Р Е Ш Е Н И Е
№ 88 20. 05. 2011 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД VІІ състав
На 16 май две хиляди и единадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Б.
Секретар: С. С.
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия В.Б.
Адм.д.№ 59 по описа за 2011 г.
За да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба на Д.С.Д. ***, против Заповед № ДК-10-ЮИР-19 от
23.02.2011 г. на началника на РДНСК-Югоизточен район, гр.Бургас, с която е
отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу допуснатите промени в Разрешение
за строеж №401/15.10.2007 г. на главния архитект на община Ямбол, изразяващи се
във вписване като възложители в разрешението за строеж на А.Г.Д., Р.А.И. ***.
В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения. Твърди
се, че вписването на новите възложители е извършено въз основа на нотариални
актове, които са недействителни, като съставени при липсата на протоколи за
степен на завършеност на строежа.
Административният орган, началникът на РДНСК-ЮИР, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата. Твърди, че вписаната промяна в титуляра на
разрешението за строеж по същество не касае същинското му съдържание и в тази
връзка жалбата, депозирана пред РДНСК правилно е била отхвърлена като неоснователна.
От
заинтересованите лица Р.А.И.,***, А.Г.Д.,***, “ДИМЕКС-2007”ЕООД гр.Ямбол и Главния архитект
на община Ямбол, становище за неоснователност на жалбата са изразили чрез процесуалните си
представители А.Г.Д. ***. Главният архитект на община Ямбол, в
предходното проведено по делото открито съдебно заседание на 18.04.2011 г. е
изложил съображения за законосъобразност на обжалваните пред РДНСК заповеди за
вписване на нови тититуляри в Разрешение за строеж №401/15.10.2007 г..
Като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и извърши проверка по реда на чл.168
от АПК, настоящият съдебен състав приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в предвидения от
закона срок и от лице с правен интерес, за когото издаденият кантролен
административен
акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Видно от Нотариален акт №136, том V, рег.№8325, дело 712 от 16.11.2007 г.,
съставен от нотариус с район на действие-РС-Ямбол, жалбоподателят Д.С.Д. е
учредил в полза на ЕТ “*-**” гр.Ямбол право на строеж върху ПИ с идентификатор
87374.538.150 по плана на гр.Ямбол, за построяване на жилищна сграда с офиси,
ателиета и магазини по одобрен архитектурен проект и Разрешение за строеж
№401/15.10.2007 г. на гл.архитект на община Ямбол, срещу задължението на приобретателя да проектира и построи с осигурени
от него и за негова сметка средства, организация и работна ръка цялата жилищна
сграда, включително и обектите, които учредителя ще получи в индивидуална собственост и вместо
заплащане. Изрично е посочено, че учредителя дава съгласието си на
приобретателя във връзка с чл.33 и чл.66 от ЗС като съсобственици в правото на
строеж да продава обектите в бъдещата сграда на трети лица, както и да
прехвърля правото на строеж за тези обекти преди построяването им, с изключение
на описаните в пункт втори от нотаралния акт, за които учредителя си запазва
правото на строеж.
По молба на ЕТ “*-**” гр.Ямбол от 11.07.2008
г. главният архитект на общината е издал Удостоверение № 7001/0287 от
14.07.2008 г. за степен на завършеност на СМР и груб строеж по смисъла на
чл.181, ал1 и ал.2 от ЗУТ, за построената в имота “Жилищна сграда с офиси,
ателиета и магазини за промишлени стоки” до груб строеж 63 %. Впоследствие ЕТ “*-*
*” гр.Ямбол, е продал самостоятелни обекти в сградата /изградена до степен груб
строеж/ на А.Г.Д. ***, на “ДИМЕКС-2007”ЕООД гр.Ямбол, и на Р.А.И. ***, за което
са представени нотариални актове от 2009 г.. Въз основа на тези нотариални
актове, са издадени и 3 броя заповеди на главния архитект на община Ямбол,
съответно с № ТУ01/0027/20.10.2010 г., № ТУ01/0030/03.11.2010 г., № ТУ01/0026/20.10.2010 г., с които новите
собственици са вписани като титуляри в разрешение за строеж №401/15.10.2007
г..След узнаването им, жалбоподателят Д. ги е оспорил пред началника на
РДНСК-ЮИР.
Като е взел предвид разпоредбата на чл.161 от ЗУТ и представените нотариални актове за собственост от лицата, началникът на
РДНСК-ЮИР е отхвърлил жалбата като неоснователна със своя Заповед №
ДК-10-ЮИР-19 от 23.02.2011 г., по съображения, че обжалваните заповеди не
попадат сред актовете, изброени в чл.216 от ЗУТ и в този смисъл, подлежащи на
задължителен административен контрол, и на второ място, че в разглеждания
случай вписаната промяна не засяга по същество влязлото в сила разрешение за
строеж.
С оглед на гарните факти и обстоятелства, издадената заповед от
началника на РДНСК-ЮИР е законосъобразна и правилна. Действително със заповедите
за вписване на нови възложители в разрешението за строеж, не се засяга
същинската му същност.Независимо от това, единственият способ за защита от
страна на жалбоподателя в процесния случай е редът за обжалване на разрешение
за строеж. В този смисъл съображенията на административния орган за липсата на
процесуални норми във връзка със задължителност на обжалването по
административен ред на подобни актове, не се споделят от настоящия съдебен
състав. Доколкото е налице влязло в сила разрешение за строеж по отношение на
вида и функциите на разрешеното строителство, на проверка подлежи единствено
законосъобразността на вписаната промяна
в титуляра. Тя следва да бъде извършена съобразно приложението на чл.161 от ЗУТ, както правилно е процедирал и началникът на РДНСК. Според сочената норма, възложител в разрешението за строеж може да бъде “собственикът на имота,
лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има
право да строи в чужд имот по силата на закон”. Представените по
делото нотариални актове имат удостоверителен характер и легитимират
заинтересованите лица Р.А.И.,***, А.Г.Д.,***,
и “ДИМЕКС-2007”ЕООД гр.Ямбол, като собственици на самостоятелни обекти в сградата, за която е било
издадено разрешението за строеж, поради което и вписването им в последното като
възложители се явява правилно и законосъобразно. С оглед на обстоятелството, че
доказателствената сила на нотариалните актове не е оборена по съдебен ред и не
е налице промяна в собствеността, настъпила до приключването на устните
състезания по делото, не са налице новонастъпили факти, които следва да бъдат
взети предвид при постановяване на настоящото съдебно решение. Депозраната
жалба, като неоснователна и недоказана, следва да бъде отхвърлена. При този
изход на делото жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на насрещните страни направените разноски по производството,
съответно за началника на РДНСК-ЮИР – минималният размер на юрисконсултско
възнаграждение, и за заинтересованите страни-съобразно договореното и внесено
адвокатско възнаграждение, за което са представени писмени договори за правна
помощ.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 и чл.143,ал.4 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Д.С.Д. ***, против Заповед № ДК-10-ЮИР-19 от
23.02.2011 г. на началника на РДНСК-Югоизточен район, гр.Бургас.
ОСЪЖДА Д.С.Д. ***, да заплати на началника на РДНСК-Югоизточен район, гр.Бургас, юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150 лв..
ОСЪЖДА Д.С.Д. ***, да заплати на “ДИМЕКС-2007”ЕООД гр.Ямбол, ЕИК *********, представлявано
от управителя Д. А. Д., договорено и внесено адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв..
ОСЪЖДА Д.С.Д. ***, да заплати на А.Г.Д.
***, договорено
и внесено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв..
Съобразно нормата на чл.215, ал.7 от ЗУТ, решението
е окончателно.
Препис да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не
се чете