Р
Е Ш Е Н И Е
№
2101
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на дванадесети декември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 04190 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Пернишкия районен съд е сезиран с
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 280 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, предявени от „ФЛОРС” ЕООД, с ЕИК: ********* и със седалище
и адрес на управление: с. Студена, общ. Перник, ул. „Магистрала” № 3 срещу
Община Перник, с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Перник, 2300, пл. „Св. Иван
Рилски” № 1, с които се иска да бъде признато за установено между страните, че
ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 7 616.32 лева,
представляваща главница по неизплатени задължения за фактура №
**********/01.05.2014г. и сумата от 2 318,88 лева, дължима лихва за забава
върху главницата за периода от 30.04.2016г. до 30.04.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата от 7 616,32 лева, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК – 30.04.2019г., до окончателното
й изплащане, както и направените в исковото и заповедно производства разноски.
В
исковата молба и уточнителната такава, се сочи, че между страните е налице
облигационна обвързаност, възникнала по силата на сключен между тях Договор №
37-3/20.05.2011г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет: извършване на
услуга по Поддържане на озеленени площи (общинска собственост) на територията
на гр. Перник – Район III – кв. „Димова
махала” и кв. „Тева”, възложител по който е Община Перник. Предмета на
посочения договор е свързан с текущо поддържане на озеленените площи, текущо
обслужване на поливните системи в зелените площи и текущо поддържане чистотата
на пешеходните алеи, детските площадки и междублокови пространства. Сочи се, че
услугите по посоченият договор се възлагат ежемесечно от страна на Община
Перник и се приемат след тяхното изпълнение от страна на последната с
подписването на протоколи, в които се отразяват извършените и приети услуги по
изпълнение предмета на договора за съответния месец. Въз основа на одобрения
протокол се издава фактура, въз основа на която Община Перник се задължава да
заплати приетите услуги. Посочва се, че срокът на договора е 48 месеца. Ищецът
твърди, че възложителят, респ. ответникът, е приел извършената услуга от страна
на изпълнителя (в настоящото производство ищец), но не е изпълнил задължението
си да заплати услугата. Твърди, че ответникът е извършил грешно плащане, като е
заплатил дължимите се суми на НАП.
В
предоставения от нормата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът е
депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Сочи, че с Разпореждане на основание чл. 230 ал. 4 от ДОПК
с изх. № С190022-009-003394/25.03.2019г. на Главен публичен изпълнител
Елизабета Славова, във връзка с наложен запор с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № 1702/2013/000026/28.08.2014г. и Запорно съобщение
изх. № 1702/2013/000027/28.08.2014г. за публично вземане по изпълнителни дело №
14130001702/04.10.2013г., образувано срещу „ФЛОРС” ЕООД, е разпоредено на
Община Перник в 3-дневен срок от падежа на всяка вноска да прехвърля
запорираните суми в общ размер на 287 601,00лв. по сметката на ТД на НАП
София.
Ответникът
сочи, че след получаване на Разпореждане на основание чл. 230 ал. 4 ДОПК с изх.
№ С190022-009-003394/25.03.2019г. на Главен публичен изпълнител, Община Перник
правилно и законосъобразно е превела сумите, посочени в исковата молба, на ТД
на НАП София, а не на ищцовото дружество, предвид задължението им, вменено от
нормата на ал. 4 на чл. 230 ДОПК. Ответникът сочи, че в платежно нареждане №
1254 от 21.05.2019г., като основание за плащането към ТД на НАП София е
посочено, че се касае за задължения на „ФЛОРС” ЕООД, като е отразено за
основание на плащането, че сумата – в размер
на 10 750,45 лева, е във връзка с ч. гр. Д. № 02884/2019г. по описа
на ПРС, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК. Сочи се, че с изх. № С 190023-178-0022378/19.07.2019г. ТД на НАП София
е потвърдило получените от община Перник, в качеството й на трето задължено
лице по смисъла на чл. 230 от ДОПК, плащания по горепосоченото изпълнително дело,
образувано срещу „ФЛОРС” ЕООД.
С
писмения отговор, ответникът е направил искане за привличане по реда на чл. 219
ал. 1 от ГПК на НАП, чрез ТД на НАП София, като трето лице – помагач на
страната на Община Перник.
В
съдебно заседание, страните се представляват от процесуалните им представители
– адв. М. Георгиев за ищеца и юрисконсулт К. Левтерова – за ответника. Ищецът
пледира за уважаване на предявените искови претенции, като в представено в срок
писмено становище, изразява аргументи за това. Сочи, че спорния между страните
въпрос не е относно основателността на сумите по основание и размер, а дали
същите са изплатени на ищцовото дружество или не. Ищецът сочи, че осъщественото
плащане от страна на Община Перник към ТД на НАП – София, за което, освен, че
не се спори от страните по делото, са представени и писмени доказателства, по
никакъв начин не може да погаси задължението на ответника към ищцовото
дружество, породено от издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК. Твърди, че от представените и приети доказателства е видно, че
запора е наложен за конкретно дължими парични суми от община Перник на „ФЛОРС”
ЕООД, с. Студена, по изрично изброени, описани и вписани в ЗРОЗ фактури. Сочи
се, че процесната не е между тях. От
това обстоятелство следва извода, че направения от страна на НАП запор на
вземания на „ФЛОРС” ЕООД от Община Перник не обхваща процесната фактура. Сочи
се също така, че в нито един момент, ищцовото дружество, в качеството си на
кредитор на Община Перник по отношение на процесното вземане, не е давал своето
съгласие да се плати на трето лице. Твърди се, че факта, че от страна на Община
Перник е извършено плащане към НАП на задължения по обезпечителни постановления
от 2014г. по своето същество няма нищо общо с настоящото гражданско
производство, респ. досежно процесните вземания. Излагат се твърдения, че до
настоящия момент Община Перник не е
уведомявала ищцовото дружество за наличието на запорни съобщения и налагането
на обезпечителни мерки от страна на НАП по отношение на процесната фактура. В
хипотеза, в която съдът не възприеме горните аргументи, ищеца оспорва изцяло
основанието, въз основа на което Община Перник е изплатила на НАП посоченото
задължение. Оспорва твърдението, че НАП притежава ликвидно и изискуемо вземане.
Сочи се, че съгласно дефинитивната норма на чл. 230 ал. 2 ДОПК, вземането е
ликвидно и изискуемо, само когато бъде признато пред публичния изпълнител или
когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен
документ или с ценна книга, издадена от третото лице, каквито хипотези не са
налице в настоящия случай. Твърди се, че в настоящия случай няма признаване
пред публичен изпълнител на вземане по процесната фактура, която е предмет на
настоящото производство. На последно място се изтъква, че претендираните
вземания по настоящото дело се претендират въз основа на извършени разноски по
заповедното и настоящото дело. Друга голяма част от вземанията по делото са
възникнали от претендирани задължения за законна лихва за периода от 2016г. –
2019г., поради което няма правна и житейска логика, по която да се твърди, че
по отношение на посочените парични суми може да има наложено обезпечение. И
това е така, тъй като обезпечението е наложено през 2014г. и не може да обхваща
бъдещи вземания.
Ответникът,
от своя страна, пледира за съдебно решение, с което да бъдат отхвърлени
предявените искове, като неоснователни. Сочи се, че в случай, че Община Перник
беше превела въпросната сума на ищцовото дружество, то тя би се задължила към
ТД на НАП София наред с длъжника за същия размер и по отношение на общината би
била приложима разпоредбата на чл. 211 от ДОПК, регламентираща отново солидарна
отговорност.
И
двете страни претендират разноски.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
с № 1986 от 02.05.2019г. по ч. гр. д. № 02884 по описа за 2019г. на Пернишки
районен съд. Същата е връчена на длъжника (ответника по настоящото дело), при
което, в срока по чл. 414 ГПК, същия е
оспорил вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна,
е обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с
обстоятелството, че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл.
415 ГПК едномесечен срок. Последното сочи на допустимост на предявените
установителни искове, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
По
основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове от „ФЛОРС” ЕООД, с ЕИК: ********* и
със седалище и адрес на управление: с. Студена, общ. Перник, ул. „Магистрала” №
3 с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
280 ЗЗД и с правно основание чл. 422 ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Не се спори между страните, че същите са
се намирали в облигационна обвързаност, възникнала по силата на сключен между
тях Договор № 37-3/20.05.2011г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет:
извършване на услуга по Поддържане на озеленени площи (общинска собственост) на
територията на гр. Перник – Район III – кв. „Димова
махала” и кв. „Тева”, възложител по който е Община Перник.
Няма спор и за изпълнението на договора
от страна на „Флорс” ЕООД, както и за исковата претенция по размер, за която е
съставена фактура № **********/01.05.2014г. на стойност 7 616,32 лева.
Не се оспорва и обстоятелството, че на
21.05.2019г. от страна на Община Перник към ТД на НАП, офис Перник, е
осъществено плащане на сума в размер на 10750,45 лева, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. Д. № 2884/2019г.
по описа на ПРС.
Основният спорен въпрос между страните,
очертан в хода на процеса, е: С извършеното плащане в полза на ТД на НАП София
за нейно публично вземане от „ФЛОРС” ЕООД, погасено ли е вземането на
изпълнителя на обществената поръчка за извършени и приети дейности по фактура №
**********/01.05.2014г. за стойност 7 616,32 лева? Предвид ангажираните от
страните доказателства, съдът намира отговора на този въпрос за отрицателен,
като за да достигне до този извод, съобрази следното:
С Решение № 788/ 28. 11. 14 г. на МС за
разплащанията на разпоредители с бюджет по договори, прието на основание
чл. 7, ал. 1 от Закона за публичните финанси е създадено задължение за всички
разпоредители с бюджет, каквато е и Община Перник, преди извършване на плащания
по договори за суми на стойност, равна на или надвишаваща 100 000 лв., да
изпращат на НАП и на Агенция „Митници“ по електронен път информация относно
идентификационни данни за лицето, получател на плащането, размер на
предстоящата за изплащане сума, данни за банковата сметка, по която ще бъде
извършено плащането, и за нейния титуляр. В случай, че за обезпечаване на просрочени публични задължения
на лицето, получател на плащането, НАП е наложила запор върху предстоящата за
изплащане сума, общината се задължава след получаване на разпореждане за
изпълнение да преведе дължимата сума по сметката на НАП до размера на
просроченото публично задължение и едва след това да се разплаща с
кредиторите си.
Съгласно чл.202 ал.3 ДОПК запорът се смята наложен спрямо
третото задължено лице – в случая Община Перник, от деня и
часа на получаването на запорното съобщение, като от този момент третото
задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника,
като спрямо тях то има задължението на пазач. В разпоредбата на чл. 230 ал. 4 ДОПК
законодателят е въвел задължение на третото задължено лице, в тридневен срок от
получаване на нареждането за изпълнение да внесе дължимата сума
по сметката на публичния изпълнител или да му предаде вещите на длъжника. Изпълнението
след получаване на запорното съобщение е недействително спрямо държавата.
Третото задължено лице отговаря солидарно за вземането с длъжника до размера на
задължението му - чл.206 ал.2 ДОПК.
Видно от приетото и неоспорено от
страните заверено копие на постановление за налагане на обезпечителни мерки с
изх. № 1702/2013/000026/28.08.2014г., издадена от публичен изпълнител при ТД на
НАП – София, офис Перник, във връзка с образувано изпълнително дело №
1702/2003г. по описа на ТД на НАП – София, на основание чл. 200 от ДОПК и чл.
202 вр. чл. 195 ал. 1-3 ДОПК е наложен запор върху вземане от трето лице –
Община Перник, във връзка с извършено признаване на задължение към „ФЛОРС”
ЕООД, възникнало по дължими суми по Договор № 27-III/12.07.2006г.
към 31.01.2014г. и дължими суми по Договор №37-3/20.05.2011г. – процесния
такъв, към 31.01.2014г., съгласно приложена справка вх. №
77-00-1190/11.02.2014г. Видно е, че наложената обезпечителна мярка по процесния
договор касае вземане в общ размер на 289 507,43 лева. С писмо изх. №
14/СЛУ 7248/15.09.2014г. на Община Перник, адресирано до ТД на НАП – София,
ответника по настоящото дело посочва, че приема запора като основателен и при
наличие на финансови средства е готов да го изпълни. Посочено е още, че на Община
Перник няма други запори върху вземанията на „ФЛОРС” ЕООД.
От посоченото
по-горе Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
1702/2013/000026/28.08.2014г. е видно, че обезпечителните мерки са наложени
върху вземания, произтекли от процесния договор, в общ размер на
289 507,43 лева, сред които, обаче, не е и вземането по процесната фактура
в размер на 7 616,32 лева.
В настоящия
случай, ако Община Перник бе превела запорирана сума по сметка на ТД на НАП-
София, Община Перник би изпълнила вмененото й по нормативен ред задължение,
респ. щеше да е налице погасителен ефект на това плащане по отношение на
същото. В случая, обаче, от страна на ответника не са ангажирани доказателства,
които да сочат, че върху процесната (и изплатена от ответника) сума е била
наложена обезпечителна мярка - запор, респ. че за ответника е било възникнало
задължението по чл. 230 ал. 4 от ДОПК. Не са ангажирани и доказатества, които
да сочат, че по отношение на процесното вземане е налице признаване пред
публичния изпълнител от страна на ответника, което да му предаде качеството на
ликвидно и изискуемо такова. Тези обстоятелства сочат на основателност на
предявените искови претеции, поради което предявения установителен иск с правно
основание чл. чл. 422 ГПК вр. чл. 280 ЗЗД следва да бъде уважен. С оглед липсата на
спор, досежно претендирания размер на законната лихва за забава –
обстоятелство, подкрепено и с извършеното от страна на ответника плащане, както
и предвид основателността на предявения главен иск, основателен се явява и
акцесорния такъв за заплащане на лихва за забава на основание чл. 86 ЗЗД,
поради и което същия следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на
разноски има само ищеца. Същия е доказал такива в размер на 1797,41 лева, от
които: 397,41 лева за внесена държавна такса в исковото и заповедно
производства и 1400.00 лева – адвокатско възнаграждение в исковото и заповедно
производства, които и следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран
от горното, Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове,
предявени от „ФЛОРС” ЕООД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на
управление: с. Студена, общ. Перник, ул. „Магистрала” № 3 срещу Община Перник,
с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Перник, 2300, пл. „Св. Иван Рилски” № 1, че Община Перник, с БУЛСТАТ ********* ДЪЛЖИ на ищцовото
дружество сумата от 7 616.32
лева, представляваща главница по неизплатени задължения за фактура №
**********/01.05.2014г. и сумата от 2 318,88 лева, дължима лихва за забава
върху главницата за периода от 30.04.2016г. до 30.04.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата от 7 616,32 лева, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК – 30.04.2019г., до окончателното
й изплащане, за които суми по
ч. гр. дело № 02884/2019г. по описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед
за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА
Община
Перник, с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Перник, 2300, пл. „Св. Иван Рилски” №
1 ДА ЗАПЛАТИ на „ФЛОРС” ЕООД, с ЕИК:
********* и със седалище и адрес на управление: с. Студена, общ. Перник, ул.
„Магистрала” № 3 сумата от 1797,41 лева, представляваща направените по делото и
по частно гражданско дело № 02884/2019г. по описа на ПРС разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 02884/2019г. по описа на ПРС да бъде върнато на
съответния съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: