Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Добрич 18.06. 2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, XVII-ти състав, в публично заседание, проведено на 19.04.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОМЕО СИМЕОНОВ
и при участието на секретаря Румяна И., след като разгледа докладваното от съдията АНД № 298 по описа на ДРС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*****” ЕООД с ЕИК ********** със съдебен адрес *** представлявано от упълномощеното лице И.К.Й. с ЕГН ********** и съдебен адрес: *** срещу Наказателно постановление(НП) № 407443 от 12.02.2019г., издадено от М.Г.К.на длъжност Директор на ТД на НАП Варна,упълномощена да издава НП със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на Изпълнителния Директор на НАП, въз основа на Акт за съставяне на административно нарушение(АУАН) бланков № F444841 от 19.11.2018г., с което НП на жалбоподателя се налага имуществена саткция за административно нарушение на чл.3 ал.1 т1 и на осн. чл.5 ал.1 от ЗОПБ в размер на 50000 /петдесет хиляди/лв.
В жалбата/л.37/,подадена от жалбоподателя, се посочват конкретни процесуални нарушения:непосочване на мястото на извършването,неправилни изводи по отношение на фактическата обстановка и разминаване на доказателствата,както и че АУАН и НП са съставено от некомпетентни лица.моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и несправедливо,а като алтернативно искане се отправя хквалифицирането на нарушението като маловажно.
В с.з. жалбоподателят-редовно уведомен,не се явява,представлява се от адв. Д.,която пледира за отмяна на НП.
Въззиваемата страна ТД на НАП Варна офис Добрич се представлява от старши юрисконсулт Г.С.и изразява становище за правилност и законосъобразност на издаденото НП,като се пледира за потвърждаването му от страна на съда.
В хода на
производството, съдът събра следния доказателствен материал: : писмо с вх.
рег. № 4353/28.02.2019г. от ТД на НАП – Варна, офис Добрич; възражение с №
4050/27.02.2019г.; заверено копие от НП № 407443/12.02.2019г.; заверено копие
на разписка от 27.02.2019г.; копие на Заповед № ЦЗУ-ОПР-17/17.05.2018г.;
заверено копие на акт с № F444841/19.11.2018г.;
заверено копие на резолюция № П-03000818117088-ОРП-001/22.06.2018г.; заверено
копие на РКО № 28/28.03.2018г.; №84/13.05.2018г.; № 29/29.03.2018г.;
№30/30.03.2018г.; № 119/15.06.2018г.; № 89/18.05.2018г.; РКО от 12.06.2018г.;
РКО от 14.06.2018г.; РКО от 11.06.2018г.; РКО № 114/10.06.2018г.; заверено
копие на справка сметка – синтетична м. 03.2018г. сметка 401 „Доставчици”;
заверено копие на справка сметка – синтетична м. 05.2018г. сметка 401
„Доставчици”; заверено копие на справка сметка – синтетична м. 06.2018г. сметка
401 „Доставчици”; заверено копие покана № 4141/19.11.2018г.; молба с вх. №
5731/20.03.2019г.; жалба с № 10675-2/07.03.2019г.; писмо на ТД НАП – Варна с №
5293/18.03.2019г.;,разпити на св.Е.И.М.-актосъставител , Л. Н. М.-свидетел при
съставянето на АУАН.
Въз основа
на така събрания доказателствен материал, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
При извършена проверка, възложена с РИП № П-03000818117088-0РЛ-и01 22.06.2018г.
и обективирана в Протокол № П-*********17088-073-001'' 25.09.2018г.
органът по при\одите е констатирал следната фактически обстановка; съгдасно
представени счетоводни регпстри разплашанията за лолучени доставки на черни и
цветни метали са извършвани в брой. Представени са разходни касови ордери РКО
за по 10 000лв. през периода от м.Март до м.Юни 2018г. с № както стедва: 114 10.06.2018г. за 10 000лв.: № 115: 11.06.203 8г. за 10 000лв.: № 116
12.06.2018г. за 10
000 лв.:№118 14.06.2018г. за 10 000лв.-.№ 11° 15.06.2018г.
за 10 000 лв.: № 84 I3.05.2018i. за 10 000 лв.: № 88'
17.05.2018г. за 10 000лв.: № 30' 30.03.2018г. за 10 000 лв.: № 29 29.03.2018г.
за 10 000 лв.: № 28 28.03.2018г. за 10 000 ли., №88 от 17.05.2018г. за 10 000лв.. В
издадените РКО като получател е посочен ..*******". ЕИК ******** не е посочено ФЛ на което е броена сумата. Съгласно
представените заверени копия на счетоводни документи е видно, че изплатените
суми в брой са осчетоводени по кредита на сметка 501 - каса в кореспонденпия със сметка 401 Клиенти
Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.3 ал.1 т.1 от ЗОПБ.
В с.з. свидетелите Е.М. и Л.И.-подробно,последователно,безпротиворечиво и логично описват
фактическата обстановка.Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, като последователни
и непротиворечиви. Затова и се дава вяра показанията им, с които се и
потвърждават констатациите в АУАН.
Въз основа
на така установената обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице-„*****” ЕООД, на което е наложена имещуствена санкция с НП.видно от Разписка /л.7/ НП е връчено лично на упълномощено лице на 27.02.2019г. ,жалбата срещу процесното НП е от същата дата.
Поради изложеното по-горе,съдът счита,чебезсъмнено е спазен седемдневния преклузивен срок за атакуване на НП. С оглед направените изводи, жалбата се явява допустима.
След служебна проверка на АУАН, съдът счита че същия е съставен съобразно изискванията на закона. Съставен е от Е. И. м. на длъжност старши инспектор по приходите, който който има съответна компетентност да съставя АУАН за нарушения на ЗОПБ . Съставен е на 19.11.2018г.,един месец и двадесет дни след констатиране на нарушението, с което без никакво съмнение са спазени и давностните срокове на чл.34 от ЗАНН.
Съдържат се установените от закона-чл.42 ЗАНН реквизити: т.1-актосъставителя е посочил трите си имена и длъжността, която заема, което позволява на съда да определи неговата компетентност; т.2-посочена е дата на съставяне на акта, което позволява да се прецени дали са спазени съответните срокове; т.3, т.4 -описано е коректно датата, часа и мястото където е извършено нарушението, обстоятелствата при извършване на деянието, както и самото нарушение; т.5-посочени са законови разпоредби, които са нарушени за извършеното нарушение.,т.7- акта е подписан от свидетеля, които е бил на място при установяването на нарушението и съставяне на акта; т.8-не са отразени са възражения на нарушителя;.
След служебна проверка на процесното НП, съдът намира следното:
НП е издадено от компетентен орган-М.Г.К., на длъжност Директор на ТД на НАП Варна , чиято компетентност да съставя НП произтича от Заповед ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г./л.9-11/ . Спазен е срока за издаването му по чл.34,ал.3 ЗАНН.
Съдът констатира, че при издаването на постановлението му не са допуснати нарушения.
Жалбоподателят е узнал в какво е обвинен и е използвал в пълна мяра правото си на защита пред съда,където се развива същинското административно-наказателно производство.
Съдът счита, че са спазени останалите изисквания при съставяне на НП по ЗАНН и ЗДДС.
По същество
на нарушението.
Въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на
становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган,
са квалифицирали поведението на лицето като нарушение на посочената разпоредба
на чл.3 ал.1 т-.1 от ЗОПБ.
Административнонаказателната отговорност на дружеството - жалбоподател е ангажирана за това, че на посочените в приложените по делото ордери,изчерпателно изброени в протоколно определение на съда , в гр.Добрич/това се установява от приложеното на л.18 копие от счетоводните скниги/ е извършило десет пъти плащане в брой в размер на 10 000 лева всяко с получател „******” с ЕИК ******** с основание-получени доставки на черни и цветни метали, което представлява нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ. Съгласно посочената разпоредба плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност равна на или надвишаваща 10 000. 00 лв. Съгласно чл. 2, т. 1-7, законът не се прилага при: тегленето и внасянето на пари в брой от/в собствени платежни сметки; тегленето и внасянето на пари в брой от/в сметки на недееспособни и ограничено дееспособни лица, на съпрузи и роднини по права линия; сделките с чуждестранна валута в наличност по занятие; операциите с банкноти и монети, страна по които е Българската народна банка; замяната от банки на повредени български банкноти и монети; изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда; изплащането на гарантираните влогове по смисъла на Закона за гарантиране на влоговете в банките. Прието е, че в този смисъл "*****” ЕООД е имало задължението да извърши посоченото плащане в размер на 10 000 лева чрез превод или внасяне по платежна сметка и то не попада в изключенията от приложното поле на ЗОПБ. От посочената нормативна регламентация следва изводът, че налагането на административна санкция по чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ, се свързва с нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 3 от ЗОПБ плащанията над определена стойност да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, като в казуса единствената възможна форма на съставомерното изпълнително деяние по чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ, е извършване на плащане в нарушение на изискванията на чл. 3 от ЗОПБ. В настоящия казус АНО ясно е посочил датите на извършване на нарушението . Мястото на неговото извършване – гр.Добрич се установява от приложеното на л.18 копие от счетоводните книги. В тази насока е конкретизирана, всяка една от посочените дати,на които е издаден разходен касов ордер със съответните номера от "*****” ЕООД въз основа на който е изплатена сумата от 10 000 лева, представляваща разплащания за получени доставки на черни и цветни метали. В този смисъл според съда е изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било извършено. Ето защо приема за несъстоятелно направеното в тази насока възражение в жалбата и в с.з. от процесуалния представител на санкционираното дружество. Съвкупният анализ на доказателствата сочи, че лицето, на което е изплатена всяка една от сумите от 10 000 лева „*****” е отделно ЮЛ.Тази сума е изплатена с разходен касов ордер на територията на страната . Ограничаването при плащането в брой на територията на страната е регламентирано в Закона за ограничаване на плащанията в брой. Посоченият закон е приет с оглед съобразяване с правото на Европейския съюз. В параграф 18 от преамбюла на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г. за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансиране на тероризъм се сочи, че използването на плащания на големи суми в брой многократно се е оказвало уязвимо за изпирането на пари. Европейското законодателство не само не възпрепятства, а дори насърчава държавите – членки на Европейския съюз да приемат по-строги разпоредби, за да се справят по-успешно с риска, свързан с изплащането на големи суми в брой. Посочената законова регламентация цели осветляването на стопанския оборот и съществуването на постоянен паричен поток, който не се отразява в първични счетоводни документи. От нормата на чл. 3 от закона следва несъмнения извод, че всички плащания на сума равна на или надвишаваща 10 000 лева следва да бъде извършено чрез превод или внасяне по платежна сметка. По този начин законодателят е приел подхода на обхват на всички случаи на плащане в брой, с изричното посочване на изключенията от това правило, така както същите са посочени в чл. 2 от закона (тегленето и внасянето на пари в брой от/в собствени платежни сметки, тегленето и внасянето на пари в брой от/в сметки на недееспособни и ограничено дееспособни лица, на съпрузи и роднини по права линия, сделките с чуждестранна валута в наличност по занятие, операциите с банкноти и монети, страна по които е Българската народна банка, замяната от банки на повредени български банкноти и монети, изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда, изплащането на гарантираните влогове по смисъла на Закона за гарантиране на влоговете в банките).
С оглед на така формулираните разпоредби, следва несъмнения извод, че нормите на закона се прилагат и по отношение на обстоятелства като тези и в процесния случай. Приложимата правна норма е тази по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ, с която се ограничават плащанията в брой на стойност равна на или надвишаваща 10 000 лв., като нормата е приложима за всички случаи на плащане в брой. Не е налице изключението на чл. 2, т. 1 ЗОПБ, тъй като следва да е налице лична сметка на лицето, от която да са изтеглени парите. В случая плащането е станало чрез разходен касов ордер в брой и от ЮЛ на ЮЛ. Целта и смисълът на Закона за ограничаване на плащанията в брой е именно да обхване всички възможни случаи, при които се предават парични суми, за да може да бъде проследен произходът на тези суми. Разбирането, заложено в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, че правният термин "плащане" обикновено има две значения - изпълнение на каквото и да било задължение и изпълнение на парично задължение, тоест и двете значения на термина са свързани със съществуването на облигационно отношение, независимо дали става въпрос за договорно или извъндоговорно основание,какъвто е случая и в процесния казус,попадащ в ограниченията в чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ. Под употребения термин "плащане" следва да се има предвид всяка една парична операция и доколкото същата не попада в изключенията на чл. 2 ЗОПБ, то тя следва да бъде извършена по банков път, в случай, че е на стойност равна на или надвишаваща 10 000 лв. Това разбиране съответства на духа, смисъла и целта на ЗОПБ. С оглед на горното е безспорно за съда, че плащането е следвало да бъде извършено чрез превод или по платежна сметка, поради което е изпълнен фактическия състав на административно нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ, за което "*****” ЕООД ще следва да понесе предвидената в чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ имуществена санкция в размер на 50 на сто от общия размер на направеното плащане. В този смисъл размерът на наложената имуществена санкция е правилно определен.
За нарушението е санкционирано ЮЛ, поради което отговорността му е безвиновна и не се изследва субективната му страна. В тази връзка дали конкретно физическо лице е извършило физически плащането е без значение, разходният касов ордер изхожда от дружеството и парите излизат от патримониума на дружеството. Разходният касов ордер представлява нареждане на ръководството на предприятието (търговеца) до касиера да изплати за посочената в ордера цел определена сума в лева или валута на вписаното в ордера лице. Този първичен счетоводен документ се съставя при плащане на пари от касата на предприятието, и се използва във възприетата от съответното предприятие вътрешната организация на дейността по отчитане на паричните средства. За да бъде доказано с разходен касов ордер извършено плащане, е необходимо първичният счетоводен документ да съдържа всички реквизити и преди всичко от него да се установява лицето, на което е изплатена посочената сума, и основанието за плащането. В случая разходния касов ордер, с който се удостоверява предоставяне на сумата от 10 000 лв., като плащане *****” ЕООД на „*****” за стока, съдържа тези реквизити. От тук следва, че АНО правилно е приел, че е осъществено плащане на тази сума от "*****" ЕООД и получаването й от „*****”.
Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната такава, отнасяща се до други нарушения от същия вид. Нещо повече, разглежданият случай не е инцидентен за дружеството, за да постави въпроса за коментар относно обстоятелството, че е изплатена сума от 10 000 лева, тоест минимално предвидената в закона, за която се изисква плащане по банков път, надвишаваща само с 1 стотинка позволеното касово разплащане. Видно от счетоводните записвания /л.21 -22/ е, че дружеството-жалбоподател за периода от 31.03.2017 г. до 30.06.2018 г. е извършвало многократно плащане на различни дати в брой на суми от 10 000 лв., т. е. дружеството е нарушило забраната за плащане в брой на суми, равни на 10 000 лева общо 45 пъти !!! Освен това следва да се държи сметка за обществените отношения, регулирани с този закон и целта, която преследва същия, посочени по-горе. Видно от извършените законодателни промени, с които е намалена стойността на паричната престация, която следва да бъде извършена чрез банков превод или по платежна сметка от 15 000 на 10 000 лева, както и на фиксираната в него такава за посоченото нарушение, тя е в размер на 50 на сто от общия размер на направеното плащане за ЮЛ е, че законодателят придава тежест на уредбата на този вид нарушения и ги санкционира с цялата строгост на закона. В случая не се установи нарушението да се характеризира с по –ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените други случаи от същия вид, поради което съдът счита, че правилно АНО не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
При тези съображения атакуваното НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до размера на наложеното административно наказание,то съдът счита,че е определена в предвидения от закона размер,а именно 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице.В НП са посочени десет плащания с посочени на РКО номера,всяко едно за 10 000лв или общо хсто хиляди лв.,за които е санкционирано дружеството.
По изложените съображения и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление№ № 407443 от 12.02.2019г., издадено от М.Г.К.на длъжност Директор на ТД на НАП Варна,упълномощена да издава НП със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на Изпълнителния Директор на НАП, въз основа на Акт за съставяне на административно нарушение(АУАН) бланков № F444841 от 19.11.2018г., с което НП на „*****” ЕООД с ЕИК ******* със съдебен адрес *** се налага имуществена саткция за административно нарушение на чл.3 ал.1 т1 и на осн. чл.5 ал.1 от ЗОПБ в размер на 50000 /петдесет хиляди/лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по пред Добричкия административен съд в 14 дневен срок от уведомяването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /Р.Симеонов
/