ПРОТОКОЛ
№ 66
гр. Пловдив, 07.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседА.е на седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Нели Т. Кирилова
и прокурора Красимир В. Папаризов
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225000600102 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 13:38 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА - ПОДСЪДИМАТА Л. Г. М. се
явява лично и с адв. К. К. с пълномощно по делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА – ПОДСЪДИМАТА А. Д. К. не се
явява, редовно уведомена чрез адв. Ш.. За нея се явява адв. П. Ш. с
пълномощно по делото.
ЯВЯВАТ се вещите лица М. К. Б., Г. Б. Б. и Р. Ц. Д..
ЗА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА - Пловдив се явява
прокурор КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ..
По делото, на 25.01.2023 г., е постъпила назначената от съда
тройна комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза на подс.
К..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Ш.: Да се даде ход на делото във връзка с разглеждане
на експертизата и моята молба за спиране на производството по отношение на
А. К..
1
Адв. К.: Да се даде ход на делото за вещите лица, за
експертизата и разпит и молбата, подадена за спиране на производството.
Подсъдимата Л. М.: Съгласна съм с това, което каза
защитникът ми.
Съдът, след съвещание намира, че са налице основанията за
даване ход на делото за изслушване на вещите лица, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото за изслушване на вещите лица.
СНЕ се самоличността на вещите лица.
М. К. Б., 54 г., българин, български гражданин, разведен,
неосъждан, без родство със страните
Г. Б. Б., 52 г., българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство със страните
Р. Ц. Д., 71 г., българка, българска гражданка, вдовица,
неосъждана, без родство със страните
На ВЕЩИТЕ ЛИЦА се разясни наказателната отговорност по
чл. 291 НК и обещават да дадат вярно заключение.
На основание чл. 282 ал. 1 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧЕТЕ се заключението на тройната комплексна
съдебномедицинска и психиатрична експертиза.
Вещото лице д-р М. К. Б. със снета самоличност
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 291 НК.
Вещото лице д-р Б.: Поддържам заключението.
Вещото лице д-р Г. Б. Б. със снета самоличност
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 291 НК.
Вещото лице д-р Б.: Поддържам заключението.
Вещото лице д-р Р. Ц. Д. със снета самоличност
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл. 291
НК.
2
Вещото лице д-р Д.: Поддържам заключението.
Вещото лице д-р М. Б.: След като извършихме личен преглед
на подсъдимата К. установихме, че същата страда от мозъчносъдова болест,
дегенеративна болест на гръбначния стълб с остеохондрит на гръбначния
стълб при възрастни, множествено засягане на гръбначния стълб, бъбречна
киста, придобита, хроничен обструктивен пиелонефрит, хипертонично сърце
без (застойна) сърдечна недостатъчност, кахексия, контрактури на долните
крайници и брадипсихия.
Жената е в тежко увредено състояние. Сама не може да се
грижи за себе си. Намерихме я в безпомощно състояние, лежаща, дотолкова,
че седи и вегетира, тя нищо не прави. Седи и с едно дистанционно се опитва
да пусне телевизора. При опит за контакт с нея, откъслечно се опитва да
отговаря.
Другото, което трябва да кажем е, че я намерихме заключена
в хотелска стая. Отключи ни сестра й, която държи хотела. Нямахме
обяснения защо е заключена. Първо не ни допускаха до нея, защото не сме се
обадили предварително. Охраната каза, че няма такъв човек в хотела. След
като вдигнахме патардия, той каза, че трябва да се обади на собственичката.
Пристигна една жена, собственичката, която се представи за нейна сестра.
Качи се гори, отключи вратата и тогава имахме достъп до нея.
Тя е оставена така, на самотек. Питаме „полагате ли грижи“,
казва „да, носим храна“, „вие храните ли я“ - „оставяме й каквото иска да
яде“ Тя не може да стане от леглото, тя е на памперс, всичко е под нея. Слагат
й едни памперси, даже чаршафите бяха зацапани с фекалии. Много лошо.
Така я намерихме, оставена е така, за жалост. Това е истината.
Вещото лице д-р Р. Д.: По отношение на психичното
състояние, д-р Б. обясни откъде произхождат затрудненията. Липсва
обективна и подробна анамнеза. Ние не знаем нищо повече от това, което ни
беше съобщено след почти принудителното ни посещение на
освидетелстваната. Така че анамнестичните данни са оскъдни. Не е ясно каква
е причината, откога датира нейното променено психично състояние, което е
довело до това, че тя не се е хранила пълноценно и не се е движила
пълноценно. Ние сме отбелязали в експертизата, че нито едно от соматичните
заболявания, които са установени, нито едно от тях не е до толкова тежко, че
3
да прави невъзможно нейното самостоятелно функциониране. Но по
съвкупност, и преди всичко на базата на тази кахексия - тотално отслабване
на организма, на социалната депривация и съответно в резултат на
обездвижването контрактурите, които установиха колегите, тя не може нито
да се движи, нито да общува, нито да изразява своя воля и съответно не може
да даде и информация за преживяванията си. Така или иначе, в това
състояние тя не е годна да участва в наказателен процес нито физически, нито
психически.
Вещото лице д-р Г. Б.: Мога да говоря по отношение по
гръбначната патология, която води до това тежко обездвижване, което се
изразява в липсата на възможност и сила за изправен стоеж и самостоятелна
походка. Това налага, или по-скоро, обуславя движенията, които са
минимални и са в ограничен тесен кръг. Беше обяснено подробно как самата
освидетелствана А. лежи на леглото, с минимални движения стиска едно
дистанционно. Трудно й е да се завърти, почти невъзможно да се изправи в
седнал стоеж и да запази това състояние, а на практика е невъзможно да се
изправи и да ходи самостоятелно. Т.е. тя, за да извършва социалните си
ежедневни дейности, има нужда от придружител. Гръбначната патология при
нея, която е ясно документирана в кориците на делото, се изразява в
множество процеси от дегенеративен характер, които в кР. сметка водят до
едно изкривяване и деформиране на гръбначния стълб, съвместно с
увреждане на гръбначномозъчните нервни структури – гръбначен мозък и
нервни коренчета. Това са двете неща, които обуславят движението и правят
възможно придвижването на човек в пространството с всички последващи от
това дейности. При наличното заболяване, което е документирано в
решението от ТЕЛК, е отразен един обективен резултат, който е видян на
проведено образно изследване – магнитно резонансна томография, която
представлява едно скениране на гръбначния стълб и откриване на патологията
в него. В експертизата ясно сме отразили, да не се спирам на всички по
отделно, съвкупност от процеси, които увреждат костите, в случая
прешлените, увреждат хрущялните дискове на гръбначния стълб и водят до
трайно деформиране. Състоянието е известно в медицината под
наименованието кифосколиоза. Представлява изгърбване на гръбнака и
същевременно изкривяването му в странично направление. При нея
гръбнакът е изкривен наляво, тя и в такова състояние лежеше – на дясната си
4
страна с изкривен наляво гръбнак, с една сколиоза и с една кифоза –
изгърбване в областта на долните гръдни прешлени. Самият вид на
гръбначния стълб обуславя затруднените предвижвания, а пък затруднените
движения от своя страна, с течение на времето, плюс добавените
дегенеративни процеси, водят до т.нар. контрактури. Това представлява едно
болезнено схващане и скъсяване на обема на движения за сухожилията и
мускулите, което прави много силно болезнено, в някои случаи и
невъзможно, движението на отделни мускулни групи, в частност крайниците.
Поради тази причина тя има една лекостепенна пареза на долните крайници,
не може да стане, да се движи, не може да ги вдигне в леглото и да ги
задържи, преодолявайки земното притегляне. Т.е. парезата, по една от най-
често използвА.те скали, е 3 степен. Това са медицински скали, които имат за
цел да онагледят, доколкото е възможно, затруднените и до степен
невъзможни движения на крайници. При нея това е обективирано веднъж в
протокол от ТЕЛК, после многократно при прегледите, които е осъществяла
при личен лекар, при пролежаванията й в болницата, на магнитния резонанс
и в края на краищата - от обективния преглед, който извършихме за
експертизата.
Вещото лице д-р Р. Д.: Понастоящем тя не е в състояние,
нито да разбира свойството и значението на това, което върши, нито да
ръководи постъпките си, но това, което сме написали в общата част от
обсъждането е, че ние нямаме достатъчно информация, за да поставим,
нозологично да формираме диагноза. Аз не зная защо тя е в това състояние, в
резултат на шизофренен процес ли или пък депресивно. Най-вероятно е да се
дължи на една депресия, която, обаче, е с много голяма давност и която не е
третирана. В нито един от медицинските документи не е отразена
консултация с психиатър. Единствено в амбулаторен лист от 20.06.2022 г. от
Е. С. – специалист по клинична хематология, е отбелязано, че от 6 месеца се е
променила. Всъщност, сестра й спомена за други преживяни травмиращи
събития от нея, така че е много вероятно депресивните й изживявания да са
били с по-голяма давност. Да, проведохме беседа със сестра й. Първо
направихме опит за комуникация, за разговор с А.. Тя, описаха колегите в
каква поза лежи в леглото. На въпросите отговаряше адекватно, но крайно
лаконично, с една дума, с много тих и немощен глас. Единственото, което аз
отбелязвам като контакт с околния свят е това, че тя съобрази, когато
5
започнахме да очакваме от нея отговори на въпросите, съобрази да изключи
телевизора, без ние да й казваме това. Това е единственото нещо, което
съобрази. Но тя не съобразява, че гладувайки, се самоубива, тя се
самоунищожава по този начин. Поведението й не е целесъобразно, то не е
полезно за нея. Гладуването е по личен избор. Това заключение го правим
единствено от данните, които имаме от сестра й, но всички, или почти всички
медицински документи, които са представени, насочват косвено към
състояние на недобро хранене. Организирано й е лечение на два пъти по
повод хипогликемия. Това буквално означава ниско ниво на кръвната захар, с
изключение на едни особени заболявания, които тук не са описани, не са
диагностицирани. Такова ниско ниво на кръвна захар има при гладуване, при
недостатъчна храна. По същия начин може да се обясни този колапс, има
някакво прилошаване с много ниски стойности на кръвното налягане.
Обикновено се случва тогава, когато, освен липса на храна, на глюкоза за
мозъка, и оводняването е недостатъчно, не приема достатъчно течности
недостатъчно се хидратира. После, колегите казаха, че тя не се храни
пълноценно и действително ние видяхме, че на една странична масичка до
леглото имаше поставени бурканчета, шишенца и т.н. с различна давност. Т.е.
осигурена е някаква храна, крайно неподходяща, разбира се, но е била
оставена тя да избира кога какво да яде от това, което е сложено на масата.
Бурканчетата бяха със сок или пюренца. Като опит да поясни колко много са
загрижени за нея, те казаха, че й вземат храна от детска кухня. Това за мен е
абсолютно нелепо, защото, ако човекът не може или не желае да се храни,
това означава, че трябва да се разреши проблемът, а не да се слиза на
неговото ниво. Ако човек не желае да се храни, трябва да бъде консултиран с
психиатър, за да се обясни на какво се дължи отказа от храна, защото
единственото, най-близкото състояние, което ми изглежда на мен вероятно, е
този отказ от храна да се явява някакъв парасуицид. Парасуицидните
действия са действия, които косвено са насочени и показват стремеж към
смъртта, но не са директни, както хвърлянето от височина, отравянето и т.н., а
са чрез използването на подобни средства, както и гладуването, като не се
храни, в края на краищата човек загива. За да се изясни, трябваше на много
по-ранен етап да има консултация с психиатри. Нито един медикамент тя не е
приемала, дори и по времето, когато са се вгледали в състоянието на мозъка й
и са търсели евентуално някакви съдови промени, дори и тогава тя не е
6
получавала медикаменти, които касаят психичната дейност. За това, че е неин
избор да не се храни, да не пие течности, няма обективен критерий. Така ни
беше съобщено, а на практика ние приемаме анамнестичните данни, които ни
се представят, и обективните, които наблюдаваме. Нито при наблюдението
сме могли да установим това, нито по друг начин. Не можем да кажем нито,
че е достоверно това, че тя сама е избрала да не се храни, нито пък че
принудително не е хранена. В края на краищата, като се има предвид все пак,
че тя получава някакви грижи – осигурено й е легло, топлина и т.н., не
изглежда вероятно умишлено да е лишавана от храна. Освен това, има и една
значителна давност, като се вземе предвид първия случай, когато е
регистрирано това, че тя има ниски нива на кръвната захар - през 2021 г., през
това време тя е могла да потърси помощ, да поиска съдействие. Ако тя е
лишавана, по време на хоспитализация, би могла да потърси съдействие, но тя
не го е правила, по своя воля. Напротив, нейната воля е била да се
дистанцира, да се отдалечи, да се изолира, но каква е причината на тази
изолация? Аз не съм склонна да мисля, че причината е единствено
психотравмиращото въздействия на водените съдебни процедури, защото
бяха ни съобщени и други травми - една жена с добро образование е загубила
семейството си, не е ясно при какви обстоятелства. Няма нейни собствени
деца. Като казвам, че е загубила семейството си, имам предвид, че се е
разделила със съпруга си, но по каква причина, кой е бил инициатор на това,
защо тази жена с висше образование след това работи на сергия на пазара,
защо жена, която се е адаптирала в С., в един момент се връща в П.? Това са
въпроси без отговор, няма кой да ни отговори на това. Сестра й обяснява, че
А. се връща в П., защото не е била удовлетворена от живота си в С.. Защо?
Дали в С., докато е била още омъжена, дали е имала консултация с психиатри,
не е известно това. Анамнестичните данни са субективни и оскъдни. Но,
крайният резултат е този, сегашното състояние, което го видяхме с очите си.
Обективните данни сочат в момента на невменяемост. Състоянието е лечимо,
но е трудно лечимо. За да се проведе психиатрично лечение, първо трябва да
се подобри соматичното й състояние, т.е. както казахме, тя да бъде захранена.
Тя трябва да бъде настанена в подходящо заведение, да се възстанови
нейният витален тонус и едва тогава може да се осъществи пълноценен
контакт, да се събере пълноценна анамнеза и съответно да бъде проведено
лечение за тази психичната патология, която бъде със сигурност утвърдена.
7
На базата на опита ми аз смятам, че е депресивна симптоматиката, но нищо не
изключа да има и нещо друго, което е било в по-далечното минало, докато е
била още в С.. Не ми беше съобщен нито един признак на параноидност или
пък да е имала халюцинации на определен период от време. Единственото,
което ми беше посочено е, че когато вече е била в П. и е работила за сестра
си, е имало мисля, че през 2022 г., все пак е работила по специалността си и е
започнала да допуска грешки при работата си, които са били необичайни.
Това означава, че до момента те се могли да приемат, че интелектуалните й
възможности са били запазени, за да й възложат такава работа. Но пак казвам,
всичко това е по косвени данни, с такива тълкувания, така че не можем да
смятаме, че е направила деменция, но този отказ от храна не може да се
обясни по никакъв друг начин. Не може да се обясни със соматичното й
състояние, въпреки тези болки, които колегата казва, че изпитва от шиповете
и другите дегенеративни промени по гръбначния стълб. Това не е свързано с
отказ от храна.
А що се отнася до значението на делото, може да се допусне,
че то е имало травмиращо действие върху нея, но поне при няколкото
изречения, които разменихме, по-точно изречения от моя страна, пък отделни
думи - от нейна, нямаше експресия на страх, на отвращение, на нежелание да
разговаря за делото. Тя просто каза, че това не я тревожи, но я каза с думата
„не“, а не по някакъв по-дълъг начин така, че човек да си прави повече
изводи. Отрече да е тревожи това, отрече да има други безпокойства, някой
да я заплашва или да прави нещо против нея, но много едносрично. Всичко
беше едносрично. При въпроса какво я тревожи, отговори „нищо“. Пак
повтарям, всичко това с един изключително тих глас. То беше просто ужасно
да доловиш тази думичка, която тя казва. Наистина афоничен е терминът.
Вещото лице д-р Г. Б.: В експертизата е отбелязано -
афонично и личност, която отговаря едносрично и дистантно, в същото време
сравнително адекватно.
Вещото лице д-р Р. Д.: Не е точно, че близките на
освидетелстваната не се грижат за нея, те полагат някакви грижи, но не са
достатъчни, неадекватни са грижите. Що се отнася до настаняването й в
лечебно психиатрично заведение, то може да бъде възможно само след като
се подобри телесното й състояние, т.е. да бъде захранена и вдигната на крака,
8
не в буквалния смисъл на думата, защото все пак тези промени, които каза
колегата, някои от тях са трайни, но в смисъл да се възстанови до толкова, че
да се подобри нейният житейски тонус, да стане контактна, да може да си
изясняват позиции и да бъде проведено невроторно лечение. В това състояние
тя не може да приема медикаменти, които да повлияват.
На освидетелстваната не сме обяснили, но на сестра й
обяснихме, че трябва да се положат повече грижи за правилното й хранене и
правилното лечение. Сестра й каза, че разбира.
Не може да се каже кога ще се излекува тази жена.
Вещото лице д-р Г. Б.: Никой няма да може да отговори кога
ще се излекува тази жена.
Вещото лице д-р М. Б.: Ако не се положат усилия и адекватни
грижи за нея, изходът е, рано или късно, смърт. Съжалявам, че го казвам, но
натам вървят нещата, ако не се положат адекватни и хубави грижи - да се
захранва, ако трябва човек да седи до нея, да се грижи за нея, да й подава, ако
трябва да я убеждава по някакъв начин да поема течности и храна,
раздвижване, масажи. Това са неща, които могат да се приложат, не е
невъзможно, но да има заинтересованост на лице, което да го провежда на
тази жена.
Вещото лице д-р Г. Б.: Не смятам, че колегите ми са
допуснали грешка, като не са назначили физиотерапия на освидетелстваната.
Физиотерапията е нещо, което не е панацея и то не лекува дегенеративните
промени. Дегенеративните промени са естествен процес, различно изявен при
различните хора и те обуславят постепенно засягане на функцията на
гръбнака в цялост. Но тук всичко това е ставало съвкупно с промяната в
психиката. Ясно е отразено в експертизата, че преди 7 - 8 години тази жена е
била много двигателно активна, купонджийка, след това изведнъж е
започнала да запада, почнала е да не се движи активно, по собствено желание,
и поради тази причина някои неща са се добавили, като са подпомогнали
процеса, да речем, на контрактурите. Няма лечение с физиотерапия за
контрактури. Лечението с физиотерапия е за нещо, което да раздвижи, ако да
речем човек е прекарал инсулт и има парализа на едната страна.
Физиотерапията е лечение, което се назначава съвместно от екип от невролог,
неврохирург, вероятно и физиотерапевт, но тук в случая няма данни в
9
кориците по делото да е търсена такава помощ. Естествено, тя би могла, ние
не говорим за никаква грешка, защото тя не е търсена, както е ясно отразено
накрая в изводите, че до сега не е провеждала такава терапия. Може да се
провежда, но трябва да бъде изключително добре прецизирана в този случай.
Преди всичко обаче, трябва да бъде подобрен тонуса на тази жена, за да може
да провежда физиотерапия, защото тези процедури са по желание. Ако тя не
желае, пасивната физиотерапия би й навредила много повече, отколкото да й
помогне.
На въпроса на адв. Ш. дали делото, което се води от 2009 г., е
могло да бъде фактор, отговарям - нямам никаква представа. Това са по
данни на нейната сестра. Тя казва, че с характера й нещо се е случило, че
почнала да отказва и т.н. Не мога да свържа данните от медицинската
документация. Магнитният резонанс е нещото, което отхвърля субективизма
в случая, защото той показва ясно дегенеративните промени. Освен това,
обективният преглед също обективизира състоянието. Това нещо не може да
бъде свързано по никакъв начин с делото. Напротив, то е вследствие на
самите дегенеративни процеси и от обездвижването, което вече почива на
психична основа.
Вещото лице д-р М. Б.: На въпроса на адв. Ш. дали
действително лекарите не са погледнали комплексно и правилно ли са
назначавали лечение, че физическото й състояние непрекъснато да става все
по-зле – както и д-р Ц. каза, не е назначена психиатрична консултация много
по-рано. Докторите не могат да накарат на сила един човек, който не иска да
яде, да яде. Ние обясняваме това, че тя отпада заради това, че не яде и затова
са тези хипогликемии.
Вещото лице д-р Р. Д.: По конкретната причина, поради
която е постъпила освидетелстваната, е било назначено адекватно лечение.
Когато се постъпи в хематологично отделение, се лекува хематологичното
заболяване, в урологията – урологично и така. Не се провежда никъде
комплексно лечение, просто няма как. Кардиология не лекува проблеми с
гръбначния стълб, да речем, а само сърцето. Видяхме множество амбулаторни
листове, етапни епикризи от общопрактикуващия лекар, ако той беше
алармиран от близките за техните впечатления, пак казвам, че за нас е много
важно да се събере обективна анамнеза. Няма кой да ни съобщи, при един
10
преглед някой трябва да ни каже какво се случва. При нито един от тези
прегледи не личи да е съобщено, освен този през 2022 г., никъде не личи да е
отбелязано, че „моята сестра не се храни“ или „моята сестра говори така
и така“. Мисля, че колегите те не са имали насоченост да търсят нещо по-
различно от тяхната тясна специалност, заради което са ангажирани.
Вещото лице д-р Г. Б.: Постъпвала е К. в болница, но в
критично състояние.
Вещото лице д-р Р. Д.: Все по спешност. По време на
спешност се отстранява причината, която създава опасност за живота и
здравето на пациента, само това. Следва продължително лечение, което
трябва да бъде контролирано и което да бъде организирано. Трябвало е
близките да информират общопрактикуващия лекар за всички проблеми,
които има. Преди да пристъпят към това да записват жената на детска кухня,
за да й носят пюренца, преди това те трябваше да разговарят с лекаря, да му
съобщят какво се случва, за да може той да вземе решение къде и как да
насочи пациента. Жената не е била лишена от грижи, а е лишена от адекватни
грижи, иначе грижи са полагани.
Вещото лице д-р М. Б.: Тези адекватни грижи е трябвало да
бъдат назначени от личния лекар, който да бъде информиран от близките на
жената. В нито един от етапните епикризи, които е издавал личният лекар,
никъде не се споменава, че жената се е променила личностно. Това
единствено се споменава в амбулаторен лист № .***2022 г., издаден от д-р Е.
С. - специалист клинична хематология, не личен лекар. Там се споменава „От
6 месеца пациентката, по думите на близките, се променила личностно.
Станала затворена, отпусната, останала на легло. Рядко и трудно се
придвижва. Намалила приема на храна. През декември 21 г. и май 22 г.
получила колапс …“. Това е, но това го съобщава хематолог, не го съобщават
на личния лекар, който да назначи консултация с психиатър. Хематологът
отбелязва тези данни, които са съобщили близките, а защо не е съобщено на
личния лекар, за да може да бъде потърсен психиатър?!
Лекарят, който го викат или отива на преглед, според каквито
оплаквания се дават, това преглежда. За личния лекар, че е преглеждал, не
отричаме, не казваме, че не е преглеждал, но тя вижда едно състояние, което
така, но никой не съобщава защо тя е до това положение, че се е отказала да
11
се храни, че се е променила личностно. Това не може да го установи личният
лекар с един контакт, например на 6 месеца отива да я види тази жена.
Вещото лице д-р Р. Д.: На въпроса на адв. Ш. дали именно
един от факторите може да бъде смъртта на майка й, който да е повлиял на
това й поведение и на психичното й състояние много трудно може да се
отговори еднозначно, защото, от една страна нещата ни бяха представени
така, че А. се е върнала от С., защото майка й имала нужда от грижи, тя да се
грижи за майка си. От друга страна ни беше съобщено, че докато двете са
живеели заедно, според сестрата на А., майката имала някаква водеща,
лидерска роля. Тя е определяла какво да се прави, как да се прави. А. беше
представена като пасивен участник в това съжителство. Дори съм запомнила
израза: „като й се каже да отиде на лекар, отива, иначе – не “. Този период
на пасивност, докато тя живее заедно с майка си, за мен е необясним на какво
се дължи. Сестрата на А. каза, че тя се е върнала от С., за да се грижи за
майка си, възрастна жена, уж да се грижи и да живеят заедно, но всъщност се
оказва, че след като е дошла, по-скоро майката се е грижила за нея, но се е
грижила малко повече в духовен план, тя е организирала нещата, тя я е
съветвала, контролирала. Така ни бяха представени нещата. И пак казвам,
това са субективни данни. Да, беше ни съобщено, че майката също е била
обвиняема по това дело.
По начало събирането на анамнестични данни беше доста
трудно. Колегите казаха, че бяхме посрещнати доста враждебно и по време на
психиатричното интервю, при което трябваше да се съберат всички посочени
данни, през цялото време сестрата като че ли приемаше като навлизане в
нейното лично пространство, като нещо неправилно, неподходящо,
травмиращо за нея това, че ние задаваме подобни въпроси. Даже в един
момент ни се отговори сопнато и грубо: „няма да ви отговарям повече“.
Наложи се да обясня защо въобще задаваме въпроси, защо въобще сме
отишли в П. и да намерим хотел еди кой си. Всички данни са събрани с
неудоволствие от страна на този, който ги дава.
Вещото лице д-р М. Б.: Не си спомням за разговор с адв. Ш.,
че ще я информираме, когато решим да посетим А., но и да е имало такъв
разговор, извинявайте, ние отиваме да преглеждаме човек, ние трябва да го
видим в естествена среда, а не в променената среда, която да я нагласите вие
12
(обръща се към адв. Ш.). Не сме отправяли към никого упреци.
Вещото лице д-р Р. Д.: Това не е упрек. Това, което казах, че
бяхме посрещнати по този начин, за нас е израз на неразбиране на процеса,
който предстои, а не на някакви лоши чувства или лош характера. Като
казвам процеса, който предстои, имам предвид процеса на освидетелстване.
Просто едно неразбиране и по тази причина - недостатъчно съдействие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси към вещите лица. Да
се приеме заключението.
Адв. К.: Нямам въпроси към вещите лица. Миналия път Ви
казах, че знам за състоянието на жената и хората в експертизата са го описали
подробно и точно. Да се приеме заключението.
Подсъдимата Л. М.: Да се приеме заключението.
Адв. Ш.: Нямам повече въпроси към вещите лица. Да се
приеме заключението.
Съдът, след съвещание намира, че следва да се приеме
заключението на тройната комплексна съдебномедицинска и психиатрична
експертиза, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на тройната комплексна
съдебномедицинска и психиатрична експертиза. На вещите лица се изплати
възнаграждение в размер от по 724.20 лв. на всяко едно от тях, от бюджета
на съда, за което се издадоха РКО.
Адв. Ш.: Поддържаме искането. Искам да напомня на
съдебния състав, а прокурорът беше друг, че когато колегата К. беше в
болнични, А. успя да дойде тук, ако си спомняте, беше в залата, след което
рязко настъпи влошаването. Само това исках да Ви припомня. Аз поддържам
искането за спиране, но ако вещите лица твърдят, че тя не разбира свойството
и значението на извършеното и не може да ръководи постъпките си, би била и
налична хипотезата за прекратяване. Моля съдът да прецени и това.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, от всичко това, което чух
от експертите, най-удачното, според мен, продължение на процеса е с
приложението на чл. 89 ал. 1 б. Б по отношение на А. К.. Описаха състояние
на невъзможност да разбира свойството и значението, описаха доста влошено
13
общо здравословно състояние. В разпоредбите на чл. 89, която цитирах, и чл.
90 в общи линии дава вариант хем за провеждане на болнично лечение, хем
психиатрично освидетелстване, защото то би могло да даде отговор на
важните въпроси - дали се касае за разстройство, което е преодолимо или за
такова, което е непреодолимо и съответно процесуалните резултати от тези
отговори ще бъдат различни. Съвсем категорично смятам, че това е мярка,
която касае само А. К. и тя не е свързана със спиране на производството.
Алтернативно, предоставям на съда, ако приеме, че следва да
разгледа по същество искането за спиране, действително, описаха я в тежко
състояние по смисъла на чл. 25 ал. 1 т. 1, което й пречи да участва в това
производство. Ако приемете тази теза, обаче, категорично по отношение на
М. разпоредбата на чл. 26 НПК не е налице, тъй като, както е структурирана
тази норма, от една страна изисква липсата на пречки за разкриване на
обективната истина, която е налице. На второ място, нейно съучастие, което
категорично в конкретния случай не е налице, защото конструкцията на
обвинителния акт и в кР. сметка на присъдата и мотивите е за съучастие, от
една страна между К. и обвиняемите, за които производството е прекратено
по чл. 369, и съвсем по друга схема – това е схема, която се развива в С.,
единствената обща линия са управителя и неговия съпруг, като управители на
фирмата, а другата схема е в съвсем различен склад, съвсем различни
периоди, със съвсем различна инкриминирана сума, предмет на
престъплението, което по отношение на М. касае базата в П.. Т.е. по
отношение на тези две подсъдими няма съучастие. Т.е. трите пречки за
приложение на чл. 26 в конкретния случай са налице. Моето първоначално
искане е чл. 89, алтернативно, само по отношение на А. К. да бъде спряно
производство, като поддържам, естествено първото ми искане, което считам
за най-удачно.
Адв. Ш.: Уважаема г-жо председател, уважаеми членове на
съдебния състав, първото искане на представителя на държавното обвинение
е убийствено за А. К.. Вие чухте, че тя не може да бъде настанявана в
болнично заведение за това, защото в болничното заведение нейното
състояние не би могло да бъде подобрено. Така че да говорим за чл. 89 НК е,
според мен, бих казала кощунство.
Що се отнася до искането за спиране, налице са условията на
14
чл. 25 ал. 1 т. 1, налице е тежко болестно състояние и за да не се престрелваме
с прокуратурата, поддържам това искане и смятам, че са налице условията за
спиране по отношение на А. К..
По отношение на Л. М. ще взема отношение, макар че тя има
защитник, само не от гледна точка на Л. М., а от гледна точка на абсурдността
на продължаващото обвинение, абсурдност, която се поддържа от
прокуратурата и, за съжаление, беше санирано чрез акта на Пазарджишкия
окръжен съд. Не може да има обвинение за помагачество тогава, когато няма
извършител на престъплението. Моля Ви да имате това предвид за това,
защото може би и А. К. нямаше да бъде в това състояние и майка й нямаше да
почине, ако тези правни абсурди не съществуваха в този процес.
Адв. К.: Аз се придържам към молбата си, която съм
депозирал за спиране на съдебното производство, защото за А. К., както днес
се убедихме, от експертизата на вещите лица е видно, че тя не може да
участва в този процес. Аз смятам, че и за Л. М. това искане за спиране важи.
Основанието ми за спиране е, че няма да се наруши обективната истина и за
двете, още повече, че колегата Ш. каза, че няма, не са помагачи и двете, тъй
като няма извършители. Позовавам се на чл. 26. Тезата ми е, че няма да се
наруши разкриването на обективната истина, ако се спре за едната и се спре
за другата.
Подсъдимата Л. М.: Присъединявам се към казаното от моя
защитник.
Съдът, след съвещание намира, че за да се произнесе по
искането на защитата на подсъдимата А. Д. К. за спиране на наказателното
производство и с оглед изслушаната и приета в днешното съдебно заседание
тройна комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза, следва да
се допусне до разпит общопрактикуващия лекар на подс. К.. За целта, следва
да се изиска информация от РЗОК П. за трите имена и адреса на
общопрактикуващия лекар на подс. А. Д. К., който, след получаване на
въпросната информация да бъде призован за следващото съдебно заседание.
Това налага отлагане на делото за друга дата.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
15
ДА СЕ ИЗИСКА информация от РЗОК П. за
общопрактикуващия лекар на подсъдимата А. Д. К. – три имена и адрес.
Същият да се призове след получаване на информацията.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 28.02.2023 г., от 9.30 часа,
за която дата и час подс. М. и защитниците адв. К. и адв. Ш. са уведомени. Да
се призове Апелативна прокуратура - Пловдив.
Подсъдимата А. Д. К. да се призове чрез защитника си адв.
Ш. и в хотел „Й.Д.“ на адрес гр.П, ул.“П. Я.“ № **, стая **.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание.
ЗАСЕДАНИЕТО се закри в 15.50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16