Протокол по дело №170/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 274
Дата: 31 май 2024 г. (в сила от 31 май 2024 г.)
Съдия: Надежда Иванова Желязкова Каличкова
Дело: 20245001000170
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 27 март 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 274
гр. Пловдив, 29.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова

Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова
Въззивно търговско дело № 20245001000170 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят Д. ЕАД, редовно призован, не изпраща
представител.
От представляващия го гл. юриск. Г.М. е постъпило писмено
становище с вх. № 4547/ 28.05.2024 г., с което заявява, че дружеството е
редовно уведомено за насроченото днешно съдебно заседание, но не е в
състояние да осигури представител за явяване. Не възразява делото да се
гледа в тяхно отсъствие и в случай че не са налице процесуални пречки,
настоява ход на делото да бъде даден.
Ответникът Р. Г. А., редовно призован, не се явява. За него адв. Д.
Д., редовно упълномощена по делото.
Адв. Д. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода на
делото и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва същото.
1
Образувано по въззивна жалба на Д. ЕАД против решение №
488/11.12.2023 г., постановено по т.д. № 697/2022 г. на Окръжен съд Пловдив,
в частта, с която дружеството ответник е осъдено да заплати на ищеца Р. Г. А.
сумата от 100 000 лв., представляваща разлика между извънсъдебно
изплатеното обезщетение на 27.10.2022 г. от 100 000 лв. до пълния уважен
размер от 200 000 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени му психически и емоционални болки и страдания,
следствие смъртта на неговия баща Г.Ф. А., настъпила в резултат на ПТП на
30.01.2020 г., ведно със ЗЛ върху главницата за периода от подаване на
искането за изплащане на обезщетение до застрахователя на 17.12.2021 г. до
окончателното изплащане, както и направените разноски в общ размер на 8
800 лв. Жалбоподателят настоява да бъде отменено посоченото решение в
частта, с която е уважен искът за сумата над 30 000 лв. и е присъдено
обезщетение за търпените от ищеца неимуществени вреди, като заявява, че
счита за справедлив размера на дължимото се на ищеца обезщетение да е в
размер на 130 000 лв., и отчитайки извънсъдебно платеното обезщетение от
100 000 лв., обжалва решението за сумата от 70 000 лв. Счита, че решението в
обжалваната част е незаконосъобразно и необосновано, постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила, както и на материалния
закон, поради което е и неправилно. Заявява, че анализът на събраните
доказателства, направен от решаващия първоинстанционен съд, е непълен,
неточен и едностранен, като съдът не е взел предвид събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и е постановил едно неправилно и
незаконосъобразно решение, и в противоречие със събраните по делото
доказателства, е определил завишен размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Оспорва се правилното приложение на принципа за
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД и като твърди, че с платежно нареждане
от 19.01.2024 г. е заплатил на ищеца сума в общ размер на 50 288.05 лв.,
формирана от сбора на 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,
3 571.30 лв. обезщетение за имуществени вреди, 8 750.01 лв. лихва за забава
върху изплатеното обезщетение от 100 000 лв. за периода от 17.12.2021 г. до
датата на плащането, 7 119.25 лв., представляваща лихва върху главницата от
30 000 лв. за периода от 17.12.2021 г. до 19.01.2024 г. и сумата от 847.49 лв.,
представляваща лихва върху имуществените вреди за периода 17.12.2021 г. до
19.01.2024 г., настоява обжалваният съдебен акт да бъде отменен в
2
атакуваната част, а въззивният съд да постанови друго решение, с което да
отхвърли иска за обезщетение за неимуществени вреди, дължимо се на ищеца
за сумата над 30 000 лв., като коригира и отговорността за разноски,
съразмерно изхода на въззивното производство. Претендира разноски за
двете инстанции.
Във въззивната жалба не са заявени доказателствени искания.
В срока за отговор е постъпил такъв от въззиваемия Р. Г. А., чрез
представляващия го адв. Д. Д., с който въззивната жалба е оспорена, а
решението на първоинстанционния съд, като правилно и обосновано,
настоява да бъде потвърдено. Претендира разноски. С отговора също не са
заявени доказателствени искания.
С докладваното преди даване ход на делото становище
жалбоподателят Д. ЕАД е заявил, че поддържа въззивната жалба и всички
изложени в нея аргументи, оспорва отговора на процесуалния представител
на ищеца. Заявява липса на доказателствени искания. А в случай че такива са
направени от насрещната страна, настоява да не бъдат допускани, поради
настъпила процесуална преклузия. В същото становище се съдържа и списък
на разноските по чл. 80 ГПК. От страна на жалбоподателя е наведено
възражение за прекомерност, в случай че платеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение е в размер, надхвърлящ определения в Наредба №
1/2004 г за минималните адвокатски възнаграждения. Изложени са
съображения, касаещи съществото на спора.
Адв. Д. – Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Нямам
доказателствени искания. Представям и моля да приемете списък на разноски.
Съдът счита, че следва да се приеме по делото платежно
нареждане от 19.01.2024 г. за изплатена на ищеца от застрахователя сума в
общ размер на 50 288.05 лв., да се приложи постъпилото становище на Д.
ЕАД, съдържащо и списък с разноските на жалбоподателя, както и
представеният в днешно съдебно заседание списък на разноските по чл. 80
ГПК от въззиваемата страна.
С оглед липсата на доказателствени искания от страните и като
счете делото за изяснено от фактическа страна, следва да се приключи
съдебното дирене и да се даде ход на устните състезания, затова и съдът
3
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА платежно нареждане от 19.01.2024 г. от жалбоподателя
за изплатена на ищеца сума в общ размер на 50 288.05 лв.
ПРИЛАГА постъпило становище от жалбоподателя с вх. №
4547/28.05.2024 г., списък на разноски от адв. Д., ведно с договор за правна
защита и съдействие.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Д. – Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без
уважение депозираната от Д. ЕАД жалба и да потвърдите
първоинстанционното решение, тъй като същото е законосъобразно и
правилно. Основните възражения във въззивната жалба на въззивника съм
коментирала в отговора на ИМ и няма да се спирам на тях отново подробно.
Единственото, което искам да кажа, е във връзка със заявеното
основание за несправедлив размер на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от доверителя ми, вследствие смъртта на
баща му. Основният довод, който се сочи в жалбата, е че присъденият от
първоинстанционния съд размер освен че е несправедлив, същият е и
несъобразен с практиката на съдилищата.
По отношение на справедливостта съм заявила възраженията си за
това кое е справедливо,кое не е и как неимуществените вреди, вследствие
загубата на най-близкия ти човек, могат да бъде остойностени. Така или иначе
законът позволява и предвижда това, но никога мъката от загубата на
родител, която е преждевременна, не може да бъде остойностена с размер,
който да бъде превишен или несправедлив. Напротив. Никога, каквато и да
била сума, не може да бъде заместваща липсата на родителя.
По отношение на това какви са размерите, които съдилищата
присъждат, както в отговора, така и сега искам да кажа, че неслучайно няма
таблица, няма тарифа, които да предвиждат, арогантно казано, коя мъка колко
струва. И в този случай е така. Действително моят доверител има брат, който
също претендира обезщетение, и мъката на единия не може да се сравни и да
се приеме, че е съответна на мъката на другия, с оглед специфичните
обстоятелства в семейното положение и отношения на единия брат и на
другия. Единият брат има семейство, има деца. Моят доверител е сам, няма
4
семейство, няма деца. Единственият му най-близък роднина е неговият баща,
с който е споделял както ежедневието си, така и всеки един миг от всички
празници. Казвам това по повод именно на уеднаквяването на размерите. Да,
фактът е един и същ, но особеността в обстоятелствата, обосноваващи
различен размер на обезщетението са различни. И затова моля да потвърдите
решението на първоинстанционния съд, защото то действително е
справедливо по отношение на присъдения на доверителя ми размер на
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.
Описала съм в жалбата и допълнителните основания,
характеризиращи неговото страдание във връзка с престоя на баща му в
болницата, надеждата, която той е имал за това, че ще оцелее, правенето на
различни операции, несвързани с травмата, от която той е починал, както и
невъзможността нито да го посети, защото съвпадна с периода на ковид, нито
да осъществи контакт с него по телефон или по друг начин.
Моля да потвърдите решението.
Претендирам разноски.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява устните състезания за приключени и че ще се произнесе с
решение в законния срок.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието се закри в 10.16 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5