РЕШЕНИЕ
№…………
град ПЛЕВЕН, 03.12.2019година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение ,
в публично заседание на двадесет и осми ноември , през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря В. Т. и в присъствието на
прокурора…………………………….като разгледа докладваното от съдията Данчев в.гр.д. № 860 по описа на съда за
2019 година, и за да се произнесе съобрази следното:
Въззивно обжалване.
С решение № 1397 от 22.07.2019г. ,постановено по
гр.д.№153 /2019г.- Плевенски районен съд
ОТХВЪРЛЯ предявения от ”***** ” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. , бул.**** № ***,
офис – сграда ***, ет.**, оф.**, представлявано от законния си представител Н.Т.
С. и М.Д. Д.против М.К.Г. с ЕГН **********
*** иск с петитум да се признае за
установено по отношение на ответника, че вземането на кредитора „*****” ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „****” № ***, офис-сграда ***, ет. *** офис ***, представлявано
от Н.Т. С. и М.Д. –Изпълнителни директори, сумата 1613,55 лева, представляващи
главница по 19 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода 21.01.2017
г. до 21.07.2018 г.; възнаградителна лихва 135,59 лева за периода 21.03.2017 г.
до 21.07.2018 г.; обезщетение за забава
190,48 лева за периода 21.03.2017 г. до 02.10.2018 г., ведно със законната
лихва от 02.10.2018 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр.д. 7044/2018г. по описа на ПлРС съществува, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Това решение е
съобщено на „***” ЕАД на
31.07.2019г.,откогато тече двуседмичният срок за неговото обжалване.
На 13.08.2019 г.по пощата е подадена
въззивна жалба от „***** ” ЕАД, чрез пълномощника ст. юрк.И.С. срещу това решение на РС-Плевен .
При проверка, на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в
законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен
акт, поради което е допустима.
Същата е и
редовна.Внесена е дължимата д.т. Жалбата съдържа твърдения в какво според жалбоподателя се състои
порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е от
пълномощника на жалбоподателя.
Представен е бил препис за връчване на другата страна по делото и той е бил
връчен.
Срещу тази въззивна жалба е подаден писмен отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК от
насрещната въззиваема страна – М.К.Г. ,чрез особения му представител адв.М.Б.
.Според него въззивната жалба е неоснователна.
С въззивната жалба
не са представени нови писмени
доказателства и не са направени искания за събиране на други доказателства.
Такива искания не са направени и с писмения отговор.
При това положение ,не се налага Плевенски окръжен съд да обсъжда никакви нови
писмени доказателства , различни от приетите и обсъдени в решението на РС-Плевен.
Плевенски окръжен
съд ,като разгледа въззивната жалба
при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на
обжалваното първоинстанционно решение в
рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените в жалбите
оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е постановил
едно валидно и допустимо,но неправилно
решение ,което по тази причина следва да бъде отменено и вместо това да
се постанови друго решение по съществото на правния спор.
Възприетата и
изложена в мотивите на решението на ПлРС
фактическа обстановка е установена в съответствие със събраните по делото
доказателства ,но въз основа на тази правилно установена фактическа обстановка
са направени неправилни правни изводи.Тази фактическа обстановка,която е
правилно установена от ПлРС включва следните съществени елементи :
1.Установено е ,
че на 01.07.2016 г. между „****“ АД, като заемодател М.К.Г., като заемател е
сключен Договор за стоков кредит № *** за сумата от 2000 лв. ,както и че
ответникът е получил сумата по кредита в пълен размер, като се е задължил да
погасява ежемесечно по банков път сумата от 2946,28лв. на 25 вноски всяка от
117,85 лв,дължими към 21 число на месеца, с първа дължима вноска на 21.07.2016
г. и последна на 21.08.2018 г. Страните са договорили 26,50 % ГЛП и 47,32 %
ГПР, като сумата която ответникът дължи е в общ размер 2946,28 лв. По делото не
се спори, че стоката за закупуването на която е предоставен кредита е получена
от ответника.
