Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 15.08.2019 година град Ихтиман
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Четиринадесети май две
хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Надя Борисова
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
АНДело № 9
по описа за 2019 година,
За да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила жалба от В.Д.Б. против наказателно постановление № 18-0274-001138/22.11.2018
г. на РУП на МВР Ихтиман, с което за нарушение на чл. 139 ал.5 от ЗДвП
на основание чл. 179 ал.3 т.4 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв.
Жалбоподателят моли атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган заявява становище за неоснователност на жалбата.
Ихтиманският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.10.2018 г. около 13,40 ч. на
територията на Община Ихтиман, по път III № 822,
жалбоподателят управлявал МПС – л.а. „Тойота Ярис“ с рег. № РВ 9885 СХ, в посока към гр. Ихтиман. В района на
км.25+100 на пътя, жалбоподателят бил спрян от контролни органи по ЗДвП. При
проверката на документите на водача и автомобила, служителите на ОД МВР София,
установили че на предното стъкло на превозното средство не е залепен валиден
винетен стикер и тъй като водачът не им представил квитанция за платена винетна
такса, счели че за МПС не е заплатена такава. Посочените обстоятелства били
отразени от актосъставителят – св.М. в
съставения от него АУАН с бл. № 191060, в който било отбелязано, че Б.
управлява л.а. „Тойота Ярис“ с рег. № РВ 9885 СХ, като не представя и не е
залепил валиден винетен стикер и поведението на жалбоподателя било квалифицирано,
като нарушение на чл. 139 ал.5 от ЗДвП. Актът
бил предявен на Б., който го подписала без възражения. Въз основа на акта, на 22.11.2018
г. административнонаказващият орган издал и атакуваното НП, в което за виновно
нарушена посочил нормата на чл. 139 ал.5 от ЗДвП и ангажирал отговорността на
жалбоподателя с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 300 лв.
на основание чл. 179 ал.3 т.4 от ЗДвП. В наказателното постановление, словесното
описание на нарушението е идентично с описанието, дадено му в АУАН, като по
отношение на същото е конкретизирано, че за управляваното от жалбоподателя
превозно средство не е заплатена винетна такса по чл. 10 ал.1 т.1 от ЗП, и че
превозното средство е такова за превоз
на пътници с 8 или по – малко места с мястото на водача.
В хода на производството, като свидетели са разпитани актосъставителя М. и свидетеля по
акта А., които с показанията си установява идентична с отразените в акта
обстоятелства.
Жалбоподателят не оспорва обстяотелството, че към моментана проверката
по отношение на автомобила не е била заплатена винетна такса.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ
на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Като
издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени от
закона, атакуваното постановление се явява законосъобразно от формална страна.
Съдът не споделя изтъкнатите от
жалбоподателя аргументи, касаещи незаконосъобразността на атакуваното НП. На
първо място, следва да бъде отбелязано, че обстоятелството чия собственост е
процесния автомобил е ирелевантно за състава на санкционираното нарушене,
поради което и разминаването между посочения в АУАН и НП, ЕГН на собственика на
автомобила, не влияе по никакъв начина върху правото на защита на жалбоподателя
и законосъобразността на постановлението.
На
следващо място, следва да се посочи, че
към момента на осъществяване на процесното нарушение разпоредбата на чл.
10 ал.2 от ЗП, в редакцията на ДВ бр. 80 от 2018 г., в сила от 28.09.2018 г.,
гласи: „При установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното
пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, водачът на
пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати
компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от
административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от
административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят
такава във връзка с конкретното пътно превозно средство.“
Едва със ЗИДЗДвП, обн. в ДВ бр.
105 от 18.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г., е
създадена разпоредбата на чл. 189е
от ЗДП. Тази правна норма в своята алинея втора разписва, че при
установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б преди съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, контролните органи уведомяват
нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10,
ал. 2 от Закона за пътищата. Когато актът за установяване на нарушението
се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за заплащане на тази такса
се предоставя с връчването на акта. В алинея трета пък е разписано, че таксата
по чл. 10,
ал. 2 от ЗП може да бъде заплатена по банков път или чрез
картово плащане, а пред органите по чл. 167, ал. 3 – 3б – и в брой, като
плащането може да бъде осъществено при извършване на проверката или в срок от
14 дни от връчване на акта за установяване на административно нарушение.
По-нататък в алинея пета е посочено, че при заплащане на таксата по чл. 10,
ал. 2 от ЗП в срока и при условията на ал. 3 и 4 и след
постъпване на сумата по сметката на Агенция "Пътна инфраструктура",
нарушителят се освобождава oт административнонаказателна отговорност за
конкретното нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, установено в акта за установяване
на административно нарушение. В тези случаи се освобождават от
административнонаказателна отговорност собственикът, вписаният ползвател и
водачът за извършеното административно нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б във
връзка с конкретното пътно превозно средство за съответния случай на движение
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Накрая в алинея шеста е
предвидено, че ако таксата по чл. 10,
ал. 2 от ЗП е заплатена в срока и при условията на ал. 3 и
4, акт за установяване на административно нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б не
се съставя, а когато акт е съставен, не се издава наказателно постановление и
производството се прекратява.
Изложеното
по – горе, налага и извода че към момента на осъществяване на санкционираното
нарушение – 28.10.2018 г., за контролните органи не е съществувало въведеното с
изменението на ЗДвП задължение да разясняват на водачите възможността да
заплатят компенсаторна такса, неизпълнението на което задължение да бъде
тълкувано като незаконосъобразност в производството по установяване на
административното нарушение. В случая, жалбоподателя нито представя
доказателства, нито твърди да е заплатил такава компенсаторна такса/чиито
размери са установени с въвеждането на чл. 27 от ТАРИФА за таксите, които се
събират от Агенция "Пътна инфраструктура" с ДВ бр.107 от 2018 г. в
сила от 01.01.2019 г./ в производството по обжалване на НП, поради което и
съдът не е в състояние да приложи разпоредбата на чл. 3,
ал. 2 от ЗАНН, освобождавайки го от
административнонаказателна отговорност на основание действащата към момента на
осъществяване на нарушението актуална редакция на чл.10 ал.2 от ЗП.
Що
се отнася до съставомерността на нарушението.
Разпоредбата
на чл. 139 ал.5 от ЗДвП допуска движение на определена категория пътни превозни
средства по републиканските пътища след заплащане на съответната такса за тях
определена в Закон за пътищата. Съставомерното по смисъла на чл. 179 ал.3 от ЗДвП деяние на водача се изразява в това че същия управлява по републикански
пътища ППС, за което винетна такса не е заплатена. В случая, бе установено че
по отношение на управляваното от жалбоподателя МПС не е била заплатена такава
такса, поради което и поведението му законосъобразно е квалифицирано, като
нарушение на посочения за нарушен текст на чл. 139 ал.5 от ЗДвП. Безспорно
установено се явява и обстоятелството, че движението на управлявания от Б.
автомобил е било осъществено по път III № 822,
попадаща в списъка на републиканските пътища утвърден с Решение
№ 945 на МС от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските
пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса
за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на
съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за
ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища/прил.1 към т.1/. Чл.10а
ал.7 от ЗП, в редакцията му към момента на установяване на нарушението,
определя и различните категории пътни превозни средства, за които се дължат
винетни такси по чл.10 ал.1, като в т.3 на посочения текст от Закона
попадат „пътни превозни средства,
предназначени за превоз на пътници, с не повече от 8 (осем) места за сядане,
пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или пътни
превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически
допустима максимална маса не повече от 3,5 т, както и пътните превозни средства
от тази група с повишена проходимост“.
Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че управляваното от него МПС
попада в тази категория и за същото се е следвало заплащане на винетна такса.
При това положение, законосъобразно от административнонаказващият орган е
приложена санкционната норма на чл. 179 ал.3 т. 4 от ЗДвП, действаща към
момента на осъществяване на санкционираното нарушение и издаване на атакуваното
НП. Последно посочения текст от закона, предвижда абсолютни размери на следващите се административни наказания
“глоба” за нарушения от този вид, в зависимост от вида на управляваното МПС, за
което не е заплатена винетна такса. И тъй като в конкретния случай,
управляваното от Б. превозно средство е индивидуализирано в наказателното
постановление, като такова с признаци съответстващи на приложената най-лека
санкционна норма /ППС за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на
водача/, то липсват и основания за изменяване на постановлението досежно
размера на наложено административно наказание „глоба“ от 300,00 лв. Идентичен
размер на наказанието за процесното нарушение е предвиден и в действащата към
момента актуална разпоредба на чл. 179 ал.3 от ЗДвП.
Ето защо и по изложените съображения, НП следва да бъде потвърдено изцяло, като
законосъобразно.
Воден от изложеното по – горе и на основание
чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 18-0274-001138/22.11.2018 г. на РУП на МВР Ихтиман, с което за
нарушение на чл. 139 ал.5 от ЗДвП на основание чл. 179 ал.3 т.4 от ЗДвП на В.Д.Б. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София
област в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: