О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                            Година 11.02.2020                     Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                              Първи граждански състав

На 11.02.                                                                        Година две хиляди и двадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 6675 по описа за 2019 година.

 

            Делото е образувано по искова молба на Ж.Г.С. против Прокуратурата на Република България. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като по делото е постъпил  отговор от ответника.  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба  документи, да се даде възможност на ищеца да води за разпит двама свидетели. Следва да се изискат за прилагане НОХД № 236/2018 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото: заверени ксерокопия от Постановление за привличане като обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 13.02.2018 год., по досъдебно производство № 980 по описа на 02 РУ - Стара Загора за 2017год.; Присъда № 44 от 24.10.2018год., постановена по НОХД № 236 по описа на Окръжен съд — Стара Загора за 2018год.; Решение № 56 от 03.04.2019год., постановено по ВНОХД № 611 по описа на Апелативен съд - Пловдив за 2018год.; Решение № 137 от 11.11.2019год., постановено по КНОХД № 526 по описа на Върховен касационен съд за 2019год.; Рецептурна книжка на хронично болния - страници 1 и 2; Амбулаторен лист № 000520 от 15.08.2017год.; Рентгенологично изследване от 20.10.2017год.; Справка за нарушител/водач; Етапна епикриза на Ж.Г.С. към 03.12.2019год.; Разпореждане № ********** ***.

            ДАВА  възможност ищеца да води за разпит двама свидетели в съдебно заседание.

            ИЗИСКВА за прилагане към делото НОХД № 236/2018 г. по описа на Окръжен съд -Стара Загора.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 18.03.2020 г. от 10,30 ч., за която дата да се призоват страните.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото както следва.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на Ж.Г.С. против Прокуратурата на Република България. Ищецът твърди в исковата си молба, че от есента на 2011год. бил пенсионер, като имал общ трудов стаж малко над 42 години. През всички тези години живял и работил честно, създал семейство, имал съпруга, син и дъщеря. За цялото си съзнателно съществуване винаги се стараел, колкото и скромен живот да живеел, да бъде достоен човек, да спазва установените порядки в държавата и да бъде пример за децата си. На 22.11.2017 год. около 10.00 часа от село Кирилово, където живеел, тръгнал с личния си автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с ДК № СТ 11 56 АК за гр. Стара Загора. Бил заедно със съпругата си И.П.С.. Имали намерение да посетят старозагорските гробища, за да почетат паметта на баба му и дядо му. По път към гробищния парк спрял на зоомагазин, който се намирал на бул. „Димчо Стаев“, няколко метра северно от кръстовището с улица „Христо Ботев“, на ъгъла на ул. „Искър“. Спрял автомобила си до магазина, който се намирал до самия бул. „Димчо Стаев“, купил това, което бил намислил, качил се обратно в колата и потеглили отново. Преминал през кръстовището на бул. „Димчо Стаев“ и ул. „Христо Ботев“ и малко след него в посока юг, срещу старата баня, полицейски служител му махнал да спре и с ръка му указал да премине по-надолу, да завие в дясно и да спре на паркинга на жилищния блок, който се намирал срещу аптека „Ванда“. Предната част на автомобила му била ориентирана срещу блока. Когато спрял, до предната лява врата на автомобила му се приближила униформена полицайка. Отворил прозореца на вратата и тя му поискала документите - лична карта, шофьорска книжка, застраховка „Гражданска отговорност“. На свой ред той й подал всички изискани документи. Полицейската служителка му казала, че може да бъде глобен с фиш или с акт, тъй като управлявал автомобила без включени светлини. С документите, които й бил дал, служителката отишла до служебната кола „Лада Нива“. В полицейския автомобил тя се застояла дълго време, около половин-един час. По едно време полицайката го повикала да отиде при нея, до автомобила, в който се намирала. Бил облечен с якето си и портфейлът му се намирал във вътрешния джоб, както обикновено. Отишъл до полицейската кола, като застанал до предна дясна врата, която била отворена. Полицейската служителка, която впоследствие разбрал, че се казва В.М., му подала да разпише глоба с фиш със серия „М“ и № 0674092. След като разписал фиша, служителката му казала, че глобата, която следвало да заплати, е 20 лева. Понеже на 14.11.2017год. от общинска полиция му били сложили скоба на колата, когато дошъл да я свалят, заплатил на място сумата от 20 лева, за което веднага му издали финансов бон за съответната сума, помислил, че може отново веднага на ръка да заплати сумата от 20 лева, за което очаквал, че също ще му издадат документ. Затова извадил от портфейла си банкнота от 20 лева и я оставил в джоба на предна, дясна врата на полицейския автомобил. Върнал в неговата кола, седнал на предна лява седалка и зачакал да му донесат касовия бон. По едно време полицай М.излязла от служебния автомобил и застанала близо до тяхната кола, от страната на жена му. Тогава съпругата му попитала служителката след колко време ще им върнат документите, за да могат да си вървят по техните си работи. Полицайката отвърнала, че има още нещо за вършене и уточнила, че след това, те щели да им кажат какво ще правят. Не след дълго при тях пристигнали много полицейски коли и служители. Полицай М.заставила него и съпругата му да не напускат автомобила си. Уплашил се много, защото не знаел какво се случва. Жена му се разплакала от страх и паника. Никога не били попадали в подобна ситуация, а дори не знаели какво се случва с тях. Имало много полицаи, едни били с униформи, други цивилни. Започнали да оглеждат автомобила на полицай Мутафчиева, да снимат и съставят някакви протоколи. През цялото време двамата със съпругата си били в автомобила си и стояли в неведение на събитията, които се случвали около тях. По едно време полицай М.се приближила и му казала да кара след тях, тъй като отиват до 02 РУ - Стара Загора. Почти бил загубил съзнание от уплаха и болка. След като го вкарали в полицейското управление, го накарали да напише сведение за въпросните 20 лева и по какви причини ги оставил в служебния полицейски автомобил. След това го освободили. Изпитал силен емоционалния шок и унижение вследствие на преживяното. Никога не бил имал каквито и да било провинения не бил обект на полицейски интерес. Преживял изключително тежко описаната по-горе полицейска проверка и унижението, на което бил подложен. Инцидентът се превърнал в ежедневна тема в дома му. Не можел да се успокои и всичко това се отразило на здравословното му състояние, като се повишило кръвното му налягане и редовно изпитвал главоболие. Притесненията му се засилили още повече, когато от адвоката си, че по повод случая имало образувано наказателно производство, по което се извършвали разпити на свидетели. На 13.02.2018год. бил призован във 02 РУ - Стара Загора, където разследващ полицай му обяснил, че съобразно указанията, които е получил от Окръжна прокуратура - Стара Загора трябвало да го привлекат като обвиняем. Било му предявено постановление за привличане като обвиняем и вземане мярка за неотклонение. От съдържанието на същото разбрал, че е обвиняем за престъпление по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 НК. Заради обвинението му била извършена и криминалистическа регистрация, от което се чувствал унизен. В селото се разчуло какво се случва, тъй като призовките пристигали при кмета и той му ги връчвал. Нямал желание да излиза от дома си, а когато му се наложело, имал усещането, че носи дамга. Съселяните му започнали да го избягват и да не разговарят с него, което много го натъжавало. Обвинението подкопало достойнството му и компрометирало доверието към него като съпруг, родител и приятел. Бил информиран, че Окръжна прокуратура - Стара Загора е внесла обвинителен акт в съда и по този повод било образувано НОХД № 236 по описа на Окръжен съд - Стара Загора за 2018год. Ясно съзнавал невинността си, но бил изключително уплашен и притеснен за бъдещето си, заради предстоящото дело в съда. Изпитвал чувство на срам, че е изпаднал в положение, което го злепоставяло пред съпругата му и двете му деца, пред приятели и познати, пред обществото. Загубил вяра в органите на прокуратурата, тъй като виждал как заради нездравите амбиции на един полицейски служител, на когото прокуратурата повярвала безрезервно, бил привлечен като обвиняем и в последствие предаден на съд по изключително тежко обвинение. Мислите, че бил предаден на съд за нещо, което не е извършил го потискали постоянно. Често се затварял в себе си и нямал желание за нищо. Станал неразговорлив, което било нетипично за него. Кръвното му налягане продължавало да не е добре и освен душевната болка, изпитвал и чисто физическа такава. По делото се провели общо пет съдебни заседания, на които прокуратурата във всеки един момент поддържала обвинението срещу него. Чувствал се толкова зле, че не можел да стои изправен на краката си и с разрешение на съдията - докладчик почти през цялото време на процеса стоял седнал в залата. След последното съдебно заседание по НОХД № 236 по описа на Окръжен съд - Стара Загора за 2018год., проведено на 24.10.2018год., или близо една година след събитията, бил безкрайно щастлив, когато съдебният състав постановил оправдателната си присъда. Радостта му била помрачена, тъй като срещу Присъда № 44 от 24.10.2018год., постановена по НОХД № 236 по описа на Окръжен съд — Стара Загора за 2018год., Окръжна прокуратура - Стара Загора подала протест. По протеста в Апелативен съд - Пловдив било образувано ВНОХД №611 по описа за 2018год. Отново се заредили месеци на тревоги, какво ще се случи по делото пред съда в Пловдив. С Решение № 56 от 03.04.2019год., постановено по същото дело, въззивният съд потвърдил оправдателната присъда. Апелативна прокуратура — Пловдив на свой ред протестирала въззивния съдебен акт. Във Върховния касационен съд по протеста било образувано КНОХД № 526 по описа за 2019год. За пореден път се наложило да чакат с нетърпение и свити сърца. След седем месеца очакване с Решение № 137 на 11.11.2019год., постановено по КНОХД № 526 по описа на ВКС за 2019год., въззивното решение на Апелативен съд — Пловдив било потвърдено и по този начин бил напълно оневинен за деянието, за което бил предаден на съд от Окръжна прокуратура - Стара Загора. Дори и след приключването на наказателното производство с оправдателна присъда, отрицателните му преживявания, свързани с периода на воденото против него наказателно дело, не се преустановили. Целият процес срещу него продължил две години, през което време трябвало да извърви пътя на страха и притеснението, на огорчението и тъгата, на недоверието и всички описани по-горе житейски и лични несгоди. Именно поради несправедливото обвинение се наложило близо две години да бъде обвиняем и подсъдим и да живее с тежкото чувство на неизвестност от развоя на делото. Неоснователното обвинение, че извършил вмененото му престъпление, рефлектирало върху авторитета му и чувството за лично достойнство. Заради това дело се променил и изгубил вяра в органите на полицията и прокуратурата. Въпреки, че бил оправдан, споменът за преживяното бил изключително болезнен. Тези две години, в които срещу него се водело наказателно производство, бил привлечен като обвиняем и предаден на съд, били най-лошите години в живота му. Събуждал се с мисълта, че хората го смятат за престъпник, нямало ден, в който да не изпитва страх от бъдещето, лягал с мисълта каква ли несправедливост ще му донесе следващия ден. Воденото срещу него наказателно производство оказало крайно негативно влияние върху личността му. Името, което бил градил в продължение на години, било компрометирано буквално за едно съвсем кратко време. До днес случилото се продължавало да бъде редовна и тъжна тема на разговори в семейството им. За времето, през което траело разследването и формално бил изготвен и внесен в съда обвинителен акт, след постановената оправдателна присъда, проверена и потвърдена пред всички възможни съдебни инстанции, станало ясно, че органите на Прокуратурата на Република България така и не съумели да съберат каквито и да било доказателства, които да позволят да се направи безпротиворечивият извод, че е извършил престъплението, в което бил обвинен. Тези факти налагали извода, че всички действия извършвани от органите на прокуратурата срещу него били напълно незаконосъобразни и го компрометирали в обществото като гражданин, съпруг, баща, съсед и приятел. Всички процесуални действия, извършвани с него като обвиняем или подсъдим, го изваждали от емоционално равновесие. Постоянно мислел какво ще се случи, обземало го чувство на безпокойство за бъдещето му и това на семейството му. Ставал необщителен и се затварял в себе си, нарушил се сънят му. Не бил полезен за никого и не искал да контактува с никого. В резултат на действията органите на досъдебното производство (Окръжен следствен отдел при ОП — Стара Загора, който е част от структурата на Прокуратурата на Република България, съгласно чл. 136, ал.1 ЗСВ) и Прокуратурата на Република България, в частност Окръжна прокуратура - Стара Загора, като орган осъществяващ правомощията си по смисъла на чл. 46, ад. 1 и ал. 2 НПК, изразяващи се в даване на указания на разследващ полицай за незаконно повдигане на обвинение и привличането му в качеството на обвиняемо лице по досъдебно производство № 980 по описа на 02 РУ - Стара Загора за 2017год. (преобразувано в досъдебно производство № 17 / 2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП - Стара Загора), изготвянето на обвинителен акт по това досъдебно производство и внасянето му за разглеждане в съда и поддържането на обвинението в хода на проведените открити заседания пред Окръжен съд - Стара Загора и Апелативен съд - Пловдив и подаването на въззивен и касационен протести, претърпял вреди от неимуществен характер. За времето на воденото срещу него наказателно производство претъпял редица унижения и страдания. Същото продължило около две години, които години били най - тежките в живота му. Тези години оставили дълбок, тъжен отпечатък в живота му, който белязал него и семейството му със знака на страданието, ужаса и горчивото унижение. Бил белязан с дамга, която нямало да бъде заличена никога и споменът за тези отвратителни две години щял да го преследва до края на живота му. Дори и след постановяването на решението на Върховния касационен съд на 11.11.2019год., отрицателните му преживявания, свързани с този период, не били преустановени. Наказателното производство, водено срещу него продължило две години, през което време трябвало да извърви пътя на притеснението от възможно осъждане, на огорчението, тъгата и недоверието. Именно поради несправедливите обвинения се наложило през цялото това време, като обвиняем и респ. подсъдим да живее с тежкото чувство на неизвестност от развоя на делото и да изпитва страх от възможно осъждане. Отново и отново, дори и в момента изпадал в ужас, като си спомнел, че бил обвинен и трябвало да отговаря за нещо, което не бил извършил. Неоснователните обвинения, че е извършил тези престъпления, неизбежно рефлектирало върху авторитета му и чувството за лично достойнство. Чувствал се обиден и огорчен, заради това дело се променил и изгубил вяра в органите на прокуратурата и полицията. Тези претърпени вреди от неимуществен характер оценявал на 5000 - пет хиляди лева. Намира, че в настоящия случай били налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на прокуратурата: повдигане и поддържане на незаконно обвинение в извършване на престъпление и последващо постановяване на оправдателна присъда спрямо него. Отговорността в случая следвала да се ангажира в лицето на ответника, доколкото съгласно вменените му с НПК правомощия, прокурорът повдигал и поддържал обвинението за престъпления от общ характер, и ръководел досъдебното производство. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника — Прокуратурата на Република България да му заплати по предявения иск сумата от 5000 лева - дължимо обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по досъдебно производство № 980 по описа на 02 РУ-Стара Загора за 2017год. (преобразувано в досъдебно производство № 17 / 2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП - Стара Загора), на обвинителен акт в Окръжен съд - Стара Загора и действията извършени по НОХД № 236 по описа на Окръжен съд - Стара Загора за 2018год. и ВНОХД № 611 по описа на Апелативен съд - Пловдив за 2018год., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2019год. - датата на постановяване на Решение № 137 по КНОХД № 526 по описа на ВКС за 2019год., до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски и дължимите такси. По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който счита предявения иск за неоснователен и недоказан. По отношение на претенцията в размер на 5000лв. за неимуществени вреди сочи, че обвинението спрямо ищеца Ж.Г.С., макар и да е било за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, в хода на производството ищецът С. е бил с най-леката мярка за процесуална принуда - „подписка". Също така сочи, че наказателното производство срещу ищеца е приключило в разумен срок — 1 година и 9 месеца, като следвало да се съобрази, че е преминало през всички съдебни инстанции, но бил оправдан още на първа инстанция. Ищецът Ж.Г.С. не бил ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за негативни последици - унижения, страдания, сриване на личното му достойнство, променено отношение на хората към него, както и те да са пряк резултат от процесното обвинение. Независимо от обективната отговорност по ЗОДОВ, в тежест на ищеца Ж.Г.С. било да докаже размера на търпените вреди, техният размер и връзката им с повдигнатото му обвинение. Недоказани били твърденията на ищеца Ж.Г.С., че е търпял вреди изразяващи се в неблагоприятни отражения в личен и служебен план, стрес, уронване на доброто му име в обществото, които твърдения не били подкрепени с доказателства. Недоказани били и твърденията му, че негативните емоции са се отразили в ежедневната му работа. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 5000лв. е завишено по размер, не било съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и с трайната съдебна практика, както и с обществено икономическите условия в страната. Спрямо ищеца Ж.Г.С. не били настъпили негативни последици върху психиката и личността му. Също така счита, че е налице осн. на чл.5, ал .2 от ЗОДОВ и исканото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лв., следвало да се намали, тъй като ищецът С. виновно допринесъл за увреждането си. Недоказани били твърденията на ищеца С. за изключително тежки и интензивни отрицателни преживявания от обвинението срещу него, които да са дали отражение върху здравето и психиката му. Не били ангажирани доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка между воденото срещу ищеца С. наказателно производство и посочените обстоятелства в исковата молба. От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, съгласно който държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. В тежест на ищеца е да докаже: наличието на оправдателна присъда, настъпването на твърдените неимуществени вреди, както и причинната връзка между вредите и увреждащото действие.

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба.

            Да се връчи на страните препис от определението.             

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: