва да бъдат установени като публични
държавни вземания чрез издаване на последващ акт по чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Пак
според Мотивите към проекта, новата ал. 7 на чл. 27 от ЗПЗСП е създадена за
прецизиране и разграничаване на нарушенията, които водят до издаването на
решения за налагане на финансова корекция и такива, които са основание за
издаване на АУПДВ. Цитира се чл. 63, § 1 от Регламент № 1306/2013, съгласно
който ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за
допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за
предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство
в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло
или частично, и когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно чл.
21 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 не се предоставят или се отменят, като § 2 на
чл. 63 от Регламента предвижда налагане на санкции ако секторното
законодателство в областта на селското стопанство предвижда това. Вносителят е
формирал извод, че основанията за възстановяване на финансовата помощ от страна
на бенефициентите по ПРСР не се ограничават единствено до нарушения,
представляващи нередности, водещи до налагане на финансови корекции по чл. 70,
ал. 1 от ЗУСЕСИФ, а могат да включват и други задължения на бенефициентите,
произтичащи от секторното законодателство. Съдържанието на посочените Мотиви
към проекта на ЗИД на ЗПЗП налага извод, че вложената от законодателя воля при
новата регламентация на правоотношенията по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП е за
разграничаване на различни нарушения на ползвателите на помощта, които водят до
възстановяване на БФП и въведен различен ред за установяване на тяхната
дължимост. Така, по ал. 6 се установява дължимостта на възстановяването на
помощта при нарушения, представляващи основания за налагане на финансова
корекция по чл. 70, ал. 1 от СУСЕСИФ, а по ал. 7 – се установява дължимостта на
възстановяването на помощта, при неизпълнение на други нарушения по условията
за предоставяне на помощта или подкрепата, произтичащи от секторното
законодателство. По начин на законодателна редакция, ал. 7 е приложима само ако
нарушенията не се квалифицират по ал. 6.
В случая по делото, трайно
установената практика на ВАС по идентични правни казуси приема, че заложените в
бизнес плана финансови показатели /приходна и разходна част/ са индикатори за
изпълнение на проекта и непостигането им води до основание за отмяна на
финансовата подкрепа в хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ –
неизпълнение на одобрени индикатори/ ако изобщо се приеме, че е налице
нарушение/. Причина за това е законовото изискване бизнес плана да бъде част от
изискуемите се документи към проекта за подпомагане по см. на § 1, т. 19 от ДР
и чл. 16, ал. 1 на Наредба № 29/2008 г., чиято цел е да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, водещи до
реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата, като задължения на ползвателя по
т. 4. 12 и т. 4. 18 от договора е да извърши одобрената инвестиция в
съответствие с одобрения проект и да спази същия /вж. решение № 2709/19.02.2020
г. по адм. д. № 9703/2018 г., IV о. и цитираните в него съдебни решения, както
и решение № 3184/28.02.2020 г. по адм. д. № 7468/2018 г., IV о. /.
Приложимостта на основанието за
налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ налага
задължение за органа да приложи правилото на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, т. е. да
издаде решение на налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ,
а не АУПДВ, както е процедирано в случая. Нарушението на правилото по чл. 27,
ал. 6 от ЗПЗП по мнение на съда е съществено, т. к. освен процедурата, по която
следва да се възстанови предоставената финансова помощ, касае основанието за
възстановяване. Нормите на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП са процесуални, но
разграничават хипотезите на видовете нарушения, при които е дължимо
възстановяване на БФП, което е свързано с приложението на материалния закон.
Нормите инкорпорират материалното съюзното право относно различните видове
задължения на ползвателите на европейски средства, чието неспазване води до
различни нарушения.
При тези правни доводи, съдът
споделя практиката на ВАС, обективирана в решение № 15687/17.12.2020 г. по адм.
д. № 8586/2020 г. и решение № 1457/03.02.2021 г. по адм. д. № 10650/2020 г.,
двете на I о., съгласно която нарушението в прилагането на хипотезите по чл.
27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП е съществено и води на самостоятелно основание до
отмяна на оспорения АУПДВ. За коректност на мотивите съдът ще посочи, че има и
обратна практика на ВАС, по-новата от която е обективирана в решение №
1581/08.02.2021 г. по адм. д. № 8437/2020 г., VIII о., и е формирана при
действието на измененията на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП, обн. ДВ, бр.
51/2019 г. Съдът не споделя становището на ответника за преобладаваща такава
практика, т. к цитираните в писмените бележки други решения на ВАС касаят
случаи на издадени АУПДВ преди изменението на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 52/28.06.2019
г. при действие на правилата на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ и § 12, ал. 1 от
ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2/03.01.2018 г. Изменението на ЗПЗП, обн. ДВ,
бр. 51/2019 г. е нов закон, поради което се прилага спрямо новите
правоотношения, каквото е настоящето. Безспорно ЗПЗП и Наредба № 29/2008 г. са
изключенията, които правят неприложим ЗУСЕСИФ по см. на § 4, ал. 3 от ДР на
ЗУСЕСИФ в изменението, обнародвано в ДВ, бр. 2/03.01.2018 г., но правила на чл.
27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП въвеждат нова правна уредба без да засягат старата по
§ 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, т. к. нямат ретроактивно действие. Правилото пък
на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП е неприложимо, т. к. макар Наредба №
29/2008 г. да е издадена до датата на влизане му в сила, периодът на мониторинг
на договора е изтекъл преди издаване на процесния АУПДВ /на 03.10.2019 г. във
вр. с т. 4. 18 от договора/.
По изложените правни съображения
съдът намира оспорения АУПДВ за незаконосъобразен.
Настоящият съдебен състав обаче
счита, че АУПДВ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен и на друго
основание - изобщо не е налице неизпълнение на поетите договорни задължения и
не следва да се налага санкция нито по реда на ДОПК ,нито по реда на ЗУСЕСИФ.
В разглеждания случай, като
основание за вземането се твърди неизпълнение от страна на ЕТ“МИХАЕЛА – ЛЮБКА
ТАНЕВА“ на одобрения бизнес план по Договор № 13/312/02832 от 03.10.2014г. а
именно –неизпълнение на финансовите показатели на бизнес плана. В представения
към заявлението за подпомагане бизнес-план самото дружеството е определило
съответните приходи и създаването на нови работни места, посредством които да
докаже жизнеспособност и устойчивост на инвестицията и постигате на планираните
с чл. 2 от Наредба № 30/2008 г. цели на предоставената финансова помощ. В този
бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е
определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена
субсидията по него. При проверката на място били изискани и представени
документи за 3 (три) пълни финансови години 2016, 2017 и 2018 години. За 2019г.
проверка не била извършена, макар и да била в мониторинговия период.
При извършената проверка било
констатирано , че има назначени 2 бр. персонал , вместо посочените в бизнес
плана 4 бр. персонал.
Съгласно § 1, т. 19 от
Допълнителната разпоредба на Наредба № 30/2008 г. „проект" е заявление за
подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от
материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и
допустими за финансиране по ПРСР. Според чл. 26, ал. 1 от Наредба №30
кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда
заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани
в същото приложение. Съгласно разпоредбата на чл. 16 от Наредба №30 един от
задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план,
който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост,
водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредба №30. В §1, т.6 и т.26 от ДР
на Наредба №30 е дадена легална дефиниция на понятията "икономическа
жизнеспособност" и "устойчива заетост", а именно: генериране на
доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на
бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на
нови в него за периода на бизнес плана.
Съгласно разпоредбата на чл. 27,
ал. 3 от Наредба №30 решението за одобряване на заявлението за подпомагане се
взима въз основа на съответствието на заявлението с: 1.целите, дейностите и
изискванията, определени с наредбата и 2.критериите за оценка, посочени в
приложение № 6. Тоест оценката не е само на база критериите в приложението.
Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните
приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез
него жизнеспособност на инвестицията е основание да бъде одобрен проектът му за
финансиране.
В случая се твърди нарушение на
посочените в административния акт т.4.12 и т.4.18 от договор №13/312/02832 от
03.10.2014г., съгласно които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената
инвестиция в срока по договора, в съответствие с бизнес плана и таблицата за
одобрените инвестиционни разходи, като спазва одобрения проект за срок от пет
години от сключване на договора. Между страните няма спор, че кандидатът е
следвало да извърши строително-монтажни работи, като изгради къщите за гости,
за което му е отпусната финансова помощ , няма спор че къщите за гости са
изградени съгласно посочения бизнес план. Но със сключването на договора
едноличният търговец се е задължил и да използва активите по предназначение и
за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Целите по
мярка 311 за отпускане на финансова помощ са посочени в чл. 2 от Наредба №30, а
именно: 1. насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности; 2.
насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в
селските райони; 3. насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските
райони.
Мярка 311 е разработена и
одобрена въз основа на текстовете на чл. 52 (а) (ii) и чл. 54 на Регламент (EО)
№ 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието
на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони (отм., действащ до 31.12.2013 г.), според които предвидените помощи са
такива, подкрепящи създаването и развитието на микропредприятия, с оглед
насърчаване предприемачеството и създаване на благоприятна икономическа среда.
Изпълнението на целите, поставени в Регламент № 1698/2005 г. и национално
дефинирани в Наредба №30 задължително следва да става при спазване на общия
принцип, заложен в чл.4, §8 от Регламент №1303/2013 г. - добро финансово
управление в съответствие с чл. 30 от Финансовия регламент. Касае се за
Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) №966/2012 г., който прогласява принципите на
икономичност, ефективност и ефикасност с дефиниция на всяко едно от
използваните три понятия.
Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба
№30, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или
договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска
връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да
прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. А съгласно ал. 2 РА
определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от
ползвателя на помощта, като взема
предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на
неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като
цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят
последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив
начин.
Според коментираните по-горе
разпоредби на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30 не всяко неизпълнение на
нормативни или договорни задължения може да има за последица връщане на вече
изплатените суми.Този извод следва от нормата на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30,
в която е посочено, че за връщане на вече изплатени суми се взема предвид вида,
степента и продължителността на неизпълнението, като степента на неизпълнение
зависи от неговите последици за дейността като цяло. Това съпоставено с
обсъдените разпоредби на чл. 16, чл. 27, ал. 3 от Наредба №30, както и чл. 4, §
8 и чл. 30 от Регламент №1303/2013 г. означава неизпълнението на нормативните
или договорни задължения да е такова, че да е повлияло върху формирания извод
за икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта, за
възможността за постигане на целите на марка 311, както и за доброто финансова
управление на мярката и принципите за икономичност, ефективност и ефикасност. В
случая следва да бъде съобразено, че заявената инвестиция е изпълнена, къщите
за гости функционират по предназначение и през целия период от изграждането им
има реализирани нощувки, като бройката на нощувките е установена от извършената
проверка по документи, за което не се спори, реализирани са приходи именно от
нощувки в къщите за гости. Следвало е да бъде извършена проверка и за 2019г.,
макар и да не е пълна финансова година, с оглед представените доказателства за
свлачища и проблеми с В и К, за да се установи дали е налице повишаване на
посещаемостта след отстраняване на тези повреди и последици от свачищата.Следва
да се отбележи, че въпреки наличието на непредвидими обстоятелства – свлачища и
повреди във ВиК, довели да невъзможност за ползване на питейна вода е налице
реализация на нощувки и приходи от страна на жалбоподателя. В действителност
свлачището е форсмажорно обстоятелство, но жалбоподателя не е уведомил
своевременно АО за това обстоятелство и не може да се приложи този институт,
така както е посочено във възражението на ответната страна. Повредата на ВиК не
е такова обстоятелство, но пък следва да се вземе в предвид при преценка на
това, защо не е достигнат заложения приход. Въпреки тези обстоятелства къщите
за гости са функционирали – което е безспорно между страните. При така
установеното пълно функциониране на къщите за гости, частично реализираните приходи
от нощувки и тяхното реализиране през годините, не може да бъде формиран извод,
че проектът е икономически нежизнеспособен, не създава устойчива заетост и не
води до постигане целите на марка 311 – установено е, а и не се спори от
страните, че е налице устойчива заетост на персонала – назначени са две лица и
липсват данни за прекратяване на техните трудови договори или за намаляване
размера на заплатата им, въпреки посочените по-горе негативни обстоятелства –
свлачища и проблеми с водата. Налице е желание , както и данни за извършване на
дейност такава каквато е залегнала в бизнес плана. Къщите за гости се ползва по
предназначение, макар и да не са достигнати икономическите показатели посочени
в бизнес плана.
В разпоредбата на чл.16 ал.2 от
Наредбата, цитирана от самия административен орган Бизнес планът трябва да
доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на СМР - 10 години, водещи до
реализиране целите по чл.2. Няма как на третата година, като първата година
е годината в която са пуснати за експлоатация къщите за гости да бъдат
направени изводи относно жизнеспособността на предприятието и правилността на
инвестицията. Ако не се приеме, че изобщо не е съобразен периода на проверката
и развитието на предприятието по Наредбата за период от 10 години, въпреки
възможността за периодични проверки по изпълнението, е налице е и друго
допълнение. Освен това извършването на проверка за жизнеспособност на
инвестицията следва да съобрази с основната цел, поставена в бизнес-плана,
която в случая е създаване на къщи за гости, които да функционират по
предназначение – налице са нощувки и назначен персонал. С оглед особеността -
туристически услуги, не може да се търси веднага постигане на заложените
приходи от основната дейност. Както се спомена по-горе при вземане на решение
относно размера на отказа или оттегляне на подпомагането при неспазване на
ангажиментите или други задължения, управляващия орган следва да отчете
тежестта, степента, продължителността и системността на неспазването във връзка
с условията за подпомагане, като тежестта на неспазването зависи по-специално
от значимостта на последствията от неспазването, като се отчитат целите на
ангажиментите или задълженията, които не са изпълнени. Противно на вменените му
задължения с приложимия нормативен акт, управляващия орган на първо място не е
спазил изискването за продължителност на мониторинговия период, като изобщо не
се е позовал на адекватен период за проверка - преди плащането и начало на
експлоатационен период. Освен, че не е спазен нормативно определения
мониторингов период/ 2019г. изобщо не е проверена/, изводите за неизпълнение на
поетия ангажимент са направени формално, без да се съобрази дали е налице
неспазване на поетия ангажимент, с оглед целите на подпомагането. Като не са
съобразени тези факти, управляващия орган е достигнал до грешен извод за
жизнеспособност на инвестицията.
Не всяко неизпълнение на
нормативни или договорни задължения може да има за последица връщане на вече
изплатените суми, още по-малко цялостното им връщане. По аргумент от чл. 170,
ал.1 АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания
при издаването му.
И на това основание АУПДВ се
явява незаконосъобразно постановен.
С оглед на гореизложеното се
стига до правния извод, че така издаденият АУПДВ № 13/312/02832/3/01/04/01 от
03.09.2020г. е незоконосъобразно постановен и следва да бъде отменен като
такъв.
Настоящият съдебен състав не
счита необходимо да коментира дали правилно са приложени Правилата за
определяне на разера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл.27,ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програма за развитие на селските
райони 2007-2013г., тъй като настоящият съдебен състав счита, че не са налице
установени нарушения по тези текстове.Освен това е налице и решение на
петчленен състав на ВАС в тази насока.
По делото е направено искане за
присъждане на направените разноски. Предвид така направеното искане, като
съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал.
1 от АПК съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата
от 50.00лв, за държавна такса.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 предложение четвърто от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ
„Михаела-Любка Танева“, ЕИК ********* Акт за установяване на публично държавно
вземане № 13/312/02832/3/01/04/01, от 03.09.2020 г. на изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие", гр. София да заплати на ЕТ „Михаела-Любка Танева“, ЕИК
********* сумата от 50.00 лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване чрез Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаване на
страните пред ВАС.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ:
№ 3564София, 13.04.2022 на Върховен
административен съд на Република България - Първо отделение по
Администривно дело № 7607/2021г. срещу Реш. по адм. дело №1264/2020г. в съдебно заседание на
шести април две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 293 от 08.04.2021 г. на
Административен съд - Пазарджик, постановено по административно дело №
1264/2020 г.
Решението не подлежи на обжалване.