№ 564
гр. Сливен, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20242230100249 по описа за 2024 година
Предявен е иск за обезщетение от неимуществени вреди с правно
основание чл.49 във вр. чл.45 от ЗЗД, вр. чл.52 от ЗЗД и законна лихва за
забава по чл. 86, ал.1, вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД, с цена на иска 2500 лева.
Твърди се, че на 05.01.2024 г. около 16:00 ч. ищеца се прибирал в дома
си, находящ се в гр. Сливен, кв. „Младост“, като в района северно от сградата
на студентското общежитие бил нападнат от две бездомни кучета, средно
големи, кафяво- жълти на цвят, мелез. Сочи, че в тази част битували много
кучета. Твърди, че клекнал с цел да вземе камък, с който искал да изгони
първото куче, но след като се изправял, второто псе го нападнало и го
ухапало в областта на вътрешното дясно бедро. Изпитал силна болка, а
краката му са подкосили от внезапната заплаха, а няколко секунди по-късно
изпитал много силна физическа болка. Прибрал се вкъщи и почистил двете
рани със спирт и ги превързал с бинт, за да не тече кръвта. След това усещал,
че краката му пулсират и изпитвал силна болки и решил да звънне на приятел,
който го откарал до болницата МБАЛ „Д-р Иван Селимински“- Сливен. Там
му оказали първа помощ, поставили му инжекция против тетанус, след което
издали Лист за преглед на пациент. Наложило се и посетил личния си лекар,
който го прегледал и издал направление за хирург. След посещаване при
1
хирурга му изписали антибиотици и други лекарства и медикаменти за
раните.
Сочи, че на 10, 17 и 21 януари се наложило и посетил и други лекари,
за превръзка на раните, както и му били поставени няколко инжекции против
бяс. Твърди, че близо един месец не можел да се успокой от случилото се,
като последно време като виждал кучета ги избягвал, и съвсем умишлено не
посещава и избягва района, в който бил ухапан от кучето. Развил психическа
стресова травма, наред с физическите болки, която не преминавала.
Моли съдът да постанови решение, с което ще осъди Община Сливен да
му изплати сумата в размер на 2 500лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от непозволеното увреждане, изразяващи се в
преживените болки, страдания и стрес от ухапване от безстопанствено куче
на 05.01.2024 г. в северната част на кв. „Младост“ в гр. Сливен, във
вътрешната област на дясното бедро, предизвикало три прободно- разкъсни
рани и отоци, ведно със законната лихва върху тази сума- главница, считано
от датата на увреждането - 05.01.2024 г. до окончателното й изплащане.
Претендира за присъждане на направените по делото съдебни разноски.
Постъпил е отговор при условията на чл. 131 от ГПК от ответната
Община Сливен, с който оспорват твърденията изложени в исковата молба.
Считат, че не отговаря на истината обстоятелството, че ищецът бил ухапан на
посочената дата от безстопанствено куче. Оспорват обстоятелствата за
причинно-следствена връзка, като считат исковете за напълно неоснователни
и недоказани. Изтъкват обстоятелството, че след инцидента потърпевшият не
е подал сигнал в Общината и не е позвънил на ветеринарна клиника „Привет“,
която имала сключен договор с Общината. Освен това липсвало обаждане и
на телефон 112, веднага след настъпилия инцидент. Разясняват, че
посочената ветеринарна клиника била в договорни отношения с общината и
се грижела за намаляване на популацията на бездомните кучета. Сочат, че
няма основания за ангажиране на отговорността на Община Сливен, тъй като
няма данни дали кучето е било безстопанствено и не се сочат достатъчно
доказателства за твърдението за произхода на кучето, дали е налице поставен
чип или други регистрационни белези, установяващи неговата
принадлежност.
2
В съдебно заседание ищецът се явява лично, поддържа иска и моли да
бъде уважен в пълен размер. Претендира за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответната Община се представлява от пълномощник в съдебно
заседание, който моли да бъде отхвърлен иска изцяло, като неоснователен и
недоказан. Претендира за присъждане на направените разноски.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и на цялостната им преценка в тяхната съвкупност по
реда, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените по делото писмени доказателства – Съдебно-
медицинско удостоверение № 8/2024 г., издадено от д-р Станислав Василев
Стоянов – началник отделение по Обща и клинична паталогия при МБАЛ
„Хаджи Димитър“ ООД гр. Сливен, се установи, че при извършен на
05.01.2024 г. преглед на ищеца са констатирани четири прободни кръгловати
по форма рани по вътрешната повърхност на дясното бедро, две от които с
размери около 4 мм., а другите две около 2-3 мм., намиращи се на около 20
см. от слабинната тъкан с бледосинкаво кръвонасядане. Раните са резултат от
нападение и ухапване от безстопанствено агресивно куче в посоченото време
и ден – 05.01.2024 г. около 16:30 ч. до студентските общежития на
Технически университет, намиращ се в гр. Сливен, в района на кв.
„Младост“. Посочва се, че пациентът е силно смутен, уплашен и шокиран.
Тези констатирани травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето, неоспасно за живота, ако не настъпят усложнения,
по причина, възможност за заразяване с бяс.
Представен е амбулаторен лист от 05.01.2024 г. от 16:55 ч., от който се
установява ухапване от улично куче в областта на дясното бедро на
сантиметри от слабините. Наличие на описаните рани, некървящи в момента.
От представените три броя амбулаторни листи от специалист - хирург
д-р Ангел Ангелов се установи и доказа, че са извършени медицински
прегледи и манипулации на 08.01.2024 г., 15.01.2024 г. и на 22.01.2024 г. Така
от депозираните амбулаторни листи от инфекциониста д-р Милена Ченкова,
съставени по повод на извършените прегледи на 09.01.2024 г. и 16.01.2024 г.
се установи, че вследствие ухапването от кучето на 05.01.2024 г. на ищеца е
назначено лечение с антибиотици и други медикаменти, а освен това се е
3
наложило да му бъдат поставени трикратно противобясни ваксини. От
представените амбулаторни листи се установиха посещения и при друг лекар
за периода от 08.01.2024 г. до 22.01.2024 г. за направени интервенции във
връзка с ухапването от куче.
По делото е изслушан свидетелят Пенчев, който дава показания, че е
приятел на ищеца, който на 05.01.2024 г. около 16:00 ч. прибирайки се от
работа е претърпял инцидент в района северно от сградата на студентско
общежитие в кв. „Младост“ на град Сливен, тъй като бил нападнат от две
бездомни средно големи кучета. Веднага след инцидента ищеца му се обадил
за помощ с треперещ глас, и се оплакал, че минавайки покрай глутница
бездомни кучета, едно от тях го нападнало и ухапало. Подробно обяснява
механизма на нападението в злополучната ситуация. Видял сериозните следи
от ухапвания в областта на вътрешното дясно бедро, почти до дясната част на
слабините. Описва, че потърпевшият бил в невероятен шок от болката и
уплахата, която го връхлетели внезапно, в резултат на нападението на
безстопанствено куче, съставляващо част от глутницата кучета, която
безпрепятствено обикалят кварталите в града. От този ден пострадалият
започнал да повишава кръвно и се наложило да му бъде предписана и терапия
за това, описва конкретно наименованията на лекарствата, които неговата
съпруга в качеството й на фармацевт му продавала, поради появилата се
хипертония. Свидетелят е категоричен, че кучетата са безпризорни и са
изскочили от храстите, а не са излезли от някой двор. Споделя, че към
момента на инцидента са тръгнали спешно да търсят медицинска помощ, и
нито са имали време, нито знания за съществуването на цитираната от
представителя на ответната община – ветеринарна клиника „Привет“.
Споделя, че е посещавал с пострадалия всички лекари, по повод на
извършваните превръзки, поставяне на инжекции и ваксини против Тетанус и
противобясни такива, като болката и стреса и до датата на съдебното
заседания не били отминали, а белезите от ухапванията щели да останат
завинаги. Описва подробно, как с личния си автомобил го откарал в Спешно
отделение в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ Сливен, където незабавно
обработили 4 прободни раните и му поставили инжекция против тетанус.
Видял е тези прободни дупки, които изглеждали ужасно. Също така споделя,
давайки показания за това, че след инцидента пострадалият изпитва
4
постоянен страх и опасания от преминаващи кучета..
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, тъй като са
последователни, непротиворечиви и кореспондират с останалите
доказателства, събрани по делото.
Горната фактическа обстановка е несъмнена и доказана. Съдът я
прие за безспорно установена след съвкупна преценка и анализ на
всички събрани по дулото допустими, годни и относими доказателства,
които са непререкаеми, и като еднозначни, безпротиворечиви, изцяло
кредитира.
На базата на така приетото за установено от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. За да намери проявление предвидената в
чл.49 от ЗЗД гаранционно – обезпечителна отговорност на ответника, която е
безвиновна по своя характер, следва да се установи, че вредите са причинени
от лица, на които последният е възложил определена работа, при или по
повод нейното изпълнение. Същевременно трябва да са налице и общите
предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност,
съгласно чл.45 от ЗЗД, а именно: действие или бездействие на съответното
физическо лице, натоварено с извършването на определена работа; вреда;
противоправност на извършените действия; причинна връзка между деянието
и настъпилото увреждане. Съгласно Решение № 643/24.08.2009 год. по гр.д.
№ 2005/2008 год. на ВКС при защита по реда на чл.49 от ЗЗД вината на
преките извършители се презюмира и в тежест на ответника е да установи, че
липсва такава. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и
неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена последица от
увреждането. В настоящото производство се претендира обезщетение само за
неимуществени вреди, в резултат на претърпените болки, страдания, стрес и
фобия към безстопанствени кучета, поради което съдът следва да се
произнесе относно само неимущесвените вреди, съобразно петитума.
В случая, Община Сливен не доказа изпълнение на нормативно
предвидените й задължения за ограничаване и контрол над безстопанствените
кучета. Законодателят е предвидил норми, регламентиращи настоящите
5
отношения, произтичащи от клаузите на Закона за защита на животните, обн.
ДВ, от 8.02.2008 г., в сила от 31.01.2008 г., като са предвидени съответните
задължения за общините, вкл. чрез техните кметове, и целят овладяване
популацията на безстопанствените кучета. Съгласно тези разпоредби следва
да се ограничи и регламентира режима на кучета, досежно същите да не се
намират в свободно състояние в населените места, понеже са заплаха за
живота и здравето на хората. В изпълнение на тези разпоредби законът
предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор
безстопанствените кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването,
ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани
от тях приюти (чл.47, ал.1 от ЗЗЖ), а съгласно § 5 от ПЗР на ЗЗЖ в 3 -
годишен срок от влизането в сила на закона (който е бил продължен с § 17 от
ЗИДЗЗЖ - ДВ, бр. 92/2011 г. до 31.12.2015 г., и отменен Дв, бр.34/2016 г.),
общинските съвети и кметовете на общини осигуряват настаняването на
безстопанствените животни в приютите по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ. Същевременно
нормотворецът е регламентирал в чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ и чл. 50, т.2 от
ЗЗЖ, изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на
общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да
гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на
тези мерки (дали чрез настаняване в приют или чрез връщане по места), което
е задължение на общината, респ. организациите и лицата по чл. 49 от ЗЗЖ. Не
са представени от ответната страна доказателства за наличие на изпълнение
на задълженията по чл.40, чл.41, чл.47 и чл.48 от ЗЗЖ, нито предприемането
на конкретни действия по изпълнението на мерките и извършването на
действия по установяване и контрол на безстопанствените кучета. По делото
не се установява, че в рамките на общото си задължение да полага грижа за
опазване живота и здравето на гражданите общината е положила дължимата
грижа в изпълнение на задълженията си да организира улавянето и
изолирането на скитащи кучета - взетите мерки не са достатъчни или не са
изпълнени надлежно. Не са налице, но дори и да приемем, че общината е
приела Наредба за реда и условията на отглеждане на животни компаньони на
територията на Община Сливен и за организация на работата в общински
приют за безстопанствени животни Сливен, както и Програма за овладяване
на популацията на безстопанствените кучета, то липсват данни адекватно да
са приложени нужните мерки – в жилищните квартали и по улиците на града
6
са останали агресивни кучета, осъществяващи безпричинни нападения над
граждани, причинявайки им телесни увреждания и психически стрес.
Общината е в неизпълнение на своето задължение чрез своите служители да
осигурява безпрепятствено придвижване на хора по улиците на общината,
непритеснявани и застрашавани от агресивни бездомни кучета, поради което
е установен фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечително-
гаранционната отговорност на ответната община за противоправното
бездействие на нейни служители - по реда на чл.49 от ЗЗД.
Като взе предвид гореизложеното, съдът счита, че са налице
предпоставките на цитираната разпоредба за ангажиране отговорността на
Община Сливен: - налице е противоправно поведение, изразяващо се в
бездействие от страна на служители на общината, състоящо се в
неизвършване на необходимите действия за предотвратяване агресивно
поведение на бездомните кучета към хора или животни, както и пропус и
бездействие касателно настаняването на безстопанствените животни в
приюти и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след
маркиране животни, които задължения произтичат от разпоредбите на чл.50,
т.2, вр.чл.49, чл.40,ал.1 и 2, чл.41,ал.1-3, чл.47,ал.1 и 3 и чл.48 от Закона за
защита на животните, както и от пар.5 от ПЗР на ЗЗЖ; - причиняване на
неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, стрес и развиване на страх и последваща фобия, произтичащи от
настъпилото в резултат на нападението на бездомното животно, причинено
ухапване на дясното бедро на около 20 см. от слабинната гънка; - налице е
причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното
поведение на общински служители, на които е било възложено изпълнение на
задълженията, произтичащи от цитираните по-горе разпоредби от Закона за
защита на животните.
В хода на делото се установи, че ищецът е претърпял болки и страдания
в резултат нараняване под форма на четири рани, с характер на прободни, с
кръгловата форма с размери по около 4 мм. На две от тях и по около 2 мм. На
другите две, разположени на разстояние едно от друго на около 4 см. Покрити
с кафеникава коричка по вътрешната повърхност на дясното бедро, високо
към чатала и умерено изразен отток на подлежащите тъкани, с бледосинкаво
кръвонасяване на кожата.
7
Настъпилият инцидент е дал отражение и на психическото състояние на
ищеца – освен, че е изживял внезапни и силни физически болки, нестихващ
психически стрес от претърпения шок. Започнал да повишава кръвно
налягане, за което приемал медикаменти и успокоителни.
Предвид степента на търпените болки и страдания, негативни емоции,
техния интензитет, както и периода на възстановяване и обстоятелството, че
са налице доживотни белези, остатъчни проявления от преживяното у ищеца
и все още актуален страх, свързан със случилото се, съдът намира за
справедлив спрямо претърпените от ищеца болки, страдания и стрес, явяващи
се неимуществени вреди, в общ размер на обезщетение, който съдът при
условията на чл.52 от ЗЗД намира за справедливи до пълния претендиран
размер на 2500 лв. Следователно искът следва да бъде уважен в пълен размер,
като основателен и доказан.
Релевирано вземането за законна лихва за забава по чл.86 от ЗЗД
произтича от уважения размер на обезщетението за неимуществени вреди, с
оглед на което и на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава от датата на
увреждането, на която е осъществено непозволеното увреждане, за което носи
отговорност - 05.01.2024 г. По тези съображения, съдът намира, че следва да
се присъди и обезщетение за забава, считано от датата на увреждането.
С оглед изхода на спора, ответната община следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски за внесената държавна такса в размер на 100
лв., а на ответната страна не се дължат.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК *********, гр. Сливен, бул.
„Цар Освободител“ № 1, представлявана от кмета Стефан Радев ДА
ЗАПЛАТИ на Т. С. Ч., с ЕГН ********** от гр. ........, с адрес за връчване на
книжа: гр. ........, сумата 2500 (две хиляди и петстотин лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ухапване от бездомно
куче на 05.01.2024 г. находящ се гр. Сливен, в кв. „Младост“, ведно със
8
законната лихва за забава, считано от датата на увреждането 05.01.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК *********, гр. Сливен, бул.
„Цар Освободител“ № 1, представлявана от кмета Стефан Радев ДА
ЗАПЛАТИ на Т. С. Ч., с ЕГН ********** от гр. ........, с адрес за връчване на
книжа: гр. ........, сумата от 100 лв., представляващи направени деловодни
разноски за заплатена държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9