Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1332
Гр. Пловдив, 28 юни 2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, І отделение, ІX
състав, в публично съдебно заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при секретаря Петя Добрева, като разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 1089
по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІХ от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл.
9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на „ХБЗП“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Смолян, бул. България № 2 против Акт за установяване на
задължение по декларация № 1376-1/16,12,2020 г., издаден на основание
чл.107,ал.3 от ДОПК от М. И. Д., на длъжност главен инспектор в Отдел
"Събиране и контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" при
Община Пловдив оправомощен
със Заповед № 17 ОА-2683 от 27.10.2017г. на Кмета на община Пловдив, потвърден в обжалваната част с
Решение № 15/26.02.2021 г., издадено от
Директора Дирекция“Местни данъци и такси“, Община Пловдив, в
частта с която са определени задължения за такса за битови отпадъци за компонентите обезвреждане на битовите отпадъци в депа
или други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване за 2019 г. и 2020
г. в общ размер от 1578,75 лв. –
главница и 126,80 лв. – лихви
Жалбоподателят моли за отмяна на атакувания акт в
посочената част. Претендира направените
разноски.
Ответникът по жалбата – директор на дирекция „Местни данъци и такси”
при община Пловдив, чрез процесуалния представител юрисконсулт Я. , изразява
становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Подробни съображения по съществото на спора са
изложени в нарочни становища и в депозирани по делото писмени защити.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията
на страните и след преценка на събраните доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
след проведено задължително оспорване на процесния АУЗД пред горестоящия
административен орган.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа е установено следното:
С декларация по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал.
6 от ЗМДТ с вх. № 66090007297/12,05,2020 г. жалбоподателят ХБЗП АД е декларирал
1/1 идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***“ № 41.
Декларирана е собствеността върху две сгради на посочения административен
адрес: сграда № 1, предназначение къща А1-1 за
спортна и развлекателна дейност с идентификатор 56784.503.23.14.1, с брой
етажи 1, с РЗП 112 кв.м и година на построяване 2009г. и сграда № 2,
предназначение къща А1-2 за обществено хранене
с идентификатор 56784.503.23.14.2, с брой етажи 2, с РЗП 265 кв.м и
година на построяване 2009г. Към декларациите са приложени копия на акт за приемане
на конструкция от 18.03.2010г., отчет по журнал на операциите. За декларираните
недвижими имоти е създадена партида № 6609F360217, с начален момент на облагане 01.01.2019г.
С декларация по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал.
6 от ЗМДТ с вх. № **********6/12,05,2020 г. жалбоподателят ХБЗП АД е
декларирал 1/1 идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***“
№ 41. Декларирана е собствеността върху четири гаража на посочения
административен адрес:гараж към къща А3 -а, с идентификатор 56784.503.23.5.1, с
РЗП 42,91 кв.м и година на построяване 2009г., гараж към къща А6 -а, с
идентификатор 56784.503.23.8.1, с РЗП 42,91 кв.м и година на построяване
2009г., гараж към къща Б5 -а, с идентификатор 56784.503.23.13.1, с РЗП 38,49
кв.м и година на построяване 2009г., гараж към къща Б5 -б, с идентификатор
56784.503.23.13.2, с РЗП 38,49 кв.м и година на построяване 2009г. Към
декларациите са приложени удостоверение от архитект и отчет по журнал на
операциите. За декларираните недвижими имоти е създадена партида № 6609F360218, с начален момент на облагане 01.01.2019г.
С декларация по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал.
6 от ЗМДТ с вх. № 66090007280/12,05,2020 г. жалбоподателят ХБЗП АД е декларирал
1/1 идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***“ № 41.
Декларирана е собствеността върху сграда на посочения административен адрес:
жилищна къща Б5-б, с идентификатор 56784.503.23.13.2, с РЗП 302,84 кв.м и
година на построяване 2009г. Към декларациите са приложени копия на акт за
приемане на конструкция от 25.09.2009г. За декларираните недвижими имоти е
създадена партида № 6609F360222, с начален момент на облагане 01.01.2019г.
С декларация по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал.
6 от ЗМДТ с вх. № 66090007276/12,05,2020 г. жалбоподателят ХБЗП АД е декларирал
1/1 идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***“ № 41.
Декларирана е собствеността върху сграда на посочения административен адрес:
жилищна къща А3-а, с идентификатор 56784.503.23.5.1, с РЗП 302,90 кв.м и година
на построяване 2009г. Към декларациите са приложени копия на акт за приемане на
конструкция от 25.09.2009г. За декларираните недвижими имоти е създадена
партида № 6609F360232, с начален
момент на облагане 01.01.2019г.
С декларация по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал.
6 от ЗМДТ с вх. № 66090007277/12,05,2020 г. жалбоподателят ХБЗП АД е декларирал
1/1 идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***“ № 41.
Декларирана е собствеността върху сграда на посочения административен адрес:
жилищна къща А6-а, с идентификатор 56784.503.23.8.2, с РЗП 302,90 кв.м и година
на построяване 2009г. Към декларациите са приложени копия на акт за приемане на
конструкция от 25.09.2009г. За декларираните недвижими имоти е създадена
партида № 6609Н360240, с начален момент на облагане 01.01.2019г.
С декларация по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал.
6 от ЗМДТ с вх. № 66090007278/12,05,2020 г. жалбоподателят ХБЗП АД е декларирал
1/1 идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***“ № 41.
Декларирана е собствеността върху сграда на посочения административен адрес:
жилищна къща Б5-а, с идентификатор 56784.503.23.13.1, с РЗП 302,84 кв.м и
година на построяване 2009г. Към декларациите са приложени копия на акт за
приемане на конструкция от 25.09.2009г. За декларираните недвижими имоти е
създадена партида № 6609Н360223, с начален момент на облагане 01.01.2019г.
Извършено е посещение на адрес гр. Пловдив, ул. „***“
№ 41 от служители на дирекция „МДТ“ при община Пловдив, при което е констатирано,
че на 03.12.2020г. на място са констатирани, че всички посочени по-горе обекти,
с изключение на търговски обект за обществено хранене ет. 3 с РЗП-132,50 кв.м.,
са на етап груб строеж без мазилка, необитаеми, неизползваеми. Единствено
търговски обект за обществено хранене ет. 3 с РЗП-132,50 кв.м. е завършен и се
ползва, има поставени мебели и ел. уреди и се използва.
Изчислена е данъчна оценка на недвижимите имоти,
съгласно приложение № 2 към ЗМДТ в зависимост от вида на имота,
местонахождението му, площта на конструкцията и овехтяването, които са
определени за всички сгради поотделно, за 2019г. и 2020г.
За сгради
по партида с № 6609F360217 е
изчислена данъчна оценка за 2019г. в общ размер на 352 706,40 лв. и за
2020г. в общ размер на 350 897,60 лв. За сгради по партида с № 6609F360218 е
изчислена данъчна оценка за 2019г. в общ размер на 67 486,20 лв. и за
2020г. в общ размер на 67 140 лв. За сгради по партида с № 6609F360222 е
изчислена данъчна оценка за 2019г. в общ размер на 156 922 лв. и за 2020г.
в общ размер на 156 117,20 лв. За сгради по партида с № 6609F360232 е
изчислена данъчна оценка за 2019г. в общ размер на 156 953,10 лв. и за
2020г. в общ размер на 156 148 лв. За сгради по партида с № 6609F360240 е изчислена
данъчна оценка за 2019г. в общ размер на 156 953,10 лв. и за 2020г. в общ
размер на 156 148 лв. И за сгради по партида с № 6609F360223 е
изчислена данъчна оценка за 2019г. в общ размер на 156 922 лв. и за 2020г.
в общ размер на 156 117,20 лв.
Върху всяка една данъчната оценка за 2019г. и
2020 г. е изчислен ДНИ от 1,8 на хиляда, на основание чл. 15 от Наредбата за
определянето на местните данъци на територията на община Пловдив. Определеният от длъжностните лица ДНИ е внесен
от ХБЗП АД, ведно с прилежащите лихви.
С оспорвания АУЗД са изчислени главно задължения
за ТБО за компонентите чистота на териториите за обществено ползване и
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, при прилагане на
данъчни ставки, както следва:
За
имоти с партиден № 6609F360217,
стойността върху която е определена ТБО е отчетната стойност на декларираните
обекти /37 326,24 лв., 44158,27 лв. и
44158,27 лв./ и е установена дължимост за обезвреждане битовите отпадъци в депа
или други съоръжения в размер на 37,33 лв., 44,16 лв. и 44,16 и за чистотата на
териториите за обществено ползване в размер на 104,51 лв., 123,64 лв. и 123,64
лв. и услуга сметосъбиране и сметоизвозване за последния обект в размер на
66,24 лв. или всичко 543,68 лв. за 2019 г. и 543,68 лв. за 2020 г., ведно с прилежащите лихви за просрочие
съответно 71,43 лв. и 16,08 лв.
За
имоти с партиден № 6609F360218 , стойността върху която е определена
ТБО е отчетната стойност на декларираните обекти/ 13731,20 лв., 13,731,20 лв.,
12 316,80 лв., 12316,80 лв./ и е установена дължимост за обезвреждане
битовите отпадъци в депа или други съоръжения в размер на; 13,73 лв., 13,73
лв., 12,32 лв., 12,32 лв. и за чистотата
на териториите за обществено ползване в размер на 38,44 лв., 38,44 лв., 34,49
лв. , 34,49 лв. или всичко 197,96 лв. за 2019 г. и 197,96 лв. за 2020 г., ведно с прилежащите лихви за просрочие
съответно 26,01 лв. и 5,86 лв.
За
имот с партиден № 6609F360232 , стойността върху която е определена
ТБО е данъчната оценка на декларирания обект/ 156 953,10 лв. за 2019 г. и 156 148
лв. за 2020 г./ и е установена дължимост
за обезвреждане битовите отпадъци в депа или други съоръжения в размер на 62,78
лв. за 2019 г. и 62,46 лв. за 2020 г. и за чистотата на териториите за
обществено ползване в размер на 31,39 лв. за 2019 г. и 31,24 лв. за 2020 г. или
всичко 94,17 лв. за 2019 г. и 93,70 лв. за 2020 г., ведно с прилежащите лихви за просрочие
съответно 12,37 лв. и 2,77 лв.
За
имот с партиден № 6609F360240 , стойността върху която е определена
ТБО е данъчната оценка на декларирания обект/ 156 953,10 лв. за 2019 г. и
156 148 лв. за 2020 г./ и е
установена дължимост за обезвреждане битовите отпадъци в депа или други
съоръжения в размер на 62,78 лв. за 2019 г. и 62,46 лв. за 2020 г. и за
чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 31,39 лв. за 2019
г. и 31,24 лв. за 2020 г. или всичко 94,17 лв. за 2019 г. и 93,70 лв. за 2020
г., ведно с прилежащите лихви за
просрочие съответно 12,37 лв. и 2,77 лв.
За
имот с партиден № 6609F360223 , стойността върху която е определена
ТБО е данъчната оценка на декларирания обект/ 156 922 лв. за 2019 г. и
156 117,20 лв. за 2020 г./ и е
установена дължимост за обезвреждане битовите отпадъци в депа или други
съоръжения в размер на 62,76 лв. за 2019 г. и 62,45 лв. за 2020 г. и за
чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 31,38 лв. за 2019
г. и 31,22 лв. за 2020 г. или всичко 94,14 лв. за 2019 г. и 93,67 лв. за 2020
г., ведно с прилежащите лихви за
просрочие съответно 9,61 лв. и 0,82 лв.
За
имоти с партиден № 6609F360222 , стойността върху която е определена
ТБО е данъчната оценка на декларирания обект/ 156 922 лв. за 2019 г. и
156 117,20 лв. за 2020 г./ и е установена дължимост за обезвреждане
битовите отпадъци в депа или други съоръжения в размер на 62,76 лв. и за
чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 31,38 лв. или
всичко 94,14 лв. за 2019 г. и 93,67 лв. за 2020 г., ведно с прилежащите лихви за просрочие
съответно 12,37 лв. и 2,77 лв.
За
имот с партиден № 6612F44843, стойността върху която е определена ТБО е
данъчната оценка/396, 20 лв. / и е установена дължимост за обезвреждане битовите
отпадъци в депа или други съоръжения в размер на 1, 49 лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 0, 01 лв., както и за чистотата на териториите за обществено ползване
в размер на 0, 77 лв.
Органът по приходите в процесния АУЗД е установил и начислил
и задължения за ТБО за компонента услуга сметосъбиране и сметоизвозване само по
партида № 6609F360217 касателно търговския обект за обществено хранене
ст. 3 с РЗП -132,50 кв.м., за която е констатирано, че се използва и в която
част АУЗД не се обжалва.
Размерът на данъчните ставки е определен на основание
разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ и разпоредбата на чл. 16 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Пловдив с решение № 506, взето с протокол № 22 от
22.12.2012г. на Общински съвет – гр. Пловдив (за 2019г.) и с решение № 388,
взето с протокол № 21 от 28.12.2019г. на Общински съвет – гр. Пловдив (за
2020г.), с които са приети План – сметките за приходите и за необходимите разходи за дейностите по чл. 66, ал. 1
от ЗМДТ и определяне размера на такса битови отпадъци за община Пловдив.
Задължението за ТБО е посочено по отделни компоненти от
услугата, съгласно Наредба на Общински съвет – Пловдив за определяне и администриране
на местните такси и цени на услугите на територията на община Пловдив, приета
на основание разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ с решение № 80, взето с протокол № 6
от 04.03.2003г. (в приложимата й редакция). Така, за 2019г. и за 2020 г. е
изчислена ТБО в общ размер на 2046, 83 лв. (за компонентите чистота и депо и за
сметосъбиране и сметоизвозване по
партида № 6609F360217 досежно търговския обект за обществено хранене
ст. 3 с РЗП -132,50 кв.м. ). За невнесените в срок задължения е изчислена лихва
в размер на 164,80 лв. за периода от 01.07.2019г. до 16.12.2020г.
Както бе посочено в АУЗД е определено задължение
за ТБО за компонента сметосъбиране и сметоизвозване само по отношение на
търговския обект за обществено хранене ст. 3 с РЗП -132,50 кв.м., тъй като при
извършената проверка от служители на дирекция „МДТ“ при община Пловдив е
констатирано, че само този недвижимият имот, собственост на жалбоподателя, е използваем.
В тази част обаче АУЗД не се оспорва.
За всяка една от процесните години са издадени
заповеди на кмета на община Пловдив, на основание разпоредбата на чл. 63, ал. 2
от ЗМДТ, както следва: за 2019г. – заповед № 18ОА - 2536 от 31.10.2018г. и за
2020г. – заповед № 19ОА - 611 от 28.10.2019г., с които се определят границите на районите, в
които общината предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване. В заповедите са посочени и предоставяните от
общината услуги по чл. 62 от ЗМДТ – сметосъбиране и сметоизвозване,
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване.
От страна на ответника са представени писмени
доказателства, относно изпълнението на всеки един от компонентите на услугите,
включени в обхвата на ТБО, като за услугата сметосъбиране и сметоизвозване са
подробно описани в протоколи за преработени количества битови отпадъци,
доставени в предприятие с депо в с. Шишманци, общ. Раковски и маршрутни графици
и схеми за поддържане на чистотата „ръчно метене“, „машинно миене“ и „машинно
метене“, фактури. Представени са и маршрутни графици и схеми за изпълнение на
дейностите по поддържане на чистотата, сметосъбиране и сметоизвозване на
отпадъци, по-конкретно маршрут № 2, съгласно съдържанието на който на ул. „***“
е поставен 1бр. контейнер тип Бобър и на ул. „***“ до училището са поставени
2бр. контейнери тип Бобър, които се обслужват ежедневно. Представени са и
маршрутни графици за поддържане на чистотата на територията на район Северен
при община Пловдив, по-конкретно маршрут № 1, съгласно съдържанието на който е
предвидено обслужване на ул. „***“ ежедневно през 2019г. и за дните от
седмицата от понеделник до петък за 2020 г.
Представени са и договори за възлагане на
обществена поръчка от 28.11.2014г. и от 09.07.2019г. с възложител Община
Пловдив и изпълнител „КМД“ ЕООД и комплексни разрешителни от 2008г. за
експлоатация на инсталация и съоръжения за регионално депо за неопасни отпадъци
в землището на с. Цалапица, общ. Родопи, местност „Паша махала“ и депо за
неопасни отпадъци и инсталация за биологично разграждане по закрит способ,
находящи се в с. Шишманци, общ. Раковски.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Оспореният в настоящото производство
административен акт е издаден от административен орган, снабден с необходимите
правомощия за това, в рамките на съответното нормативно уредено производство и
е обективиран в предвидената от закона форма. Обжалваният
АУЗД е издаден от надлежно оправомощен служител на община Пловдив, съгласно
заповеди №№ 09ОА - 833 от 27.04.2009г., 38 от 31.01.2012г. и 17ОА – 2683 от
27.10.2017г., издадени от кмета на община Пловдив (л. 141 - 143). Впрочем, спор по тези
обстоятелства не се формира между страните. Не се спори и относно начина, по
който е определен самият размер на дължимите такси.
Основното
възражение в жалбата за недължимост на допълнително определените задължения за
ТБО за компонентите "Обезвреждане
на твърди битови отпадъци в депа или други съоръжения за битови отпадъци"
и "Поддържане на чистота на териториите за обществено ползване", че се касае за новопостроени сгради, невъведени в
експлоатация, за които се дължи единствено ДНИ, съгласно разпоредбата на чл.
15, ал. 5 от ЗМДТ. В тази връзка, не намира приложение разпоредбата на чл. 71
от ЗМДТ за имотите, които не са въведени в експлоатация и не се ползват, т.е.
са изключени от обхвата на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗДМТ. Защитната
теза е обоснована с указание изх. № 16-12-132 от 09.06.2020г. на дирекция
„Данъчна политика“ в Министерство на финансите относно прилагане на чл. 15, ал.
5 от ЗМДТ.
Възраженията
са неоснователни. По делото не е спорно обстоятелството, че сградите,
собственост на жалбоподателя, са завършени на етап груб строеж, с изключение на
търговския обект за обществено хранене ст. 3 с РЗП -132,50
кв.м. по партида № 6609F360217, за
което са издадени актове за приемане на конструкцията обр. 14 от 18,03,2010 г.
и 25.09.2009г., подписани от възложителя на строежа, проектанта по част
конструкции и техническия ръководител. Процесните недвижими имоти попадат в
приложното поле на нормата на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ, съгласно която ДНИ се
дължи и в случаите, когато в 2-годишен срок от завършването на сградата в груб
строеж, същата не е въведена в експлоатация.
Жалбоподателят
не оспорва обстоятелството, че за имотите е подал декларации по чл. 14, ал. 1 и
чл. 14, ал. 2 от ЗМДТ и изцяло е внесъл определения му ДНИ. Според него, тъй
като недвижимите имоти са неизползваеми, няма как да бъдат генерирани битови
отпадъци.
Но
за разлика от ДНИ, който се дължи от собственици и ползватели на недвижими
имоти, с изключение на изчерпателно посочените в закона изключения, ТБО, като
вид такса, предоставяна от общински структури, е подчинена на специален законов
режим, като само една от предпоставките за дължимост е собствеността и
ползването на недвижимия имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за
услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други
съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се
определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и
сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
чистота на териториите за обществено ползване.
В разпоредбата на чл. 71 ЗМДТ (в приложимата й
редакция към 01.01.2019г.) е регламентирано, че такса не се събира за:
1.
услугата по чл. 62, т. 1 (сметосъбиране и сметоизвозване) и
дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в
които тези услуги не се предоставят от общината;
2.
услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите
отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се
ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени
с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година
в общината по местонахождението на имота;
3.
услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили
договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на
битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по
ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на
предходната година в общината по местонахождението на имота.
Изводът от
изложеното е, че едно лице може да бъде освободено само от заплащането на
услугата по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ и дейността по третиране на битови отпадъци –
част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2 за изчерпателно изброени категории
недвижими имоти: такива, които попадат в райони, в които тези услуги не се
предоставят от общината; за незастроени имоти; за имоти, които не се ползват
през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определен с
наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31.10. на предходната година в
общината по местонахождението на имота и да бъде освободено от заплащането на
услугата по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ, когато задължените лица (собственици и ползватели)
са сключили договори за
обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и
транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и
са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство
до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.
За доказване
факта на предоставяне на услугите, общината следва да разполага с писмени
доказателства. Доказването на престирането на трите услуги става с пътни
листове, графици, отчети за обема, времето и мястото на предоставяне на
услугата, договори, когато се извършва чрез външен за общината изпълнител, или
с трудови договори, длъжностни характеристики, щатни разписания, отчети за
дейността, когато тя се извършва чрез служители и средства на общината.
За да бъде
един правен субект задължен за тези три такси е необходимо: 1) да има
качеството на лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; 2) общинският съвет да е
приел решение, че общината ще предоставя услугите, да е определил начина на
определяне на размера на таксата и размера на таксата съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, редакция към процесния период; 3) кметът на общината да е определил на
основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите
на районите, в които общината ще предоставя услугите и видовете предоставяни
услуги; 4) имотите на правния субект да попадат в границите на района, в който
общината предоставя услугата и 5) общината фактически да е престирала услугата.
Жалбоподателят
несъмнено е задължено лице по чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като е собственик на
облагаем с ДНИ недвижими имоти – такива по чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ. Недвижимите
имоти са декларирани с декларации по чл. 14, ал. 1 и чл. 14, ал. 2 от ЗМДТ,
съответно от 12.05.2020г. (л. 40 – 100). Декларираните недвижими имоти са
заведени с партидни номера 6609F360217; 6609F360218; 6609F360222; 6609F360232; 6609F360240; 6609F360223.
По
отношение на таксата за битови отпадъци, чл. 69, ал. 1 от ЗМДТ предвижда, че
заплащането й се извършва по ред, определен от общинския съвет. Съгласно Наредба на Общински съвет – Пловдив за определяне
и администриране на местните такси и цени на услугите на територията на община
Пловдив, приета на основание разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ с решение № 80,
взето с протокол № 6 от 04.03.2003г. (с многобройни изменения и допълнения),
таксата за битови отпадъци се заплаща на две равни вноски в следните срокове:
от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължима.
Със заповеди
по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ кметът на община Пловдив за процесния период е
определил вида на услугите, районите на предоставяне и графиците за изпълнение.
Общински съвет Пловдив е приемал съответните решения за годишно определяне на
размер на таксата за всяка от услугите. Ангажирани са и писмени доказателства,
включително сключени договори с изпълнител „КМД“ ООД, за да се обоснове извода,
че в периода 2019г. – 2020г. на територията на общината реално е предоставяна
трикомпонентната услуга по третиране на битови отпадъци.
По отношение
на компонента на услугата - сметосъбиране и сметоизвозване, следва да бъде посочено,
че в обжалвания АУЗД са определени задължения само по отношение на търговския
обект за обществено хранене ет. 3 с РЗП -132,50 кв.м. по партида № 6609F360217, който се
използва от жалбоподателя. В тази част АУЗД не се оспорва. В случая, административният
орган е подходил по възможно най-благоприятен за жалбоподателя начин, като е
приел, че недвижими имоти не се използват целогодишно, независимо, че не е
подадена изискуемата декларация, съгласно наредбата по чл. 9 от ЗМДТ.
В
жалбата не се съдържат конкретни възражения и не се ангажират доказателства
относно недължимост на втория и третия компонент на ТБО, като е направено общо
възражение за недължимост на ТБО.
В тази
връзка, относно дължимостта на таксата по втория и третия компонент – депо и
чистота, следва да се съобрази, че услугите поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци не са
обвързани с фактическото ползване на имота, обратно на поддържаната защитна
теза, включително позоваването на указания, издадени от министерството на
финансите по прилагане разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ЗДДТ. В този аспект за
законосъобразността на акта по тези компоненти е ирелевантно обстоятелството
дали недвижимият имот се използва и дали е налице генериране на отпадъци.
Таксата за посочената услуга се дължи за извършени дейности на териториите за
обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията, в която
е разположен имотът или в непосредствена близост до него. Тази такса касае
територии, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички
лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в
определен район от него.
Съгласно чл.
66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ, редакция към процесния период, услугата поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване по своя характер се изразява в
почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии
от населените места, предназначени за обществено ползване. Следователно, макар
да не е дадена легална дефиниция на услугата, е посочено нейното съдържание
чрез изброяване на примерни нейни елементи. Съдържанието на разпоредбата сочи,
че нейната цел е да осигури чистотата на онази част от територията на
населените места, която с оглед на своето предназначение се ползва за
обществени нужди. Налице е примерно изброяване на видовете дейности, които се
включват в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване, като по законова делегация е предоставено правомощие на кмета на общината
да посочи районите, в които се извършва тази услуга. В случая е безспорно, че
процесният имот попада именно в такава територия, част от маршрутите, по които
преминава почистващата техника.
Ангажирани са и първични счетоводни документи за
извършени услуги по депониране на битови отпадъци, генерирани от територията на
населеното място. Община Пловдив има издадени комплексни разрешителни за
използване на депа за неопасни битови отпадъци в с. Цалапица, общ. Родопи и с.
Шишманци, общ. Раковски, както и за използване на инсталация за биологично
разграждане на отпадъци по закрит способ, находяща се в с. Шишманци, общ.
Раковски.
При това положение съдът намира, че спрямо
жалбоподателя, като задължено лице по смисъла на чл.
64, ал. 1 от ЗМДТ, законосъобразно са определени задължения за такса битови
отпадъци по компонентите: поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови
отпадъци и други съоръжения, за периода 2019г. – 2020г. Следва да бъде
отбелязано, че издадените разяснения по прилагането на законова норма от
дирекция „Данъчна политика“ при Министерството на финансите нямат задължителен
характер за съда.
В жалбата не
се съдържат възражения относно размера на данъчната оценка и отчетната стойност
на недвижимите имоти, по отношение на приложените данъчни ставки и
аритметичната точност на направените от административния орган изчисления. В
тази връзка, съдът намира, че при липса на спор относно размера на данъчната
оценка на недвижимите имоти, върху която е изчислен и внесен ДНИ от
жалбоподателя и правилно приложени данъчни ставки за ТБО по отношение
компонентите чистота и депо, обжалваният АУЗД е правилен и законосъобразен.
Що
се касае до акцесорните задължения за лихви за забава – съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК, вземанията за ТБО са публични
общински вземания. За неплатените в законоустановените срокове публични
задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон/чл. 175 ДОПК/. Сроковете за заплащане на ДНИ и ТБО
са изрично регламентирани. При неплащането им в срок задълженото лице изпада в
забава и дължи лихва.
Предвид
посоченото, правилно с АУЗД е установено, че невнесената ТБО по силата на чл. 4, ал. 2 ЗМДТ във връзка с чл. 9б ЗМДТ се събира заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни
държавни вземания. От
жалбоподателя не е оспорено, че посочените в АУЗД лихви върху главниците са
правилно изчислени.
Изложеното до тук налага извод за
законосъобразност на оспорения АУЗД досежно определените задължения за такса за
битови отпадъци за компонентите обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за
обществено ползване за
2019 г. и 2020 г. в общ размер от
1578,75 лв. – главница и 126,80 лв. – лихви.
При този изход на делото и своевременно направеното
искане, на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита. На основание разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в приложимата й редакция) същото възлиза на 300лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ХБЗП“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Смолян, бул. България № 2 против Акт за установяване на задължения по
декларация № 1376-1/16,12,2020 г., издаден от М. Д. - главен
инспектор в отдел „Събиране и контрол“ в дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 15/26.02.2021 г. на директор на дирекция „Местни данъци и такси“, В
ЧАСТТА относно допълнително определени дължими суми за ТБО за компонентите
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на
териториите за обществено ползване за 2019г. и 2020 г. в общ размер от 1578,75 лв. – главница и
126,80 лв. – лихви.
ОСЪЖДА „ХБЗП“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Смолян, бул. България № 2 да заплати на Община Пловдив сумата от 300лв. (триста
лева) юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: