Р Е Ш Е Н И Е
13.11.2024г., гр.К.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д
А
К.ският окръжен съд, гражданска колегия,
в публично заседание, проведено на двадесет и трети февруари, през две хиляди и
двадесет и трета година, в състав:
Окръжен съдия:Евгения Стамова
С
участието на секретаря Теодора Димитрова, след като разгледа, докладваното от
съдия Стамова гр.д.№374/2019г. по описа на К.ския окръжен съд и, за да се
произнесе взе предвид:
Делото е образувано по искова молба,
подадена от Н.Д.П.,ЕГН ********** и З.Т.П.,ЕГН**********,***
подадена от пълн-к адв.Евг.Й. от КнАК със съдебен адрес *** срещу Д.В.Н., ЕГН **********
***, съдържаща искане за постановяване на решение, за развалЯ.на договор за
покупко – продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт №101, том І,
рег.№1012, дело №77/2013г. по описа на Нотариус Л.Х., представляващ
самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 41112.500.1744.1.8 по
кадастралната карта на гр.К., одобрена със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на
Изп.д-р АГКК, с адрес на обекта – гр.К., п.к.2500, ул.***, ***, намиращ се в
сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 41112.500.1744 с площ
57.05 кв.м., с предназначение „жилище, апартамент“, брой нива на обекта:1,
ведно с прилежащото мазе №6, с площ 2.90 кв.м., както и 1.234% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж 41112.500.1744.1.7 ,
41112.500.1744.1.9, под обекта 41112.500.1744.1.3 над обекта –
41112.500.1744.1.13, който договор е обективиран в нотариален акт №101, том І,
рег.№1012, дело №77 от 2013г. по описа на Нотариус Л.Х., с рег.№586 на НК, с
район на действие РС- К. и осъждането на ответника да им заплати сумата
18 727.71 лв., от която 18 448 лв- напълно заплатена цена за имота на
продавача от купувачите по сделката към момента на подписване на нотариалния
акт, 279.71 лв- заплатени нотариални такси, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите, както и
сторените разноски.
Препис от исковата е молба е връчен на
прехвърлителя, ответник в приозводството Д.В.Н., ЕГН **********,***.В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор. В отговора се
съдържа становище за допустимост на исковете, като е изразено съмнение за симулативност на предходно
приключило производство гр.д.№121/2015г.Оспорва предявените искове, като
неоснователни, предвид факта, че към момента на извършване на атакуваната
сделка, тя е била притежател на правото
на собственост на жилището, предмет на същата.Досежно доводите в исковата молба,
че правото на собственост на ищците е смутено, предвид образувано изпълнително
производство с №201337420400114 и обявена публична продан на жилището, като
принадлежащо на друго лице,
противопоставя следните доводи и обстоятелства: В. не е била длъжник по
изпълнителното дело, не е била негов поръчител или съзъдължено лице; правото и
на собственост се основава на прехвърлителен акт по който праводател е ***ЕООД-
К., принудителни действия по отношение на жилището са инициирани от В.В.В., въз
основа на обезпечителна заповед, правен акт, който няма характеристика на титул
за собственост издаден на 24.10.2003г. по гр.д.№1202/2003г. по описа на КнРС, с
която е вписана възбрана за обезпечение на бъдещ иск на взискателя срещу ***ЕООД, във връзка с предприетите
изпълнителни действия е бил предявен иск по чл.440, ал.1 ГПК и образувано
гр.д.№121/2015г. по описа на ДнРС, приключил с влязло в законна сила решение, с
което претенцията по чл.440, ал.1 ГПК е отхвърлена, като неоснователна по
съображения за липса на правен интерес – отмяна с решение на Благоевградския
окръжен съд по гр.д.№307/2015г. и
издадено по гр.д.№1157/2015г. на принудителните действия и обезпечителна
заповед, посоченото решение по гр.д.№121/2015г. не е било обжалвано от
страните, с определение №397/02.04.2018г. решението е допълнено, като е постановено,че искът следва да се счита за
отхвърлен и по отношение на третото лице Д.В.Н.( по късно отменено с решение
№2395/2019г. постановено от БлОС по гр.д.№163/2019г.)Процесуалното поведение на
ищците, изразяващо се в необжалване на постановения по гр.д.№121/2015г.съдебен
акт, ответницата разглежда, като израз
на намерения и воля в един симулативен процес , да си осигурят правен интерес
за „оттегляне“ от сключения договор за
покупко – продажба.Ответницата счита, че решението с което е отхвърлен
предявения иск, за признаване за установено, че не е собственик на процесния
имот, освен, че не я обвързва, не е
равностойно на съдебно признание, че В.Н.е собственик на този имот.Освен на
деривативно основание, съобразно нотариален акт №137, том VІ, дело №3080/1994г.
