№ 1220
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512489 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 151487/05.07.2021 г. по гр. д. № 61177/2018 г. по описа на СРС,
144 състав е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение №
163659/29.07.2020 г. по гр.д. № 61177/2018 г. по описа на СРС като на ред пети до ред
дванадесети включително от абзац първи от диспозитива, л. 136, вместо „сумата
4364,71 лева като сбор от платено обезщетение в размер на 4349,71 по щета №
1496699002442, образувана по повод случило се на 06.05.2014 г. в гр. Варна, ул.
******* ПТП, причинено от застрахован по ГО с полица № BG/02/114001028272 водач
на „Нисан Микра“ с рег. № ******* и лик.разноски от 15 лева ведно със законовата
лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 17.09.2018 г. до
окончателното изплащане неа сумата и следва да се чете „сумата 4349,71 лева като
сбор от платено обезщетение в размер на 4334,71 по щета № 1496699002442,
образувана по повод случило се на 06.05.2014 г. в гр. Варна, ул. ******* ПТП,
причинено от застрахован по ГО с полица № BG/02/114001028272 водач на „Нисан
Микра“ с рег. № ******* и лик.разноски от 15 лева ведно със законовата лихва за
забава от датата на подаване на исковата молба – 17.09.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата“.
Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 25123842/28.07.2021 г.,
подадена от В. Т. Т., с която заявява, че постановеното решение, с което е допусната
1
поправка на очевидна фактическа грешка е неправилно. Посочва, че при постановяване
на решението си по същество, въззивната инстанция не е следвало да предоставя
указания на долния съд относно размера на присъдената сума, съответно районния съд
да ползва производството по поправка на ОФГ по реда на чл. 247 и сл. от ГПК за
изправяне на допуснатите нарушения. СГС следвало да отхвърли исковата претенция
за сумата над 4349,71 лева, така както била вече заявена от ищеца. След като това не
било направено от въззивната инстанция, то и постановеното решение от 05.07.2921 г.
било лишено от правно основание и следвало да бъде отменено изцяло. Претендира
направените разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Б.И.“ АД, но с молба от 20.12.2021 г. е представен списък с разноски, които
въззиваемият претендира за въззивното производство.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 61177/2018 г. по описа на СРС, 144 състав е
образувано по искова молба, подадена от ЗД „Б.И.“ АД против В. Т. Т., с която е
предявен иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.). С Решение №
163659/29.07.2020 г. В. Т. Т. е осъден да заплати на ЗД „Б.И.“ АД сумата от 4364,71 лв.,
като сбор от платено обезщетение в размер на 4349,71 лева по щета №1496699002442,
образувана по повод случило се на 06.05.2014 год. в гр.Варна, ул.“Разлог“, до
№******* ПТП, причинено от застрахован по ГО с полица №BG/02/114001028272,
водач на „Нисан Микра“ с рег.№******* и лик.разноски от 15 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.09.2018
год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски по делото в размер на 603.99 лв.
С Решение № 264257/25.06.2021 г. по в.гр.д. № 12714/2020 г. по описа на СГС,
ІІІ б състав постановеното решение е потвърдено, но в мотивите си въззивният съд е
констатирал, че е налице очевидна фактическа грешка в диспозитива му, поради което
и е върнал делото на първоинстанционния съд за провеждане на производство по чл.
247 от ГПК.
С обжалваното решение, в изпълнение на дадените указания от въззивния съд,
районният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното
решение № 163659/29.07.2020 г.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
2
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е
неоснователна.
В разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ГПК съдът по своя инициатива или по
молбата на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически
грешки. В конкретния случай, въззивният съд при преценка на правилността на
обжалваното решение № 163659/29.07.2020 г., с което състав на СРС се е произнесъл
по предявения иск, е констатирал, че при отразяване на формираната от съда воля в
диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка и е дал указания
за отстраняването й. Обжалваното решение е съобразено, както с дадените указания,
така също и с формираната в мотивите воля за уважаване на предявения иск при
съобразяване на размера на претенцията.
Недопустимо е, при обжалване на решението за допускане на поправка на
очевидна фактическа грешка, да бъде преценявана правилността на въззивното
решение, постановено по в.гр.д. № 12714/2020 г. по описа на СГС, ІІІ б състав.
Предмет на настоящото производство и при обжалване на решението по чл. 247 от
ГПК могат да бъдат само нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с
постановяването му, както и могат да се преценяват само доводи, свързани със
съществуването или несъществуването на допусната очевидна фактическа грешка.
Доколкото такива нарушения не са релевирани с въззивната жалба, то настоящият
съдебен състав намира, че тя се явява неоснователна и обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право да получи
направените по делото разноски. В конкретния случай, разноски не следва да се
присъждат, тъй като в хода на въззивното производство въззиваемият не е представил
отговор на въззивната жалба и негов представител не се е явил в съдебно заседание,
поради което и процесуално представителство не е осъществено.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 151487/05.07.2021 г. по гр.д. №
61177/2018 по описа на СРС, 144 състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4