О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260074
18.08.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1832 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 899 от 11.03.2020 г. по гр. д. № 8309/2018 г.
на Районен съд – Бургас е
ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422 ГПК, че ответникът И.А.П.,
ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, ж. к. Славейков, бл. 161, вх.
1, ет. 4, ап. 35, дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт”,
ет. 2, офис 4, сума в размер от 3240, 20 лева, представляваща неплатен
остатък от главницата от 9000 лева по Договор за потребителски паричен кредит №
1619644/10.10.2014 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на главницата от 3240, 20 лева, начиная от 01.08.2018 год. до
окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на
Заповед за изпълнение № 2966/03.08.2018 год. по ч. гр. д. № 5746/2018 год. на
БсРС, и е ОТХВЪРЛЕН главният иск за горницата му над 3240, 20 лева до
6195, 88 лева, ведно със законната лихва за забава от 31.07.2018 год. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЕНИ са исковете с правно основание чл. 124,
ал. 1 във вр. с чл. 422 ГПК на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, ж. к.
Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис
4, за приемане за установено, че ответникът И.А.П., ЕГН **********, с
настоящ и постоянен адрес ***, ж. к. Славейков, бл. 161, вх. 1, ет. 4, ап. 35,
дължи на ищеца следните суми: 355, 99 лева – договорна лихва за периода
01.01.2017 г. – 20.07.2017 г., и 545, 56 лева – обезщетение за забава за
периода 01.01.2017 г. – 31.07.2018 г., двете вземания по Договор за
потребителски паричен кредит № 1619644/10.10.2014 год., съставляващи част от
предмета на Заповед за изпълнение № 2966/03.08.2018 год. по ч. гр. д. №
5746/2018 год. на БсРС.
ОТХВЪРЛЕНИ са предявените в условие на евентуалност
осъдителни искове с правни основания чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №
25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, за осъждане на ответника И.А.П.,
ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, ж. к. Славейков, бл. 161, вх.
1, ет. 4, ап. 35, да заплати на ищеца следните суми: 2955, 68 лева –
главница, 355, 99 лева – договорна лихва за периода 01.01.2017 г. – 20.07.2017
г., и 545, 56 лева – обезщетение за забава за периода 01.01.2017 г. – 31.07.2018
г., трите вземания по Договор за потребителски паричен кредит №
1619644/10.10.2014 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на главницата от 2955, 68 лева, начиная от подаване на
исковата молба – 12.11.2018 год., до окончателното й изплащане.
Присъдени са разноски.
Срещу постановено решение са постъпили две въззивни
жалби.
Въззивна жалба с вх. № 17357/26.05.2020 г. е подадена от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №
25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния
директор Димитър Бориславов Бончев, чрез пълномощника юрисконсулт Иван Недков,
против Решение № 899 от 11.03.2020 г. по гр. д. № 8309/2018 г. на Районен съд –
Бургас в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от въззивното дружество
искове за сумата над 3240, 20 лева до пълния предявен размер от 6 195, 88 лева
- главница, договорна лихва в размер на 355, 99 лева за периода от
01.01.2017 г. до 20.07.2017 г., обезщетение за забава в размер на 546, 56
лева за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2018 г.
По отношение нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12
от ЗПК са изложени следните съображения. Сочи се, че погасителният план към
договора отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като съдържа
информация за размера на погасителните вноски (210, 37 лева), броя (60 бр.),
периодичността (ежемесечно) и датите на плащане (01-во число от месеца). Отрича
се необходимостта погасителният план да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяване на главницата и лихвата, дължими при различни лихвени
проценти, тъй като в процесния договор за кредит е уговорено, че заетата
сума се погасява при фиксиран лихвен
процент (9.99%) за целия срок на
договора, поради което изискването за посочване на последователността на разпределение
на вноските е неприложимо и липсата на разбивка в погасителния план на всяка от
погасителните вноски не се отразява на действителността на договора. Отбелязва
се, че в настоящия случай не е приложима т. 12 от ал. 1 на чл. 11 от ЗПК, която
касае ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата по срочен
договор за кредит, като за него се породи право да получи нов погасителен план,
и само в този случай планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент. Поддържа се, че от страна на заемателя не се твърди и не се
установява да е извършил предсрочно и изцяло погасяване на главницата по смисъла
на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК. Навеждат се доводи, че погасителният
план няма самостоятелен правопораждащ характер, а източник на правата и
задълженията между страните е договорът за кредит и доколкото престацията
по него е определяема (общ
размер на плащанията,
брой вноски, падеж
и срок на действие), той не може да бъде
недействителен. Излагат се аргументи (с позоваване на практика на СЕС), че в
договора за кредит не е необходимо да се посочват точните дати на падежа на
отделните вноски на потребителя, стига условията по този договор да позволяват
на потребителя да установи лесно и със сигурност падежите на тези вноски, което
условие в случая е спазено. Поддържа се, че в срочния договор за кредит,
предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да
се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяването на тази главница, като държавите членки не трябва
да предвиждат такова изискване в националната си правна уредба.
По отношение нарушението на правилата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК относно шрифта са изложени следните съображения. Поддържа се, че на
държавите-членки не е позволено да запазят или въвеждат национални разпоредби,
различни от предвидените в Директива 2008/48/ЕО, когато тя съдържа хармонизирани
разпоредби в съответната област. Отбелязва се, че член 10, параграф 2 от
Директива 2008/48 извършва такава хармонизация, що се отнася до данните, които
задължително трябва да бъдат включени в договора за кредит, а договорът за
кредит се счита
за сключен без лихви и без разноски само ако става
въпрос за такива данни, чиято липса би могла да попречи на потребителя да
прецени обхвата на своето задължение. Навеждат
се доводи, че с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК българският законодател
е въвел допълнително изискване към договора за потребителски кредит всички
елементи на договора да се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт -
не по-малък от 12, което изискване не се съдържа в Директива 2008/48/ЕО и поради това
не следва да бъде прилагано. Изтъква
се принципът на примата на правото на Европейския съюз над националното право в
случай на противоречие между тях.
Относно липсата на подпис на първата страница от договора
се посочва, че с разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК е въведено изискване
всяка страница от общите условия
да бъде подписана от потребителя, но в закона липсва изискване всяка страница от договора за кредит да бъде
подписана.
Въззивното дружество моли съда да отмени обжалваното
решение в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от него искове за сумата
над 3240, 20 лева до пълния предявен размер от 6 195, 88 лева - главница,
договорна лихва в размер на 355, 99 лева за периода от 01.01.2017 г. до
20.07.2017 г., обезщетение за забава в размер на 546, 56 лева за периода от
01.01.2017 г. до 31.07.2018 г. Претендира за присъждане на направените в хода
на настоящото производство разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350, 00 лева.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия И.А.П. чрез
адвокат Е.С., назначена за негов особен представител в първоинстанционното
производство по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Оспорва жалбата като неоснователна и
моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.
Относно становището на въззивника за липсата на подпис на
ответника на първата страница на договора се излагат следните съображения.
Отбелязва, че на всяка страница от погасителния план и от общите условия към
договора има подписи на местата, отредени за кредитор и потребител, но
на самия документ, наименуван „Договор за потребителски паричен кредит“ с № 1619644
и без дата на сключване, подписи няма и дори изобщо няма предвидено място, на
което страните по договора да могат да се подпишат. Поддържа се, че в нарушение
на законовите и обичайните правила процесният
договор няма подписи, с оглед на което същият не може да
се смята за сключен. Изтъква се, че съдът не е изложил мотиви, от които да е
ясно защо приема договора за сключен. Излагат се доводи, че Директива 2008/48 допуска
държавата членка да предвиди в националната си правна уредба, че
договорът за кредит трябва да бъде подписан от страните и че това
изискване за подпис важи за всички елементи на този договор.
Относно становището на въззивника за шрифта на договора
се отбелязва следното. Твърди се, че в практиката на Съда на ЕС няма
постановено решение, което да има каквото и да е отношение към изискването на
чл. 10 от ЗПК, според който всички елементи на договора трябва да се представят
с еднакъв по вид, формат и размер на
шрифт - не по-малък от 12. Навеждат се доводи, че в областта на финансовите
услуги Директива 2005/29/ЕО не засяга правото на държавите-членки да отидат
извън нейните разпоредби, за да защитят икономическите интереси на потребителите
– в конкретния случай да въведат изискване както за еднакъв формат на шрифта,
на който се изготвят документите на договора за кредит, така и за минималния му
размер. Поддържа се, че чл. 10, §2 от Директива 2008/48/ЕО извършва
хармонизация що се отнася до данните, които задължително трябва да бъдат
включени в договора за кредит, но оставя свобода на държавите-членки да
изготвят останалите си национални правила, уреждащи материята. Изтъква се, че
малкият размер на шрифта всъщност е пречка за спокойното запознаване с
информацията, която се съдържа в договора, за нейното правилно разбиране и
осмисляне, каквото е главното изискване на нормативните актове на общността в
тази сфера на обществения живот. Навеждат се аргументи, че в случая неразделна
част от процесния Договор за потребителски кредит са и Общите условия за
застраховането, както и приложената Декларация за приемане на застраховането,
но тези общи условия обаче са съставени с различен по размер и вид шрифт от
частта, представляваща Общи условия за отпускане на потребителски кредит и той
е много по-дребен, а шрифтът на декларацията е още по-дребен, съответно още
по-нечетлив. Поддържа се, че изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК е въведено от
българския законодател именно в изпълнение на задължението на държавата да
осигури ефективна и пропорционална защита на икономическите интереси на
потребителите, поради което няма как подобна разпоредба да се смята приета в
противоречие с разпоредбите на общностното право.
Относно становището на въззивника за нарушението на чл.
11, ал. 1, т. т. 11 и 12 от ЗПК се навеждат следните аргументи. Посочва се, че
в процесния договор за потребителски кредит липсва задължителната информация,
предвидена в чл. 10, § 2, б. ,,и“ от Директива
2008/48/ЕО, чието съдържание е транспонирано в разпоредбата на чл. 11, т. 12
от ЗПК. Твърди се, че в договора и общите условия към него няма и една дума за
това, че потребителят има правото да получи погасителен план или каквото и да е
извлечение, справка, разпечатка на хартиен носител, което да му дава информация
както за погасената част от задължението
му, така и за оставащия част от него и как е образувано то, предвид
предсрочното погасяване на кредита.
В заключение се отбелязва, че дори и да се приеме, че в
обжалваната част решението страда от посочените в жалбата пороци, то пак следва
да бъде потвърдено, тъй като е правилен крайният извод на съда, че процесният
договор за потребителски кредит е недействителен поради това, че е съставен в
нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК, с който е транспонирана разпоредбата
на чл. 10, §2, б. ,,ж“, съответно чл. 19 на Директива 2008/48/ЕС – нито в
документа Договор за потребителски паричен кредит, нито в Общите условия за
отпускане на кредити, е посочено как е образуван годишният процент на разходите.
Въззивна жалба с вх. № 21871/17.06.2020
г. е подадена от И.А.П., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***,
ж. к. Славейков, бл. 161, вх. 1, ет. 4, ап. 35, чрез адвокат Е.С., назначена от
първоинстанционния съд за негов особен представител при условията на чл. 47,
ал. 6 ГПК, срещу Решение № 899 от 11.03.2020 г. по гр. д. № 8309/2018 г. на
Районен съд – Бургас в ЧАСТТА, с която е уважена исковата претенция по главния
положителен установителен иск.
Излагат
се оплаквания, че съдът не е обсъдил доводите за недопустимост на исковата
претенция предвид липсата на ясни и категорични доказателства, че вземането на
цедента към ответника е прехвърлено именно с процесния индивидуален договор за
цесия. Твърди, че Приложение № 1 към Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
не съдържа описание на прехвърлените с индивидуалния договор вземания. Излага
съображения относно характера на ръкописните отбелязвания върху Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. и Индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 20.07.2017 г. Счита, че този документ
не е подписан, тъй като положените подписи на представителите на цедента и на цесионера
са на отделна страница. Намира, че вземането на цедента към ответника няма как
да е станало предмет на процесния Индивидуален договор за цесия поради това, че
към датата на сключване на договора вземането все още не е било изискуемо.
Поддържа, че приложеното към исковата молба Потвърждение за извършената цесия не
се отнася до процесния Индивидуален договор за цесия предвид ръкописните
отбелязвания върху него, както и че същото няма достоверна дата. Излага доводи,
че ответникът не е бил редовно уведомен за извършената цесия преди образуването
на заповедното производство поради това е изпратено на адрес, различен от
посочения в процесния Договор за кредит,
и не е доказано, че лицето, получило уведомлението за извършената цесия,
действително живее на адреса. Намира датата на приложеното пълномощно за
недостоверна. Поддържа, че правото да измени едностранно заемното
правоотношение принадлежи на първия кредитор - цедента, което обаче той не е
сторил преди подписването на процесния Индивидуален договор за цесия. Отбелязва,
че в уведомителните писма, изпратени до ответника, и по-конкретно в това,
подадено за връчване чрез ЧСИ Таня Маджарова с рег. № 803, не се съдържа ясно
посочване на основанието за настъпване
на предсрочна изискуемост на вземането, размерите на главница и лихва, от кога
се дължат и как са изчислени.
Въззивникът П. моли съда да отмени решението в ЧАСТТА, с която
исковата претенция по главния положителен установителен иск е уважена.
В законовия срок
по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, която е получила препис от нея на 03.07.2020 г.
При извършване на
служебната проверка по реда на чл. 267 ГПК съдът констатира следното:
Адвокат Е.С. е назначена при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК за особен представител на ответника П., който е въззивник и въззиваем в
настоящото производство. По делото липсват доказателства за внесен
депозит за възнаграждение особения представител. Това препятства движението на
делото (участието на особен представител в производството в хипотезата на чл.
47, ал. 6 ГПК е задължително и до назначаването му е налице процесуална пречка
за извършване на съдопроизводствени действия), а невнасянето на определеното от
съда възнаграждение за особен представител на ответника по иска за съответната
инстанция е основание за приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК във всяка инстанция (Определение
№ 200 от 13.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4493/2018 г., IV г. о., ГК). Ето защо
на въззивното дружество следва да се укаже в срок до първото съдебно заседание
по делото, насрочено за 24.08.2020 г., от 14:20 ч., да внесе по
депозитната сметка на Окръжен съд – Бургас разноските за възнаграждение за
особен представител на въззивника в размер на 400 лева и да представи
квитанцията по делото.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА
въззивна жалба с вх. № 17357/26.05.2020 г. на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър
Бориславов Бончев, чрез пълномощника юрисконсулт Иван Недков, и въззивна жалба
с вх. № 21871/17.06.2020 г. на И.А.П., ЕГН **********, с настоящ и
постоянен адрес ***, ж. к. Славейков, бл. 161, вх. 1, ет. 4, ап. 35, чрез
особения му представител адвокат Е.С., против Решение № 899 от 11.03.2020 г. по
гр. д. № 8309/2018 г. на Районен съд – Бургас, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
УКАЗВА на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №
25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния
директор Димитър Бориславов Бончев, чрез пълномощника юрисконсулт Иван Недков, в
срок до първото съдебно заседание по
делото, насрочено за 24.08.2020 г., от 14:20 ч., да внесе по
депозитната сметка на Окръжен съд – Бургас разноските за възнаграждение за
особен представител на И.А.П. в размер на 400
лева и да представи квитанцията по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се връчи на страните, включително и на електронна поща: ***********@*********.**
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.