Решение по дело №16507/2018 на Софийски градски съд

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№....................

 

град София, 09.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр. д. № 16507 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК.

С решение № I-35-72/16.06.2011 г., постановено по гр. дело № 15761/2007 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I Гражданско отделение (ГО), 35-ти състав, са отхвърлени предявени от Т.Н.Г. (с предишно фамилно име П.) положителни установителни искове за признаване за установено по отношение на Е.Д.К., С.М.К., Е.Й.Л., С.Й.Г., Б.Й.Н.,

С.И.Ц., И.И.Ц., Р.Н.Д., П.Н.Д., С.К.Л., Н.К.Л. и С.Ф.Х., че ищцата е собственик на описана в исковата молба реална част от недвижим имот. Със същото решение Т.Н.Г. е осъдена да заплати на С.Ф.Х. сумата от 2 610 (две хиляди и шестотин и десет) лева, представляваща направени по делото разноски.

     Срещу така постановеното решение в законоустановения срок по реда на чл. 197 ГПК (отм.) е депозирана въззивна жалба от Т.Н.Г., в която се излагат подробни доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на същото. Акцентира се, че по делото е безспорно установено, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот. Съобразно изложеното е направено искане обжалваното решение да бъде отменено изцяло и предявената положителна установителна искова претенция да бъде уважена от въззивния съд.

В срока по 197 ГПК (отм.) не е подаден писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни. 

За разглеждане на депозираната въззивна жалба е образувано в. гр. д. № 1045/2013 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV Б въззивен състав. По делото е постановено решение от 19.12.2016 г., с което обжалвания съдебен акт на СРС – решение № I-35-72/16.06.2011 г., постановено по гр. дело № 15761/2007 г. по описа на СРС, I ГО, 35 състав, е оставен в сила.

Срещу въззивното решение е депозирана касационна жалба от Т.Н.Г., във връзка с която е образувано гр. № 2947/2017 г. по описа на ВКС, I Гражданско отделение. С решение № 104 от 03.12.2018 г. ВКС е обезсилил решението на въззивния съд и е върнал делото за ново разглеждане при съобразяване с указанията, дадени в мотивната част на съдебния акт.

След връщане на делото в СГС е образувано процесното в. гр. д. № 16507/2018 г. В изпълнение на дадените указания от ВКС, с разпореждане на съдията-докладчик от 21.12.2018 г., исковата молба е оставена без движение и на Т.Н.Г. са дадени указания да индивидуализира процесния недвижим имот съобразно действащия към датата на предявяване на установителния иск за собственост регулационен план.

В изпълнение на дадените указания, с молба от 25.01.2019 г., ищцата е индивидуализирала имота, предмет на исковата претенция, като е направила искане да бъде призната за собственик на реална част от имот с пл. № 1460 от кв. 16а по плана на град Банкя, с обща площ от 280 кв.м., от които 142 кв. м. попадат в южната част на УПИ XVI-1460, а 138 кв.м. попадат в проектираната улица, при граници на реалната част, както следва: от север – останалата част от УПИ XVI-1460, от изток – имот с пл. № 448, от юг – имот с пл. № 449, от запад – черен път. Посочила е, че уточнението е съобразено с данните от комбинирана скица, представляваща приложение № 3 към изготвената съдебно-техническа експертиза в хода на първоинстанционното съдебно производство, както и с данните от комбинираната скица, приложена към съдебно-техническата експертиза, изготвена при предходното разглеждане на делото пред въззивния съд.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 188 ГПК (отм.), намира от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок по реда на чл. 197 ГПК (отм.) и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед фактическите твърдения в исковата молба, съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) за установяване правото на собственост по отношение на реална част от недвижим имот.

Ищцата – Т.Н.Г., твърди в исковата си молба, допълнена с молби от 22.08.2007 г. и от 04.12.2007 г., че е собственик на недвижим имот: УПИ VIII-1460 от кв. 16а по плана на град Банкя, който имот е обособен от бившата нива на праводателката й С.Д.П., находяща се в местността „Паници", с площ от два декара, при граници: юг – дворни места на братя В.и С.Я., от запад – черен път, от север – блок на ТКЗС, от изток – дере. Твърди, че този имот праводателката й е придобила през 1967 г. с нотариален акт № 26, т. VII, дело № 1185/1967г. от Г.П.. Поддържа, че е придобила част от имота на баба си – 600 кв. м., чрез дарение през 1969 г., като същият е владян от нея без прекъсване от датата на придобиването му. Сочи, че с решение № 194-2/1992 г. на ОбПК Банкя, на Д., С. и Й.К.е била възстановена нива от един дка в местността „Паници" при граници по договор за продажба на недвижим имот от 08.09.1940 г., както следва: от запад – Г.П., от изток – Величко Фабриканта, от север – В.Г.и от юг – Г.В.. Сочи, че при тези граници описания възстановен имот граничи с имота й, но е безспорно различен от него. Твърди, че независимо от това Столична община - район Банкя, без да индивидуализира прецизно имотите, е заснела имота на братя К.върху нейния имот и им е издала скица, въз основа на която те се снабдили с констативен нотариален акт, след което през 1995 г. са продали имота на ответника С.Ф.Х.. С молба от 25.01.2019 г. индивидуализира имота, предмет на исковата претенция, както следва: реална част от имот с пл. № 1460 от кв. 16а по плана на град Банкя, с обща площ от 280 кв.м., от които 142 кв. м. попадат в южната част на УПИ XVI-1460, а 138 кв.м. попадат в проектираната улица, при граници на реалната част: от север – останалата част от УПИ XVI-1460, от изток – имот с пл. № 448, от юг – имот с пл. № 449, от запад – черен път. Съобразно изложените фактически твърдения моли съдът да признае за установено спрямо ответниците, че е собственик на гореописания недвижим имот.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и изложените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото нотариален акт за замяна на недвижим имот № 26, том VII, дело № 1185/1957 г., С.Д.П., в замяна на собствения й недвижим имот от 4.5 дка, находящ се в землището на село Вердикал, местността „Умни дол”, е придобила в собственост нива от 2 000 дка, собственост на член-кооператора Г.П., находяща се в землището на село Вердикал, местността „Паници”, при съседи: от юг – дворните места на братя В.и С.Я., от запад – черен път, от север – блок на ТКЗС, и от изток – дере.

От удостоверение за наследници с № 4095/07.05.1973 г. се установява, че Х.П.П.е починал на 29.06.1967 г. и е оставил наследници по закон своите родители П.П.и С.Д.П..

Видно от  представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 35, том XXI, дело № 3770/1969 г., С.Д.П. и П.К.П.са дарили на внучката си Т.Н.Г. (с предишно фамилно име П.) нива с площ от 600 кв. м. в землището на село Вердикал, София, при съседи: братя В.и С.Я., черен път, блок на ТКЗС и дарителката С.П..

От протокол № 194-2 от 19.08.1992 г. на Поземлена комисия - град Банкя се установява, че на С., Й.и Д. Л.К.е възстановено право на собственост в съществуващи (възстановими) реални граници на нива от един дка в землището на село Вердикал, местност „Паници", при граници, както следва: наследници на Г.П., наследници на В.Г., наследници на Г.В. и при новообразувани съседи: С.М., П.Б., Т. и М.П., С.Д..

С констативен нотариален акт за имот, възстановен по реда на чл. 17 от ЗСПЗЗ и чл. 18 от ППЗСПЗЗ, № 118, том V, дело № 986/1994 г. се установява, че на основание решение № 194-2 от 19.08.1992 г. на ОбПК – град Банкя Д. Л. К., С.Л. К. и Й.Л. К. са били признати за собственици на възстановения имот – бивша нива, представляващ празно дворно място с площ от 1000 кв.м, находящо се в град София, кв. Банкя, представляващо имот пл. № 1460а в кв. 16а по плана на гр. Банкя, при съседи: наследници на Г.П., наследници на В.Г., наследници на Г.В. и при новообразувани съседи: С.М.. П.Б., Т. и М.П., С.Д..

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 200, том IX, дело № 11957/1995 г. е обективиран договор по силата на който Р.М.К.а, Н.Д.Л., Е.Д.К., С.Л. К., К.С.Л., Й.Л. К. и С.М.К. са продали на С.Ф.Х. следния свой съсобствен недвижим имот: празно дворно място с площ от 1000 кв.м, находящо се в гр. София, кв. Банкя, представляващо имот пл. № 1460а в кв. 16а по плана на гр. Банкя, при съседи: наследници на Г.П., наследници на В.Г., наследници на Г.В. и при новообразувани съседи: С.М., П.Б., Т. и М.П., С.Д..

По делото са приети като доказателства документи по преписка № 02142/03. 10.1991 г. на ОбПК гр. Банкя, относно проведени процедури по реституирането на недвижими имоти, заявени от С.Д.П., които са различни от процесния имот (не е заявен за възстановяване имот в м. „Паници") и съдът не ги обсъжда, като неотносими към спора.

Със Заповед № РД-09-210/03.12.1993 г. на Кметския наместник на ТОА, гр. Банкя, на основание чл. 32, ал. I. т. 2 ЗТСУ и чл. 86 ППЗТСУ, заповед РД-09- 101/28. 02.1992 г. на СГО и протокол № 5, раздел III, т. 1 от 20.10.1993 г. на СТСУА-град Банкя е одобрено нанасяне на имотни граници на имот пл. № 1460а, кв. 16 по плана на град Банкя в съответствие с решение на ОбПК Банкя по контури от скицата, придружаваща заповедта. Скицата не е приложена по делото.

От заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Г.Д.Г., прието пред СРС, се установява, че в кадастралния план (КП) на град Банкя от 1960 г. процесният имот не е заснет, а в разписната книга са записани имоти с пл. № 2152 – на името на Т.Н. П.; 2153 – на името на С.Д.П. с площ от 800 кв.м.; 2154 – на името на М.П. П. с площ от 600 кв.м. Съгласно изработения през 1977 г. регулационен план на града, с използвана основа кадастралния план от преди 1960 г., одобрен със заповед № 4200/26.07.1977 г., и трите имота, без самостоятелни отредени за тях парцели, попадат в УПИ IV от кв. 16 на гр. Банкя, отреден за комплексно жилищно строителство. През 1984 г. за град Банкя е изработен нов кадастрален план. Имот с пл. № 1460а не е заснет. Имоти с пл. №  2152, 2153 и 2154 са заснети с нови номера, съответно 1460 - на името на Т.Н. П.; 448 - на името на В.Н. И.с площ от 753 кв.м. и 1459 - на името на М.П. П. с площ от 681 кв.м.

През 1993 г ., с използвана основа кадастралния план от 1984 г., за кв. 16, 60 и 63 от град Банкя е изработено частично изменение на плана от 1977 г., одобрено със заповед № РД-50-09-287/06.07.1993 г.На трите имота са отредени самостоятелни УПИ: УПИ XVI-1460, УПИ XVII-448 и УПИ XVII-1459 в кв. 16а по плана на град Банкя.

През 1993 г., на основание решение на ПК Банкя, е извършено попълване на плана в кв. 16а, като е нанесен нов имот, записан в плана с пл. № 1460а. Изменението на кадастралната основа е одобрено със заповед № РД 09-210/03.12.1993 г. Въз основа на решение № 1 по протокол № 5 от 20.12.1995 г. на СОС и протокол на СТСУСА на район „Банкя”, и на основание чл. 93, ал. 1 ППЗТС и заповед № РД 50-05/01.02.1996 г. на кмета на район „Банкя”, за новонанесения имот с пл. № 1460а е отреден парцел XVI-1460 а, собственост на С.Ф.Х.. Вещото лице заключава, че през 1992 г., когато недвижимия имот е бил възстановен на ответниците, е попадал в строителните граници на населеното място, по-конкретно в кв. 16 а, УПИ XVI-1460, УПИ XVII-448 и УПИ XVIII-1459 - северната част от имота с графично изчислена площ от 472 кв.м.; в кв. 16, в УПИ XV-447 - 48 кв.м. от имота, и в улица с ок.ок. 918, 918а и 930 - 480 кв.м. от имота.

Прието е, че частта от имота с пл. № 1460а, попадаща в заменения имот по ЗТПС на С.Д.П., с обща площ от 2.00 дка, е с графично изчислена площ 916 кв.м. От тях в отредените за заменения имот УПИ № XVI-1460, УПИ XVII-448 и УПИ XVII-1459, попадат 472 кв.м.

Частта от заменения по ЗТПС на С.Д.П., попадаща съгласно отрежданията на регулацията в улица, реализирана към момента на място, препокриваща се с част от имот с пл. № 1460а, е с графично изчислена площ 444 кв.м.

Частта от имота с пл. № 1460а, попадаща в дарения на ищцата Т.Н.Г. имот, представляващ имот с пл. № 1460 от кадастралния плана на град Банкя, изработен през 1984 г., е с графично изчислена площ от 280 кв.м., като от тях 142 кв.м. попадат в УПИ XVI-1460, а 138 кв.м. попадат в изградената улица.

Прието е и заключение на тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещите лица В.П.К.а, И. Н.Д.и Г.Д.Г., съгласно което заключението по първоначалната единична експертиза и приложенията към него не могат да бъдат променени. В съдебно заседание, проведено на 29.09.2010 г., вещото лице К.а прави уточнение, че проектираната улица е реализирана, но тъй като не е завършена, не може да се установят границите й, като не са открити и отчуждителни процедури относно нейното реализиране. Вещото лице Д.пояснява, че има сериозни несъответствия между издадените скици, а имот № 1460а не е нанесен по процедурата, но е нанесен в кадастралната основа на регулационния план, като в актуалния план, който се поддържа и до момента този имот не е нанесен.

Пред въззивна инстанция е изготвена нова съдебно-техническа експертиза от вещо лице Р.П., като задачата на вещото лице е да установи дали имота на въззивницата, съставляващ УПИ XVI-1460 в кв.16 а по регулационния план на град Банкя, одобрен със заповед №РД-50-287/06.07.1993 г., е идентичен с бивш парцел VIII 1460 от кв. 16 а по плана на град Банкя, регулационен план на града от 1977, описан в исковата молба, и с имот пл. № 1460 по кадастралния план на град Банкя, изработен преди 1960 г. Видно от заключението, УПИ XVI-1460 в кв. 16а по РП от 1993 г. е част от имот с пл. № 1460, като останалата част от имот 1460 попада в проектираната по РП улица.

Съдът кредитира заключенията на експертите, като безпристрастни, компетентно изготвени и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.Н. И.– сестра на ищцата, и В.Н.Г.– брат на съпруга на ищцата. Съдът кредитира показанията на свидетелите като достоверни и вътрешно непротиворечиви. От същите, обаче не се установяват релевантни за правния спор обстоятелства, доколкото изнесените от тях факти не могат да бъдат отнесени с категоричност към спорната реална част от имота.

При така установените обстоятелства по делото съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на процесния недвижим имот на соченото от него придобивно основание – договор за дарение от 1969 г.

След съвкупна преценка и задълбочен анализ на събрания в хода на съдебното дирене доказателствен материал настоящият състав на съда намира, че Т.Н.Г. не е доказала по делото активната си материалноправна легитимация, респективно правото си на собственост върху спорната реална част от имота, като съображенията за това са следните:

Съгласно заключенията на приетите пред първоинстанционния съд съдебно-техническа и тройна-съдебно техническа експертизи, които въззивният съд кредитира като обективни и компетентно изготвени, не се установява ищцата да е собственик на претендираната от нея реална част от имот с пл. № 1460 от кв. 16а по плана на град Банкя, с обща площ от 280 кв.м., от които 142 кв. м. попадат в южната част на УПИ XVI-1460, а 138 кв.м. попадат в проектираната улица, при граници на реалната част, както следва: от север – останалата част от УПИ XVI-1460, от изток – имот с пл. № 448, от юг – имот с пл. № 449, от запад – черен път. Извод в тази насока не следва и от изслушаното пред въззивния съд заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещо лице Р.П..

Съгласно заключенията на приетите пред районния съд съдебно-техническа и тройна съдебно-техническа експертизи, в плановия архив на Дирекция „Софийски кадастър” при Столична община се съхраняват два кадастрални плана, изработени за град Банкя: кадастрален план, изработен преди 1960 г., и кадастрален план, изработен през 1984 г.

В кадастрален лист № 3 от кадастралния план на град Банкя, изработен в локалната координатна система преди 1960 г. са заснети имоти с пл. № 2152, 2153 и 2151, от които в разписната книга към плана в собственост на ищцата Т.Г. (с предишно фаилно име П.) е записан имот с пл. № 2152.

В кадастралния план, изработен през 1984 г., в кадастрален лист А-3-9-Б, са заснети имоти с пл. № 1460, 448 и 1459, като в разписната книга към плана в собственост на ищцата е записан имот с пл. № 1460. Посочено е, че по данни от направено проучване в ДАГ при Столична община е установено, че съществува ПУП на град Банкя, изработен и одобрен със заповед № 4200/26.12.2977 г. Предходен регулационен план за населеното място не се съхранява.

В Техническата служба при район Банкя се съхранява един от оригиналите на регулационния план, изработен през 1977 г. с използвана основа кадастралния план на града, изработен преди 1960 г., одобрен със заповед № 4200/26.7.1977 г.

