МОТИВИ към присъда от 05.04.2021г по
НОХД № 2977/ 2020г. по описа на
Варненския Районен Съд
ХХIII наказателен състав
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по депозиран от Варненска Районна
Прокуратура обвинителен акт срещу Д.Д.А. - ЕГН ********** ***, за престъпление
от общ характер по чл.131
ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК
, за това, че на 29.11.2019г. в гр. Варна, причинил другиму- на К. А.К., лека телесна повреда, изразяваща
се в причиняване на травматичен оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана в
областта на лицето, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по хулигански подбуди и
за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.
чл.130 ал.1 от НК за това, че на 29.11.2019г. в гр. Варна, причинил другиму- на З.Р.С., лека телесна повреда, изразяваща
се в причиняване на травматичен оток в лява слепоочна област, обусловил
временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, по хулигански подбуди.
По
делото като граждански ищци бяха
конституирани св. К. К. и св.З.С. , които лично и чрез процесуалният си
представител предявиха против подсъдимия граждански искове всеки в размер на по
5 000лв., в едно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане, за претърпените от тях
неимуществени вреди. Предявените граждански искове бяха приети за
съвместно разглеждане в наказателния процес, а съобразно направените искания
пострадалите бяха конституирани и като частни обвинители.
Производството по делото се проведе
по общия ред, предвиден в НПК.
Участващият в производството представител на
ВРП поддържа предявените против подс. А.
обвинения и счита , че те са доказани с оглед събраните в хода на
досъдебното производство и съдебното следствие доказателства.Анализирайки
гласните и писмени доказателства по делото, прокурорът счита за доказано както
авторството на деянията, така и наличието на хулигански подбуди за
осъществяването му. Представителят на ВРП изразява становище, че с оглед
заключението на съдебно- медицинската експертиза, подс.А. е причинил на св.С. телесна повреда
по смисъла на чл.130 ал.2, а не по чл.130 ал.1 от НК, както и че тя е била
наранена защото се е оказала на мястото, поради което и счита, че подсъдимият е
извършил две отделни деяния, а не такова по чл.131 ал.1 т.4 от НК. Поради това и пледира подс. А.
да бъде признат за виновен за извършените от него престъпления и да му бъдат наложени наказания около
предвидения в закона минимум, както и да бъде приложена разпоредбата на чл.23
от НК и да му бъде наложено едно общо наказание.По отношение на гражданските
искове прокурорът изразява становище , че следва да бъдат уважени.
Процесуалният представител на гр.ищци
и частни обвинители К. К. и З.С.
-адв. Й. , на свой ред подробно анализира
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и прави извод, че
авторството на деянията е безспорно установено.Той излага мотивирано становище
за това, че показанията на приятелите и майката на подсъдимия, както и неговите
обяснения не следва да се кредитират, доколкото са вътрешно противоречиви и се
опровергават от останалите доказателства по делото. Адв.Й. счита, че в хода на
процеса са били доказани и претърпените
от пострадалите болки и страдания. Поради това и пледира подс.А. да бъде
признат за виновен и да му бъдат наложени наказанията, посочени от
представителя на ВРП, а гражданските искове да бъдат уважени в цялост и да
бъдат присъдени направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Подс. Д.А. участва в производството лично и с надлежно
упълномощен защитник. В хода на досъдебното производство категорично е отрекъл
да е съпричастен към причинените на св.К. и неговата приятелка телесни
повреди. В хода на съдебното следствие
отново заявява, че не е бил на мястото на инцидента, посочено в обвинителния
акт, както и че не нанасял удари на пострадалите.Подс.А.
разказва, че заедно със св.К. са работили преди време в едно и също заведение,
като свидетелят е проявявал лошо отношение към него и му налагал финансови
санкции , което било причината подсъдимият да напусне. Той твърди, че св.К. го
бил заплашил, че ще му „ върне“ по някакъв начин за скандала на работното им място и счита, че настоящото дело е именно
отмъщение от страна на свидетеля. Подс.А. заявява, че
понеже не си спомнял какво е правил на 29.11.2019г., се снабдил със служебна
бележка от тогавашната си месторабота, от която установил, че от 10.00ч. до
22.00ч. е бил на работа в заведение в „Пикадили
парк“. В последствие си спомнил, че в този ден бащата на негов приятел имал
рожден ден , който празнувал в „Пикадили парк“, както
и че когато свършил работа в 22.00ч. подсъдимият с двама приятели си тръгнал
към къщи и към 22.30ч.-22.40ч. вече е бил у дома си. В
последната си дума подс. А.
заявява, че св.К. му отмъщава, че една година той и близките му търпят случващото се, както и че иска да
продължи напред и да си гледа живота.
Процесуалният представител на
подс. А.– адв. С.П., безалтернативно
пледира за оправдателна присъда, като счита, че А. е абсолютно невинен .Той
също анализира доказателствата по делото и изразява становище, че с показанията
си св.В.М. всъщност е оневинила подсъдимия, тъй като е описала нападателя като
висок 170см., а А. бил висок 180см.На следващо място той счита, че не е
доказано кой точно от групата момчета, за които св.С. говори в обаждането си на
тел.112 е нанесъл удар и е причинил уврежданията.Адв.П. заявява, че показанията
на майката и приятелите на подсъдимия , както и неговите обяснения, че не е
участвал в инцидента, безспорно доказват, че той не е извършил деянията , в
които е обвинен.По отношение на гражданските искове изразява становище, че са
силно завишени и целят единствено облагодетелстване на безработни студенти на
гърба на едно невинно момче, на което са си отмъстили, изправяйки го в съда
като подсъдим.
След преценка на събраните в
производството релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Св.К. К.
работел като „ОТЗ“ в бар „Нутрио“, който се намирал
на ул.“Дубровник“ № 54. В същото заведение като касиер работела и св.П.Т..
Барът се стопанисвал от „Сендо“ ЕООД, един от
управителите на които бил св.А.Г..През м.август 2019г. в бара работа започнал
подс.Д.А., който бил назначен на длъжност „работник-кухня“, но работел като
барман.Подсъдимият бил препоръчан от познат на св.Г., който след като провел
интервю с него, го назначил на работа. Той сравнително бързо се ориентирал и
започнал да се справя добре със задълженията си на барман.Подс.А.
обаче не успял да се сработи добре с останалите си колеги, и по-конкретно със
св.К., който имал забележки както за работата му, така и по отношение на
поведението му в заведението. Случвало се А. да отиде нетрудоспособен на
работа, както и да не отиде, като съобщавал на св.Г. , че е болен, а в общия „
чат“, който служителите имали, написал, че е бил пиян. Дребните неразбирателства
между А. и К. ескалирали след средата на м.септември 2019г. В този ден в бара
имало много клиенти и много поръчки за изпълнение. Подс.А.
обаче вземал марките за поръчките и ги изхвърлял, а не ги изпълнявал. Така се
стигнало до голямо забавяне и объркване. Поради това и св.К. му направил
забележка да не хвърля марките преди да е изготвил поръчките.Подс.А. обаче му отговорил да не го занимава с глупости и
го обидил.Всичко това се случило в търговската зала, пред клиенти и пред св.П.Т..Св.К.
му казал, че не може да му говори по такъв начин и то пред клиенти.След това
подс.А. млъкнал и продължил да изпълнява служебните си задължения.Около 19.00ч.
св.К. отишъл до тоалетната и когато се върнал видял, че подсъдимият ядосан излязъл от заведението и отишъл да
пуши.Същевременно обаче дошъл куриер да вземе предварително направена поръчка,
която А. не бил изпълнил. За това св.К. му
почукал на прозореца и когато подсъдимият влязъл вътре му казал, че не може
да излиза преди да си е свършил работата или следва поне да предупреди колегите
си.Тогава А. избухнал и започнал да обижда и ругае св.К..Свидетелят на свой ред
му казал, че му налага глоба от 20лв. за поведението му, а подсъдимият му
отговорил, че ако иска и с 60лв. да го глоби. След тези му думи св.К.
действително му написал глоба от 60лв., което още повече ядосало подс.А., който
продължил да го обижда.Свидетелят на свой ред също му отправил обидни реплики.До
края на смяната подс.А. се занимавал с телефона си.На следващият ден св.Г.
видял наложените от К. глоби и разговарял с него за случилото се.Свидетелят му
разказал за поведението на подс.А., като думите му били потвърдени от св.Т.,
както и от записите на охранителните камери в заведението. Подс.А.
на свой ред се оплакал на св.Г. от отношението на колегите си. Така, поради
тези неразбирателства, подсъдимият напуснал работа на 24.09.2019г. След това
той на няколко пъти изпратил на св.К. обидни и заплашителни съобщения в „Месинджър“ и „Вайбър“, които
свидетелят показал на приятелката си –св.З.С..Той блокирал номера на подсъдимия
и повече не получавал съобщения от него. След това в заведението ходили
момчета, за които св.К. и св.Т. знаели, че са познати на подс.А.. Един от тях
попитал св.К. дали той е управителя и че „ едно пиленце му изпраща поздрави“ и
че „ много му знаела устата“.Свидетелят приел, че това „ пиленце“ е подс.А.,
тъй като знаел, че прякорът му е „Пилето“.Подсъдимият от своя страна на
30.10.2019г. постъпил на работа като барман в заведение „So
Fresh“, което се намирало в „Пикадили
парк“.
На
29.11.2019г. св. К. бил на работа в
бара.Същият ден през деня св.З.С. и св.В.М. ходили на пазар за коледни
подаръци. Двете момичета се придвижвали с колата на св.М.. Вечерта около
21.20-21.30ч. те отишли при св.К. до бар „Нутрио“ , като св.М. паркирала колата в странична
улица в близост до казани за смет.Свидетелките си поръчали храна и разговаряли.
Към 22.00ч. св.К. и колегите му
приключили работа и започнали да
почистват и подреждат.Около 22.40ч. всички си тръгнали, като св.С. , св.К. и
св.М. вървели заедно към паркираната кола.Докато вървели св.М. с дистанционното
„ запалила“ колата, като светлините в купето светнали.Тя се насочила към
предната лява врата, св.С. към предната дясна, а св.К. имал намерение да седне
на задната седалка.Там обаче се намирали покупките на момичетата и той се навел
да ги избута за да седне. В същото време с периферното си зрение св.К. видял,
че към него се засилва някой с качулка, който посегнал и го ударил с юмрук в
областта на носа и устата.От удара св.К. паднал на земята.Случващото се било
видяно и от св.С., която веднага излязла от колата.Междувременно лицето на
нападателя, въпреки че бил с качулка, било осветено от светлината от автомобила
и св.С. разпознала в него подс.А., когото била виждала докато работел в
заведението с приятеля й. Той от своя страна й нанесъл удар с дясната си ръка в
областта на лявото слепоочие.Св.К. също видял случващото се и въпреки, че бил
зашеметен , веднага станал от земята и застанал пред приятелката си.Тогава и
той видял, че нападателят е подс.А., който посегнал още веднъж да удари св.С.,
но не успял. И двамата свидетели видяли, че зад подсъдимия има няколко момчета, които също
бил с качулки на главите, но не правели нищо.След това подс.А. казал на св.К.
„Какво става , мършо, май ти тече кръв“, а той му
отговорил „Много ли си голям да нападаш две момичета“. Подсъдимият отишъл близо
до другите момчета и извикал към св.К. „Това е само началото, ще те бием, ще те
убием, а с приятелката ти да видиш какво ще направим“.След това А. и момчетата
си тръгнали.Случилото се било видяно от св.М., която силно се изплашила.
В 22.46ч.
св.З.С. подала сигнал за случилото се на тел.112, като посочила, че тя и
приятелят й са били нападнати от група момчета, сред които е бил и подс.А.,
когото тя познавала като бивш колега на приятеля си.На мястото пристигнал
полицейски екип, а пострадалите отишли до МБАЛ „Св.Анна“-Варна. Междувременно
св.К. се обадил на св.Г., като му казал
, че е бил нападнат от подс.А. и го попитал какво да прави.Свидетелят го
посъветвал да подаде сигнал в полицията и да си направи медицинско. На
30.11.2019г. пострадалите посетили отделение по „Съдебна медицина“ при МБАЛ
„Св.Анна“-Варна, където били освидетелствани и им били изготвени медицински
удостоверения. Близо седмица след случилото се св.К. не ходел на работа и в
университета, а когато се налагало да излиза си слагал слънчеви очила и
предпазна противогрипна маска, за да прикрие отоците
и кръвонасяданията.Св.С. също изпитвала дискомфорт,
който бил засилен от обстоятелството, че имала диагностицирани
преди този инцидент сърдечни проблеми.Самият оток при нея отшумял след около
десетина дни, но доста време след това тя се притеснявала да се прибира сама от
работа.
За
случилото се първоначално била извършена полицейска проверка, в хода на която с
протокол от 06.01.2020г. подс.А. бил предупреден да не отправя закани за
убийство или друго престъпление спрямо св.К., както и да не му нанася побой и
да не му причинява телесни повреди.В последствие било образувано досъдебно
производство.За изясняване на механизма и вида на причинените на св.К. и св.С.
телесни повреди били назначени и изготвени съдебно-медицински експертизи, чиито
заключения, неоспорени от страните и поддържани от вещото лице в съдебно
заседание, съдът кредитира изцяло като обективни, компетентни и пълни. От тях
се установява, че св. К. К. е получил травматичен оток
и кръвонасядане по лицето и разкъсно-контузна рана по лицето, като към
30.11.2019г. е било установено, че горната му
устна е била значително отекла и мораво кръвонаседната
по кожа и лигавица на площ с диаметър около 5-6 см., а по лигавицата личала
рана с неравни ръбове и дължина около 2см.Според вещото лице тези травматични
увреждания са резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет, респективно на
удар с юмрук, реализиран с областта на лицето и са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. При св.З.С. вещото лице
установило, че същата е получила травматичен оток в лявата слепоочна област на
главата, като към 30.11.2019г. е било констатирана разлята силно болезнена
подутина с диаметър около 4-5 см.Това увреждане е резултат на удар с или върху
твърд, тъп предмет, респективно на удар с юмрук, реализиран в областта на
главата и е обусловило чувство на болка и страдание.
Подс. Д.Д.А. е роден на ***г***,
български гражданин, със средно образование, не женен, работи.Към момента на извършване на деянието
не е бил осъждан за извършени от него
престъпления от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото –от части от обясненията на подс.А., от
показанията на св.К.К., св.З.С., св.В.М., св. П.Т. и
св.А.Г., дадени в хода на съдебното
следствие, отчасти от показанията на св.А.Ф., св.К.Г. и св.Г.В., дадени в хода
на съдебното следствие, от заключенията на изготвените в хода на
досъдебното производство съдебно-медицински експертизи, поддържани от вещото лице в
съдебно заседание, въз основа на
писмените доказателства по досъдебно производство № 176/2020г на ІІ РУ-Варна, инкорпорирани по
реда на чл.283 от НПК – докладна записка за извършено престъпление, протокол за предупреждение, копия от
медицински документи, характеристика по
местоживеене, справка за съдимост и
други, както и от приобщените в хода на
съдебното следствие заверено копие от трудова книжка на подс.А., служебна
бележка от „ДС Фреш“ ООД, отговор от РЦ „112“-Варна ,
диск със запис, възпроизведен в съдебно заседание, заверени копия от журнал за
прием на пациенти в спешен център, лист за преглед и лист за допълнителен
преглед за св.К. и св.С., справка „НБД“ за св.Г. и характеристична справка за
подс.А., които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви по
отношение на главните факти, и съвкупният им анализ не налага различни
изводи.
За да
приеме описаната фактическа обстановка съдът взе предвид събраните по делото
гласни доказателства, тяхната относимост и обвързаност с обективно установените
увреждания на св. К. и св.С. , описани в
съответната медицинска документация.
Безспорно е, че на 29.11.2019г. на св.К. ***,
в близост до бар „Нутрио“,
при опит да се качат в лек автомобил, управляван от св.В.М., са им били
нанесени удари в областта съответно на лицето и на главата и че в следствие на това са им били причинени
травматични увреждания.Безспорно е също така, че подс.А. и св.К. преди това са
били колеги в бар „Нутрио“, че са имали разногласия и
пререкания помежду си, както и че подсъдимият е изпратил няколко обидни и
заплашителни съобщения на св.К., за които той е съобщил на приятелката си-св.З.С.
, както и на св.В.М. и св.А.Г..Тези обстоятелства се установяват от показанията
на посочените свидетели, а и не се оспорват от подс.А..
Спорният
елемент между обвинението и защитата е свързан единствено с авторството на
деянието. В тази връзка по делото се оформят две групи гласни доказателства. В
първата от тях попадат показанията на св.К. и св.С., които са категорични , че
са разпознали подс.А. , като човекът, който им нанася удари, както и
показанията на св.В.М., която макар да не е познавала от преди подсъдимия, го е
разпознала по показани й след случилото се снимки от социални мрежи.В тази
група съдът включва и показанията на св.П.Т. и св. А.Г., които макар да не са
били очевидци на инцидента, са научили подробности за него от
пострадалите.Втората група гласни доказателства се оформя от обясненията на
подс.А. и от показанията на неговата майка- св.Ф. и приятелите му св.К.Г. и св.Г.В..Подсъдимият
категорично отрича да е бил на мястото и да е нанасял удари на пострадалите,
като в хода на съдебното следствие / л.47 гърба/ заявява, че изобщо не си
спомня какво е правил на 29.11.2019г. и тъй като тогава работел , направил
справка с графика и видял, че е бил на работа от 10.00ч. до 22.00ч., за което
му била издадена служебна бележка. В съдебно заседание от 14.12.2020г. подс.А.
дава обяснения, че преди няколко дни си е спомнил, че бащата на един негов
приятел е имал рожден ден в „Пикадили парк“, че след
като е приключил работа в 22.00ч. заедно с него и още един приятел са си тръгнали и около
22,30ч. или 22.40ч. вече е бил в дома си.Св.Ф. на свой ред също сочи, че е
направила опит да си спомни подробности за 29.11.2019г., които в случая са
били, че денят е бил „ черен петък“ и са очаквали подс.А. да се прибере около
22.30ч.-23.00ч., за да поръчат телевизор по интернет.Свидетелката заявява, че
синът й може би се е прибрал около 22,45ч. , но въпреки това не са поръчали
телевизор, а купили такъв в последствие, като не помни точно кога.В подкрепа на
обясненията на подс.А. за това, че не е участвал в инцидента, са показанията на
св.К.Г. и св.Г.В..Двамата обясняват, че са присъствали на рожден ден на бащата
на св.Г. в ресторант „Ла Пастерия“ в „Пикадили парк“ и тъй като подсъдимият е работел там, се
свързали с него и в края на работния му ден около 22.00ч. си тръгнали заедно
пеш от там към жк.“Чайка“.В 22.45ч. тримата били пред
блока на подс.А., като св.В. погледнал телефона си и запомнил часа, защото
трябвало да се уговори с друг техен приятел да се видят по- късно.След това
подсъдимият се прибрал, а момчетата си тръгнали.
За да
прецени коя група гласни доказателства да кредитира, съдът ги обсъди поотделно и в съвкупност и ги
съпостави с останалите доказателства по делото. При анализът им се
установи, че показанията на св.К., св.С.
, св.М., св.Т. и св.Г. са логични, последователни , непротиворечиви и взаимно
се допълват.Двамата пострадали са категорични , че са разпознали в нападателя
подс.А., като дори и изречените от него реплики са наподобявали съдържанието на
заплашителните съобщения, изпратени на св.К..Този свидетел, както и св.С. са
видели в непосредствена близост нападателя и са били лице в лице в него, като
мястото е било достатъчно осветено от осветлението в автомобила, в който е
следвало да се качат.И двамата са познавали подс.А. от преди, поради което и
наличието на качулка на главата на нападателя не е попречило да го видят и
разпознаят.Св.М. на свой ред също е видяла лицето на мъжа, който нанесъл
ударите на нейните приятели.Тя дава достатъчно подробно описание на неговата
външност и в хода на съдебното следствие / л.49 гърба/ потвърждава, че подсъдимият
й прилича на човека, който е бил на мястото.Действително, в хода на досъдебното
производство не е било извършено разпознаване от страна на св.М. по реда и
начина, предвиден в НПК, но същата сочи, че св.К. й е показал снимка на подс.А.
във „ фейсбук“
и тя е видяла прилика между него и нападателя. Показанията на тази
свидетелка също за логични, последователни и непротиворечиви, поради което и
съдът ги кредитира, като заявеното от нея по отношение на височината на
момчето, нанесъл ударите, съвпада с височината на подс.А..В тази връзка съдът
не споделя възраженията на адв.П. за това, че свидетелката била заявила, че
нападателя бил висок 170см., а подс.А. бил висок 180см.В показанията си / л.49/
св.М. сочи, че тя е висока 1,58м., а
момчето е било определено по-високо
от нея, около 1.74- 1.75м. В случая безспорно е, че подс.А. е по-висок
от нея, като преценката относно точната височина на едно лице е субективна , а
с оглед обстоятелствата, при които св.М. е възприела случващото се, то нейните показания и възприятия
възпроизвеждат в достатъчна пълнота и конкретика външността и действията на
участниците в инцидента. Показанията на тази група свидетели се подкрепят и от
съдържанието на възпроизведения в хода на съдебното следствие запис от обаждане
на тел.112, направено от св.С. , в което тя заявява, че приятелят й е бил
нападнат от бивш негов колега. Те се потвърждават и от заключенията на
съдебно-медицинските експертизи и заявеното от вещото лице в съдебно заседание
както относно механизма за причиняване на телесните повреди, така и за
местоположението на лицата при тяхното нанасяне.Д-р Д. е категоричен , че на
св.К. е бил нанесен удар с юмрук в посока отпред назад за пострадалия в обраста на горната устна , в следствие на
което тя е била кръвонаседнала и отекла, а по
лигавицата е била установена разкъсно-контузна рана.Св.С. пък е получила удар в
лявата слепоочна област , при което нападателят е можело да бъде лице в лице с
нея или от лявата й страна.Вещото лице е категорично, че травматичните
увреждания и при двамата пострадали не биха могли да бъдат получени при
самонараняване или при падане.
От друга
страна обясненията на подс.А. са лаконични и вътрешно противоречиви. От една
страна той твърди, че не си спомня какво е правил на 29.11.2019г., и след
справка с графика на заведението, в което е работел е установил, че е бил на
работа от 10.00ч. до 22.00ч.От друга страна в последствие заявява, че си е
тръгнал с двамата си приятели от „Пикадили парк“,
прибрал се е и всъщност е бил в дома си, когато се е случил инцидента.При
анализа на тези обяснения съдът съобрази, че действително е трудно човек да си
спомни какво е правил на конкретна дата преди близо една година. Същевременно обаче
съдът взе предвид, че А. е бил привлечен в качеството на обвиняем на
09.07.2020г., а е дал сведения за
причинените на пострадалите телесни повреди още в хода на полицейската проверка
на 06.01.2020г., когато от случилото се не е бил изминал дълъг период от време.
Въпреки това твърденията за това, че след работа на 29.11.2019г. се е прибрал с
двамата си приятели в дома си, се навеждат за първи път едва в хода на
съдебното следствие . В показанията си пък св.Г. и св.В. също потвърждават заявеното
от подс.А., като и двамата твърдят, че са тръгнали от „Пикадили
парк“ след 22.00ч., че са вървели пеш и около 22,45ч. са били пред блока на
подсъдимия. Тези свидетели обаче описват по различен начин пътя, по който са
вървели. Св.Г. твърди, че са вървели по булеварда до Морската градина и са
пресекли чак когато са стигнали до кв.“Чайка“ до пазара / л.76/. Св.В. от своя
страна твърди, че са вървели по „ морската алея“, пресекли, влезли в жк.“Чайка“ и около 22,45ч. били пред блока на подс.А.,
който пък се намира срещу „Китайската стена“. / л.76 гърба/. По делото
безспорно е установено, че действително бащата на св.Г. е роден на 29.11, но
доколкото показанията на този свидетел и на св.В. са противоречиви и относно
пътя, по който твърдят, че са минали, и относно жилището на подсъдимия, което
единия описва като къща, в каквато А. е живял със семейството си преди три
години, а другия като двустаен апартамент, който всъщност е тристаен според св.Ф.,
и относно причината А. да се прибере, като според предположенията на Г. е ,
че е бил изморен, а според В. „защото
техните били купили телевизор“ / л.76 гърба/, съдът намира, че заявеното от
тези свидетели не следва да бъде кредитирано. Идентично е становището на съда и по отношение на
показанията на св.Ф. за това, че синът й не би могъл да причини телесни повреди
, още по-малко на момиче, тъй като има сестра, която е 100 % инвалид и той се е
грижил за нея, макар самия подсъдим в обясненията си да сочи, че сестра му е в
Германия / л.48/. Тази свидетелка напълно логично и житейски обяснимо разказва
емоционално за примерното според нея поведение на сина й. Нейните
показания относно инкриминираната дата
обаче са вътрешно противоречиви и не се подкрепят от останалите доказателства
по делото, доколкото заявеното от нея, че подс.А. се е прибрал за да купят
телевизор по интернет се опровергава от самата нея с твърдението й, че такава
покупка не е била направена. Не на последно място съдът съобрази и изявлението
на св.Ф. относно момчета, с които подс.А. й е разказал, че е бил въпросната
вечер. В показанията си / л.75 гърба/ тя заявява, че тримата са близки приятели
, че са заедно от първи клас и имената им са А.и С., както и че ако е трябвало
да излъже е щяла да ги научи наизуст. Безспорно по делото обаче е, че
доведените от подсъдимият свидетели са с малки имена Георги и Калоян, като
пълното несъответствие със заявеното от св.Ф.
води до извод, че показанията й не следва да бъдат кредитирани.
Поради изложеното до тук , съдът намира, че
доколкото показанията на св.К., св.С., св.М., св.Т. и св.Г. са логични,
последователни, непротиворечиви , взаимнообвързани и
в пълен синхрон с останалите доказателства по делото- съдържанието на
обаждането на тел.112 от св.С. и медицинската документация, същите следва да
бъдат кредитирани изцяло относно авторството на деянието, а обясненията на
подс.А. и втората група свидетели следва да бъдат възприети като защитна теза,
която обаче не кореспондира и се опровергава от доказателствената
съвкупност.Представената от подс.А. служебна бележка, в която е посочено, че
работното му време на 29.11.2019г. е приключило в 22.00ч., по никакъв начин не
води до извод за обективна невъзможност около 22.40ч. той да се намира на
ул.“Дубровник“, в близост до бар „Нутрио“ и да
извърши вменените във вина деяния.Действително, от показанията на св.К. , св.С.
и св.М. се установява, че на мястото е имало и група момчета, които обаче по
никакъв начин не са взели участие в случващото се.Поради това и дали те са били
трима или четирима е ирелевантно за спора и не води до извод , че показанията
на тези трима свидетели следва да бъдат игнорирани.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Подс. Д. Д.А. е осъществил състава на престъпление
по чл.131 ал.1 т.4 и т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК ,
тъй като на 29.11.2019г. в
гр.Варна, причинил на К. А.К. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване
на травматичен оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана в областта на
лицето, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и причинил на З.Р.С. лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на травматичен оток в лявата
слепоочна област, обусловило чувство на болка и страдание, като деянието е
извършено по отношение на повече от едно лице и по хулигански подбуди.
От обективна страна изпълнителното
деяние на престъплението е осъществено от подсъдимият чрез действия- нанасяне
на удар с юмрук по лицето на св. К., и
по-конкретно в областта на горната устна,
в следствие на което е получил травматичен оток, кръвонасядане и
разкъсно-контузна рана, както и с нанасяне на удар с юмрук в лявата слепоочна
област на св.С., причинявайки травматичен оток в съответната област. Доколкото
причинените на св.К. травматични увреждания са обусловили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, то от наказателно-правна гледна точка тази
телесна повреда се квалифицира като лека по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, а
причиненото на св.С. увреждане, което е обусловило чувство на болка и
страдание- като лека телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК. Обстоятелствата, свързани с авторството на
деянието , механизма на причиняване на телесните повреди и техните медико-биологични характеристики се
доказват с категоричност от всички писмени и гласни доказателства по
делото.
От
субективна страна , съдът намира че подс.
А. е извършил деянието при пряк умисъл.Съобразно съдебната
практика и теория при телесната повреда деецът трябва да съзнава, че извършва
действие, което според използваните начини и средства е от естество да причини
увреждане на здравето и телесната цялост на друго човешко същество и да съзнава
най-общо, че деянието слага началото на причинния процес на телесното увреждане
на жертвата.В чл.11 ал.2 от НК законодателят е предвидил, че умишлените деяния
се извършват при пряк или евентуален умисъл.При прекия умисъл деецът иска,
желае и цели настъпването на обществено опасните последици, а при евентуалния
той се е насочил към нещо друго, но ги допуска като един допълнителен ,
страничен резултат, като това допускане означава безразличие, съгласие и
примиряване с настъпването на последиците.При евентуалния умисъл престъпния
резултат не се предвижда като неизбежно настъпващ, но деецът се примирява с
неговото настъпване, като проявява безразличие към настъпването на един страничен
резултат, който не се обхваща от неговата цел.
В конкретния казус , от гласните и писмени доказателства по делото по
безспорен начин се установява, че подс. А.
е нанесъл удари с юмруци в областта на
лицето на св. К. *** главата на св.С.,
които са причинили съответните отоци и кръвонасядания. В този смисъл не може да се приеме, че подсъдимия не е
предвиждал настъпването на обществено-опасните последици от извършеното,
доколкото от начина на нанасяне на ударите, тяхната сила и насоченост, може да
се направи извод, той е целял настъпването на съставомерния резултат, а именно
причиняването на телесни повреди на пострадалите. Поради това съдът намира, че подс. А. е
извършил деянието с пряк умисъл.
Съдът намира за безспорно установено, че
деянието е извършено от подс.А. по хулигански подбуди по смисъла на чл.131
ал.1 т.12 от НК.По делото е доказано, че подс.А. във въпросната вечер не е бил предизвикан по никакъв начин от
пострадалите, както че не е имал основание и право да предприема агресивни
действия спрямо тях. Безспорно е, че
между него и св.К. е имало предходен конфликт, който обаче е приключил близо
два месеца по-рано. В този смисъл, дори да се приеме, че подсъдимият е имал „
личен мотив“, то той не изключва наличието на хулигански подбуди при
осъществяване на деянието. Цялостното
поведение на А. е било необосновано
агресивно, мотивирано именно от хулигански подбуди с цел саморазправа със свидетелите и за раздаване
на собствено "правосъдие" спрямо тях.Дори подс. А. да е имал проблем
с поведението на св. К., то разрешаването му по избрания от подсъдимия начин
категорично не е в рамките на закона, като
самото деяние
е било извършено показно, а с нанасянето на удари на публично място на повече
от едно лице, подсъдимият е демонстрирал явното си неуважение към
обществото и конкретно - към установените социални норми за
поведение, които е игнорирал без смислена причина. В този
смисъл са Решение № 425 от 22.12.2015 г. на ВКС по к. д. № 1169/2015 г., I н. о., НК,
докладчик съдията Капка Костова Решение № 65 от 8.03.2010 г. на ВКС по н. д. №
718/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателя Пламен Томов и др.
По делото
безспорно е установено, че подс.А. е причинил увреждания на две лица - св.К. и св.С. . При
тези факти спрямо подсъдимият са били предявени две обвинения, всяко от които
за деяние по чл.131 ал.1 т.12 вр. ал.130 ал.1 от НК. Това обаче съдът намира,
че не е съобразено с разбирането за
съвкупностите и квалифицираните състави на чл. 131 ал. 1 от НК. Когато деецът
причинява телесни увреди на две или повече лица едновременно , с едно или
няколко телодвижения, с отделни деяния, извършени въз основа на едно решение на
дееца, както и когато решението за причиняване на втората телесна повреда е
взето по време на причиняване на първата повреда или непосредствено след това,
е налице едно престъпление, изпълващо
квалифицирания състав на чл. 131
ал.1 т. 4 от НК, което изключва
приложението на правилата за съвкупността./ Решение № 419/26.10.2011г. на ВКС, Ін.н. по н.д № 2096/2011г./Поради това и като съобрази установените по делото факти,
съдът намери, че извършеното от подс.А. съставлява едно престъпление при
наличието на две квалифициращи обстоятелства, а именно такова по чл.131 ал.1 т.4 и т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК.
С оглед на това и като съобрази, че не е налице съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението, както и че осъждането за съвкупност от
престъпления по чл.131 ал.1 т.12 от НК
предполага прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, съдът призна подс. Д.А. за виновен в извършване на престъпление по чл.131 ал.1 т.4 и т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК, тъй като на 29.11.2019г. в гр.Варна,
причинил на К. А.К. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
травматичен оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана в областта на лицето,
обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота и причинил на З.Р.С. лека телесна повреда, изразяваща
се в причиняване на травматичен оток в лявата слепоочна област, обусловило
чувство на болка и страдание, като деянието е извършено по отношение на повече
от едно лице и по хулигански подбуди.С оглед доказателствата за вида и
характера на причинената на св.С. телесна повреда, съдът оправда подс.А. да й е
причинил лека телесна повреда, обусловила временно разстройство на здравено, неопасно за живота, както и за това да е извършил
две престъпления по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието
съдът съобрази следното:
На първо
място, съдът съобрази наличието на кумулативно изискуемите предпоставки по
смисъла на чл.78 „а“ ал.1 от НК, а
именно - подс.А. не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на глава VIII, раздел IV от НК, за престъплението по чл.131 ал.1 от НК,
което е умишлено, е предвидено наказание лишаване от свобода до три години и с
него не са причинени имуществени вреди. При горните констатации съдът
освободи подс.А. от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание – «глоба».
При
определяне размера на глобата , съобрази от една страна невисоката степен на
обществена опасност на деянието , с
оглед предвиденото за него наказание, тежестта на причинения съставомерен
резултат - нанесените леки телесни повреди на двамата пострадали, всички
обстоятелства , свързани с извършване на деянието и интензитета и активността на А. за постигане на целените противоправни
резултати . От друга страна съдът взе предвид младата възраст на подсъдимия и ниската му обществената му опасност , като
извършеното от него би могло да се приеме за инцидентен случай . Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не установи. Предвид изложеното съдът наложи на подс.А. «глоба» в размер на 1 500 лв.,
малко над минималния предвиден с приложимия текст размер от 1 000лв, като
счете, че с така определеното по вид и размер наказание ще бъдат реализирани в
пълна степен целите както на специалната, така и на генералната превенция по
см.чл.36 от НК.
По
отношение на предявените граждански
искове :
Като
съобрази законният принцип, че деликтната отговорност
следва наказателната, и предвид осъдителното си произнасяне за извършеното от
подсъдимия престъпление , съдът прецени
като доказани по основание предявените
от св. К. и св.С. граждански искове за
обезщетение на претърпените от деянието на подс. А.
неимуществени вреди.Обсъждайки размера на обезщетението, съдът прецени
доказателствата за причинените на св. К.
телесни повреди, интензитета на претърпените болки и страдания
непосредствено след причиняване на противоправния
резултат , както и последиците от
него, които са оказали негативно влияние
върху нормалното протичане на живота на
пострадалия .От показанията на св.К. , св.С. и св.Т. се установява, че той
около седмица не е ходил на работа и на лекции в университета, а когато е следвало да излезе
от дома си слагал маска и очила.По идентичен начин съдът съобрази събраните
доказателства за причинената на св.С. телесна повреда, чиито физически
проявления са отшумели в рамките на пет-шест дни, през които и тя не е ходила
на работа и е имала силно главоболие,
както и е била силно притеснена и след това за физическата си неприкосновеност.
Поради
тези съображения съдът прецени, че
обезщетение в размер на 1 000лв. за св.К. и в размер на 800лв. по отношение на
св.С. в пълна степен ще репарира претърпените от тях
физически и емоционални болки и страдания. С оглед на това съдът осъди
подс.А. да заплати на св.К. сумата от
1 000лв., а на св.С. сумата от 800лв., като в останалите им части до претендираните 5 000лв., съдът прецени гражданските
искове за неоснователни и недоказани, поради което и ги отхвърли в тези им
части.
На осн.чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
подс. А.
да заплати направените по делото разноски в размер на 146,40лв. в полза на ОД на МВР-Варна,
100лв. в полза на ВРС , държавна такса
върху размера на уважения граждански иск в размер на 72лв. , и съобразно направените искания- по 500лв.
в полза на св.К. и св.С. за направени от
тях разноски за адвокатско възнаграждение.
Като
причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на установения в
страната правов ред и на личността.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: