Мотиви към
присъда по НЧХД №921/2020г., по описа на РРС, Х-ти н.с.
Частният тъжител Г.И.И., с ЕГН-**********, е обвинил С.Н.С., с ЕГН-**********, в това, че на 28.01.2020г., по е-мейл на фирма „Д.П“ гр.София, разгласил неистинско
позорно обстоятелство и приписал извършването на престъпление от ч.т.Г.И.
Георгиев – престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, във вр.
с ал.1, т.2, пр.2, във вр. с чл.147, ал.1, пр.1 и
пр.2 от НК.
По делото първоначално е приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск за сумата от 1500 лв., претендирана ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумата, като обезщетение за нанесени неимуществени вреди в
резултат на твърдяното деяние, както и направените по делото разноски.
Частният тъжител и граждански
ищец заедно с повереника му адв.С.Б.
поддържат повдигнато с тъжбата обвинение. В с.з. проведено на 19.01.2021г. адв. С.Б. /със съгласие на ч.тъжител/, на основание чл.232
от ГПК вр. чл.88, ал.1 от НПК, моли съдът да
допуснете оттегляне съвместно предявения с тъжбата на граждански иск, като
поддържа искането си с тъжбата за евентуално присъждане на направените от
тъжителя разноски в производството. Съдът и след изрично съгласие от страна на
защитника и подсъдимия е уважил това искане, като е отменил постановеното на
23.12.2020г. определение в частта в която е приет за съвместно разглеждане
граждански иск от тъжителя Г.И.И. срещу подсъдимия С.Н.С. за нанесени неимуществени вреди в резултат на
твърдяното за извършено с тъжбата престъпление
- в размер на 1500 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане, поради което и е прекратява
производството в тази му част /по предявения граждански иск/. Оставил е в сила
това протоколно определение от 23.12.2020г., в частта за направените по
делото разноски от ч. тъжител.
Подс. С.Н.С. се възползва от правото
си да не дава обяснения.
След преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства по
делото:
Подс. К.П.К.е роден на ***г***,
български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан.
По силата
на трудов договор
№00000003/ 16.06.2014г. тъж.Г.И. бил в трудово
правоотношение с фирма „Ф“ООД представлявана от подс.С.Н.С..
Изпълнявах длъжността „продавач консултант“. По време на изпълнение на трудовия
договор изпълнявал вписаните му задължения в длъжностната характеристика. На ч.тъж.И. не му били налагани от управителят С. Н.С.
дисциплинарни наказания. През месец август 2018г. между двамата се получило спор
относно трудовото заплащане от работодателя
/С./ на работника /И./, както и относно липсата на финансови средства на
„Ф“ООД. С оглед възникналия спор тъж.И. подал молба
за прекратяване на трудовото правоотношение. Със Заповед №00000014/31.08.2018г.
на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ трудовото правоотношение на тъж.И. с фирма „Ф.“ООД бе прекратено, считано от
01.09.2018г. Впоследствие възникнали трудовоправни
спорове между тъжителя и подсъдимия, а на 23.01.2020гтъж.И. започнал работа във
фирма „Д.П“ЕООД със седалище гр.София и изпълнение на работата в гр.Русе, на
длъжност търговски представител. На 28.01.2020г. в 07.21.29ч. на е-майл на „Д.П“ЕООД
/физически получено в гр.София на е-майл ****@**********.***/ било получено е-майл писмо със заглавие „Уведомяване!“ изпратено от е-майл ****, със следното съдържание: „Здравейте ! Извинявайте предварително за
написаното. Казвам се С.С. и съм управител на фирма „Ф“ООД
от Русе. Пиша Ви по повод Ваш колега от Русе Г.И.И..Същият
е работил при мен до август 2018г. беше освободен заради системно присвояване /не
отчитане/ на служебни пари. Той и съпругата му имат задължения към банки и
кредитни институции малко над 25000лв. което го притиска и почва да прави
злоупотреби със служебни средства по един или друг начин /пари стока/.Пиша Ви
това писмо с цел не да навредя на него, а да Ви спестя подобна неловка ситуация
в която бях поставен аз.Още веднъж се извинявам за това писмо. Поздрави:С.С.“.
Във офиса на „Д.П“ЕООД в гр.София
работили няколко човека /трима според тъжбата или пет човека според св.Д.Д. – управител на клона в София/. Според изложеното в
тъжбата всички служители в гр.София били прочели процесния
е-майл. Св.Д.Д. прочел е-майла и го препратил /по делото твърди, че лично той/ в
офиса в гр.Русе по е-мейл, където /в гр.Русе/ св. Л.П.,
която след като се запознала със съдържанието му се обадила на тъж.И., повикала го в офиса в гр.Русе и му показала
съдържанието на препратения от гр.София е-майл.
Тъжителят снимал процесния е-майл
с телефона си, а впоследствие на 24.02.2020г. го разпечатал и на хартиен
вариант, след като това писмо отново било му изпратено на служебния е-майл в офиса на фирма „Д.П“ЕООД в гр.Русе. Поради това,
че тъжителят преценил, че колеги от офиса в Русе на „Д.П“ЕООД били разбрали за
полученото от управителя св.Д.Д. ел. писмо, че бил
обвинен в присвояване на служебни пари и стока се почувствал унижен пред тях,
било му накърнено доброто име в обществото и пред колегите му, завел процесното дело чрез депозиране на обсъдената по – горе
частна тъжба, с която обвинил С. Н.С. в извършено спрямо него престъпление по чл.148,
ал.2, пр.1, във вр. с ал.1, т.2, пр.2, във вр. с чл.147, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК.
І.Според събрания по делото доказателствен материал от гласни свидетелски показния, се
установява следното:
І.1.Според свидетелските
показания на св.Д.Д. :
Познавал тъж.
И. като негов служител, а подс. С. лично не го
познавал. През мес. 01.2020г. в офиса на фирмата „Д.П“ЕООД
получили по е-мейл съобщение/писмо, че Г.И. дължал
пари на кредитни институции. Прегледал с колегите си писмото и го препратил на тъж.И.. Писмото било получено на служебния е-мейл на фирмата, след което от нея го изпратили /не
уточнява кой/ на ел. поща на св.Л.П., за да го прочете в офиса на фирмата в
гр.Русе и да прецени как да постъпи с него. Двата служебни е-мейла на „Д.П“ЕООД били ****@**********.*** и d.dimitrо*@**********.***. След като прочел процесния е-мейл, Д. възприел като информация, че тъж.И.
дължал пари на кредитни институции, не си помня дали е пишело в е-майла, че тъжителя бил присвоявал някакви суми. Въпросния
е-мейл не бил станал достояние на другите служители
/5 служителя/, а само на Д. и секретарка с име Венцислава го видели и
последната го препратила на служебния е-майл в офиса „Д.П“ЕООД
в гр.Русе. Д. бил провел с тъж.И. разговор при който
последния отрекъл, че е присвоявал пари от предишния си работодател, а и Д.
имал лично доверие на И., който описва като съвестно изпълняващ служебните си
задължения. Въпросния е-майл бил препратен на св.Лили
П., която е служител на трудов договор при „Д.П“ЕООД в гр.Русе и само двамата с
тъж.И. работят в офиса на фирмата в гр.Русе. Извън
служебните отношения с тъжителя Д. поддържал с него приятелски отношения и Д.
възприел този е-мейл като предупредителен спрямо себе
си като ръководител. Често бил получавал
подобни като съдържание , както и обаждания от трети лица относно и други
служители които са били в трудовоправни отношения с
ръководената от него фирма.
І.2.Според свидетелските
показания на св.Л.П. се установява, че
работи в „Д.П“ ЕООД, пряк началник й е Д.Д., а
работното ми място е в гр. Русе, ул. „Д.А.“ №2, като в офиса работи с тъж.Г.И.. В офиса ползвала служебен компютър с е-мейл. На 28.01.2020г., й се обадила колежка от офис на
фирмата в гр.София, и я уведомила, че са получили на служебен е-мейл ****@**********.***
писмо с подател С.С.. От този е-мейл П. получила
писмото, което беше изпратено на личната ми поща ********@*****.***, като показала съдържанието на е-мейла на тъж.И.. В момента на
получаването на превпартения е-майл
от гр.София тъж.И. ***, а П. му се обадила да го
уведоми за е-майла. След като тъжителя прочел, му
станало видимо притеснено и неприятно, като не споделил нищо с П., след което
двамата /И. и П./ не са коментирали съдържанието на това писмо. С тъж.И. не била коментирала финансовото му състояние.
І.3. Според свидетелските показания
на св.Г.С. се установява, че същата е в трудовоправни
отношевния с подс.С. и не
знае във времето назад да съществува такова е-майл
съобщение/писмо касаещо него като автор. В офиса освен нея има и продавач-консултанти,
които обикалят клиенти, връщат се в магазина, вземат стока, правят справка по
каталози. Като постоянно присъствие в офиса тя и С.. Обикновено сутрин или С.
или С., който пристигне първи, отварял магазина и офиса. Имало случаи когато С.
идвал по-рано на работа и такива в което по-късно. В офиса към магазина имало три
компютърни конфигурации – една на първия етаж и две на втория. Компютрите били
общи, на втория и първия етаж, а търговските представители можели и ги ползвали.
Служебния е-мейл на фирмата е ****. От този е-мейл всеки може да
изпраща информация, електронната поща е заредена на всички компютри. По принцип
С. отивала към 07,30ч. заедно с другите работници /продвач
– консултанти/, а около в 8.00ч. фирмата започвала работа. С. познава частния
тъжител, работил бил във фирмата около 4 г. на длъжност продавач–консултант.
Задълженията му били да взема стока с официален документ, която носи/доставя и
носи на клиенти, съответно взема сумата, която е по документа и след това
отчита фактурата. Стоката И. вземал от
магазина приготвена от С. по заявка, както и фактура фактура
към нея. Имало периоди, в който доста фактури на клиенти не били отчетени в
рамките на нормален период от време от тъж.И.. Имало
периоди от повече от месец и половина-два, когато парите на клиенти, които
редовно плащали не били отчетени при нея. След проведен разговор между С. и И.
било установено, че последния си признал
пред С., че е взимал тези пари назад във времето и не ги е отчитал /в тази
насока от страна на защитника на подсъдимия по делото се представя хартиен
списък, на който има на ръка изписани
парични суми/. През периода в който С. и И. са работили заедно, в магазина в
гр.Русе били идвали от „Бързи кредити“ да го издирват за неплатени вноски
повече от един път.
ІІ. Според заключението на
приетата по делото СТЕ става ясно, че :
В офиса на фирма „Ф“ООД в гр.Русе
на ул. Михаил Арнаудов“ се намират 3
работещи компютърни конфигурации. В.Л. установило, че служителите
използват електронна пощенска кутия с име С.С.-****. Тя е автоматично въведена при
отваряне на gmail.com и не изисква въвеждане на парола.
Компютрите използват директен достъп до
електронната пощенска кутия - т.е. локално на самият компютър не се
съхранява получените и изпратени съобщения. В този случай е напълно достатъчно
да се достъпи само от един компютър. Изследваният компютър е с име „DESKTOP-762С819“.
При проверка на
информацията в пощенската кутия, която е директно отворена през браузер (в този
вариант, ако компютъра няма връзка с интернет, не може да имаш достъп до
информацията ), е установено, че на дата 28.01.2020г. в 07:21:29ч. няма изпратено съобщение, което е
описано в материалите по делото /в табличен вариант е направена визуализация на
всички съобщения, които са изпратени от потребител **** за дата 28.01.2020г./. В.Л. коментира, че за да се провери в реално време, кой мобилен
телефон е въведен в настройките на пощенска кутия е използвало опция „Забравена
парола“. Установено е, че на
мобилният телефон на подс. С. с абонатен номер ****
се получило нотификация за потвърждаване на опцията „Забравена парола“, т.е.
телефонният номерът, с който е регистрирана ел. пощенска кутия е ****. IР адрес не може технически да се определи, защото не е намерено съобщението,
което е предмет на техническата експертиза. След изтриване на едно съобщение,
то отива в папка „Кошче“ за определен период, след което се изтрива
безвъзвратно, защото то се съхранява в сърварите на gmail.com, а не локално в паметта на компютъра, т.е. на 3
бр. компютърни конфигурации, на всяка от която има въведена пощенска кутия ****, се достьпва
през браузер и не са налични записани съобщения в пощенската кутия с папка
„Изпратени“ за дата 28.01.2020г.
Горната фактическа обстановка, съдът
приема за безспорно установени от показанията на свидетелите Д.Д., Л.П., Г.С., както и от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства- трудов
договор и трудова характеристика, разпечатки от е-майл
съобщение, собственоръчно изготвена писмена справка, заключение по СТЕ, пълномощни,
справка за съдимост.
Анализ на доказателствата и
правни изводи
При така установената фактическа обстановка,
обоснована от събраните в хода на делото доказателства, се налага правен извод, че по делото не е
доказано по несъмнен начин, с действията
си подс.С.Н.С. да е извършила престъплението, за
което е предадена на съд, а именно затова, че на 28.01.2020г., по е-мейл на фирма „Д.П“ гр.София, разгласил неистинско
позорно обстоятелство и приписал извършването на престъпление от ч.т.Г.И.И. – престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1, т.2, пр.2, във вр. с
чл.147, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК.
Посочената в тъжбата фактическа
обстановка не се доказа в хода на делото чрез нито един пряк доказателствен
източник, не е налице и такава по обем съвкупност от косвени доказателства,
които да сочат на извод, явяващ се несъмнен
и единствен като възможен, що се отнася до авторството на подсъдимия да е
извършил деянието за което му е
повдигнато обвинение.
Предметът на доказване в това
производство е очертан от разпоредбата на чл.102 НПК, а рамките на конкретното
наказателно производство са поставени от тъжбата, която е инициирала същото.
Съгласно чл.102 НПК на доказване в производството в наказателния процес е има
ли извършено престъпление и извършено ли е то от подсъдимия. Част от
престъплението е време, място и начин на извършване на същото. Видно от обстоятелствената
част на тъжбата, деянието, което се твърди, че е извършено от подсъдимия, следва
да е извършено на 28.01.2018 г. В настоящото производство не се събраха
категорични доказателства, че автор на процесния е-мейл, чрез който са разгласени неверните позорящи
обстоятелства и е приписано престъпление, е лицето изпратило го с имена С.С. /подсъдимия/ и именно това е лицето изготвило
информативно е-мейла, който е посочен от частния
тъжител в тъжбата.
В тази насока е и заключението на
в.л., според което :
В офиса на фирма „Ф“ООД в гр.Русе
на ул. Михаил Арнаудов“ се намират 3
работещи компютърни конфигурации. В.Л. установило, че служителите
използват електронна пощенска кутия с име С.С.-****. Тя е автоматично въведена при
отваряне на gmail.com и не изисква въвеждане на парола.
Компютрите използват директен достъп до
електронната пощенска кутия - т.е. локално на самият компютър не се
съхранява получените и изпратени съобщения. В този случай е напълно достатъчно
да се достъпи само от един компютър. Изследваният компютър е с име „DESKTOP-762С819“.
При проверка на
информацията в пощенската кутия, която е директно отворена през браузер (в този
вариант, ако компютъра няма връзка с интернет, не може да имаш достъп до
информацията), е установено, че на дата 28.01.2020г. в 07:21:29ч. няма изпратено съобщение, което е
описано в материалите по делото /в табличен вариант е направена визуализация на
всички съобщения, които са изпратени от потребител **** за дата 28.01.2020г./. В.Л. коментира, че за да се провери в реално време, кой мобилен
телефон е въведен в настройките на пощенска кутия е използвало опция „Забравена
парола“. Установено е, че на
мобилният телефон на подс. С. с абонатен номер ****
се получило нотификация за потвърждаване на опцията „Забравена парола“, т.е.
телефонният номерът, с който е регистрирана ел. пощенска кутия е ****. IР адрес не може технически да се определи, защото не е намерено съобщението,
което е предмет на техническата експертиза. След изтриване на едно съобщение,
то отива в папка „Кошче“ за определен период, след което се изтрива
безвъзвратно, защото то се съхранява в сърварите на gmail.com, а не локално в паметта на компютъра, т.е. на 3
бр. компютърни конфигурации, на всяка от която има въведена пощенска кутия ****, се достьпва
през браузер и не са налични записани съобщения в пощенската кутия с папка
„Изпратени“ за дата 28.01.2020г.
При всичко изложено, Съдът
констатира, че в настоящото производство, независимо от събраните множество
доказателства не се доказа извършителство и
съпричастност на подс.С. за осъществяване от
обективна страна на престъплението за което е обвинен. По делото не са налице
преки доказателства за твърдяното от тъж.И. деяние,
не се установява и косвена доказателствена
съвкупност, сочеща на извод за обективиране на такова
престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1,
т.2, пр.2, във вр. с чл.147, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК извършено
от подсъдимият срещу тъжителят. Поради
това, Съдът е признал подс. С.Н.С. за невинен в
извършване на престъплението за което му е повдигнато обвинение с частната
тъжба и го е оправдал изцяло на основание чл.304 от НПК.
С оглед изхода от делото,
възложени разноските в производството- в полза на Районен съд – Русе сумата от
234,00лв. възнаграждението на експерта по назначената СТЕ, както и направените
от подс.С. такива в размер на 1200лв. за адвокатско
възнаграждение на защитника на подсъдимият, следва да се възложат на тъж.Г.И..
Мотивиран така, Съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: