Р Е Ш Е Н И Е
№
3827/10.08.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 21150 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявен
от Н.Т.Н. против *“ иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с искане да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 1 215,09 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за своеобразен извънреден труд от наднормочасове в размер на 163,59 часа за целия процесен
период 01.12.2017 г. -30.11.2019 г. по настоящия иск, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законовата
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че за периода 01.12.2017 г. до
30.11.2019 г. е полагал труд на длъжността „младши инспектор“ в Регионална
дирекция „*“, която е на структурно подчинение ва * в
МВР. Счита, че съгласно ЗМВР има качеството държавен служител, по силата на
служебното правоотношение, възникнало с ответника, което към момента е
прекратено поради пенсиониране. Заявява, че през процесния период е полагал
труд на 24-часови смени при сумирано изчисляване на работното време. Сочи, че
съгласно чл. 187 ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на
8,12, или 24-часови смени -сумирано на тримесечен период. Изтъква, че работата
извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на отчетен период. Намира, че е налице непълнота в
специалната уредба, касаеща нощния труд, полаган в системата на МВР, която
счита, че следва да бъде преодоляна чрез приложението на общите правила на КТ и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Твърди, че за
процесния период е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към
дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение за така положения
своеобразен извънреден труд. Заявява, че в процесния период е положил общо 1144 часа нощен труд, който
преизчислен към дневен с коефициент 1,143 възлиза на извънреден труд от 163,59
часа, който ищецът счита, че следва да му бъде допълнително заплатен от
ответника в размер на сумата от 1 215,09 лв. Съобразно изложеното сезира съда с
искане за присъждане на посочената сума, ведно със сторените в производството
разноски, включително адвокатско възнаграждение. С писмена молба преди съдебно
заседание поддържа иска.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника *“, в който не се оспорва, че през исковия период
ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Ответникът
оспорва доводите, че в случая по отношение възможността за преобразуване на
положения нощен труд в дневен, следва да намерят приложение разпоредбите на
общото трудово законодателство /КТ, ЗДСл/. Твърди, че правоотношението с ищеца
е служебно и е уредено в ЗМВР, което изключва прилагане към него на правилото
за преизчисляване на часовете нощен труд към дневни, което счита да е важимо само за работещите по трудово правоотношение, вкл.
защото в чл. 187 ЗМВР е разписано, че нормалната продължителност на работното
време през нощта е 8часа. Излага подробни доводи относно приложимост към
възникналото с ищеца служебно правоотношение единствено на разпоредбите на ЗМВР
относно дължимите допълнителни възнаграждения на служителите. Изтъква, че в чл.
179 ЗМВР са изрично регламентирани дължимите възнаграждения вкл. и други
такива, определени със закон или акт на МС. Твърди, че за процесния период е
била действаща Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР
/обн. ДВ 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. В
чл. 3, ал. 3 на наредбата е регламентирано, че служителите в МВР е възможно да
полагат труд през нощта между 22 ч. до 6 ч., като работните часове не следва да
надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187,
ал. 3 ЗМВР, където е разписана 8 часова продължителност на нощния труд. В този
смисъл твърди, че в случая не е налице празнота в закона, липсва основание за
трансформиране на нощния в дневен труд и положеният такъв се заплаща в съответствие
със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. В т. 1
от цитираната заповед е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от
него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 25 ст.
Поддържа, че положеният от ищеца в процесния период нощен труд е правилно
отчетен и полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено,
съобразно действащите специални правила, както и че същото е заплатено в пълен
размер. По изложените аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения
иск и претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. С писмена
молба преди съдебно заседание поддържа отговора.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5,
т. 2 ЗМВР.
По делото е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че страните са били в служебно правоотношение за периода от 01.12.2017 г.
до 30.11.2019 г., по което ищецът е заемал младши изпълнителска длъжност –водач
на специален автомобил I степен в група „*“ на Първа районна служба „* към
Регионална дирекция „*“ при * в МВР.
Основният спорен въпрос в
производството е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР, регламентиран от специалния закон – ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство, предвиждащи преизчисляване на нощния труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респективно да се начисли и изплати съответно
възнаграждение за такъв труд.
Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени –
сумирано за тримесечен период. Според ал. 5 на същия текст работата извън
редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за
работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени.
Съгласно чл. 176 ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са
регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал. 1, т. 3 е и това за извънреден
труд. А в чл. 179, ал. 1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за
полагане на труд през нощта от 22:00 часа до 06:00 часа. До изменението на чл.
179, ал. 2 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017 г. условията и редът за изплащане на
възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на
вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните
работи се определят условията и редът, а техният размер – с негова заповед. В
чл. 179, ал. 4 ЗМВР е разписано, че на
държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени
със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период 01.12.2017
г. – 30.11.2019 г. действаща е била Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадена
от Министъра на вътрешните работи /обн., ДВ, бр.
60/02.08.2016 г./, в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение №
16766/10.12.2019 г., постановено по адм. д. №
8601/2019 г. по описа на ВАС, петчленен състав. На основание чл. 195 АПК
Наредбата, като подзаконов нормативен акт, се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното
решение, тоест от 10.12.2019 г. Процесната наредба
урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи. Според чл. 3, ал. 3 от Наредбата за държавните служители
в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В действащата в процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. няма
изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд
с коефициент 1.143. Такова е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. /обн. ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от
19.08.2014 г., отм., ДВ, бр. 40/02.06.2015 г./, съгласно която разпоредба при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 часа и 06:00 часа за отчетния период се умножава по 0.143. Полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Липсата на изрична норма
обаче съдът приема, че не може да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение
за така неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, който възлиза на 1.143. Предвид посоченото, следва да се направи
обоснован извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера
й, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице Е.Т. по допуснатата и
приета в производството съдебно-счетоводна експертиза. От него се установява,
че стойността на допълнителното възнаграждение за извънреден труд, получен при
преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143 за периода 01.12.2017
г. – 30.11.2019 г. е 1 288,96 лв. за 170 часа.
По изложените съображения
и предвид липсата на доказателства, установяващи заплащане на претендираното
допълнително възнаграждение, съдът приема, че така предявения иск е основателен
и следва да бъде уважен изцяло до претендирания размер от 1 215,09 лв.
Основателно в този смисъл е и искането за присъждане на законна лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора,
право на разноски в производството има ищецът. Същият представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК и претендира сумата 480 лв. с ДДС – платено в брой
адвокатско възнаграждение, което му се дължи на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което е неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за МРАВ минималното възнаграждение съобразно материалния интерес
по делото е 315 лв. без ДДС. Претендираното
възнаграждение от 400 лв. без ДДС не надвишава съществено минимума, поради
което и не следва да се редуцира до този размер, доколкото не е прекомерно
завишено.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Варненския районен съд сумата в общ
размер от 200 лв. /сумата 50 лв., представляваща дължимата държавна такса в
производството, както и сумата 150 лв., представляваща платен депозит за ССЕ от
бюджета на съда/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА *, със седалище и адрес на
управление: гр*, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Т.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** 215,09 лв. /хиляда
двеста и петнадесет лева и девет стотинки/, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 163,59 часа за периода 01.12.2017
г. – 30.11.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд
с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 30.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5,
т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА *, със седалище и адрес на
управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Т.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 480
лв. /четиристотин и осемдесет лева/ с ДДС, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА *, със седалище и адрес на
управление: гр*, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Варненски районен съд, сумата 200 лв.
/сумата 50 лв., представляваща дължимата държавна такса в производството, както
и сумата 150 лв., представляваща платен депозит за ССЕ от бюджета на съда/, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Дължимите
от ответника суми могат да се заплатят по представената с исковата молба
банкова сметка ***:
***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: