РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Бургас, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.А
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело №
20242120106209 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от Н. З. А. с
ЕГН **********, срещу А. Х. К. с ЕГН ********** за осъждане на ответната
страна да плати на ищеца сумата от 9000 /девет хиляди/ лева, представляващи
дължима и незаплатена главница по договор за паричен заем от 09.06.2023 г.,
както и сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща договорна неустойка за
неизпълнение от страна на ответника - длъжник на поетото от него
облигационно задължение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на дължимата сума.
Твърди се в исковата молба, че на 09.06.2023г., между страните бил
сключен в писмена форма договор за заем, по силата на който на ответника
били предадени в брой 9000 лева, като в тази си част договорът служил и като
разписка за получаването на заемната сума, а ответникът поел задължение да
върне цялата заемна сума до края на 2023г. До настоящия момент ответника
не плащал дължимата сума въпреки проведени разговори. Била уговорена и
неустойка, която се дължала в случай на забава. Поради това моли за
уважаване на двата иска и присъждане на деловодните разноски. Ангажирани
са доказателства.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът,
1
редовно призован, не изпрати представител и не ангажира становище по
предявените спрямо него искове.
Процесуалният представител на ищеца направи искане за постановяване
на неприсъствено решение спрямо ответника.
Предявени са два обективно кумулативно съединени осъдителни иска с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92
ЗЗД, като същите са допустими.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и закона, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът
следва да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде
постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, от
изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото
следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата
претенция.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл.
238 ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание,
редовно призован е и не е направил искане да се разглежда делото в негово
отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
От посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по
делото, може да се направи извод за вероятна основателност на предявените
искове, още повече, че същите не са оспорени от ответника. От представените
документи - договор подписан от страните може да се направи вероятностен
извод за валидно облигационно отношение между страните по договор за заем
и неизпълнение от страна на ответника. В представеният документ фигурират
уговорките за главницата, неустойката и падежа, така както се твърдят от
ищеца. Налице е клауза според която сумата е предадена, съобразно реалният
характер на заемният договор. Липсват доказателства за връщане на сумата.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение
не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови
решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове за посочените по-
горе суми да бъдат уважени изцяло. С оглед изхода на делото, следва да се
присъдят и разноски за производството.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 239 ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА А. Х. К. с ЕГН **********, да заплати на Н. З. А. с ЕГН
**********, сумата от 9000 /девет хиляди/ лева, представляващи дължима и
незаплатена главница по договор за паричен заем от 09.06.2023 г., както и
сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща договорна неустойка за
неизпълнение от страна на ответника - длъжник на поетото от него
облигационно задължениепо договор за паричен заем от 09.06.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума
ОСЪЖДА А. Х. К. с ЕГН **********, да заплати на Н. З. А. с ЕГН
**********, сумата от 1410 лв. /хиляда четиристотин и десет лева/
представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4 ГПК. Защитата срещу
него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3