Номер 33305.11.2020 г.Град Р.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Р.Първи състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
Секретар:Светла Пеева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20204500500486 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
И. Д. К. е обжалвал Решението на Р.нския районен съд по гр. д. №
4113/2019г., с което е отхвърлен предявеният от него отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване
недължимостта на сумата от 10 916 лв., представляваща просрочена главница
по договор за кредит за текущо потребление от 05.11.2008г., за която е бил
издаден изпълнителен лист на 07.10.2010 г. по ч.гр.д. № 8443/2010 г. по описа
на РРС в полза на Б., чийто правоприемник е ответното дружество - О., като
погасен по давност. Излага доводи за неправилност на решението и иска
същото да бъде отменено по съображенията, подробно изложени в жалбата.
Претендира разноски за двете производства.
Ответникът взема становище за неоснователност на въззивната жалба,
счита решението за валидно, допустимо и правилно и моли то да бъде
потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима – подадена е от страна по спора в законния срок и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя се
явява неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано по предявения от
жалбоподателя против О. отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 от ГПК - за недължимост на сумата в размер на 10916 лв. – главница
1
по изп. дело № 106/2011 г. по описа на ЧСИ с рег. № 833, като е навел
твърдения, че вземането на взискателя е погасено по давност.
Не се спори по делото, че по Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 07.10.2010 г. по
ч.гр. дело № 8443/2010г. на Р.нския районен съд е издаден изпълнителен лист
на 07.10.2010г., с който ищецът и И.Д..С. са осъдени да заплатят солидарно на
Б. сумите : 10916 лв. - просрочена главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 05.11.2008г., заедно със законната лихва, считано от
05.10.2010г. до окончателното изплащане на сумата, 1142.81 лв. – просрочена
лихва за периода 01.07.2010 г. – 04.10.2010 г. и 732.36 лв. разноски по делото,
в т.ч. 491.18 лв. юрисконсултско възнаграждение. От приложеното
изпълнително дело № 106/2011г. се установява, че на 03.02.2011г. въз основа
на изпълнителния лист е образувано изпълнителното дело срещу ищеца и С.
за събиране на посочените в него суми в полза на взискателя Б.. По
изпълнителното дело са наложени запори върху банковите сметки на
длъжниците в банката – взискател и ПАМ, а на солидарния длъжник Ивелина
С. -и запор върху трудовото възнаграждение, въз основа на който са
постъпили две суми: 21.20 лв. на 09.03.2011г. и 11.42 лв. на 11.04.2011г., след
което не са извършвани изпълнителни действия до януари 2014 г.
По молба от 10.06.2013г. на ответника О., на 11.06.2013 г. същият бил
конституиран на мястото на първоначалния взискател и по негова инициатива
на 22.01.2014г. били наложени запори върху трудовите възнаграждения на
двамата длъжници. По тези запори и до настоящия момент регулярно
постъпват суми по изпълнителното дело.
От приложените писмени доказателства се установява още, че на
18.06.2015 г. между страните било сключено споразумение, с което ищецът се
задължил да погаси дълга си, който към датата на споразумението възлизал на
17384.83 лв., на 60 месечни вноски с падеж 20-то число на текущия месец,
като превежда и дължимите такси за производството по съдебното
изпълнение. В съответствие с уговореното в споразумението, кредиторът
депозирал на 09.07.2015 г. молба до ЧСИ да не извършва изпълнителни
действия по изп.дело № 106/2011г., както и да бъдат вдигнати наложените
запори. На 23.06.2016г. взискателят поискал възобновяване на
изпълнителните действия с оглед на това, че Костов не изпълнява
уговореното.
След като е установил гореизложената фактическа обстановка по
делото, първоинстанционният съд е направил изводите си при спазване на
процесуалните правила и съобразяване с материалния закон. На основание чл.
272 от ГПК, окръжният съд споделя мотивите на районния съд в обжалваното
решение и препраща към тях.
Искът по чл. 439 ГПК е специфичен процесуален способ за защита на
ищеца – длъжник по изпълнително производство, чрез който способ той може
да установи погасяването на изпълняемото право въз основа на факти,
2
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството по
ч.гр.д. № 8443/2010 г. по описа на РРС, по което е издадено изпълнителното
основание. А в настоящия случай са наведени именно такива твърдения -
жалбоподателят твърди, че задължението му към взискателя е погасено
поради изтичане на предвидената в закона давност.
Правилно първоинстанционният съд е определил правната
квалификация на спора като такъв по чл. 439 от ГПК, тъй като се оспорва
съществуването на изпълняемото право, основано на факти, настъпили след
приключване на производството по делото.
Общото правило е, че давностният срок започва да тече от влизане в
сила на съдебното решение, когато вземането е установено със съдебно
решение. В случая не е постановено такова, тъй като не е бил предявен от
ищеца иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, а е налице вземане, установено със
Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която длъжникът не
е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
В мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013г.
ОСГТК, е прието, че ако иск по чл. 422, ал. 1 ГПК не е предявен или ако е
предявен след изтичането на срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, давността не се счита
прекъсната със заявлението, а от момента, в който длъжникът е узнал за
проведеното заповедно производство, т.е. със започването на изпълнителния
процес; погасителната давност в изпълнителния процес се прекъсва
многократно с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като: налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че ИД 106/2011г. е било
перемирано поради непредприемане на годни изпълнителни действия в срок
от две години, считано от последното изпълнително действие.
Възражението в жалбата относно датата, на която е настъпила
перемпцията е основателно. Съгласно чл. 125 ал.1 от ЗЗД, прекъсването и
спирането на погасителната давност срещу един солидарен длъжник няма
действие спрямо останалите длъжници. При прекратено изпълнително
производство по силата на закона, давността за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие по отношение на жалбоподателя - в случая на
03.02.2011г., перемпцията е настъпила на 03.02.2013г., и започва да тече нова
петгодишна давност.
3
Правилни са изводите на районния съд, че извършените действия след
прекратяване ex lege на изпълнителното производство не произвеждат
целения от взискателя резултат, тъй като се явяват осъществени по прекратен
изпълнителен процес и не могат да бъдат зачетени. Със сключеното обаче
споразумение на 18.06.2015г. между кредитора и длъжника за разсрочване на
дълга, длъжникът признава изцяло и конкретно дължимостта на процесните
вземания. Касае се за признание на дълга, което прекъсва давността, съгл. чл.
116, б. „а” ЗЗД.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че давността не е
била прекъсната с процесното споразумение. Налице е признание на дълга -
едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено
заявява, че е задължен към кредитора, направено в рамките на давностния
срок, отправено до кредитора и отнасящо се до съществуването на самото
задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда /в този
см.Решение № 100/ 20.06.2011 г. по т. д. № 194/2010 г., II т. о. на ВКС;
Решение № 105/5.06.2014 г. по т. д. № 1697/2013 г., I т. о. на ВКС и др./. От
датата на подписване на споразумението - 18.06.2015 г., е започнал да тече
нов петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, който към датата на
подаване на исковата молба - 20.03.2019 г., не е изтекъл.
Поради изложените съображения, въззивната инстанция счита, че
наведените в жалбата оплаквания са неоснователни и първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК в тежест на
жалбоподателя са направените от ответника разноски във въззивното
производство в размер на 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2201/23.12.2019 г., постановено по гр.д.
№ 4113/2019 г. на Р.нския районен съд.
ОСЪЖДА И. Д. К. , ЕГН ********** от гр. Р., у***, ДА ЗАПЛАТИ на
О., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., *****,
представлявано от И.Г.Д.-М. сумата от 300 лв. разноски за въззивното
производство, за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5