С допълнителна заповед № РД-50-09-287/06.07.1993 г. е одобрено частично изменение за кв. 16, в който се намира процесния имот. Изменението е изработено в цифров вид поради промяна в уличната регулация, както и в отрежданията за отделните имоти. По сведение на техническата служба, с издадената заповед от 06.07.1993 г. са одобрени измененията в плана, за които не са подадени възражения, като няма данни за процесния имот да са налице такива. Съществено е, че е издадена заповед № РД 09-210/03.12.1993 г., въз основа на която е одобрено изменение в кадастралната основа с нанасянето на нов имот с пл. № 1460 а в съответствие с Решението на ОПБК Банкя. Представена е и заповед № РД-50-05/01.02.1996 г., с която въз основа на решение № 1 по протокол № 5 от 20.12.1995 г. на СОС и протокол на СТСУСА на район „Банкя”, т. 2 и на основание чл. 93, ал. 1 ППЗТСУ е одобрено отреждането на парцел XVI от кв. 16 а по плана на град Банкя за имот с пл. № 1460а, собственост на ответника С.Ф.Х..

При тези данни по делото не се установява ищцата да е собственик на претендираната реална част от процесния имот. Съществено в случая е наличието на  одобрено частично изменение за кв. 16, в който се намира същия, с допълнителната заповед № РД-50-09-287/06.07.1993 г. поради промяна в уличната регулация, както и в отрежданията за отделните имоти, включително отреждането на част от имот с пл. № 1460, за имот с пл. № 1460 а, собственост на ответника С.Х.. В тази връзка следва да се отбележи и че както се твърди и в исковата молба, и в хода на съдебното производство, включително се установява и при съпоставка на границите на имота на ищцата, придобит на основание договора за дарение от 1969 г. и актовете за собственост на С.Х. и неговите праводатели, придобития от ищцата имот и имота на ответника са безспорно различни.

На следващо място, въззивният съд съобрази и че съгласно разясненията на вещите лица, изготвили заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, процесната улица е реализирана, но площта й не може да бъде точно определена към датата на изготвяне на заключението. Липсват данни за провеждане на отчуждителни процедури и са налице сериозни проблеми с плановете – един от имотите е нанесен със заповед, а впоследствие изчезва.

Налице е и разминаване в площта на имот с пл. № 1460 от действащия кадастрален план на град Банкя от 1984 г., съгласно данните от комбинираната скица – Приложение № 3 към заключението на съдебно-техническата експертиза – 622 кв.м. и площта на придобития от ищцата недвижим имот съгласно договора за дарение от 1969 г. – 600 кв.м., включително и отразяването относно полощта му в скица, издадена от район „Банкя” на 10.10.2005 г., съгласно която урегулиран съдържа 500 кв.м., съгласно плана на град Банкя, одобрен със заповед № 4200 от 26.07.1977 г. изменен със заповед № РД-50-09-287/07.07.1993 г.

Съобразно изложеното и по-горе, извод, че ищцата е собственик на претендираната реална част от недвижим имот не следва и от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите В.И.и В.Г.. В показанията си свидетелят Георгиев изрично заявява, че не се е интересувал и не знае каква е площта на дворното място на ищцата, включително, че не може да идентифицира същото в дворното място с площ от общо 2 дка. Показанията на свидетеля И.също не сочат извод за идентичност между придобития от ищцата имот по силата на договора за дарение от 1969 г. и процесния.

В обобщение, по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че ищцата се легитимира като собственик на процесната реална част от недвижим имот, поради което предявената от нея положителна установителна искова претенция правилно е отхвърлена от районния съд, като неоснователна. При този изход от спора безпредметно остава разглеждането на въведеното от името на ответника С.Ф.Х. възражение за придобито право на собственост по давност, както и останалите доводи за неоснователност на иска. 

По изложените съображения обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски за въззивното и касационното производство имат въззиваемите. От въззиваемия С.Ф.Х. се претендират такива в размер на общо 1100 лв., от които 500 лв. – адвокатски хонорар за производството пред СГС по в. гр. д. № 1045/2013 г., и 600 лв. – адвокатски хонорар за производството пред ВКС. Въззиваемата страна Столична Община претендира разноски в размер на 1 200 лв. – адвокатски хонорар за въззивното производство.

Т.Н.Г. също е направила искане за присъждане на разноски, но предвид изхода на спора, такива не й се дължат.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № I-35-72/16.06.2011 г., постановено по гр. дело № 15761/2007 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I Гражданско отделение (ГО), 35-ти състав.

ОСЪЖДА Т.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на С.Ф.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 1 100 (хиляда и сто) лева – разноски за въззивното и касационното производство.

ОСЪЖДА Т.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на С. О., с адрес: град София, ул. „******, сума в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лв. – разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:  1.            2.