Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен
състав, в
публичното заседание на седми октомври през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря
Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 6080 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С
решение № 259243 от 03.11.2017 г., постановено по гр. д. № 50572/2016 г., по
описа на СРС, ГО, 40-ти състав, са отхвърлени предявените от В.Н.П. и П.М.П.
срещу П.М.М. искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение
за претърпени имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, както
следва: 3 000 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в стойността на ремонтните работи по отстраняване на повреди от
теч в апартамент № 63, намиращ се в гр. София, жк „******, вследствие на
бездействие от страна на ответницата по отстраняване на повреди в собствения й
апартамент № 68, намиращ се в гр. София, жк „*******, и 2 000 лева -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
битови неудобства, дискомфорт и влошаване на здравословното им състояние, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 07.09.2016 г. до окончателното
им изплащане. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищците са възложени разноските в
полза на ответницата в размер на 580 лева.
За да постанови решението си
първоинстанционният съд е приел, че ищците не са установили при условията на
пълно и главно доказване по несъмнен и категоричен начин, че течът в техния
апартамент е причинен от бездействие от страна на ответницата по поддръжка на
собствената й вещ, което да е довело до вреди на собственост на други лица. От
заключението на съдебно-техническата експертиза и от свидетелските показания се
е установило, че течът произтича от вертикален канализационен клон,
представляващ обща част от сградата.
Срещу така
постановеното решение е предявена въззивна жалба от ищците, в която се излагат
съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания първоинстанционен съдебен
акт. Посочва се, че районният съд не е обсъдил събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като неправилно е дал вяра и
превратно е тълкувал показанията на свидетелите на ответницата – инж. В.и инж. К..
Излага се, че св. В.не е специалист и заявеното от последната, че проблемът с
теча идва от вертикалните щрангове, представлява предложение. Акцентира се, че
при направена проверка през 2016 г. било установено, че в апартамента на
ответницата е направена промяна на хоризонталната разводка и смяна на тръбите.
Счита се, че от събрания по делото доказателствен материал не се установява
приетото от първоинстанционния съдебен състав, че в процесния случай причината
за теча е във вертикалните щрангове. Твърди се, че от показанията на свидетеля
на ищците – св. С., който пръв е обследвал проблема с инфрачервена камера, се
установява, че течът е от апартамента на ответницата и е в зоната на
заустяването на каналите. Поради което се претендира отмяна на обжалваното
първоинстанционно решение и постановяване на друго, с което да бъде уважена
изцяло исковата претенция като основателна и доказана.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна - П.М.М., е депозирала отговор на
въззивната жалба, в който се излагат подробни съображения за неоснователност и
недоказаност на същата. Отправя се искане жалбата да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, да
бъде потвърдено.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема следното:
Въззивната
жалба е допустима като подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно,
съображенията за което са следните:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД се ангажира за увреждащо спрямо ищеца поведение, т.е., явява се защита на неговото субективното материално право и правнозначими интереси. В хипотезата на чл. 45 от ЗЗД доказването на причинно следствена - връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Това означава, че той следва по пътя на пълно и главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието. За да се ангажира отговорността по чл. 45 от ЗЗД е нужно освен това, увреждащото деяние - действие или бездействие, да е противоправно. Противоправността на общо основание също е факт, подлежащ на доказване, и той не се презумира, като доказателствената тежест е отново за ищеца.
Исковата молба е твърдение на ищците, което подлежи на
доказване. Само ако в нея се съдържа признание на неизгоден за самите ищци факт, то
тогава съдът може да го ползва /признанието/ като доказателствено средство.
Правилно въз основа на
събраните пред него доказателства – писмени и гласни, СРС е приел за недоказано
по делото, че вредите в собствения на ищците апартамент № 63, находящ се в гр. София, жк „*******,
са причинени вследствие на теч, който е бил провокиран от некачествено
извършени ремонтни дейности в намиращия се непосредствено над техния имот на
етаж 14 апартамент № 68, обитаван от ответницата. По настоящото дело са били
изготвени общо три съдебно-технически експертизи, в заключенията на които
експертите са били категорични, че причината за теча в апартамента на ищците не
е провокирана по никакъв начин и стои извън апартамента на ответницата. В
изслушаната пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза вещото лице е
посочило, че се запознало с
материалите по делото и е посетило лично и двата имота на 23.05.2017 г. При
направения оглед на апартамент № 63, собственост на ищците, са му били показани
помещенията, на които са били нанесени щети през април 2015 г. – баня и кухня /по
проект/, преустроена в стая, като експертът е констатирал, че към момента на
посещението му теч от апартамент 68 в апартамент 63 няма, и е установил
наличието на неотстранени /неотремонтирани/ следи от старо наводнение в банята
и в кухнята /преустроена в стая/ на ищците, които следи /повреди/ подробно е
описал. Същевременно, при посещението в имота на ответницата – апартамент № 68,
вещото лице отбелязва, че в банята на същата е извършена ревизия-проверка на
хоризонталния канализационен клон, като в този апартамент също има овлажняване
на тавана така, како има и в апартамента на В. и П. П.. В заключението на експертизата е посоченото, че
причината за теча е била вертикалния канализационен клон, като наводнението на
баня и кухня в ап. 63 не може да предизвика слаби пукнатини на хола към кухнята
и общата стена между хола и кухнята на този имот.
Аналогични на така
направените от вещото лице в първоинстанционното производство са и
констатациите, дадени от експерта по назначената повторно във въззивната
инстанция съдебно-техническа експертиза. В последната вещото лице отново е
отразило, че лично е посетило двата имота на 13.09.2019 г., установило е на
тавана в банята на апартамент № 68 видими следи от напукване, а в кухнята на
същия апартамент в ъгъла, до каминното тяло, видими следи от стар теч от ъгъла
в продължение на стената. При огледа на апартамент № 63 е отбелязало наличието
по тавана в банята на видими следи от стари течове по продължение на цялата
стена – стената към кухнята от каминното тяло в посока ВКК и ВВК, обрушена и
нарушена мазилка по тавана и стените, видимо суха, а по тавана в кухнята /преустроена
в стая/ - видими следи от стар теч, около каминното тяло, самото то и леко в
посока към ВКК, както и премахната частично и обрушена мазилка на стената към
банята, която е била видимо суха. В заключението си експертът е посочил, че
щетите и следите от предишни течове, които са нанесени по апартамент № 63, са
еднотипни със следите от предишни течове в апартамент № 68, и най-вероятно са
причинени от повреди на общата канализационна мрежа – вертикалните
канализационни клонове – ВКК, като омокрянето и щетите около каминното тяло в
кухнята са вследствие проливни дъждове и залпово изпускане на води от
водопреносната мрежа от по-горни етажи, които най-вероятно са отстранени. В
първата изготвената пред въззивната инстанция техническа експертиза вещото лице
е посочило, че според него процесният теч е от водопровода на последния етаж,
като е акцентирало, че водопроводната инсталация на баните граничи с комините и
на последния етаж съществува възможност при много ниски температури той да
замръзне. И този експерт е бил категоричен, че причината за теча в апартамент №
63 стои извън апартамент № 68.
Обстоятелството, че причината
за процесния теч стои във вертикания щранг, който е обща част, се подкрепя и от
показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели А.Г.В.–
главен експерт в Контрол по строителството при район „Възраждане“, и Х.А.К. –
главен експерт в отдел „УТКРКС“ в район „Възраждане“. Посочените лица са
извършвали проверки на процесните имоти /инж. К. е извършил проверка и на двата
имота на 21.10.2015 г. и на 22.10.2015 г., а инж. В.е взела участие в работна
група, извършила проверка в ап. № 68 на 02.06.2016 г./ вследствие на подадени
от П.М.М.
жалби относно възникнали проблеми на ВиК инсталация с апартамент № 63, находящ
се в гр. София, жк „******. В представените по делото документи – двустранна кореспонденция между ответницата и
СО – район „Възраждане“, и констативен протокол от 02.06.2016 г., е отбелязано,
че след извършените огледи на процесните имоти според служителите на Столична
община следва да се направи обстоен оглед на вертикалните водопроводни и
канализационни клонове, преминаващи през имотите, тъй като проблемите са по
една вертикална ос.
С оглед всичко
гореизложено за настоящия съдебен състав е несъмнено, че в процесния случай не се установява причинно-следствена връзка между вредите, причинени на ищците, и
поведението на ответницата. Тази
констатация не може да се разколебае и от показанията на разпитаните пред СРС
свидетели Б.С. С. и Н.В.П., каквито твърдения се съдържат във въззивната жалба.
Свидетелката П., която е дъщеря на ищците, поради което нейните показания следва да се преценява с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, потвърждава за продължаващ повече от годна теч в
апартамента на нейните родители, но същата изразява единствено свои
предложение, че причината за този теч е бил в апартамента на ответницата. Що се
касае до показанията на св. С., който сочи да е посещавал и двата имота и да е
правил обследване с помощта на инфрачервена камера и капацитивни водомери,
посредством които да е установил, че основната причина за теча била в банята на
ответницата, настоящият съдебен състав намира, че така изложените от свидетеля
твърдения са останали изолирани и доказателствено неподкрепени от останалия
наличен събран по делото доказателствен материал. Освен това, коментираният
свидетел също е отбелязал, че в процесния случай проблемът е в зоната на заустването на
каналите и в зоната на вертикания щранг, който е обща собственост.
Не намира подрепа от
доказателствата по делото и твърдението на въззивниците, че причината за
процесния теч е в хоризонталния канализационен клон в банята на ответницата.
Действително, при извършените на 21.10.2015 г. и на 22.10.2015 г. проверки от
служител при СО - район „Възраждане“ в имотите на страните е предписано, че е
необходимо да се извърши ревизия и евентуално ремонтиране на хоризонталните
разклонения за предотвратяване на течове. Същевременно, при направената
последваща проверка в апартамента на ответницата на 02.06.2016 г. от комисия
при СО - район „Възраждане“ е констатирано, че в банята на ап. 68 е извършен
ремонт на хоризонталните канализационни отклонения, свързващи санитарните
прибори с вертикалния канализационен клон на входа, теракотната настилка на
пода, по дължина на канализационното отклонение и около подовия сифон е
премахната и в момента в положена нова замазка, която все още е влажна, тоалетната
чиния е демонтирана, делителната стена между банята и кухнята, в участъка на
канализационното отклонение за кухненската мивка също е разкъртена за
извършване на проверка на отклоненията към кухнята. Заключението на комисията е
било, че въпреки че в ап. 68 е извършен необходимият ремонт за предотвратявне
на евентуални проблеми по хоризонталния канализационен клон, то по тавана на
кухнята на апартамент 68 подкожушената мазилка се разраства. Освен това, видно
от изложените от ищците в исковата им молба твърдения, към датата на нейното
подаване – 07.09.2016 г., течовете в техния апартамент продължават, въпреки че
няколко месеца по-рано ответницата е направила ремонт на хоризонталните
канализационни отклонения в нейната баня, поради което съдът намира, че
последните няма как да бъдат причина за течовете в апартамента на В. и П. П..
Предвид всичко
гореизложено настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за неоснователна, а решението на СРС за правилно и като
такова то следва да
бъде потвърдено.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има
въззиваемата страна П.М.М., която е поискала присъждането на такива до
приключване на последното заседание пред настоящата съдебна инстанция и е
представила доказателства за извършването им, а именно за заплатено адвокатско
възнаграждение в брой за един адвокат, което се претендира в размер на 580 лева.
Предвид своевременно наведеното от процесуалния представител на въззивниците –
адвокат С., възражение за прекомерност, съставът на СГС намира, че същото се
явява неоснователно, доколкото претендираното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение е съответно на минималното такова, уредено в
Наредба №1/2004 г. При това положение на П.М.М. се дължат разноски в размер на 580 лева.
Воден от горното СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 259243 от 03.11.2017 г., постановено по гр. д. № 50572/2016 г., по описа на
СРС, ГО, 40-ти състав.
ОСЪЖДА
В.Н.П.,
с ЕГН **********, и П.М.П., с ЕГН **********, да заплатят на П.М.М., с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 580 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.