2. установено е сключването на рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на 20.12.2016г. между „*****“ ЕАД и „*****“ ЕАД, с който заемодателят е прехвърлил на ищеца „*******”
ЕАД вземанията, произтичащи от договори за заем. Представен е и индивидуален договор за
прехвърляне на вземания от 19.09.2017г. сключен между „****“ ЕАД и „****“ ЕАД,
че заемодателят е прехвърлил на ищеца „******” ЕАД вземанията, необслужвани от длъжниците за период над 180
дни просрочие, произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от
цедента с физически лица. Представено е извлечение от приложение № 1 /19.09.2017г. към договор за продажба и
прехвърляне на вземания, от което се установява, че вземането на „****“ ЕАД
към М.К.Г. е прехвърлено на Агенция за
събиране на вземания.
3. От представения препис на пълномощно/л.28 от делото/,
изходящо от представляващия„****“ ЕАД се установява, че дружеството е
упълномощило цесионера „******** ” да уведоми от името на цедента всички
длъжници по всички вземания, които са били цедирани по силата на сключения договор за цесия .Изпратените
до длъжника уведомления , обаче ,не са достигнали до него ,тъй като от
съобщенията за доставяне се вижда ,че пратката не е потърсена и получателят
отсъства от адреса.
4. От заключението на
ВЛ по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което като неоспорено от
страните съдът кредитира като вярно , обективно и компетентно се установява,
че на 01.07.2017г. е направен превод в
размер на 2000 лв от „****“ ЕАД по сметка на М.Г.. Видно от заключението на
21.02.2017г. е направено погасяване на 8,02 лв застраховка и 2,61 лв редовна
лихва, не са погасени 34,21 лв лихви и 73,01 лв главница. След 21.02.2017г.
вноски по кредита не са правени и от 21.02.2017г. Мл.Г. е изпаднал в забава. Към 02.10.2018г.
размерът на непогасената главница е 1 613,55 лв, към 19.09.2017г. размерът на
непогасената договорна лихва е 245,59 лв, от която редовна лихва до
19.09.2016г. в размер на 22,63 лв и 212,96 лв просрочена лихва до
19.09.2017г.Размерът на лихвата за забава
към 02.10.2018г. е 208,14 лв В месечната анюитетна вноска в размер на 109,83 лв е включена
главница и лихва и е добавена сумата 8,02 лв представляваща 1/25 от
застрахователната премия и по този начин е формирана сумата 117,85 лв.
Във вр. с
посоченото в т. 3 относно уведомленията за извършената цесия , ПлРС
е приел ,че длъжникът не е бил надлежно уведомен за извършената цесия
нито извънсъдебно , нито пък това е станало с връчването на исковата молба ,тъй
като това връчване е станало на осн. чл. 47,ал. 6 от ГПК ,като на ответника бил
назначен особен представител,а връчването на особен представител не може да се
приравни на връчване на длъжника / ответника/поради невъзможност за извършване
на фактически действия от страна на особения представител ,които да доведат до
знанието на длъжника самата цесия.Поради
това приел ,че цесията все още не е произвела действие спрямо ответника по
иска.
Тези изводи на
РС-Плевен са неправилни най-малко в два
аспекта :
На първо място следва да се отбележи ,че в производството по делото пред РС-Плевен и пред Окръжен съд-Плевен длъжникът ,чрез
особения му представител не е твърдял ,че има извършени плащания по дълга
към стария кредитор в какъвто случай само възражението за ненадлежно уведомяване
за цесията би имало значение при преценка на основателността на установителния иск.Целта на въпросното съобщаване на
цесията на длъжника ,предвидено в чл.
99, ал. 4 от ЗЗД е да бъде защитен длъжника срещу претенцията на новия кредитор
в случай ,че изпълни частично или изцяло на стария си кредитор .Затова ,ако
длъжникът изпълни изцяло или частично на стария си кредитор преди да му е
съобщено за цесията ,това изпълнение ще е
валидно и ще погаси неговото задължение. Когато ,обаче ,в изследваната
фактическа обстановка не са въведени от
страна на ответника по иска твърдения за каквото и да било изпълнение от страна
на длъжника на неговото задължение към стария кредитор ,то възражението ,че
цесията не е съобщена на длъжника е ирелевантно за правилното решаване на спора
,то е само формално направено и ще е без всякакво значение за това дали
ответникът има задължение към новия кредитор/цесионера / .
На второ място , в конкретния случай в исковата молба е обективирано твърдението за
извършената цесия ,към нея също така са приложени и документите за извършената
цесия ,в т.ч. и уведомленията до ответника за цесията . Съдът намира ,че след като в конкретния случай РС-Плевен е
приел ,че е извършено редовно връчване на книжата/ исковата молба и
приложенията към нея / на ответника при
условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК ,то от това следва извода ,че на ответника е
връчено и уведомлението за извършената цесия на вземането срещу него.
Освен това ,според
настоящия съд , връчването на книжата на особения представител на длъжника ,назначен
при условията на чл. 47,ал.6 от ГПК също
така представлява надлежно уведомяване
на длъжника- ответник . В т.см.съдът съобрази и Решение №198/ 18.01.2019г. на ВКС по т.д.№
193/ 2018г. , І т.о. ,докладчик съдия Кристияна Г..В него ,макар пряко разглежданият
въпрос да е свързан с обявяването на предсрочна
изискуемост на задълженията по договор
за кредит , а не с уведомяването на длъжника за цесията ,то все пак е прието
,че „ връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно ,ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици .„ Не
са основателни развитите в писмения отговор от особения представител адв.М.Б.
съображения ,че съобщаването на цесията на особения представител на ответника
представлявало действие на разпореждане с предмета на делото поради което и на
осн. чл. 34 ,ал. 3 от ГПК изисквало изрично пълномощно с каквото особеният
представил не разполага.Самият договор за цесия безспорно представлява
разпореждане с материалното право ,но получаването на съобщение за тази цесия
няма характер на разпореждане.Съобщението до длъжника за цесията ,респ. неговото получаване от
длъжника , не е елемент от договора за цесия и не е условие за действителността
на този договор. То ,както беше изяснено
по –горе има значение само в случай ,че длъжникът твърди ,че е извършил
частично или пълно плащане на стария си кредитор преди да е надлежно
уведомен за извършената цесия.
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че като е приел,че не е налице надлежно уведомяване на длъжника
за извършената цесия и че тя все
още не е произвела действие спрямо
ответника,РС-Плевен е направил погрешен правен извод за неоснователност на
предявения иск.
На второ място ,Плевенски окръжен съд намира
,че РС-Плевен е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила,като за пръв път
едва в мотивите на решението си се е
занимал служебно с въпроса за шрифта на договора за потребителски кредит и като
е приел ,че той е по-малък от 12 ,е приел, че е налице противоречие с нормата
на чл. 10 ,ал.1 от ЗПК и че договора се явява нищожен само на това основание. Вярно
е ,че съдът трябва да следи служебно за нищожни клаузи или за нищожност на
целия договор поради противоречие с императивни законови норми ,но също така е
вярно ,че ако съдът счита ,че такива клаузи са налице или че целият договор е
нищожен ,то следва да отрази тези
обстоятелства в доклада си по делото ,като извърши и съответното разпределение
на доказателствената тежест между страните по отношение на конкретните факти и
обстоятелства ,които подлежат на установяване за да може да се направи правилен
извод за това има ли нищожни клаузи или пък целият договор е нищожен. В случая
от гр.д.№ 153/2019г. на РС-Плевен не се установява първоинстанционният съд да е
въвел в предмета на делото въпрос за нищожност на целия договор за
потребителски кредит,поради противоречие с чл. 10 , ал.1 от ЗПК-поради това ,че
шрифта на договора е по-малък от размер 12.
Това не е сторено нито с проекта за доклад по делото, отразен в
определение от 06.06.2019г. ,нито пък
този въпрос е откроен като подлежащ на изследване и доказване от страните в
първото и единствено по делото заседание ,проведено на 15.07.2019г.
По този начин,без да е
бил поставян като спорен и подлежащ на доказване в хода на процеса и без да е
извършено разпределение на доказателствената тежест по такъв въпрос ,която
тежест би следвало да се възложи на ищеца ,който обосновава претенцията си с
твърдение за наличие на действителен договор за потребителски кредит ,
съдът е поставил ищеца в положение на
процесуална изненада ,като едва в мотивите на своето решение по съществото на
спора е повдигнал служебно въпроса за нищожността на договора за кредит на това
основание и го обявил за нищожен .
Освен всичко това
следва да се отбележи ,че за въззивната
инстанция остава неясно как точно ПлРС е установил ,че договора за
потребителски кредит е разпечатан на шрифт по-малък от 12 . По делото липсва
съдебно –техническа експертиза,която да изследва този въпрос ,поради което се
налага извода ,че ПлРС е направил преценката си за размера на шрифта на
договора за потребителски кредит „ на око „ . В т.см. решението на ПлРС,освен
постановено при нарушаване на съдопроизводствени правила , в тази му част се
явява и необосновано.
Иначе по другите
възражения за нищожност на отделни клаузи от договора за потребителски кредит ,
ПлРС е изложил съображения ,които ПлОС споделя и които водят до извода ,че е
налице действителен договор за потребителски кредит ,както и че съдържащите се
в него клаузи ,касаещи ГПР и договореният
размер на възнаградителната лихва не са нищожни поради неравноправност или
поради противоречие с добрите нрави.
При това положение
,се налага извод, че ответникът дължи претендираните от ищеца суми ,които са
установени като дължими и в експертното заключение на вещото лице Йонко Лалов
,което е прието от страните по делото без да са правени искания за допълнително
или повторно заключение по поставените му въпроси.
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното решение на ПлРС
следва да бъде изцяло отменено ,като вместо това се постанови друго решение по
съществото на спора ,с което предявеният иск да бъде изцяло уважен.
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло обжалваното решение №1397 от
22.07.2019г.,постановено по гр.д.№153 /2019г.на Плевенски районен съд,като
вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА за установено на осн. чл.422 ,ал.1 във вр. с
чл. 415 от ГПК,че М.К.Г. ,с ЕГН **********,*** ,като
кредитополучател по Договор за потребителски кредит № ****,одобрен на
30.06.2016г. и подписан на 01.07.2016г. дължи на ”*****
” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. , бул.Д*** № **, офис – сграда ***,
ет.**, оф.***, представлявано от законния си представител Н.Т. С. и М.Д. Д.,
следните суми за които има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр.д.№ 7044/18г. по описа на РС-Плевен , а именно :
-сумата 1 613,55 лв. ,представляващи главница по 19 броя
неплатени погасителни месечни вноски за периода 21.01.2017 г. до 21.07.2018 г.;
ведно със законната лихва върху
тази главница,считано от 02.10.2018 г. . /дата на подаване на
заявлението /до окончателното и изплащане,
- възнаградителна лихва 135,59 лева за периода 21.03.2017 г.
до 21.07.2018 г.;
-обезщетение за забава 190,48 лева за периода 21.03.2017 г.
до 02.10.2018 г..
ОСЪЖДА М.К.Г. с ЕГН ********** *** ,да заплати на ”**** ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. , бул.*** № **,
офис – сграда ***, ет.**, оф.**, представлявано от законния си представител Н.Т.С.
и М. Д. Д. направените от ищеца разноски
в заповедното производство,които са в
размер на 38,79лв.- държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение ,както
и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца **** ” ЕАД, ЕИК ***,направените
от ищеца деловодни разноски в исковото
производство пред ПлРС ,които са в размер на 38,71 лв.- доплатена д.т.; 366 лв. за особения представител на ответника;
100лв. депозит за вещо лице / общо деловодни разноски за първата инстанция в
размер на 504,71лв. / , а така също да заплати на „ ***
” ЕАД, ЕИК ***,направените от нея деловодни разноски във въззивното
производство ,които са 38,71лв.- платена д.т. за въззивно обжалване и 366лв.-
внесен депозит за особения представител на противната страна /.
ОСЪЖДА М.К.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на „ *** ”
ЕАД, ЕИК **,на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и във вр. с
чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ ,юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции общо в размер на 300лв.
Решението не подлежи
на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.3 т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: