№ 386
гр. Видин, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20241320200980 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от В. В.
Ц., ЕГН **********, с адрес гр. Видин, ул. „Екзарх Антим I“, № 2, против
Наказателно постановление № 24-0953-000290/03.04.2024г. на ВПД Началник
група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Видин, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от
ЗАНН, във вр. с 183, ал. 2, т. 2 от ЗДвП – „глоба” в размер на 20 / двадесет/ лв.
за извършено административно нарушение по 6, т. 1 от ЗДвП, и на основание
чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 183, ал. 7 от ЗДвП – „глоба” в размер на 200 /
двеста/ лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/
месец, за извършено административно нарушение по 6, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се
уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да
се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му
представител заема идентично становище в с.з.
Ответната страна не изпраща процесуален представител и не заема
становище в с. з.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
1
обстановка:
Видно от свидетелските показания на актосъставителя С. и
административнонаказателната преписка, на 17.02.2024г. в 10.40 часа в гр.
Видин по бул. „Панония“ с посока от кръстовище с ул. Цар Иван Асен II“ към
РЗОК лицето Владислав Ц. управлявал личния си автомобил марка
„Фалксваген Кади Лайф“ с регистрационен № ВН 2040ВТ, като на
кръстовище с ул. „Горазд“ не съобразява поведението си с пътен знак „Г6“
/движение само на дясно или наляво след знака/ и пътен знак „В2“ /забранено
е влизането на пътни превозни средства в двете посоки/ при въведена
временна забрана за движение със заповед № РД-02-11-1473/08.11.2023г. и
продължава движението си направо по бул. „Панония“ към РЗОК, като
водачът не е съобразил поведението си пътните знаци и с маркировката.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля М. С. С.,
работещ на длъжност мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР - Видин, и административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги
кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от
лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете
по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН
също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.
По отношение НП в частта му относно нарушение по т. 1 по чл. 6, т. 1
от ЗДвП, за което е наложено административно наказание по чл. 183, ал. 2, т. 2
от ЗДвП:
Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
2
разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административнонаказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Съставът на съда намира за неоснователно направеното в жалбата
възражение, че нарушението е несъставомерно. В АУАН и НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на
дружеството нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и
нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо
и юридическо обвинение. Фактите описани в акта и НП напълно съответстват
на юридическото обвинение. По изложените доводи не е налице нарушено
правото на защита, нито неяснота по отношение на вмененото нарушение.
Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на
деянието, по вид и размер е правилно определено в рамките на предвиденото
по закон.
Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 ЗАНН.
В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и
ще следва да бъде потвърдено в тази му част, а жалбата е неоснователна и ще
следва да се отхвърли в тази й част.
По отношение НП в частта му относно нарушение по т. 2 по чл. 6, т. 1 от
ЗДвП, за което е наложено административно наказание по чл. 183, ал. 7 от
ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП участниците в движението
са длъжни да съобразяват своето поведение с пътните знаци. От своя страна
нормите на чл.47, ал.3 и чл. 49, ал.1 от Правилника за приложение на ЗДвП
предписват, че с пътен знак В2 се въвежда забрана за влизането на пътни
превозни средства в двете посоки, като същият се поставя непосредствено
пред местата или участъците от пътя, за които се отнася тази забрана.
3
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.3 от Закона за пътищата собствениците
или администрацията, управляващи пътищата, могат да въвеждат временни
забрани за обществено ползване на отделни пътища или участъци от тях при
извършване на ремонтни работи.
Предвид съдържанието на горепосочените разпоредби, съдът констатира,
че при описание на нарушението в АУАН и в НП и на обстоятелствата, при
които е извършено са нарушени императивните изисквания съответно на
чл.42, т.4 от ЗАНН и на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е довело както да
ограничаване правото на жалбоподателя да организира защитата си в пълен
обем, така и на настоящият състав да извърши съдебен контрол по отношение
на предявеното административнонаказателно обвинение. Съобразявайки
описаното нарушение в акта, съдът е мотивиран да приеме, че не са отразени в
АУАН съставомерни елементи от обективната страна за отговорността на
дееца, което не дава възможност за несъмнена правна преценка за наличието
на противоправно поведение от страна на водача В. Ц., а именно нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП, извършено при наличие на квалифициращия елемент на
приложената санкционна норма на чл. 183, ал.7 от ЗДвП, т.е. да е нарушил
забраната на пътен знак В2, позициониран при въведена временна
организация на движението, поради извършване на ремонтни дейности. И в
двата документа бланкетно е посочено, че забраната е била въведена във
връзка с временна организация на движението, поради извършване на
ремонтни дейности, без да се посочи съответния акт, издаден от надлежната
администрация, управляваща пътя, която в рамките на своята компетентност
да е въвела временни ограничения в движението за процесния участък.
Липсва съответния протокол, издаден на основание на този акт, в който да е
отразено, че във връзка с извършване на строителни работи е въведена
временна организация на движението, която е изпълнена съгласно съставен
конкретен проект за конкретен участък /от кое място до кое/. При това
положение не може да се направи категоричен извод, че към 17.02.2024 г. е
била въведена по надлежния ред временна организация на движението в
процесния участък и тя е включвала поставен забранителен знак В2. По този
начин наказаното лице е лишено от възможността да разбере в извършването
на какво нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да
организира адекватно защитата си, което е самостоятелно основание за
отмяна на НП. Съставена е докладна записта, от чието съдържание личи, че
4
при съставяне на АУАН е било технически невъзможно да се избере опцията
за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП при въведена временна забрана за
движение поради ремонтни дейности със заповед на кмета на общината.
Въпреки, че в НП това обстоятелство е отразено, същото не може да санира
нередовността в АУАН.
От отразената описателна част на нарушението в АУАН не става ясно
мястото и начина на поставяне на забранителния знак В2, което е важно
обстоятелство, тъй като именно навлизането след него подлежи на
санкциониране.
На следващо място при липсата на ангажирани от АНО доказателства за
въведена временна забрана за движение по въпросния участък, съдът не може
да извърши и съдебен контрол дали правилно е била приложена санкционна
норма на чл. 183, ал.7 от ЗДвП под която е подвел нарушението по чл.6, т.1 от
ЗДвП, а не по тази на 183, ал.3, т.5 от същия закон, доколкото последната
въвежда общият състав на нарушение, изразяващо се в навлизане след знак,
забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство, а
разпоредбата на ал. 7 се явява специална и въвежда допълнителен обективен
признак – навлизането след забраняващия знак да е извършено при въведена
временна забрана за движение, какъвто е настоящия случай. Недоказването по
безспорен начин на нарушението, съобразно коректното посочване на
правното основание, въз основа на което се налага съответно наказание
представлява абсолютна предпоставка за незаконосъобразност на НП в тази
му част по отношение на това нарушение.
Констатираните от съда процесуални нарушения, засягащи съществено
правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице и недоказаност по несъмнен начин на съставомерността на
деянието съобразно приложената санкционна норма водят до отмяна на
процесното НП като незаконосъобразно издадено, в тази му част, а жалбата е
неоснователна и ще следва да се уважи в тази й част.
По отношение на разноските:
В случая разноски от страна на жалбоподателя не са поискани и не е
представен списък на разноските, поради което такива не следва да се
присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Видинският
5
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0953-
000290/03.04.2024г. на ВПД Началник група в сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР - Видин, В ЧАСТТА МУ с което на жалбоподателя В. В. Ц., ЕГН
**********, с адрес гр. Видин, ул. „Екзарх Антим I“, № 2 е наложено
административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с 183, ал. 2,
т. 2 от ЗДвП – „глоба” в размер на 20 / двадесет/ лв. за извършено
административно нарушение по 6, т. 1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0953-000290/03.04.2024г. на
ВПД Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Видин, В
ЧАСТТА МУ, с което на жалбоподателя В. В. Ц., ЕГН **********, с адрес гр.
Видин, ул. „Екзарх Антим I“, № 2 е наложено административно наказание на
основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 183, ал. 7 от ЗДвП – „глоба” в размер
на 200 / двеста/ лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
/един/ месец, за извършено административно нарушение по 6, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението до страните пред Административен съд-гр. Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6