Решение по дело №3354/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261123
Дата: 10 ноември 2020 г. (в сила от 10 ноември 2020 г.)
Съдия: Анелия Здравкова Маркова
Дело: 20191100503354
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2019 г.

Съдържание на акта

                                               РЕШЕНИЕ

 

                                      Гр.София, 10.11.2020 г.

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение,  ІІ-В въззивен състав

в публичното заседание на двадесет и осми октомври

през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                               Мл.с-я   ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

при секретаря    МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

и прокурора                                                                     сложи за разглеждане

докладваното от съдия МАРКОВА  в.гр.д.№ 3354 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от З. „А.“ АД – ответник в производството пред СРС, срещу Решение № 363894 от 17.03.2018 г., по гр.д.№ 52131/2014 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав.

Постъпила е въззивна жалба от З. „А.“ АД – ответник в производството пред СРС, срещу Решение № 533685 от 13.11.2018 г., по гр.д.№ 52131/2014 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав, постановено в производство по чл.247 ГПК. 

         В първата въззивна жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост и постановяване на съдебното решение в разрез със събраните по делото доказателства. Описаната в мотивите на съдебното решение фактическа обстановка не отговаряла на действителността; описаното събитие не било това в исковата молба. Процесният автомобил бил неправилно индивидуализиран като „Сеат Ибиза“ с ДК № ********вместо „Тойота Ланд Круизер“ 120 с ДК № ******. Сочи, че в случая се касае до имуществена застраховка „Каско“. Отразените в мотивите на решението доводи и възражения на страните не отговаряли на процесуалните действия. Решението не съответствало и на клаузите на ОУ относими за застраховката.

         Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което иска да бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски.

         Във втората въззивна жалба се излагат доводи за неправилност и немотивираност на така постановеното в производството по чл.247 ГПК, решение и по –конкретно относно тълкуването и приложението на т.16.10 от ОУ.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което иска да бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски.

Отговори по въззивните жалби не са постъпили от ищеца пред СРС- „М.М.“ ЕАД.

         По допустимостта на въззивните жалби:

1-    срещу решение № 363894 от 17.03.2018 г.:

         За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 26.03.2018 г.,    Въззивната жалба е подадена на 30.03.2018 г.; следователно е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

         С обжалваното решение са били уважени претенциите на ищеца срещу въззивника, ответник пред СРС, поради което е налице интерес от обжалване; следователно въззивната жалба е допустима.

       2-срещу решение № 533685 от 13.11.2018 г.:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 23.11.2018 г.,    Въззивната жалба е подадена на 30.11.2018 г.; следователно е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

         С въззивната жалба се обжалва решението изцяло.

 Налице е правен интерес от обжалване; въззивната жалба е допустима.

         По основателността на въззивните жалби:

         Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

         След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема следното във връзка с допустимостта и валидността на всяко едно от обжалваните  решения:

1-решение № 363894 от 17.03.2018 г.

         Ищецът „М.М.“ ЕАД е предявил иск по чл.208 КЗ, отм. срещу ответника З. „А.“ АД. В исковата молба е посочил, че страните са обвързана от застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ и злополуки във връзка с МПС „Тойота Ланд Круизер“ 120 с ДК № ******. На 07.02.2014 г. катализатора на МПС бил откраднат, за което било образувано досъдебно производство по ЗМ/03-64/2014 г. на Трето РУ „Полиция“-Пловдив. Застрахователят бил уведомен и била образувана щета № 26014030100328/07.02.2014 г. Ответникът /застраховател/ отказал да плати обезщетение като се позовал на това, че практиката е да се отказва плащане на обезщетение, когато се касае до липсващи отделни части, възли, детайли, агрегати, оборудване и принадлежности. Стойността на откраднатия катализатор възлизала на стойност от 2 782 лв.       

С обжалваното решение СРС, 59-ти състав е дал правна квалификация на така предявените искове по чл.213, ал.1 вр. с чл.49 и чл.50 КЗ и вр.с чл.45 ЗЗД. Действително, при неправилна правна квалификация въззивната инстанция определя същата и се произнася по съществото на спора. В случая, обаче, от фактическа страна СРС, 59-ти състав, излага такава неотносима за казуса- а именно: че в исковата си молба ищецът твърдял да бил заплатил застрахователно обезщетение в размер на 396, 31 лв. по договор за застраховка „Автокаско“ за вреди върху лек автомобил „Сеат Ибиза“ с ДК № ******НВ, настъпили при ПТП на 26.10.2011 г. – попадане в необезопасена и несигнализирана неравност – дупка /отворена шахта/, находяща се в гр.София, ж.к.“******Посочено е още, че е предявен и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от 22.02.2013 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 62,94 лв. По отношение на ответника се сочи, че същият оспорвал настъпването на претендираните щети от попадане в необезопасена дупка на пътното платно. Поддържал бил, че отговорността за настъпилото произшествие носи самия водач, евентуално, че било налице съпричиняване на вредоносния резултат. Не се оспорвало, че застрахователя е заплатил на увреденото лице процесната сума за отстраняване на щетите по автомобила. След това се описва фактическата обстановка, която е съответна на процесния казус.

Според съобразителната част на Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, нищожно е съдебно решение, което е постановено от ненадлежен орган или от ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемо или неподписаното решение. В конкретния случай сме изправени пред едно абсолютно неразбираемо съдебно решение. В същия смисъл са и решение № 355 от 03.10.2012 г. по гр. д. № 35/2012 г. на ВКС, І г.о., решение № 123 от 04.04.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС, І г.о., и решение № 437/11 от 10.04.2012 г. по гр. д. № 1209/2010 г. на ВКС, І г.о., ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 145 ОТ 27.03.2019 Г. ПО ГР. Д. № 2882/2018 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС.

При обжалване въззивната инстанция е длъжна да следи служебно за валидността на решението. Настоящата инстанция приема, че в конкретния случай обжалваното решение е неразбираемо поради което не е ясно волята на съда, който го е постановил. Затова и решението ще следва да бъде прогласено за нищожно, а делото върнато на друг състав на СРС за ново разглеждане.

2-срещу решение № 533685 от 13.11.2018 г.:

В трайната практика на съдилищата е прието, че очевидна фактическа грешка има при външно несъответствие между формираната в мотивите на съда действителна воля по предявените искове и изразената в диспозитива на решението.

Както е прието в решение № 27 от 11.03.2016 г. по гр. д. № 3502/2015 г. на ВКС, ІІ г. о. , за да са налице условията по чл. 247 ГПК е необходимо грешката да е установима без затруднения и да не се налага тълкуване на волята на съда. Недопустимо е по реда на поправката да се замества неправилно формирана или липсваща воля на съдебния състав, тъй като и в двата случая липсва несъответствие между действително формираната и изразената воля на съда.

В конкретния случай в производството по чл.247 ГПК СРС е поправил, както и самият той отбелязва „фактическата обстановка“, което настоящия състав приема за недопустимо. Всъщност по реда на чл.247 ГПК първоинстанционният съд се е опитал да санира  явната неразбираемост на постановения от него на 17.03.2018 г. съдебен акт.

При това положение обжалваното решение ще следва да бъде обезсилено в частта, в която по реда на чл.247 ГПК служебно е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на приетата в решение № 363894 от 17.03.2018 г. фактическа обстановка по делото.

         В този случай не се налага връщане на делото.

         По разноските:

         Съдът намира с оглед изхода на спора, че въпроса за разноските следва да бъдат разгледан от СРС при новото разглеждане на делото.

         ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

                                           Р Е  Ш  И :

         ПРОГЛАСЯВА за нищожно решение № 363894 от 17.03.2018 г. по гр.д.№ 52131/2014 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав.

         ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда.

         ОБЕЗСИЛВА решение № 533685 от 13.11.2018 г. по гр.д.№ 52131/2014 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав, в частта, в която по реда на чл.247 ГПК служебно е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на приетата в решение № 363894 от 17.03.2018 г. фактическа обстановка по делото.

 

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                           2.