Решение по дело №2756/2022 на Административен съд - Варна

     

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№………………..

 

 

гр. Варна, 22.03.2023 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на седми март  две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ:     Кремена Данаилова

при секретаря Деница Кръстева и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна – Силвиян Иванов като разгледа докладваното административно дело №2756/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от В.Д.Ц. ЕГН **********, чрез адв. С.Д. срещу Национален осигурителен институт с искане да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 350 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, а именно заплатено адвокатско възнаграждение, на основание Договор за правна защита и съдействие от 29.06.2022 г., в административното производство по оспорване на Разпореждане № 031-00-3576-5/14.06.2022 г. издадено от началник сектор „Краткосрочни плащания“ към ТП НОИ – Варна, потвърдено с Решение № 2153-03-113/04.08.2022 г. на директора на ТП НОИ – Варна, обявени за нищожни с Решение № 1510/18.11.2022 г. по адм. дело № 2004/2022 г. по описа на Адм. съд – Варна.

Изложеното е че обявените за нищожни решение и разпореждане са административни актове, липсва специален ред за обезщетение, поради което е приложим предвидения ред в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съгласно решение по тълк. дело №2/2016 г. на ВАС. Претендира присъждане на сторените разноски в настоящото производство.

Ответник – Национален осигурителен институт, чрез гл. юрисконсулт Е.Л. оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му, поради неговата неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Контролираща страна – Окръжна прокуратура – Варна, намира исковата претенция за основателна. Налице е имуществена вреда под формата  на адвокатско възнаграждение, изплатено в хода на административното обжалване при отмяната на незаконосъобразен административен акт и за ищеца не съществува друга възможност да възстанови вредите си, поради което претенцията следва да бъде уважена.         

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Разпореждане № 031-00-3576-5/14.06.2022 г. издадено от ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Варна - началник сектор „Краткосрочни плащания“ към ТП НОИ – Варна е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на В.Д.Ц.. Срещу посоченото разпореждане е подадена жалба вх. № 1012-03-371/04.07.2022 г. до директора на ТП на НОИ – Варна от В.Д.Ц.. Със жалбата е представен Договор за правна защита и съдействие от 29.06.2022 г. сключен между В.Д.Ц. и адв. С.Д. за оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в изготвяне на жалба защита срещу Разпореждане № 031-00-3576-5/14.06.2022 г. издадено от ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Варна - началник сектор „Краткосрочни плащания“ към ТП НОИ – Варна.

С Решение № 2153-03-113/04.08.2022 г. издадено от директор на ТП на НОИ – Варна е отхвърлена жалба вх. № 1012-03-371/04.07.2022 г. от В.Д.Ц. срещу Разпореждане № 031-00-3576-5/14.06.2022 г. издадено от ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Варна - началник сектор „Краткосрочни плащания“ към ТП НОИ – Варна. Срещу решението е подадена жалба до Адм. съд – Варна от В.Д.Ц..

С Решение № 1510/18.11.2022 г. по адм. дело № 2004/2022 г. по описа на Адм. съд – Варна са обявени за нищожни решение № 2153-03-113/04.08.2022 г. на Директора на Териториално поделение – гр. Варна на Национален осигурителен институт, както и потвърденото с него Разпореждане №031-00-3576-5/14.06.2022 г. издадено от началник сектор „Краткосрочни плащания“ към ТП – гр. Варна на НОИ, с което на В.Д.Ц. повторно е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица след постановено решение № 346/23.03.2022 г. по адм. дело № 2805/2021 г. по описа на Административен съд гр. Варна и е върната на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Варна преписката по Заявление вх. № 6843/30.07.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, подадено от В.Д.Ц., за ново разглеждане и произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

          Предявеният иск е допустим, като подаден от надлежна страна при наличието на предпоставките по чл. 204, ал. 1 вр. ал.3 от АПК, тъй като с него се претендира заплащане на вреди, които произтичат от обявени за нищожни административни актове.

          Разгледан по същество искът е основателен.

        На основание чл. 205, ал.1 от АПК – Национален осигурителен институт е надлежен ответник, тъй като с чл.2, ал.1 от Правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт е предвидено, че е той е юридическо лице със седалище в гр. София, за разлика от териториалните поделения, по арг. на чл.9, ал.1 от Правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт.

          Между страните няма спор по фактите, че ищецът при оспорване на Разпореждане № 031-00-3576-5/14.06.2022 г. издадено от ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Варна - началник сектор „Краткосрочни плащания“ към ТП НОИ – Варна по реда на чл. 117, ал.1, т.2 б.”б“ от КСО е ползвал адвокатска защита и съгласно договор за правна защита и съдействие е заплатил сумата от 350 лева в брой. С Решение № 1510/18.11.2022 г. по адм. дело № 2004/2022 г. по описа на Адм. съд – Варна по реда на чл.118, ал.1 от КСО са обявени за нищожни Решение № 2153-03-113/04.08.2022 г. на Директора на Териториално поделение – гр. Варна на Национален осигурителен институт, както и потвърденото с него Разпореждане №031-00-3576-5/14.06.2022 г. издадено от началник сектор „Краткосрочни плащания“ към ТП – гр. Варна на НОИ. Решение № 1510/18.11.2022 г. по адм. дело № 2004/2022 г. по описа на Адм. съд – Варна на основание чл.119 от КСО не подлежи на обжалване, поради което е в сила от 18.11.2022 г.

С настоящия иск се претендира обезщетение за имуществени вреди  в размер на 350 лв., които съставляват заплатено възнаграждение за адвокат в производството по задължителното административно обжалване на административен акт.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така регламентирана отговорността е пълна, защото обхваща всички претърпени вреди, които са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнението на административна дейност, по арг. на чл.4 от ЗОДОВ. В казуса е безспорно, че обявените за нищожни решение на директора на ТП на НОИ  - Варна и разпореждане на началник сектор „Краткосрочни плащания“ към ТП НОИ – Варна са индивидуални административни актове по своя характер и са форма на проявление на административната дейност на тези органи. С нормата на чл.118, ал.1 от КСО е предвидено, че решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд, поради което следва че е административен акт по чл.21, ал.1 от АПК. Разпореждането издадено по реда на чл. 54ж, ал.1 вр. чл. 54а, ал.1 от КСО също е административен акт по чл.21, ал.1 от АПК, тъй като е отказ за предоставяне на претендирано право, за което е предвидено задължително административно обжалване.

Както в КСО, така и в АПК липсва специален ред, по който страната в оспорване на актовете по административен ред може да търси направените от нея разноски в това производство. Към настоящия момент само е определено с чл.8, ал.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. (ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г.), че за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи. Законодателният пропуск, относно присъждане на разноски сторени в административното производство не може да се запълни с прилагането на чл. 143 от АПК по аналогия, тъй като тази разпоредба регулира разпределеното на разноските, направени само в съдебното производство, поради което нормата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ се явява неприложима. Следователно единственият начин да се търси възстановяване на заплатено адвокатско възнаграждение от страната в производството по административно оспорване е по реда и при условията на ЗОДОВ.

Основният спор по делото е дали заплатеното възнаграждение за адвокат, претендирано като имуществена вреда, съставлява пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните и обявени за нищожни от съда административни актове.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС, безспорно потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Върховният административен съд не е  възприел виждането, според което в тези случаи обезщетение за имуществени вреди не се дължи, тъй като адвокатската защита не е задължителна по закон, хонорарът за нея е платен по силата на свободно договаряне, а за гражданина било нормално да се защитава сам. Напротив, в посоченото тълкувателно решение изрично е посочено, че след като гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход.

Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издадено оспореното по административен ред разпореждане на началник сектор „Краткосрочни плащания“ към ТП НОИ – Варна.

За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. Да е налице отменен, като незаконосъобразен, респективно обявен за нищожен административен акт.  2. Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отменения административен акт и вредите.

Следва, че в настоящото производство трябва да се установи наличието на плащане на адвокатски хонорар към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.

 Искът против ответника следва да бъде уважен в размер от 350 лева, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

 Съгласно т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС - При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. В случая ищецът не претендира такава лихва, поради което тя не следва да се присъжда. Съответно на общо основание ще се дължи лихва за забава на задължението установено с настоящото решение по реда на чл. 86 от ЗЗД, в случай че ответникът не заплати задължението от датата на влизане настоящото решение в сила.

Ищецът е претендирал присъждане на 10 лева – държавна такса и 500 лева – възнаграждение за един адвокат сторени в настоящото съдебно производство.

Заплатена е държавна такса 10 лева. Видно от Договор за правна защита и съдействие  от 03.12.2022 г. сключен между ищеца и адв. Д.  е договорено и платено възнаграждение 500 лева в брой. Ответникът не е направил възражение за прекомерност относно заплатеното възнаграждение за адвокат, поради което същото не следва да се намалява до предвидения минимум с чл. 8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. /400 лева/. На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 510 лева за такса и възнаграждение за един адвокат в настоящото производство.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Осъжда Национален осигурителен институт да заплати в полза на В.Д.Ц. ЕГН **********, сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, а именно заплатено адвокатско възнаграждение, на основание Договор за правна защита и съдействие от 29.06.2022 г. в административното производство по оспорване на Разпореждане № 031-00-3576-5/14.06.2022 г. издадено от началник сектор „Краткосрочни плащания“ към ТП НОИ – Варна, потвърдено с Решение № 2153-03-113/04.08.2022 г. на директора на ТП НОИ – Варна, обявени за нищожни с Решение № 1510/18.11.2022 г. по адм. дело № 2004/2022 г. по описа на Адм. съд – Варна.

Осъжда Национален осигурителен институт да заплати в полза на В.Д.Ц. ЕГН **********, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат в настоящото производство.  

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: