Решение по дело №589/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационната жалба на Началник на Дирекция за национален строителен контрол/ДНСК/ гр. София против Решение №206/10.06.2024г, постановено по АНД №2323/23г по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление № СЗ-24-ДНСК-61/03.07.2023г. издадено от Началник ДНСК гр. София с наложена на Н. Е. гр. Сливен имуществена санкция в размер на 10 000/десет хиляди/лева за това, че в периода от 04.06.2022 г. до края на годината и в гр. Стара Загора, в качеството му на консултант по смисъла на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, е извършило оценка за съответствие с основните изисквания към строежите на инвестиционен проект за строеж „Конферентни зали (преустройство и изграждане на надстройка на съществуваща кафе-сладкарница в конферентни зали със ЗП и РЗП на преустройството от 195 кв.м; надстройка със ЗП и РЗП от 188.65 кв.м; общо за обекта: застроена площ 195 кв.м. разгъната застроена площ 383.65 кв.м)“, находящ се в УПИ XVІ-3386, кв. 1005 по плана на гр. Стара Загора, в нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, във вр. чл. 18, ал. 1, т. 1, предложение трето от ЗУТ, чл. 108, ал. 1, изр. второ от ЗУТ и чл. 82, ал. 2 от Наредба № 7/22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони, като е осъществило състава на чл.237, ал.1, т.6, предложение първо от ЗУТ.

Обстоятелства по извършване на нарушението, имащи признаци на съставомерни факти: Действащият ПУП-ПЗ е одобрен със Заповед №2071/19.11.1997г на Кмета на община Стара Загора. След одобряването на ПУП-ПЗ е извършена промяна на ПУП-ПР и е променена номерацията на имота, в който ще се трои и на съседните имоти. По силата на ПУП-ПЗ в УПИ ХVІ-3386 / по ПЗ УПИ ХV -3132/ е предвидено застрояване със сгради за обществено обслужване: за двуетажната сграда от северната част е предвидено надграждане с един етаж, а за долепена до нея в южната част –ново предвидена двуетажна сграда, начина на застрояване е свързано със съществуващата двуетажна жилищна сграда в УПИ ХV-3401/ УПИ ХІХ-3133 по ПУП-ПЗ/ , а от изток – долепена до нея ново предвидена едноетажна сграда по южната регулационна граница в свързано застрояване с ново предвидена едноетажна сграда в УПИ ХV -3401. Съгласно предвижданията на ПЗ от 1997г, в УПИ ХV-3401 /УПИ ХІХ-3133/ съществуващата двуетажна жилищна сграда, която е предвидена за запазване – обозначена е с плътен черен контур и оцветена в кафяво, както и ново предвидена, долепена до нея жилищна сграда на 2 етажа, обозначена с плътен черен контур и оцветена в бежово-кафяво, и двете в свързано застрояване с ново предвидената на два етажа сграда в процесния УПИ ХVІ-3386. / по ПЗ УПИ ХV-3132/. При тези предвиждания ново предвидената двуетажната сграда в УПИ ХVІ 3386 при надграждане трябва да покрие калкана на съществуващата сграда от юг в съседния имот, в съответствие с предвиденото в ПЗ и с изискването на чл.82 ал.2 от Наредба №7/22.12.2003г за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съгласно което калканната стена на заварена сграда трябва да се покрива напълно в хоризонтално и вертикално отношение от калканната стена на новата сграда, разполагана в съседния имот. Видно от инвестиционния проект в част „Архитектурна“, чертежи: вертикален разрез Б-Б и фасада запад, котата на калканната стена на ново предвидената сграда с надстройка е 9.05м и значително надвишава височината на калканната стена на двуетажната сграда от юг в съседния УПИ ХV-3401/ по ПЗ –УПИ ХІХ-3133/, която не е точно котирана – измерено мащабно надвишението е около 3 метра. Нарушени са предвижданията на действащия ПУП-ПЗ по отношение височината на проектираната сграда, която трябва да се ограничи до два етажа и покриване на калкана на съществуващата сграда от юг.

По силата на чл.18 ал.1 т.1 предл трето и чл.108 ал.1 изречение второ от ЗУТ предвижданията на подробните устройствени планове са задължителни за инвестиционните проектиране, по-специално за имотите, предвидени за застрояване с подробен устройствен план се определя допустимото застрояване. В конкретния случай не е спазен чл.18 ал.1 т.1 предложение трето от ЗУТ, чл.108 ал.1 изр второ от ЗУТ вр. с чл.82 ал.2 от Наредба №7/22.12.2003г за правила и нормативи за устройство на отделните територии и устройствени зони. Въпреки установеното свързано застрояване в повече от два имота, за УПИ ХVІ-3386 /по ПЗ – УПИ ХV-3132/ и УПИ ХV-3401/ по ПЗ-УПИ ХІХ-3133/ липсва одобрен работен устройствен план, който да допуска надграждане и на двете жилищни двуетажни сгради, до височината на ниско свързано застрояване – 10м, поради което предвижданията на ПУП-ПЗ са задължителни, а допуснатото нарушение при изработването и одобряването на проекта е съществено.

Обхватът на оценката за съответствие включва съответствието му с предвижданията на подробен устройствен план, съгласно чл.142 ал.5 т.1 от ЗУТ. В Комплексния доклад подробно е описан проектът в част „Архитектурна“ като в на стр.3, абзац първи е отбелязано, че предвиденото с инвестиционния проект преустройство е в съответствие с действащия ПУП-ПЗ от 1997г, отговаря на характера и начина на застрояване, спазени са показателите на застрояване, определени в издадената виза за проектиране. С изготвянето на положителен доклад за съответствие на инвестиционния проект по отношение предвижданията на ПУП-ПЗ в това число и за височината на проектираната сграда, която трябва да се ограничи до 2 етажа и покриване на калкана на съществуваща сграда от юг, дружеството е нарушило чл.142 ал.5 т.1 вр. с чл.18 ал.1 т.1 предл трето, чл.108 ал.1 изр второ от ЗУТ и чл.82 ал.2 от Наредба №2/22.12.2003г, което е довело до незаконосъобразно одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж №19-47/20.01.2023г., което е отменено с Заповед №ДК-11-СЗ-6/10.02.2023г на Началник РДНСК Стара Загора.

Нарушението е извършено през 2022г – в периода от 04.06.2022г до края на същата година, по аргумент от отбелязването върху Комплексния доклад на писмо изх. №10-52-88/03.06.2022г на Община Стара Загора, с което е указано отстраняването на нередовности. Мястото на нарушението е град Стара Загора, според местонахождението на преустройваната сграда и адреса / изрично посочен/, където се намира одобряващата общинска администрация, пред която със Заявление вх. №19-02-14/06.01.2023г. е внесен Доклада.

Установено е от служители на РДНСК Стара Загора при извършена на проверката по чл.156 от ЗУТ на одобрения на 20.01.2023г инвестиционен проект и издаденото от Главния архитект разрешение за строеж, за резултатите от която е съставен констативен протокол №240/09.02.2023г на РДНСК Стара Загора. АУАН е съставен на 09.04.2023г в рамките на 3 месечния срок, считано от 09.02.2023г, а НП е издадено на 03.07.2023г, в 6 месечния срок от съставяне на АУАН.

Въззивният съд е проверил изложените в АУАН фактически обстоятелства, на които се основава обвинението, чрез приемане заключението на вещо лице, назначено да извърши СТЕ, според което действително с ПУП-ПЗ е в УПИ ХVІ-3386 е предвидена нова сграда на два етажа, разположена по южната вътрешна имотна и регулационна граница с УПИ ХV-3401, с начин на застрояване – свързано със съществуващата в УПИ ХV-3401 и предвидена за запазване двуетажна жилищна сграда, построена по северната вътрешна регулационна граница. В УПИ ХV-3401 също е предвидена нова сграда на два етажа по северната регулационна граница долепена до съществуващата и предвидена за запазване, но и в свързано застрояване с новопредвиденото в УПИ ХVІ 3386 двуетажно застрояване. Това е предвиждане за покриване на калканните стени на сградите в двата имота, защото начина на тяхното застрояване по общата им вътрешна регулационна граница е свързано. Построената на място по северната регулационна граница на УПИ ХV -3401 и запазена като елемент на плана сграда реално е на един етаж, защото при строителството й е преодоляна разликата между нивото на улицата и прилежащия терен към сградата в УПИ ХІ-3401. За преодоляване на денивелацията от улицата към двора и да се достигне до терена към сградата са изградени каменни стълби. Стената на мазето на тази сграда е врата към улицата. Коректния запис в ПУП ПЗ за потвърдената жилищна сграда е следвало да бъде един плюс един етаж. Според вещото лице инвестиционния проект напълно отговаря на предвижданията на ПУП- ПЗ, който действа към настоящия момент, и който предвижда проектираната двуетажна сграда в УПИ ХVІ-3386 /процесния/. Според заключението на вещото лице котата на калканната стена е плюс 9.40м, а превишението е равно на около 3.25м / колкото е посочено и в НП/, като е измерено по същия начин – графично, защото никъде в проектната документация, както е констатирано и в НП, не е извършено котиране на билото на съществуващата жилищна сграда в УПИ ХV-3401. Ако новото строителство в УПИ ХV-3132 сега УПИ ХVІ 3386 се съобрази с височината на съществуващата сграда, каквото е към момента, няма да бъдат спазени предвижданията на ПУП- ПЗ. Този ПУП-ПЗ предвижда нова двуетажна сграда в УПИ ХVІ-3386, а потвърдената жилищна сграда в УПИ ХV 3401 грешно е отразена като двуетажна, тя е едноетажна. Предвижданията на ПУП ПЗ са за покриване на калканните стени на потвърдената и ново предвидените сгради и в двата имота. Съществува явно несъответствие между предвидените петна за нови двуетажни сгради в двата УПИ и отразената потвърдена жилищна сграда в УПИ ХV-3401.

Тези са установените от съда факти, от които е направен правния извод за съответствие на инвестиционния проект с действащия ПУП-ПЗ, а оттук и за несъставомерност на деянието по изготвяне и внасяне на Доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект.

На следващо място е приел, че датата на нарушението е датата 06.01.2023г, когато Комплексния доклад е внесен заедно с инвестиционния проект, но тя е определена неправилно, защото деянието не се довършва с внасяне на инвестиционния проект за одобряване, което действие принадлежи на възложителя, а не на лицето, изготвило оценката за съответствие. Деянието е довършено с изготвяне на Комплексния доклад – оценката, а не с нейното постъпване в администрацията, на която принадлежи одобряващия проекта орган. Неправилното посочване на датата винаги е основание за отмяна на наказателното постановление, поради липса на деяние, което да е извършено в посоченото време.

С касационната жалба се твърди, че правните изводи на въззивния съд са в противоречие с приложимия материален закон, а при формиране на вътрешното убеждение за съществуване на съставомерните факти е допуснато нарушение на правилата на формалната и правна логика – касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите на обвинението, но не е взел предвид, че според тях, сградата в УПИ ХV-3401, която е предвидена за запазване е двуетажна, което се вижда при поглед от запад, но и защото височината на мазето е с 1.50м над прилежащия терен на улицата, което се доказва и от констатираната, съществуваща към тази улица врата. Деянието е извършено, защото при липса РУП, който да допуска надграждане на двуетажните сгради до височината на ниско свързано застрояване от 10м. тоест с още етажи до тази височина, предвижданията на ПУП-ПЗ са задължителни, а допуснатото несъответствие на проекта с действащия план е съществено. Според действащия ПУП-ПЗ новопроектираната сграда трябва да е двуетажна и да покрива изцяло калкана на сградите в съседния УПИ. За да приеме, че инвестиционния проект съответства на ПУП съдът се е ограничил само до проектирането на два етажа, но не е приложил закона правилно, защото условията на ПУП-ПЗ са две – освен двуетажна, сградата да покрива и съществуващия калкан, което е установено в мотивите към съдебното решение. В това се състои и неправилното приложение на посочените в НП норми на ЗУТ, които са нарушени. В отклонение от правилата на материалния закон е прието, че е налице грешка в ПУП-ПЗ, без да се зачете действието на влязъл в сила индивидуален административен акт, какъвто е действащия подробен устройствен план и без да съобразени правилата за определяне на етажност на сграда, действали при одобряването му през 1997г и към настоящия момент. Не е изследвана височината на надземната част от мазето, за да се определи със сигурност дали етажът е подземен или надземен, а оттук дали сградата е двуетажна или на един етаж.

В тази връзка е направено съответно оплакване за съществено процесуално нарушение, защото задачата на вещото лице е да провери съответствието на инвестиционния проект с ПУП-ПЗ въз основа на представените по делото графична и текстова част на действащия план и другите писмени доказателства, а не спрямо действителното фактическо положение, посредством оглед на сградата от вещо лице. Съдът не е обсъдил и заключението на вещото лице – не е посочено и в мотивите, че крайният му извод за грешка при заснемането на съществуващата и предвидена за запазване сграда като двуетажна вместо като едноетажна може да се отстрани само след частично изменение на ПУП-ПЗ – отговор на въпрос 4-ти, стр. 4 от СТЕ. Времето на извършване на нарушението е от 04.06.2022г до края на годината, което означава до 31.12.2022г и в противоречие с буквалния прочит на НП и на АУАН е изводът, че датата на нарушението съвпада с момента на внасяне на инвестиционния проект ведно с Комплексния доклад на 06.01.2023г. Заявлението от 06.01.2023г е след момента, в който АНО е посочил за крайна дата на деянието – края на 2022г. Превратния прочит на обвинението също е съществено процесуално нарушение, съгласно посоченото в касационната жалба съответно на това основание оплакване. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление с присъждане на разноските по делото.

Ответникът Н. Е. гр. Сливен чрез редовно упълномощен адвокат иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение като постановено при правилно приложение на материалния закон и процесуалните правила. Позовава се на чл.82 ал.3 от Наредба №7/2003г за правила и нормативи за отделните видове територии и устройствени зони, която според него урежда фактите.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора предлага на съда да остави в сила въззивното съдебно решение.

Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, и след извършена служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, намира за установено следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предвижданията на ПУП-ПЗ от 1997г, се изясняват с действащите нормативни актове към този момент, а в случая това е Наредба№5/17.05.1995г за правила и нормативи за териториално и селищно устройство /отменена/ и Правилника за прилагане на ЗТСУ /отменен/. Характера на застрояване се е определял от етажността на сградите по силата на чл.106 ал.6 от ППЗТСУ и чл.57 от Наредба №5/17.05.1995г в редакцията действала към датата на одобряване на ПУП-ПРЗ през 1997г. Конкретната височината се е определяла с архитектурния проект или с КЗСП / аналогичен план на РУП/, когато е необходимо да бъде изработен. Нормативно установената минимална височина за жилищно помещение в сгради –тези, които ще се строят в приложение на ПУП-ПЗ е била 2.5м, но тя не се отнася и за светлата височина на помещения в сгради за обществено обслужване. Ново предвидената в процесния УПИ сграда е ограничена във височина до два етажа, а не до височината на заварената към 97г двуетажна жилищна сграда, предвидена за запазване, а по месторазположение е задължително да бъде на вътрешната южна странична регулационна граница с УПИ ХV-3401, което местоположение е функция на начина на застрояване – свързано. Следователно реалната височина на съществуващата към 97г сграда не определя височината на бъдещата двуетажна за обществено обслужване, каквато правна теза е в основата на административното обвинение. Спорът и пред въззивния съд е бил правен, поради което заключението по делото не може да му даде отговор- специалните знания са за факти, не за право. В случая не е поставена задача и не са изследвани фактите, посочени в определението за полуподземен етаж – подът да е по-ниско от 0.3м спрямо котата на прилежащото тротоарно ниво, съгласно действалата към 97г Наредба №5/17.05.95г в ред. ДВ бр.30/96г, защото според чл.57 на тази Наредба, полуподземния етаж не се включва в етажността на сградата, а едва от 1998г височина на тавана на полуподземния етаж над 1.50м спрямо котата на прилежащото тротоарно ниво, изисква включване в етажността на сградата и на този полуподземен етаж. Следователно като не е измерено нивото на пода на етажа на жилищната сграда в УПИ ХV-3401, то липсва главния факт с правно значение, който определя дали сградата към 97г трябва да се счита двуетажна или едноетажна. Още нещо – след като вида на етажа и включването му в етажността на сградата са правни въпроси, то не може да се счита, че евентуалното не правилно определяне на етажността на заварената сграда е фактическа грешка. Тя винаги би била правна. Прилагането на настоящия закон за определяне етажността на предвидената за запазване сграда обаче е погрешно – фактите се уреждат от закона, който е действал към момента на тяхното настъпване. Следователно дори и нормите към 97г не са определяли дали сградата е двуетажна, защото тя не е построена в негово приложение. Тя е само запазена като елемент на плана – може да бъде надстроявана, пристроявана, преустройвана, но нейната реална височина не определя височината на новопредвиденото застрояване.

Не се държи сметка, че правилата за пълно покриване на калканните стени в хоризонтално и вертикално отношение – както по действащото към 97г законодателство, така и сега се отнасят до строежи, с които се прилага подробния устройствен план. Заварените калканни стени могат да не се покриват напълно, когато ново предвиденото застрояване е с различна височина - случаят е уреден в чл.82 ал.3 от Наредба №7/2003г., а нормата съответства и на изключението по чл.21 ал.2 от ЗУТ. АНО не е съобразил нормите, които ПУП-ПЗ от 97г прилага и посочени по-горе, за да определи какво предвижда този план – двуетажна нова сграда, чиято височина зависи не само от предназначението на помещенията, но и от средното ниво на прилежащия терен, а разликите между средното ниво на прилежащите терени към сградите в свързано застрояване също е обективен факт с признак на специфична даденост, който може да доведе до по-голяма височина на ново предвиденото застрояване и да отпадне императива за покриване на калканни стени – тези на сградите, чието изграждане ще приложи плана, който предвижда този начин на застрояване. Дори и тогава покриването на калканни стени не е условие без което инвестиционния проект не може да съответства на предвижданията на ПУП-ПЗ – чл.21 ал.2 от ЗУТ вр. с чл.82 ал.3 и сл. от Наредба №7/2003г. Общоизвестено е, че [улица]има наклон от север на юг, поради което стоящите от север имоти са на по-високо ниво от тези, които са под тях в посока юг. Това е видно и от снимковия материал към заключението на вещото лице, от който става ясно още, че ако е вярна правната теза на касатора, то надстрояване на процесната сграда с втори етаж не е правно допустимо – никога няма да покрие калкана от юг, защото той към настоящия момент е покрит от изградения първи етаж на новопредвиденото застрояване в процесния УПИ. Като се има предвид правната уредба към момента на одобряване на ПУП-ПЗ от 97г, който се прилага с процесния инвестиционен проект става ясно, че съответствието с ПУП-ПЗ е два етажа и място на разполагане на общата странична регулационна линия между двата имота. Факта, който доказва по-голямата височина по ПУП-ПЗ на процесната сграда е видим и без специални знания – първият етаж на надстрояваната сграда покрива напълно калканната стена на заварената. Следователно АНО отрича предвижданията на ПУП –ПЗ като твърди, че втори етаж, макар да е отразен в този ПУП-ПЗ трябва да се построи така, че да покрива заварената калканна, която вече е покрита и това се вижда включително от визата за проектиране.

Водим от тези мотиви и на основание чл.221 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №206/10.06.2024г, постановено по АНД №2323/23г по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.