№ 155
гр. Габрово, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20214210101948 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от М. КР. П., с
пълномощник адвокат Г.Г., против «Енерго Про Продажби» АД гр. Варна.
Предявеният иск е по чл. 55 ал. 1 пр. 1-во от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, В исковата молба се твърди, че ответникът продава
електрическа енергия на ищцата, на обекта й на снабдяване с клиентски № **********
и абонатен № ********** с адрес в гр. Габрово, ул. *********** № 2, вх. Б, ап. 9.
На 10.03.2021 г. поради неплащане на потребена ел. енергия електрозахранването
на обекта било спряно, поради неплащане на потребена от нея ел. енергия.
След плащането на задълженията й към ответника, ищцата е принудена от негови
служители да му заплати такса "възстановяване захранването (електромер)" в размер
на 19,00 лева с ДДС и втора такса "доплащане експресно възстановяване (електромер)"
в размер на 19,00 лева с ДДС, или общо 38,00 лева. За удостоверяване на извършеното
плащане ответникът издава фискални бонове съответно номера № 0030513 0037 и №
0030515 0039 от 10.03.2021 г.
Ответникът получил двете плащания без основание, поради което следва да ги
върне на ищцата.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 125/07.08.2015 г. по т.д.
№ 990/2015 г. на ВКС, I ТО, Общите условия за продажба на електрическа енергия на
„Е.В.Н." ЕАД, вкл. чл.34, ал.1 в частта „...и след като клиентът е компенсирал
разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването в случаите, когато
1
преустановяването е било по негова вина"; чл.41, ал.4, са неравноправни по смисъла на
чл.143 от Закона за защита на потребителите. Прието е, че цитираната клауза
противоречи на чл.122-124 ЗЕ, а ответното предприятие няма каквито и да е
правомощия да извършва действия по електропреносната мрежа вкл. да прекъсва и
възобновява снабдяването, при което такава такса не му се следва, които изводи следва
да намират приложение и да бъдат споделени и в настоящия случай. По същите
съображения, позовавайки се на практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 от
ГПК, следва изводът, че клаузата на чл.37, ал.1 от ОУ, "ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД
(аналогична с чл.34, ал.1 от ОУ на "Е.В.Н." ЕАД), е неравноправна клауза по смисъла
на чл.143, т.2 от ЗЗП и нищожна на основание чл.146 от ЗЗП.
С Решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС окончателно е отменено Решение №
ОУ-О6 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на
електрическа енергия на ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД, влезли в сила на 07.09.2014 г.,
като сега, според официалната интернет страница на ответника, действат предходните
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕНЕРГО-ПРО
Продажби АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г., които в чл.21,
ал.1 от тях съдържат отново аналогична неравноправна клауза, като тази в чл.34, ал.1
от ОУ на "Е.В.Н." ЕАД.
Оттук следва, че ищцата не дължи такса за възстановяване на
електрозахранването и такса за експресно възстановяване. Затова тя моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати: сумата в размер на 19,00
лева, получена от нея без правно основание по фискален бон № 0030513 0037 от
10.03.2021 г., като такса "възстановяване захранването (електромер)" за обекта й на
снабдяване с електрическа енергия, находящ се в гр. Габрово, ул. *********** № 2, вх.
Б, ап. 9, с клиентски № ********** и абонатен № **********, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата
в размер на 19,00 лева, получена от него без правно основание по фискален бон №
0030515 0039 от 10.03.2021 г. като такса "експресно възстановяване (електромер)" за
обекта й на снабдяване с електрическа енергия, находящ се в гр. Габрово, ул.
*********** № 2, вх. Б, ап. 9 с клиентски № ********** и абонатен № **********,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
й изплащане. Моли да й бъдат присъдени и направените съдебни разноски.
В с.з. адвокат Г. признава, че след завеждане на иска ответникът е извършил
плащане на претендираната сума в размер на 38 лева, но счита, че същият следва да
бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
В законния едномесечен срок ответникът е представил писмен отговор, чрез
пълномощника си адвокат И.А.. В него заявява, че признава изцяло предявения иск.
Посочва, че е уведомен на 30.11.2021 г. - датата на получаване на исковата молба. С
2
отговора представя преводно нареждане от 03.12.2021 г., в което е посочено, че
съобразно направеното в исковата молба искане, сумата от 38 лева е преведена по
банковата сметка на процесуалния представител на ищеца и е уточнено, че се
извършва доброволно плащане.
Затова ответникът счита, че искът се явява основателен, но следва да бъде
отхвърлен, поради удовлетворяване на исковата претенция от негова страна. Счита, че
съдебно - деловодните разноски следва да бъдат възложени на ищеца по делото, тъй
като ответникът не е дал повод за завеждане на делото, съобразно правилото на чл.78,
ал.2 от ГПК. Вземането, предмет на предявения иск, се претендира на основание чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД. При неоснователното обогатяване в тази хипотеза, изискуемостта
за връщане на даденото без основание настъпва от момента на даването на нещо без
основание - в случая на 10.03.2021 г. Задължението за връщане на даденото без
основание обаче възниква като безсрочно, поради което длъжникът изпада в забава
след покана - чл.84, ал.2 от ЗЗД. По делото не са ангажирани доказателства длъжникът
да е бил поканен да изпълни преди подаване на исковата молба, а и ищецът не навежда
подобни твърдения. Препис от исковата молба, е получен от ответника на 30.11.2021 г.
- след завеждане на делото, като това е първият момент, в който той узнава за
претенцията на ищеца. Получаването на препис от исковата молба играе роля на
покана по смисъла на чл.84, ал.2 от ЗЗД, поради което ответникът счита, че е поставен
в забава за процесното задължение на 30.11.2021 г. Посоченото обуславя извода, че той
не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е поставен в забава към момента на
подаване на исковата молба в съда. Предвид наличието на предпоставките, визирани в
чл.78, ал.2 от ГПК, разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
На основание посоченото по-горе ответникът моли съда да му присъди всички
сторени в производството разноски.
Поради направеното в отговора на исковата молба признание на предявения иск,
процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на решение
при условията на чл. 237 от ГПК, което е уважено от съда с протоколно определение от
24.03.2022 г., поради признаване на всички обстоятелства, на които се основава
ищцовата претенция от страна на ответника.
При наличие на признание на иска от ответната страна и при направено от
ищеца искане съдът да се произнесе съобразно направеното признание, следвайки
нормата на чл. 237 ал. 2 от ГПК, съдът мотивира решението си основно върху
направеното признание.
Ищцовата претенция се установява и от представените с исковата молба писмени
доказателства: фискален бон № 0030513 0037 от 10.03.2021 г. за заплащане на такса
"възстановяване захранването (електромер)" и фискален бон № 0030515 0039 от
10.03.2021 г. за заплащане на такса "експресно възстановяване (електромер)" за обект
3
на снабдяване с електрическа енергия, находящ се в гр. Габрово, ул. *********** № 2,
вх. Б, ап. 9 с клиентски № ********** и абонатен № **********, и платежно
нареждане от 03.12.2021 г. за сумата от 38 лева, с посочено основание - номера на
настоящото дело.
Настоящият състав констатира и липсата на визираните в чл. 237 ал. 3 от ГПК
пречки, а именно: признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и няма
пречки страната да се разпорежда с него. Към настоящия момент признанието на иска
не може да бъде оттеглено от ответника, поради което съдът намира, че са налице
предпоставките за произнасяне с решение по реда на чл. 237 ГПК.
Същевременно, на осн. чл. 235 ал. 3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид
фактите, които са от значение за спорното право и настъпили след предявяване на иска.
Такъв факт е извършеното от ответника плащане, с което същият е погасил изцяло
процесното вземане, претендирано от ищцата. Поради това предявеният иск следва да
бъде отхвърлен, поради погасяване на задължението чрез плащане.
Разноските по делото следва да бъдат възложени върху ответника, на осн. чл. 78
ал. 1 от ГПК. Не са налице предпоставките по чл. 78 ал. 2 от ГПК, която разпоредба
изисква освен ответникът да е признал иска и да не е дал с поведението си причина за
завеждане на делото. В случая това не е така, тъй като представените писмени
доказателства установяват трайна практика на "Енерго про продажби" АД
неправомерно да събира такси за възстановяване и експресно възстановяване на
електрозахранване, за които издава надлежни счетоводни документи, т.е. не се касае за
грешка, извършена от служители на дружеството. Верни са изложените в писмения
отговор аргументи относно изискуемостта за връщане на даденото без основание,
която настъпва от момента на получаване на недължимото - така и ТР №5/2017 г. от
21.11.2019 г. по т.д. №5/2017 г. на ОСГТК, като в случая това е датата 10.03.2021 г.
Това обаче означава, че ответникът дължи изпълнение на ищцата именно от тази дата,
което същият не е сторил и това е причина за предявяване на иска. Останалите
аргументи, касаещи изпадането в забава, имат отношение към претендираната с
исковата молба законна лихва за забава, която се дължи именно от момента на
поканата. Но при наличието на ликвидно и изискуемо вземане ищцата законосъобразно
е реализирала защитата му по исков път, поради което ответникът ще бъде осъден да
заплати разноските по делото, както следва: 50 лв. - заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител. Адвокат Г. е оказал
безплатна правна помощ при условията на чл. 38 ал. 2 от ЗА, видно от представения
договор за правна защита и съдействие на л. 5. Затова следва да му бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер, определен съобразно чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 36,
ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 300,00 лв.
4
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. КР. П., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул.
"*********" №14, иск по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД за осъждане на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
Варна Тауърс - Г, бул. "Владислав Варненчик" № 258, да й заплати сумата 38,00 лева,
получена от ответника без правно основание по фискален бон № 0030513 0037 от
10.03.2021 г. като такса "възстановяване захранването (електромер)" и по фискален бон
№ 0030515 0039 от 10.03.2021 г. като такса "експресно възстановяване (електромер)", и
двете за обект на снабдяване с електрическа енергия, находящ се в гр. Габрово, ул.
*********** № 2, вх. Б, ап. 9 с клиентски № ********** и абонатен № **********,
КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ след предявяване на иска.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. "Владислав Варненчик" № 258,
ДА ЗАПЛАТИ на М. КР. П., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. "*********"
№14, направените по делото разноски за д.т. в размер на 50,00 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. "Владислав Варненчик" № 258,
да заплати на адвокат ГАНЧО КОЛЕВ Г., вписан за редовен адвокат в Габровска
Адвокатска колегия, с лич.№**********, със съдебен адрес гр. Габрово, ул.
"Априловска" № 12 А, сумата 300,00 /триста/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, определено на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал.
2 т. 1 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като присъдената сума да бъде заплатена по банкова сметка с IBAN:
BG76RZBB91551012753297.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5