РЕШЕНИЕ
Гр.София, 10.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на двадесет и осми октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря МАРГАРИТА
ДИМИТРОВА
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от
съдия МАРКОВА в.гр.д.№ 3354 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от З. „А.“ АД – ответник в
производството пред СРС, срещу Решение № 363894 от 17.03.2018 г., по гр.д.№
52131/2014 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав.
Постъпила е въззивна жалба от З. „А.“ АД – ответник в
производството пред СРС, срещу Решение № 533685 от 13.11.2018 г., по гр.д.№
52131/2014 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав, постановено в производство по чл.247 ГПК.
В първата въззивна жалба
се излагат доводи за неправилност, необоснованост и постановяване на съдебното
решение в разрез със събраните по делото доказателства. Описаната в мотивите на
съдебното решение фактическа обстановка не отговаряла на действителността;
описаното събитие не било това в исковата молба. Процесният автомобил бил
неправилно индивидуализиран като „Сеат Ибиза“ с ДК № ********вместо „Тойота
Ланд Круизер“ 120 с ДК № ******. Сочи, че в случая се касае до имуществена
застраховка „Каско“. Отразените в мотивите на решението доводи и възражения на
страните не отговаряли на процесуалните действия. Решението не съответствало и
на клаузите на ОУ относими за застраховката.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което иска да бъде отхвърлен
изцяло. Претендира разноски.
Във втората въззивна жалба
се излагат доводи за неправилност и немотивираност на така постановеното в
производството по чл.247 ГПК, решение и по –конкретно относно тълкуването и
приложението на т.16.10 от ОУ.
Иска се от
настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което иска да бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски.
Отговори по въззивните жалби не са постъпили от ищеца пред
СРС- „М.М.“ ЕАД.
По допустимостта на въззивните жалби:
1- срещу решение № 363894 от
17.03.2018 г.:
За обжалваното решение
въззивникът е уведомен на 26.03.2018 г.,
Въззивната жалба е подадена на
30.03.2018 г.; следователно е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
С
обжалваното решение са били уважени претенциите на ищеца срещу въззивника,
ответник пред СРС, поради което е налице интерес от обжалване; следователно въззивната жалба е допустима.
2-срещу решение № 533685 от 13.11.2018
г.:
За
обжалваното решение въззивникът е уведомен на 23.11.2018 г., Въззивната
жалба е подадена на 30.11.2018 г.; следователно е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
С
въззивната жалба се обжалва решението изцяло.
Налице е правен интерес от обжалване; въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само
доколкото са посочени в жалбата.
След
служебно извършена проверка въззивната инстанция приема следното във връзка с допустимостта и валидността на
всяко едно от обжалваните решения:
1-решение
№ 363894 от 17.03.2018 г.
Ищецът „М.М.“ ЕАД е
предявил иск по чл.208 КЗ, отм. срещу ответника З. „А.“ АД. В исковата молба е
посочил, че страните са обвързана от застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско“ и злополуки във връзка с МПС „Тойота Ланд Круизер“ 120 с ДК
№ ******. На 07.02.2014 г. катализатора на МПС бил откраднат, за което било
образувано досъдебно производство по ЗМ/03-64/2014 г. на Трето РУ
„Полиция“-Пловдив. Застрахователят бил уведомен и била образувана щета №
26014030100328/07.02.2014 г. Ответникът /застраховател/ отказал да плати
обезщетение като се позовал на това, че практиката е да се отказва плащане на
обезщетение, когато се касае до липсващи отделни части, възли, детайли,
агрегати, оборудване и принадлежности. Стойността на откраднатия катализатор
възлизала на стойност от 2 782 лв.
С
обжалваното решение СРС, 59-ти състав е дал правна квалификация на така
предявените искове по чл.213, ал.1 вр. с чл.49 и чл.50 КЗ и вр.с чл.45 ЗЗД.
Действително, при неправилна правна квалификация въззивната инстанция определя
същата и се произнася по съществото на спора. В случая, обаче, от фактическа
страна СРС, 59-ти състав, излага такава неотносима за казуса- а именно: че в
исковата си молба ищецът твърдял да бил заплатил застрахователно обезщетение в
размер на 396, 31 лв. по договор за застраховка „Автокаско“ за вреди върху лек
автомобил „Сеат Ибиза“ с ДК № ******НВ, настъпили при ПТП на 26.10.2011 г. –
попадане в необезопасена и несигнализирана неравност – дупка /отворена шахта/,
находяща се в гр.София, ж.к.“******Посочено е още, че е предявен и иск по
чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от 22.02.2013 г. до датата на подаване на исковата
молба в размер на 62,94 лв. По отношение на ответника се сочи, че същият
оспорвал настъпването на претендираните щети от попадане в необезопасена дупка
на пътното платно. Поддържал бил, че отговорността за настъпилото произшествие
носи самия водач, евентуално, че било налице съпричиняване на вредоносния
резултат. Не се оспорвало, че застрахователя е заплатил на увреденото лице процесната
сума за отстраняване на щетите по автомобила. След това се описва фактическата
обстановка, която е съответна на процесния казус.
Според съобразителната част на Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г.
по тълк.д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, нищожно е съдебно решение, което е
постановено от ненадлежен орган или от ненадлежен състав, извън
правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно
неразбираемо или неподписаното решение. В конкретния случай сме изправени пред едно абсолютно неразбираемо
съдебно решение. В същия смисъл са и решение №
355 от 03.10.2012 г. по гр. д. № 35/2012 г. на ВКС, І г.о., решение № 123 от
04.04.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС, І г.о., и решение № 437/11 от
10.04.2012 г. по гр. д. № 1209/2010 г. на ВКС, І г.о., ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 145 ОТ 27.03.2019
Г. ПО ГР. Д. № 2882/2018 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС.
При обжалване въззивната
инстанция е длъжна да следи служебно за валидността на решението. Настоящата инстанция приема, че в конкретния случай обжалваното решение
е неразбираемо поради което не е ясно волята на съда, който го е постановил.
Затова и решението ще следва да бъде прогласено за нищожно, а делото върнато на
друг състав на СРС за ново разглеждане.
2-срещу
решение № 533685 от 13.11.2018 г.:
В трайната практика на съдилищата е прието, че очевидна
фактическа грешка има при външно несъответствие между формираната в мотивите на
съда действителна воля по предявените искове и изразената в диспозитива на
решението.
Както е прието в решение №
27 от 11.03.2016 г. по гр. д. № 3502/2015 г. на ВКС, ІІ г. о. , за да са налице условията по чл. 247 ГПК е
необходимо грешката да е установима без затруднения и да не се налага тълкуване
на волята на съда. Недопустимо е по реда на поправката да се замества
неправилно формирана или липсваща воля на съдебния състав, тъй като и в двата
случая липсва несъответствие между действително формираната и изразената воля
на съда.
В конкретния случай в производството по чл.247 ГПК
СРС е поправил, както и самият той отбелязва „фактическата обстановка“, което
настоящия състав приема за недопустимо. Всъщност по реда на чл.247 ГПК
първоинстанционният съд се е опитал да санира
явната неразбираемост на постановения от него на 17.03.2018 г. съдебен
акт.
При това положение обжалваното решение ще следва да
бъде обезсилено в частта, в която по реда на чл.247 ГПК служебно е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка на приетата в решение № 363894 от
17.03.2018 г. фактическа обстановка по делото.
В този случай не се
налага връщане на делото.
По разноските:
Съдът
намира с оглед изхода на спора, че въпроса за разноските следва да бъдат
разгледан от СРС при новото разглеждане на делото.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
за нищожно решение № 363894 от 17.03.2018 г. по
гр.д.№ 52131/2014 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав.
ВРЪЩА
делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
ОБЕЗСИЛВА решение № 533685 от 13.11.2018 г. по гр.д.№
52131/2014 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав, в частта, в която по реда
на чл.247 ГПК служебно е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на
приетата в решение № 363894 от 17.03.2018 г. фактическа обстановка по делото.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.