на бившия Нотариат при КнРС, правото си на собственост ответниците обосновава и
с изтекла в нейна полза придобивна давонст, като сочи, че е владеела процесния
имот, от деня на извършване на сделката – 15.12.1994г. до прехвърлянето му на
ищците, станало на ***., преди вписване на обезпечителната заповед, издадена на
24.10.2003г. по гр.д.№1202/2003г. К.ския районен съд.Разгледала е и хипотеза
при която дружеството не е собственик на жилището, сочи сделката, като
основание за добросъвестно владение, довело на
основание чл.70, ал.1 изр.1 , пр.1 във вр. с чл.79, ал.2 ЗС до
придобиването на жилището, след изтичане
на 5 години или към 15.12.2019г.Възможността за придобиване на жилището поради
изтекла кратка придобивна давност, обосновава и с обстоятелството, че към
момента на извършване на сделката е била малолетна.Предвид факта, че към
момента на извършване на сделката е била малолетна, счита че всякакви пороци на сделката, са изключение от знанието й,в
подкрепа на тезата за осъществено давностно владение.Ответницата счита, че е
собственик на вещта и като придобита на основание давностно владение и като
обикновена придобивна давност, започнала да тече на 15.12.2004г., след вписване
на възбраната, чието действие е заличено с обратна сила след отмяната й с
влязло в законна сила определение №748/17.10.2016г., постановено от КнОС по
гр.д.№104/2016г.
Съдът след като прецени доказателствата
по делото, доводите и възраженията на страните, по отделно и в тяхната
съвкупност при условията на чл.235 ГПК приема за установено следното:
С нотариален акт за покупко – продажба
№101, том І, рег.№1012, н.д.№11/2013г., вписан в службата по вписванията с вх.рег.№1335/18.04.2013г., Акт №27, том V, дело 610/2013г.,
партида 84679 Д.В.Н., ЕГН ********** продава на Н.Д. П. ,ЕГН ********** и З.Т.П., ЕГН **********,***, притежаваща л.к.№***
собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 41112.500.1744.1.8 , с административен адрес гр.К., п.к.2500, ул.***, ***, намиращ се в сграда
№1, разположена в поземлен имот с идентификатор 41112.500.1744, с площ 57.05
кв.м., с предназначение „жилище, апартамент“, брой нива на обекта едно, с
прилежащо мазе №6, с площ 2.90 кв.м., 1.1234% ид.ч. от общите части на сградата
и правата на строеж, при самостоятелни обекти в сградата, на същия етаж: обект
№41112.500.1744.1.7, обект №41112.500.1744.1.9 , под обекта
№41112.500.1744.1.3, над обекта - №41112.500.1744.1.13, съгласно Схема
№349/28.03.2013г. на СГКК за продажна цена в размер на 18 448.00 лева,
сума получена напълно , по банков път от купувачите, преди подписване на
нотариалния акт.Нотариалният акт съдържа подписи на страните по сделката и
печат и подпис на Нотариус с
рег.№586 на НК – Л.Х..
На л.16 от делото се намира схема
№15-265692-3.07.2014г. на самостоятелен обект в сграда, отразяващ
разположението на обекта, сред другите жилища на този етаж.
От описанието на представените за съставЯ.на
акта документи, установяващи правото на собственост и изпълнението на особените
изисквания на законите следва, че е бил представен само един нотариален акт и
това е Нотариален акт №137, том VІ, дело № 3080/1994г. по описа на Нотариус при
КнРС.Ксерокопие от нотариалния акт, заверено по реда на чл.183, ал.1 ГПК се
намира на л.36 от делото, удостоверяващ договор за дарение, между ***ЕООД ,
представляван от В.Д.Н., като дарител и Д.В.Н., представлявана от особен
представител адв.К., на следния принадлежащ на дружеството недвижим
имот:апартамент ***, на ул.“***в гр.К., състоящ се от стая, хол, кухня, сервизни помещения, с обща застроена
площ 57.05 кв.м. при съседи: ул.***ап. на Л.Р., дворно място, ап. на Я.и В.С.,
отдолу ап. на А.С.и отгоре апартамент на А.С., ведно с принадлежащите на този
апартамент: мазе №6, със застроена площ 2.90 кв.м-., при съседи: двор, мазе на Б.К.,
мазе на Н.А.К., 1.234 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж ,
върху държавен парцел, върху който -
както става ясно, апартамента е идентичен с апартамента, описан в предходния
нотариален акт.
Няма спор между страните, за това, че по
отношение на описаната недвижимост са предприети изпълнителни действия, във
връзка с изпълнителен лист, издаден на 22.04.2013г. от Районен съд К., на
основание нохд №1513/2007г., с взискател В.В.В., ЕГН ********** и длъжник В.Д.Н.,
ЕГН **********, на основание решение К.ския районен съд от 22.04.2013г. по
нохд №1513/2007,касае се за изпълнително дело №20137430400114,направен е
опис на имуществото – 09.02.2018г. л.87
от д. и изготвено обявление 20137420400114/24.06.2019г.С решение
№130/22.04.2019г. ПнОС, влязло в сила на 22.04.2019г. подадена жалба срещу
описа и оценка на имуществото са оставени без уважение.опи
Жилището е продавано, като принадлежащо
на длъжника В.Н.и е станало повод за предявен отрицателен установителен иск по
реда на чл.440 ГПК, предвид правата, които ищците притежават по отношение на същото,
образувано е гр.д.№121/2015г. Районен съд – Дупница, постановено решение
№8/08.01.2016г. с което като неоснователен е отхвърлен иска на Н.Д.П. и З.Т.П.,
за признаване за установено, че принудителното изпълнение по изп.д.№20137420400114
на ЧСИ В.А.касаещо собственият им недвижим имот –ап.8, в бл.3 на ул.***, не
принадлежи на длъжника В.Н..Н.П. и З.П. са осъдени да заплатят на В.В.разноски
за производството за сума 400.00 лв. В мотивите съдът е посочил, че имотът, предмет на принудително
изпълнение не принадлежи на
длъжника в изпълнителното производство –
В.Н..
С определение от 02.04.2018г. е
постановено допълване на решението, като е прието, че искът следва да се счита
за отхвърлен и по отношение на третото лице помагач Д.В.Н..
С решение №2395/28.05.2019г. Окръжен съд-
Благоевград, определение №397/02.04.2018г. по гр.д.№121/2015г. Районен съд –
Дупница, имащо характер на решение е отменено, като искането за поправка на
очевидна фактическа грешка , чрез посочване в диспозитива на решението, че
същото е постановено при участие на трето лице помагач Д.В.Н. е оставено без
уважение.
С
постановеното решение №37/15.07.2020г. по гр.д.№3440/2019г. Върховен касационен
съд е отменено въззивното решение на Благоевградския окръжен съд
№2395/28.05.2019г. по гр.д.№163/2019г., като вместо това се допуска поправка на
очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК в диспозитива на решение №8
от08.01.2015г. по гр.д.№121/2015г., като след „Осъжда Н.Д.П. и З.Т.П. да
заплатят на В.В.В.400 лв деловодни разноски“ да се чете“ Решението е
постановено при участието на Д.В.Н., като трето лице помагач на страната на
ищците Н.Д.П. и З.Т.П.“.
Посоченото решение на Дупнишкия районен
съд по гр.д.№121/2015г. не е прогласено за нищожно, при проведено производство
с такова искане.
Видно от удостоверение
изх.№8431/21.07.2020г. съставено от ЧСИ Е.Х.е, че по отношение на жилището е
наложена възбрана, изх.№07568/06.10.2016г. на ЧСИ В.А..
Останалите доказателства съдът не
обсъжда, тъй като не касаят релевантни за спора факти.
С оглед на изложените обстоятелства и
предвид разпоредбите на чл.440 ГПК, 189 ЗЗД и чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД съдът
прецени подадената искова молба за основателна.Съображения:
На основание чл.440 ГПК всяко трето лице,
чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи,
че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не
принадлежи на длъжника.Искът се предявява срещу взискателя и длъжника –
ал.2.Взискателят отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени на трети лица чрез
насочване на изпълнението върху имуществото, което им принадлежи – ал.3.
На основание чл.189 ЗЗД Ако продадената
вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по
реда на чл. 87.
В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му
заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за
вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за
неизпълнение на задължението.
Продавачът дължи връщане на цялата цена
дори и когато вещта е била обезценена или повредена, но ако купувачът е
извлякъл полза от поврежданията, които сам е направил, стойността на тази полза
се приспада от сумата, която продавачът му дължи.
На основание чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД - който
е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне.
В
разглеждания случай, след като през 2013г. между страните по делото е
сключен Договор за продажба на апартамент, находящ се в гр.К., ул.***, ***
самостоятелен обект с идентификатор
4112.500.1744.1.8 и апартаментът обявен
за публична продан, то през 2016г. е постановено съдебно решение, с което предявения от ищците
срещу взискателя в изпълнително производство иск за признаване за установено, че този апартамент
не принадлежи на длъжника в производството В.Д.Н. е отхвърлен, като
неоснователен.Решението е постановено с
участието на ответника в настоящото производство, в качеството на трето лице
помагач.На основание чл. 297 ГПК :влязлото в сила решение е
задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и
общини в Република България.
На
основание чл.223, ал.1 ГПК -постановеното решение има установително
действие в отношенията на третото лице и насрещната страна.
След като предявения иск, имащ за
предмет признаване за установено, че имуществото върху което е насочено
изпълнението не принадлежи на длъжника , и този иск е отхвърлен, то очевидно
ищците в настоящото производство не биха могли да противопоставят никакви свои
права на взискателя в изпълнителното производство, насочено срещу принадлежащото им жилище.Налице е
влязъл в сила съдебен акт и съдът не би могъл да обсъжда каквито и да било
пороци на същия.
Налице е решение, с което в
отношенията им с продавача на същия апартамент е признато за установено, че
жилището принадлежи другимо.
След като е така, то очевидно е налице хипотезата на
чл.189, ал.1 ТЗ, продадената вещ принадлежи другимо следователно искането за
развалЯ.на атакуваната сделка не е лишено от основание.
Съдът
споделя даденото с решение № 162 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1317/2012
г., III г. о., ГК тълкуване на коментираната правна норма, във връзка с което
са изведени необходимите предпоставки за уважаване на иска: Добросъвестният купувач винаги има
правен интерес от предявяване на иск
за развалЯ.на договор за покупко-продажба при комулативно наличие на следните
предпоставки: 1. сключен валиден договор за покупко-продажба между ищеца и
ответника с предмет - право на собственост или ограничено вещно право върху
недвижим имот, 2. наличие на самостоятелни вещни права, в полза на трето лице
върху същия недвижим имот, които касаят обекта на продажбата /т.е. продавачът
да се е разпоредил с права, които не му принадлежат/ и 3. купувачът да е
добросъвестен /не е знаел, че предметът на договора принадлежи на трето лице/.
За уважаването на иска е ирелевантно дали третото лице е предявило правата си и
купувачът е отстранен от вещта, или купувачът не е отстранен от вещта, защото
към предявяването му е налице висящ спор или третото лице въобще не е предявило
претенциите си по съдебен ред, но съществува възможност за това. Купувачът може
да развали договора и да търси обезщетение за вредите и когато вещта все още не
му е отнета, но съществува реална заплаха от това. Такава заплаха е налице
винаги когато трето лице е признато за собственик върху продадения му имот,
защото то може по всяко време да поиска вещта си.
В случая както бе отбелязано с влязъл в
сила съдебен акт е отречено твърдението, че принадлежащия на ищците недвижим
имот, спрямо който са предприети изпълнителни действия с оглед удовлетворяване
вземане на трето за спора лице, не принадлежи на длъжника в изпълнителното
производство.
По делото
липсват доказателства за придобиване на имота от Н. след постановяване на
посоченото решение или за наличие на друг съдебен акт или основание за
игнориране на коментирания съдебен акт.По отношение на правото на собственост е
налице влязъл в сила съдебен акт, който изобщо изключва разглеждане на
давностно владение за периода преди постановяването му.
Между страните
е сключен Договор за покупко – продажба на недвижим имот и по – късно
са предприети действия за продажбата на същата тази недвижимост,
апартамент, като принадлежащ на трето за сделката лице, като със съдебно
решение от друга страна, правото за продажба на имуществото, като принадлежащо
на друго лице е признато.
На основание
чл.189, ал.1 ЗЗД атакувания договор за продажба следва да бъде развален.
С развалянето
на Договора за продажба, получената от Продавача Н. цена се явява лишена от
основание – поради което на основание
чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД вр. с чл.189 ЗЗД получената продажна цена следва да бъде върната на ищците. Подлежат на
заплащане и направените във връзка с
продажбата разноски – размерът не се оспорва или дължими са суми 18 727.71
лв. – платена цена за покупка на апартамента и 279.71 лв- заплатени
нотариални такси( сумата не се оспорва).
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищците
разноските, които са направили за производството, възлизащи с оглед на
представените доказателства: платени държавни такси 1040.00лв.В представения
договор за правна помощ в полза на адв.Е.Й.
не е отразено плащане на
адв.възнаграждение нито пък представителство в хипотезата на чл.38 ЗА, предвид
което съдът не присъжда суми за платено
адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл.189, ал.1 ЗЗД,
съдът
Р Е
Ш И:
На основание
чл.189, ал.1 ЗЗД по искова молба, подадена от Н.Д.П., ЕГН ********** и З.Т.П.,ЕГН
********** *** подадена от пълн-к адв.Й. от КнАК със съдебен адрес *** срещу Д.В.Н.,
ЕГН ********** *** , РАЗВАЛЯ договор за
покупко – продажба на недвижим имот, с дата ***., обективиран в нотариален акт №101, том І,
рег.№1012, дело №77 от 2013г. от регистъра на Нотариус Л.Х., с рег.№586 на НК,
с район на действие РС- К. , относно самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 41112.500.1744.1.8 по кадастралната карта на гр.К., одобрена със
заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на Изп.д-р АГКК, с адрес на обекта – гр.К.,
п.к.2500, ул.***, ***, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 41112.500.1744 с площ 57.05 к.м., с предназначение „жилище,
апартамент“, брой нива на обекта:1, ведно с прилежащото мазе №6, с площ 2.90
кв.м., както и 1.234% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, при съседни самостоятелни обекти
в сградата - на същия етаж
41112.500.1744.1.7 и 41112.500.1744.1.9, под обекта 41112.500.1744.1.3 над
обекта – 41112.500.1744.1.13.
ОСЪЖДА на основание
чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.189, ал.1 ЗЗД Д.В.Н. ,ЕГН ********** *** да
заплати на Н.Д.П., ЕГН ********** и З.Т.П.,ЕГН ********** *** сумите, както следва: 18 448 лева,
представляваща платена по договор за покупко продажба, оформен с горецитирания
нотариален акт продажна цена , платена напълно, по банков път от купувачите
Панови, преди подписване на нотариалния акт както и сумата 279.71 лв, платени във връзка с продажбата
разноски, ведно със законната лихва, върху двете суми, считано от датата на
подаване на исковата молба – 04.07.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д.В.Н., ЕГН ********** *** на основание
чл.78, ал.1 ГПК да заплати на Н.Д.П., ЕГН ********** и З.Т.П.,ЕГН ********** ***
разноски за производството, за платени държавни такси 1040.00 лв.
Решението подлежи
на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в 2 –
седмичен срок от връчването му.
Окръжен съдия: