РЕШЕНИЕ
Номер 21725.08.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянВтори въззивен граждански състав
На 21.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
Секретар:Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело №
20205400500354 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
С решение №105/08.06.2020г по гр.д. №16/2020г. Девинският районен
съде осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” на МВР, с
административен адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46,
представлявана от главен комисар Светлан Кичиков да заплати на А.
Б. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Доспат, обл. Смолян, ул.
Кавалтепе № 8 сумите, както следва: 1543.98 лева /хиляда петстотин
четиридесет и три лева и 98 ст./, представляваща допълнително
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд, през периода
14.01.2017г. - 14.01.2020г., 217.13 лева /двеста и седемнадесет лева и 13 ст./
представляваща обезщетение за забава върху главницата /мораторна лихва/
считано от 14.01.2017г. до 14.01.2020 г.; 489.60 лева /четиристотин
осемдесет и девет лева и 60 ст./, представляваща обезщетение, равняващо се
на левовата разностойност на дължима безплатна храна, за извършване на
дейности ,свързани със специфичен характер и специфични условия на труд
изразяващи се в полагане на труд при средноденонощни температури под +10
градуса по С и над + 30 градуса по С от ищеца през периода 14.01.2017г. –
14.01.2020 г.; 71.46 лева /седемдесет и един лева и 46 ст./, представляваща
обезщетение за забава върху главницата /мораторна лихва/, считано от
14.01.2017г. до 14.01.2020 г., ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от датата на исковата молба- 15.01.2020 г. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 500.00 лева /петстотин лева/
– разноски по делото, представляваща адвокатско възнаграждение.Със
същото решение е осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ”
на МВР, с административен адрес: гр. София, бул. „Княгиня М. Луиза” № 46,
представлявана от главен комисар Св. К. ДА ЗАПЛАТИ сумата от 212.00
лева /двеста и дванадесет лева/- дължими държавни такси, в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Девин и сумата от
100.00 лева /сто лева/ – възнаграждение за вещо лице, в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Девин и е допуснал на основание
чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението
Постъпила е в законният срок въззивна жалба с вх.
№1069/26.06.2020г. от лавна дирекция “Гранична полиция” - МВР, с адрес:
гр.София, бул.’’Княгиня Мария Луиза” №46, представлявана от директора Св.
Ив. К. чрез юриск М.Хр. срещу решение №105 / 08.06. 2020г., постановено
по гр. дело №16 / 2020г.по описа на районен съд - Девин. Счита обжалваният
съдебен акт за неправилен, поради нарушение на материалния
закон,изразяващо се в неправилното му прилагане и необоснованост на акта.
прилагана и необоснованост на акта .Счита ,че липсват мотиви за начина по
който са получени тези часове, отработени ли са или са формирани по друг
начин защо съдът приема, че тези часове представляват “извънреден труд”
Моли съда да има предвид ,че служителите на МВР са: 1. държавни
служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението; 2. държавни служители 3 лица ,работещи по трудово
правоотношение Статута на тези служители твърди ,че се урежда със Закона
за държавния служител,а тези лица които работят по трудово
правоотношение статута им се урежда от КТ.Счита ,че държавните
служители в МВР, чиито служебни отношения се уреждат със ЗМВР, са
специфична категория служители, извършващи специфични дейности (чл.6,
ал.1 от ЗМВР) със специфична насоченост - защита на правата и свободите на
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната
сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на
населението (чл.2, ал.1 от ЗМВР), работещи при специфичен режим на
работа, поради което служебните им отношения се уреждат от специален
закон, а именно ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Счита, че е специална и уредбата за полагане на нощен и
извънреден труд. Основавайки се на законовата делегация, съдържаща се в
специалния закон, министъра на вътрешните работи е издал приложимата в
случая Наредба №8121з-776/29.07.2016г„ регламентираща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
министерството на вътрешните.Моли съдът да обърне внимание ,че вида и
условията за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното
време на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в гл.
VII, раздел VI и VII ЗМВР от 2014 г. (Обн. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014 г.,
последно изм. и доп. ДВ. бр.58 от 23 Юли 2019г.), (ЗМВР-2014) и препращане
към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите
няма.Счита ,че от текста на разпоредбата на чл.9, ал.2 or НСОРЗ е видно, че
същата е приложима, когато продължителността на нощния труд е по-малка
от продължителността на дневния труд, каквато продължителност в общия
случай, установява КТ - 7 часа нощен труд и 8 часа дневен труд. В тази
хипотеза, с цел изравняване заплащането на изработеното при полагане на
нощен труд с изработеното при полагане на дневния труд, се прилага
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. За служителите в МВР, за които се
прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, е установена
еднаква продължителност за дневния и за нощния труд, а именно 8 часа (арг.
чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР).Счита ,че съгласно разяснение от 7.09.2010 г. и в
разяснение от 9.12.2010 Г. и двете на МТСП във връзка с чл. 9 от НСОРЗ,
цит.: Съгласно чл. 6 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които
се установява намалено работно време, продължителността на нощното
работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно
време, е равна на дневната продължителност, но не повече от установената в
чл. 140, ал. 1 КТ, т.е. продължителността на нощното работно време за
работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е съответно 6
или 7 часа (равна на дневната продължителност). Това означава, че
отношението е 6 ч./6 ч. или 7 ч./7 ч., т. е. коефициентът за превръщане е равен
на .Съгласно разяснение на МТСП от 6.10.2009 г. във връзка с чл. 9 от
НСОРЗ, цит.: „Съгласно чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата при подневно отчитане на работното време и при работа на
смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази
на дневното, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се
увеличава с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. “Съгласно писмо
изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП , цит.: „Именно когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136,
ал. нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140
ал.КТ), отношението е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните
часове в дневни е равен на 1,143. Счита ,че целта на този коефициент е да
определи възнаграждението на работника или служителя, че когато той
работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа.Поради това счита ,че в тези случаи работникът или служителят не
работи извънредно по смисъла на чл. 143. ал. 1 КТ.Намира ,че извънреден
труд би бил наличие само ако работниците и служителите действително
работят извън установеното за тях работно време. Счита ,че разпоредбата на
чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е
непригодна за прилагането и към държавните служители в МВР. Не са
налице нейните предпоставки: аа) подневно отчитане на работното време; бб)
работа на смени; вв) продължителност на нощно работно време, по- малка от
продължителността на дневното; гг) трудово възнаграждение заработено по
трудови норми.Само при кумулативното наличие и на посочените 4
необходими предпоставки може да се въвежда увеличение с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време. Счита ,че от посочените 4 необходими
предпоставки,две- по б. ”вв” и „гг” не са налице. В чл. 187,ал.1 и 3 ЗМВР
дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8
часа. Не е налице и работа по трудови норми за определяне размера на
трудовото възнаграждение по чл.247 и 250 КТ. “Видно от изложеното е, че с
оглед характера на служебното правоотношение на Маслев и създадената
организация на работа в МВР, разпоредбите на чл.9, ал.2 от НСОРЗ счита ,че
са неприложими спрямо неговото служебно правоотношение, което прави
неоснователна претенцията му по главния и акцесорния иск, а от там,
първоинстанционното решение като постановено при неправилно
приложение на материалния закон.Намира ,че неправилно и необосновано
първоинстанционния съд е уважил предявения иск иска на ищеца, като е
осъдил ГДГП-МВР да му заплати левовата равностойност на дължима
безплатна храна съгласно чл. 181, ал.1 от ЗМВР, тъй като от страна на ищеца
не са представени и събрани по делото доказателства, от които да е видно, че
за процесния период 14.01.2017г.- 14.01.2020г. същия е извършвал дейности,
свързани със специфичния характер на труда с продължителност не по малка
от половината от установеното работно време за деня съгласно чл. З от
Наредба №8121з- 904/30.07.2015г.(обн.ДВ, бр.62/14.08.2015г.) Поради това
моли съда да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и
необосновано и постанови друго , с което да отхвърли предявените искове
като неоснователни .Претендира разноски представляващи юриск.
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№1248/22.07.2020г. от А. Б. М. от гр.Доспат чрез адв. А. Ш. която намира ,че
въззивната жалба е неоснователна Моли съда да потвърди изцяло
обжалваното решение като законосъобразно и обосновано по подробни
доводи и съображения , изложени в писмения отговор. Претендира разноски
за въззивната инстанция по представен списък по чл.80 ГПК .
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима. Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законният срок , с внесена междувременно
държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита .
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Няма спор по делото ,че ищеца Аделин Благов Маслев от 22.04.2002
г. и към настоящем работи в ГД „Гранична полиция“ при МВР, РДГП
„Смолян“, ГПУ „Доспат“ на длъжност „полицейски инспектор в 01 ГОДГ на
ГПУ-Доспат“, работи на сменен режим, включително и в процесния период.
От назначената , изслушана , приета и неоспорена в първата инстанция
ССчЕ, съдът прие за установено, че: А. Б. М. от гр. Доспат, ул. Кавалтепе №
8 е служител в ГД „Гранична полиция“ на МВР гр. Смолян, като през
исковия период е заемал длъжността „младши инспектор", командир на
отделение в РПУ- Доспат. Работи на смени, всяка с продължителност от 12
часа, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на
работното време. За периода от 14.01.2017г. до 14.01.2020г. е положил нощен
труд общо 1514 часа, които са начислени по ведомост и изплатени в размер на
378.50 лв. Положените часове нощен труд не са преобразувани в дневен. В
констативно –съобразителната част (стр. 6 - 7) в табличен вид по отделни
месеци е извършено преобразуване на положения нощен труд в дневен в
резултат на което е положен извънреден труд в размер на 216.49 часа за
1543.98 лв., които не са начислени и не са изплатени. Не е ползвана и
компенсация във вид на почивка. Върху положения извънреден труд в
размер на 1543.98 лв. са начислени лихви по месечни периоди в размер на
217.13 лв. Върху безплатната храна в размер на 489.60 лева са начислени
лихви по тримесечни периоди в размер на 71.46 лева.
Смолянският окръжен съд намира , че даденото от районния съд
разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за
положения нощен труд е правилно и в съответствие със закона според
настоящата инстанция. Съгласно чл.176 ЗМВР, брутното трудово
възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които
съгласно чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд.
Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън
редовното работно време и др. се определя на основание чл.187, ал.9 ЗМВР от
министъра на вътрешните работи. Според чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г., при сумарно
отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой
часове положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния период.
Действалите наредби съответно № 8121з-592, в сила от 01.04.2015 г.,
отменена с решение на ВАС от 11.07.2016 г. по адм. Дело № 5450/2016 г., и №
8121з-776/, в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение на ВАС 10.12.2019 г.
по адм. дело № 8601/2019 г., не регламентират отчитане на отработените
часове нощен труд с коефициент, аналогичен на чл.31, ал.2 от предходната
наредба.
При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно
отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване,
следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9 ал. 2 от
НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен при деление на
нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време
/7 часа/ Противното разбиране, изразено във въззивната жалба, че в
действащите в процесния период наредби не се съдържа текст, който да
предвижда при заплащането на положен нощен труд да се прилага
увеличение с коефициент 1,143, т.е., 7 часа нощен труд да се приравняват на 8
часа дневен, а е предвидено 8 часа нощен труд да се равняват на 8 часа дневен
труд, би поставило държавните служители в системата на МВР в
неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители,
така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които
получават допълнително възнаграждение за извънреден труд.
В този смисъл е Решение № 311/08.11.2019 г. по гр.дело №
1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни
възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно
разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично
уредено заплащане в ЗМВР. В решението е посочено, че положителният
отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в
съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 от Конституцията на РБ и чл.14 от
ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в
разпоредбата на чл.5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или
неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе
решението си на основните начала на правото, обичая или
морала.Неоснователни са доводите, че положеният от ищеца нощен труд
следва да бъде заплатен допълнително само с по 0,25 лева на час. На
държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за
полагане на труд през нощта от 22: 00 до 6: 00 ч., като условията и редът за
изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл.179,
ал.1 и ал.2 ЗМВР). Съгласно т.1 от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и
отменящата я Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. за всеки отработен час
през нощта или за част от него между 22, 00 и 06, 00 ч. на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер
0,25 лв. Тази специална разпоредба съответства на общото правило на чл.8 от
НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен час или за част от него
между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък
от 0,25 лв. В следващата разпоредба на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се предвижда при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Касае
се за две различни и паралелно действащи разпоредби, които установяват два
отделни способа за заплащане на положения нощен труд. Следователно
разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната
да изключва приложението на другата.
Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за
заплащане на нощния труд, т.е,. при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите
тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд (Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV
г. о., ГК). Ето защо приложението на чл.9, ал.2 НСОРЗ не се изключва от
обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на
ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева за
всеки отработен час през нощта.
В чл.188, ал.2 ЗМВР е посочено, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22. 00 ч. и 6. 00 ч., се ползват със специалната
закрила по КТ, т.е,. би могло да се приеме директно препращане и към чл.
140, ал. 1 КТ (а не само към ал. 4 на този текст), приложимо и за органите по
пожарна безопасност и защита на населението, тъй като следва да се приеме,
че единият от елементите на специалната закрила по КТ е установената
намалена, в сравнение с дневната, продължителност на работното време през
нощта.
Ако не се приеме гореизложеното във връзка с приложението на чл.188,
ал.2 ЗМВР, то празнотата може да бъде преодоляна по реда на чл.46, ал.2 ЗНА
- аналогия на закона (извеждане на правило относно неуреден случай въз
основа на изрично уредена сходна хипотеза), като се приложи общата уредба
на трудовите правоотношения в тази насока.
В случая следва да се отчете, че въззиваемият е лице със статут на
държавен служител – чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. По отношение на работното
време, почивките и отпуските на държавните служители, чл. 50а, ал. 2 ЗДС
предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. ЗДС и
ЗМВР, както и двете цитирани по-горе наредби, съдържат специални норми,
уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези,
засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите
на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения,
уредени от КТ по начин, различен от Кодекса, но не такъв, че да бъде
влошено положението на лицата в сравнение с тези, спрямо които се прилагат
правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда.
В чл.187, ал.3, изречение последно ЗМВР е посочено, че, при
работа на смени, е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и
6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. От тълкуването на същата не би могло да се направи извод,
че тя определя продължителността на нощния труд по ЗМВР, която да е осем
часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение,
което да налага приложението на коефициент 1, а не на коефициент 1, 143.
Всъщност нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8
часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към
дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане
на извънреден труд, когато такъв е положен.
От друга страна, съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (така е
посочено и в чл. 2, ал. 1 от трите наредби от 2014 г., 2015 г. и 2016 г.).
Тълкуването на тази разпоредба налага аналогични правни изводи на тези по
приложението на чл.136, ал.1-3 КТ, според които нормалното работно време е
установено за работния ден и за работната седмица, като за работния ден то е
продължителността му в рамките на едно денонощие - 8 часа, а за работната
седмица, която е 5-дневна - 40 часа, като продължителността на работния ден
е установена с оглед на дневната, а не на нощната част от денонощието.
Работното време се дели на два вида: дневно (или денно), при което трудът се
полага през денната част на денонощието, и нощно работно време, при което
трудът се полага през нощната част на денонощието, което от своя страна е
обусловило и отделната регламентация на нощния труд в чл.140, ал.1 КТ.
В писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП е посочено, че,
когато нормалната продължителност на работното време е 8 часа (чл. 136 КТ)
и нормалната продължителност на работното време е 7 часа (чл. 140, ал. 1
КТ), отношението е 8ч/7 ч., т. е., коефициентът за превръщане на нощните
часове в дневни е равен на 1,143, като целта на този коефициент е да определи
така възнаграждението на работника или служителя, че, когато той работи 7
часа през нощта, да получава възнаграждение за 8 часа. Посочено е също
така, че в тези случаи служителят не работи извънредно по смисъла на чл.143,
ал.1 КТ.
Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане
на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от
време, който в процесния случай е тримесечен. В тази насока от неоспореното
заключение на вещото лице е видно, че ищеца А. Б. М. за периода от
14.01.2017г. до 14.01.2020г. е положил нощен труд общо 1514 часа, които са
начислени по ведомост и изплатени в размер на 378.50 лв. Положените часове
нощен труд не са преобразувани в дневен. В констативно –съобразителната
част (стр. 6 - 7) в табличен вид по отделни месеци е извършено преобразуване
на положения нощен труд в дневен в резултат на което е положен извънреден
труд в размер на 216.49 часа за 1543.98 лв., които не са начислени и не са
изплатени. Не е ползвана и компенсация във вид на почивка. Върху
положения извънреден труд в размер на 1543.98 лв. са начислени лихви по
месечни периоди в размер на 217.13 лв. Върху безплатната храна в размер на
489.60 лева са начислени лихви по тримесечни периоди в размер на 71.46
лева. Поради това в правилно районният съд е приел в мотивите на
решението си ,че няма смесване на понятията „нощен труд“ и „извънреден
труд“.
И тъй като ще следва изцяло да бъде потвърдено като
законосъобразно обжалваното решение въззивният съд препраща на
основание чл.272 ГПК към мотивите на районен съд гр.Девин
На осн.чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия Аделин Благов Маслев направените и своевременно
поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лева
,представляващи адвокатско възнаграждение за адв.Анелия Шопова
По тези съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 105/08.06.2020 г. по гр. д. № 16/2020г.
по описа на районен съд гр.Девин ,като законосъобразно и обосновано
постановено.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към
МВР-София да заплати в полза на А. Б. М. ,ЕГН-********** деловодни
разноски за въззивното производство в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________