Номер 27309.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София5-ти наказателен
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
Прокурор:Стоил Георгиев Тойчев (АП-София)
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Наказателно дело за
възобновяване № 20201000601024 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 424, ал.1 вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане от адв.П. С.- АК Благоевград, защитник на
осъдения А. А., за възобновяване на наказателното производство по
ВНОХД№396/20 г. по описа на Благоевграски окръжен съд, с което е
изменена присъда №5422/13.11.2019г., постановена по НОХД№297/2019г. по
описа на РС.
В искането се твърди, че са налице основания за възобновяване на
наказателното производство по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал.1,
т. 1 и т. 2 от НПК, тъй като при постановяване на първоинстанционната
присъда и последвалото въззивно решение съдилищата са допуснали
съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал. 3
т. 1 и т. 3 от НПК, с които съществено са ограничили правото на защита на
осъдения..
С присъдата постановена по наказателно общ характер дело
№297/2019г., по описа на РС-Разлог А. А. е признат за виновен за това, че на
16.08.2017 г., по асфалтов път от местността „Кулиното“, землището на гр.
*** , е транспортирал с товарен автомобил „Фиат”, модел „Дукато”, с per. №
*** незаконно добит от другиго дървен материал 3.00 куб. метра
1
широколистни дърва/от бук/на стойност 117.00 (сто и седемнадесет) лева -
престъпление по чл. 235, ал.2, пр.Ш от НК, като му е наложил наказание
„лишаване от свобода” за срок от 1 година, като на основание чл. 66 от НК ,
съдът е отложил изпълнението му за срок от 3 години, от влизане на
присъдата в сила и ГЛОБА в размер на 1000.00 лева . С решение по
ВНОХД№396/20 г. по описа на Благоевграски окръжен съд БлОС приел , че
подс. А. с деянието си е осъществил състава на престъплението по чл. 235 ал.
6 от НК, като е изменил наложеното му наказание .
В искането се твърди, че съдът не е дал качествен анализ на характера
на престъплението по чл. 235 от НК . Погрешно приел, че престъпленията по
чл. 235 от НК „ са такива на формално извършване и за определяне на това
дали се касае за основен или привилигирован състав или пък за
административно нарушение, поради наличие на предпоставките на чл. 9 ал. 2
от НК са от значение не само причинените щети, които в случая са
несъставомерни , а и множество данни, свързани с личността на дееца,
начина, времето и мястото на извършване на деяние , подготовката за това и
др. подобни . След като съдът е приел деянието на поде. А. за несъставомерно
, то всякакви други данни относно личността му и др. подобни не можели да
повлияят на качествения критерии, относим за съставомерност на деянието.
Приетите критерии имали отношение към определяне на наказанието, при
наличие на състав , но не и да повлияят на оценката относно наличие на
състав на престъпление . Въведеното съждение от въззивната инстанция , че
състава на чл. 235 НК визирал формално престъпление, а не резултатно /
вредоносно/ такова, при което размера на щетата е разграничителен критерии
между този състав и състава на административното нарушение по чл. 213 и
следващите от ЗГ бил в противоречие със закона.
Стойността на вредата, причинена от деянието на осъдения А. била
под минимално установената граница, деляща административното нарушение
по чл. 213 от Закона за горите от престъплението на чл. 235 от НК . Разликата
между деянието по чл. 213 по Закона за горите и деянието на чл. 235, ал. 1 и
ал .2, от НК, /които са идентични по изпълнително деяние и по обект на
защита - отрасъл- горско стопанство,/ се състояла единствено в стойността
/размера / на вредата. Стойността на вредата от деянието била качествения
признак, който различава административното нарушение по ЗГ от
2
престъплението по чл. 235 от НК. Вредата била разграничителен критерии
между престъпление и административно нарушение. С оглед на това се
твърди, че деянието на осъдения е несъставомерно на чл. 235 ал. 2 от НК.
Иска се на основание чл. 425 ал. 1 т. 2 НПК вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от
НПК, във връзка е чл 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК да се възобнови
производството по делото и отмени присъдата на PC Разлог, постановена по
наказателно общ характер дело 297/2018г. като неправилна,
незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния и
процесуалния закон.
В съдебно заседание искането за възобновяване на наказателното
производство се поддържа. Защитникът поддържа възраженията за допуснати
нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че
решението било смущаващо, тъй като не бил даден отговор на възражението
за приложение на чл.9, ал.2 от НК. Въззивното решение било резултат от
неправилно разбиране същността на престъплението по чл.235 от НК, което
било резултатно. Разграничителния критерий между това престъпление и
административното нарушение по чл.213 от Закона за горите бил именно
размера на вредата. В случая стойността на последната била 45 лева, но
въззивният съд незаконосъобразно приел, че састава на престъплението се
допълвал от личността на осъдения. Изразява становище, че искането за
възобновяване на наказателното производство следва да бъде уважено, като
се отменят присъдата и въззивното решение и се постанови оправдаване на
осъдения. Алтернативно се иска отмяна на въззивното решение и връщане на
делото за ново разглеждане от друг съдебен състав..
Осъденият не се явява в съдебно заседание и не взема
становище по искането за възобновяване на наказателното производство..
Прокурорът счита искането за неоснователно. Излага твърдения,
че не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон. Моли искането за възобновяване да бъде оставено без уважение.
Софийският апелативен съд, след като обсъди искането на
осъдения Добрев, съображенията развити устно в съдебно заседание, и
извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания по чл.422, ал.1, т.5 от
3
НПК за възобновяване на делото, намира следното:
Искането на осъдения за отмяна по реда на възобновяването на
влезли в сила съдебни актове е процесуално допустимо, тъй като е
депозирано от лице имащо право на това, актовете, чиято отмяна се иска по
реда на възобновяването не са проверени по касационен ред, а искането е
постъпило във САС в законоустановения с разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от
НПК срок.
Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъдата постановена по наказателно общ характер дело
№297/2019г., по описа на РС-Разлог А. А. е признат за виновен за това, че на
16.08.2017 г., по асфалтов път от местността „Кулиното“, землището на гр.
*** , е транспортирал с товарен автомобил „Фиат”, модел „Дукато”, с peг. №
*** незаконно добит от другиго дървен материал 3.00 куб. метра
широколистни дърва/от бук/на стойност 117.00 (сто и седемнадесет) лева -
престъпление по чл. 235, ал.2, пр.Ш от НК, като му е наложил наказание
„лишаване от свобода” за срок от 1 година, като на основание чл. 66 от НК ,
съдът е отложил изпълнението му за срок от 3 години, от влизане на
присъдата в сила и ГЛОБА в размер на 1000.00 лева . С решение по
ВНОХД№396/20 г. по описа на Благоевграски окръжен съд е прието , че подс.
А. с деянието си е осъществил състава на престъплението по чл. 235 ал. 6 от
НК, като е изменил наложеното му наказание в пробация с пробационни
мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца,
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа годишно в
рамките на една година.
Изложеното в искането за възобновяване на наказателното производство
оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е
неоснователно. Необосновано е твърдението, че въззивният съд не е спазил
правилата на чл.13, чл.14, чл.107 от НПК. Предмет на настоящия контрол е
само спазването на правилата при извършване оценка на доказателствения
материал от решаващия съд, а не и резултатът от тази дейност. По делото при
извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на
поведението на осъдения обстоятелства са спазени изискванията на чл.13,
4
чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци, които да
поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение
на съда. В дейността на въззивния съд по оценка на доказателствата и
доказателствените средства не се констатират нарушения- не са надценени
едни доказателства за сметка на други, като осъществената интерпретация на
доказателствения обем е според действителното му съдържание. Изложеното
дава основание да се приеме, че присъдата и въззивното решение не са
постановени при допуснати нарушения на процесуалните правила, които да
са довели и до нарушение на материалния закон. Въззивният съд е подложил
на внимателна преценка и пълно изследване всички относими към предмета
на обвинение доказателства, в която си дейност не е допуснал съществени
нарушения които да са са довели до ограничаване на процесуалните права на
осъдения А. и до неправилно приложение на закона.
Неоснователно защитника възразява, че е налице допуснато съществено
нарушение и на материалния закон, доколкото съдът не е дал качествен
анализ на характера на престъплението по чл. 235 от НК. Предметът на
престъплението по чл.235 ал.2 от НК е незаконно добит от другиго дървен
материал, а дали добивът е законен или не, се определя от специалните
нормативни актове. Формите на изпълнителното деяние по чл.235 ал.2 от НК
са шест, като всяка една от тях има самостоятелно правно значение. За да е
налице престъплението, от обективна страна е необходимо да бъде
установено, че деецът е извършил една или повече от тях, както и че
дървеният материал е добит незаконно и то от друго лице. В хода на
настоящото наказателно производство наказателната отговорност на
осъдения А. е ангажирана за осъществено изпълнително деяние
„транспортиране“ на незаконно добит от другиго дървен материал.
Престъплението по чл.235 ал.2 от НК е на просто извършване, а не
резултатно, както твърди защитника на осъдения. При престъпленията на
просто извършване или т.н.формални престъпления, в съответния престъпен
състав липсват специално указани последици- на увреждане или
застрашаване, т.е липсва определен престъпен резултат. Това означава, че в
престъпления са възведени определени прояви, без оглед наличността на
причинени вреди или на създадена конкретна опасност, поради което
изложените в тази насока съображения от защитника на осъдения са без
5
правно значение.
Поведението на осъденото лице покрива съдържанието на изпълнителното
деяние „транспортиране“ на незаконно добит от другиго дървен материал,
защото доказателствата по делото обосновават, че именно той е управлявал
процесния товарен автомобил, чрез който се е осъществявало пренасянето на
товара в пространството. Въззивният съд не е формирал фактическите си
изводи въз основа на доказателства които не са събрани по реда на
процесуалния закон и не е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила по чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, както неоснователно се твърди в
искането за възобновяване на наказателното производство, включително и
при обосноваване на изводите си относно субективната страна от състава на
престъплението. С оглед на това настоящия съдебен състав приема, че
искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Въззивният съд е приел, че в случая се касае за престъпно деяние, а не за
административно нарушение и законосъобразно е изложил разбирането си,
защо деянието следва да се квалифицира по чл.235, ал.6 от НК.
Мотивиран така и на основание чл.424, ал.1 от НПК Софийският
апелативен съд, пети състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. А. с ЕГН
**********, за възобновяване на наказателното производство по
ВНОХД№396/20 г. по описа на Благоевграски окръжен съд, с което е
изменена присъда №5422/13.11.2019г., постановена по НОХД№297/2019г. по
описа на РС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6