Присъда по дело №16/2021 на Районен съд - Левски

М О Т И В И по присъда постановена по НЧХД №16/2021г. по
описа на РС – Левски

В Районен съд Левски е постъпила тъжба от И. Х. И., изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора Белене, ЕГН**********, срещу
подсъдимия Б. П. А., с която е повдигнато обвинение по чл. 148, ал.2, пр.1,
вр. ал.1, т.4, вр. чл. 147, ал.1 от НК, затова, че А., в качеството му на
длъжностно лице, при и по повод изпълнение на службата му, в
„предложение“ рег.№2918/12.06.2018г. разгласил позорно обстоятелство за И.
Х. И., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Белене, че е
„крайно егоистичен, неадекватен, злоупотребяващ с алкохол, със стеснено
мислене и консуматорска и обвинителна насоченост.
Подсъдимият дава обяснения, заявява, че не се признава за виновен.
Повереникът на частния тъжител счита, че относно гражданския иск са
представили доказателства, и че следва да бъде уважен искът.
Тъжителят счита, че така инкриминираните изрази освен че са изразени
арогантно, са и обективно позорни, и че е налице съзнателно
разпространяване на обстоятелства, които са неистински.
Защитникът на подсъдимия пледира съдът признае подзащитния му за
невинен и да го оправдае по така повдигнатото обвинение.
В обясненията си подсъдимият твърди, че работи в Затвора – Белене
като социален работник инспектор „Социална дейност и възпитателна
работа“ и че в служебните му задължения влиза даване на характеристични
данни за задържаните лица, изготвяне на предложения и становища, като
това, което е изготвил. Заявява, че от 4-5 години през различни периоди бил
назначен да изпълнява задължения като социален работник в зоната за
повишена сигурност, където се намирал и тъжителят. Подсъдимият
провеждал разговори с него, като комуникацията му с него била доста
ограничена, тъй като същият не му позволявал да води по – обширни диалози.
След постъпване на лишен от свобода в затвора се изготвяло
затворническо досие, като част от документацията била Книжка за оценка на
правонарушителя, оценка на риска. Не отрича, че е изготвил „предложение“ с
рег. №2918/12.06.2018г. Заявява, че написаното в предложението е негово
лично впечатление, придобито от поведението на тъжителя през годините,
като е изразил професионалното си мнение.
По отношение на изписаното в предложението „злоупотребявал с
алкохол в живота на свобода“ заявява, че информацията е получена от
оценката на риска, на която се позовал. Тази информация е фигурирала в
официални документи, част от официалната документация на затвора, като
към момента на изписване не предложението, в документацията предходни
колеги на подсъдимия са отразили злоупотреба на алкохол, като оценките
правени преди повече от десет години.
Документът т.н. „предложение до началника на затвора бил изготвен
от подсъдимия с цел облекчаване на правния статут на лишения от свобода
1

И., а именно замяна на режима от специален на строг, т.е. от по – тежък към
по – лек режим.
В обясненията си подсъдимият посочва, че за да достигне до оценката
по отношение на тъжителя, че е „крайно егоистичен, неадекватен и със
стеснено мислене“, се е позовал на поведението на лишения от свобода при
престоя му в затвора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият работи в затвора – Белене като социален работник –
инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“. Служебните му
задължения включвали и даване на характеристични данни на задържаните
блица, изготвяне на предложения и становища, вкл. и в зоната за повишена
сигурност.
Подсъдимият изготвил предложение №2918/12.06.2018г., в което е
посочено, че в ЗПС при затвора – Белене е настанен л.св. И. Х. И.,
изтърпяващ наказание доживотен затвор без право на замяна, при условията
на първоначално постановен „специален режим“. Първоначалната оценка на
риска, изготвена по отношение на л.св. е 81т. висок риск от рецидив, високо
ниво на риска от сериозни вреди, предвид характера и тежестта на
извършеното престъпление. В предложението е отбелязано също, че няма
данни откакто е в МЛС да поддържа връзка с брат си и дъщеря си. Вписано е,
че не проявява загриженост, крайно егоистичен, злоупотребявал е с алкохол в
живот на свобода; междуличностни отношения: неадекватни за възрастта,
силно изразени дискриминационни нагласи, не умее да сдържа емоциите си,
нападателен, регистрират се враждебни нагласи към заобикалящата го среда,
към др. л. св. и към служители; мисленето му е стеснено, с консуматорска и
обвинителна насоченост. Лишеният от свобода бил оценяван общо 5 пъти,
като стойностите са високи, над 80 т.
Предложението е за замяна на режима от специален на строг, като се
основава на идеята за разширяване на социалните контакти на л.св., развитие
на социалните умения, неутрализиране ефектите от монотонията и
психическото пресищане, избягване появата на негативни емоционални
състояния, стимулиране и насърчаване на евентуални положителни прояви на
л.св.
Тъжителят бил конституиран и се явил като страна в Административен
съд – Плевен по а.д. №115/20г. по описа на съда, по което дело били
приложени документи, поискани от администрацията на Затвора – Белене. На
30.10.20г. по време на проведеното второ заседание по делото И. получил за
запознаване част от документите по делото, с които имал възможност да се
запознае вечерта в килията си в Затвора – Белене, когато за пръв път прочел и
документа, озаглавен „предложение“, изготвен от подсъдимия Б. П. А..
За изясняване на обстоятелствата по делото в съдебно заседание са
разпитани свидетели.
Свидетелят К. – началник Социални дейности възпитателна работа в
2

затвора Белене заявява в показанията си, че подсъдимият е социален
работник и задълженията му се изразяват в провеждане на социални дейности
и възпитателна работа с л.св. Задълженията му включвали провеждане на
индивидуални беседи с лишените от свобода. Дълги години изпълнявал
ИСДВР с настанените в зоната за повишена сигурност лица, където бил
настанен и И..
Разказва, че още при постъпване на новоприети лица същите били
настанявани в приемно отделение и стартирала работа по адаптацията им. В
2-дневен срок се изготвяло затворническо досие от Служба режимна дейност,
а социалният работник изготвял книжка на л.св. и в периода на адаптация –
14-30 дни се работело по програма за адаптация. Изготвяла се първоначална
оценка на риска, оформяла се книжката на л.св., изготвяли се психологически
заключения, която информация била за служебно ползване. Свидетелят
подписал предложението на подсъдимия, в графа „съгласувал”, като
свидетелят изразява съгласие със заключението и характеристичните данни
на И.. Според свидетеля предложението е изцяло в полза на лишения от
свобода И..
Установява се от показанията на свидетеля, че в оценката на риска се
съдържала информацията за тъжителя, че е злоупотребявал с алкохол.
Показания е дал и св. А.П.Т. Свидетелят Т. работи в Затвора Белене на
длъжност инспектор социални дейности. Свидетелят е запознат с досието и
книжката на И., тъй като е работил по книжката – вид досие на л.св., поради
което имал представа за написаното в нея. Разказва, че в същата се съдържал
раздел за алкохол. Свидетелят пояснява, че на осъденото лице се задават
въпроси и въз основа на получените отговори се поставяла обща оценка и в
случай, че надвишава определено число, се води за висок риск на
лишения от свобода. Според свидетеля, след като е поставил максималната
оценка, означава, че е получил съответния отговор – т.е. че л.св. е
злоупотребявал с алкохол.
Свидетелят пояснява, че неговата оценка, която е обективирал, е била
налична от други негови колеги, и преди интервютата, които е правел
свидетелят. В показанията се сочи, че когато подсъдимият е поел тази
длъжност, са обменили информация относно оценката.
Показанията на свидетелите са последователни, логични, вътрешно
непротиворечиви, съответстващи и помежду си, поради което съдът
кредитира показанията на тези свидетели като достоверни.
Безспорно е, че тежестта на доказване по дело, образувано по тъжба на
пострадалия лежи върху частния тъжител.
Няма спор в теорията и практиката относно същността на
престъпленията по чл. 146 и чл. 147 НК. Фактическият състав по чл. 146 от
НК – нанасяне на обида се осъществява чрез отправяне на думи, унизителни
за честта и достойнството на лицето в негово присъствие, докато клеветата е
деяние пред трето лице. Различен е обектът на двете престъпления. Докато
обидата засяга самооценката на засегнатия, клеветата засяга обществената
3

оценка на засегнатия. За разлика от престъплението „обида“, деянието по чл.
147, ал.1 от НК се счита за осъществено само с факта на изтъкване пред трети
лица на позорящи другиго обстоятелства, без да е необходимо същите да са
възприети или достигнали до лицето, за което се отнасят. Достатъчно е
изявлението да съдържа конкретно твърдение за укоримо от гледище на
морала поведение на пострадалия, което да накърнява доброто му име в
обществото.
Съставът на престъплението „клевета” по чл. 147 ал.1 от НК може да
бъде осъществен при две различни форми на изпълнително деяние –
разгласяване на позорно обстоятелство за пострадалия или приписване на
извършено от него престъпление, за което от субективна страна знае, че не е
извършено. Както в съдебната практика, така и в доктрината се приема, че
предмет на престъплението по чл. 147 НК могат да бъдат твърдения с
конкретно съдържание, които носят информация за точно определено
обстоятелство или явление. Необходимо е то да е позорно, укоримо,
недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да
предизвика еднозначна отрицателна оценка на обществото, а не да
представлява оценъчно съждение.
Позорно обстоятелство е твърдението за съществуване на определен
факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естеството да
накърни неговото добро име в обществото.
За да е налице осъществено престъпление „клевета“ при тази форма на
изпълнително деяние, от обективна страна деецът следва да разгласи не само
обстоятелства, които са неистински, но и същите да са позорни. Позорното
обстоятелство е такъв твърдян факт, свързан с личността на засегнатия, който
е от естеството да накърни доброто му име в обществото. За да бъде едно
разгласено обстоятелство, позорно за другиго, е необходимо то да сочи
извършено от визираното лице действие, проявено поведение или негово
качество, които да могат да се отразят отрицателно на мнението за лицето в
обществото и да доведат до изграждане на негативна обществена оценка за
него. Освен това, позорящите изрази следва да са принципно приети за такива
от обществото, да имат трайна обществена оценка като такива, а не да се
касае за субективната им преценка в този смисъл от страна на отделни лица.
Не на последно място, опозоряващите изрази трябва да са насочени към
конкретен адресат.
Предмет на клеветата могат да бъдат твърдения с конкретно
съдържание, което носи информация за точно определено обстоятелство,
което е позорно, т. е. да е недостойно от гледна точка на общоприетите
морални разбирания и да предизвика еднозначна негативна оценка на
обществото. Тези факти трябва да са обективно съобщени, а не да се извеждат
чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на
субективна психическа дейност.
Фактите следва да бъдат конкретизирани по време и място. Именно в
това се състои и една от разликите между престъплението обида и клевета –
4

при обидата се обективира едно лично оценъчно мнение за личността на
пострадалия и до определени негови качества, което е оскърбително и
унизително, докато при клеветата се разгласява невярна информация за
определени позорни факти и обстоятелства, свързани с личността на
пострадалия. За да е деянието съставомерно, следва да бъде доказано, че
подсъдимият е съзнавал позорния характер на разгласените обстоятелства и
да съзнава неистинността им.
В конкретния случай подсъдимият е изпълнявал служебните си
задължения като социален работник в затвора, в който тъжителят изтърпява
наказание лишаване от свобода. По силата на служебните си задължения
подсъдимият следвало да изготвя периодично характеристични справки по
отношение на лишените от свобода, в конкретния случай – изготвеното
„предложение“по отношение на И. Х. И. режимът на изтърпяване на
наказанието да бъде променен в по – лек, а именно от специален в строг.
В предложението за облекчаване на режима на изтърпяване
характеристичните данни на И. И. са субективна преценка на подсъдимия.
Инкриминираните с тъжбата изрази, за които се твърди, че са обидни, са
лично мнение на подсъдимия, основано на субективните му възприятия и
наблюдение, изготвени в съчетание с личното досие и книжка на тъжителя и
отразените от негови колеги наблюдения. Дадената от подсъдимия оценка е
плод на вътрешните му преживявания и възприятия. Константната съдебна
практика приема, че начинът на мислене не може да се криминализира, тъй
като резултатите от него не са еднозначни и не подлежат на доказване. Не са
налице обективни обстоятелства, които да опровергаят или да потвърдят
верността на тези субективни възприятия.
Следователно те не могат да бъдат средство за осъществяване както на
изпълнителното деяние на престъплението клевета, така и на престъплението
обида и не са елемент от неговия състав.
В конкретния случай подсъдимият не е целял да разгласява позорни
обстоятелства, а в предложението е изразил личното си мнение, основано на
субективните му възприятия и наблюдение.
За разлика от мненията и оценките, позорящите и обидни факти и
обстоятелства е необходимо обективно да са заявени от дееца като реално
съществуващи, за да се преценят евентуално като унизителни и позорящи,
ако са неистински, а не да се извеждат като форми на субективна психическа
дейност на лицето, което ги е разгласило. Подсъдимият е изготвил
предложение за промяна на режима по –лек на И. Х. И., в което е посочил
характеристични данни на л.св., които са лична оценка и субективна преценка
по отношение на отразеното в предложението, че И. е „крайно
егоистичен,неадекватен“, които не представляват клеветнически твърдения,
нито пък имат обиден характер.
По отношение на съществуващия в предложението факт – твърдението
на подсъдимия, че в живота на свобода тъжителят е злоупотребявал с
алкохол, на основание събраните по делото писмени и гласни доказателства
5

се установява, че този факт отразен в предложението, направено от
подсъдимия се основава на изготвени от негови колеги доклади, съществена
част от които е рискът от алкохол, който при тъжителя е оценен
изключително висок, като оценките са правени преди изготвяне на
предложението.
В този смисъл са показанията на двамата разпитани свидетели –
началник социални дейности възпитателна работа К. и социалният работник
Т., който е работел с тъжителя преди подсъдимия, чиито показания, както бе
посочено съдът кредитира.
Установи се, че фактите за злоупотреба с алкохол от И. при живота на
свобода фигурират и в досието и в книжката на тъжителя, като в оценката на
риска се е съдържала информация за тъжителя, че е злоупотребявал с
алкохол. Оценката е била налична и преди интервютата на подсъдимия с л.св.
И..
Ето защо съдът приема, че е налице несъставомерност на
престъплението по чл. 146 и 148, ал.2, вр. ал.1, т.4, вр. чл. 147, ал.1 от НК,
като няма наличие на умисъл.
Вината представлява субективното отношение на дееца към
извършеното общественоопасно деяние и неговите общественоопасни
последици. Подсъдимият не е имал за цел да обиди и оклевети частния
тъжител. В случая е без значение по какъв начин „предложението” е прието
от тъжителя. Не е налице нито пряк, нито евентуален умисъл за извършване
на инкриминираното деяние, тъй като у подсъдимия не са се съдържали
представи за унизителен или позорен характер на описаните в предложението
обстоятелства. Документът, изготвен от подсъдимия е бил изготвен във
връзка с неговите задължения, произтичащи от длъжността, която заема и
същият е бил представен по а.д., по което тъжителят И. е страна.
Предвид изложеното съдът приема, че твърдяното деяние не е
осъществено от обективна и субективна страна, поради което подсъдимият
следва да бъде оправдан.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

В наказателния процес е приет за съвместно разглеждане граждански
иск, предявен от И. Х. И. срещу подсъдимия Б. П. А., за сумата от 5000лв. за
причинени неимуществени вреди.
С присъдата си съдът е признал за невинен подсъдимия в повдигнатото
с тъжбата обвинение и го е оправдал.
Направените изводи за несъставомерност на престъплението, за което е
повдигнато обвинение, обуславят липсата на елементите на деликта по чл. 45
от ЗЗД, който деликт е и основание за възникване на правото за обезщетение
за причиняване на вреди, за което предявеният срещу подсъдимия
граждански иск за причинени на частния тъжител и граждански ищец
неимуществени вреди от деянието следва да бъде отхвърлен изцяло като
6

неоснователен.
Липсата на извършени деяния означава, че фактическият състав на
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД не е налице. Гражданският иск следва да бъде
отхвърлен, доколкото претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е
тясно свързана с въпроса за авторството на деянието. При липса на деяния,
виновно извършени от подсъдимия, не следва да се ангажира неговата
гражданска отговорност, доколкото основание на гражданския иск в
наказателния процес е деянието.
Предвид изложеното следва да бъде отхвърлен предявеният граждански
иск за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, като
неоснователен.
При този изход на делото, съдът на основание чл.190, ал.1 от НПК, е
осъдил тъжителя да заплати на подсъдимия направените деловодни разноски
в размер на 600 лева.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

7

Номер на акта:	3
Дата:	20 април 2021 г. (в сила от 2 септември 2021 г.)
Съдия:	Стойка Георгиева Манолова Стойкова

Дело:	20214410200016
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	22 януари 2021 г.

Присъда по дело №16/2021 на Районен съд - Левски

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите