РЕШЕНИЕ 1125/30.7.2020г.
Номер................. Година 2020 Град в.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На двадесет и втори юни Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 241 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба
от „А.Х.“ЕООД, депозирана от управителя Д.Б.Б.
против НП № 03-01449/04.09.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” - в.,
с което на основание чл. 414 ал.1 от КТ на
юридическото лице е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 700 /хиляда и седемстотин/ лева, за нарушение на чл. 128 т. 2 , във вр. с чл. 270
ал.2 и ал.3 от КТ .
В депозираната пред
съда жалба се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на
материално-правните норми. Твърди се, че е ограничено правото на защита на
наказаното юридическо лице, като не е връчен АУАН на надлежен представител на
същото. Иска се НП да бъде отменено.
В подадената до съда жалба се
излагат твърдения, че обжалваното НП не е надлежно връчено, съотв. същото е незаконосъобразно поради допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон и неправилно приложение на
материалния закон. Твърди се, че представител на юридическото лице не се е
запознавал със съдържанието на обжалваното НП, както и с АУАН, въз основа на
който последното е издадено.
В съдебно заседание въззивникът е нередовно призован на адреса на управление на
дружеството и въпреки проведеното издирване не е установен адрес или
представляващ, на когото да бъдат връчени книжата по делото, поради което съдът
е приел, че са налице предпоставките на чл. 61 ал.2 от ЗАНН за даване ход на
делото въпреки нередовното призоваване на жалбоподателя.
Въззиваемата
страна, редовно призована, изпраща представител – юк
О., която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Сочи, че правилно е
приложена специалната нормата на чл. 416 ал.3 от КТ при връчване на АУАН, доколкото
не са открити представляващи дружеството лица, на което да бъдат връчени
книжата. Твърди се, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че
даденото задължително предписание , цитирано в обжалваното НП не е било
изпълнено, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят – К.Д.. Приобщени са като писмени
доказателства по делото материалите по АНП, както и: сигнали от К.Д. Д., Б.Л. Р. и Вътрешни правила
за структурата и организацията на работната заплата, писмо с изх. №
19067913/19.07.2019 г. до Д.Б.Б., И. М. И. и А. А.,
протокол с дата 26.07.2019 г., писмо с изх. № ДОК19007511/19.07.2019 г. до инж.
Р. М. - докладна записка от К.Д.,
съобщение № 21/19.07.2019 г. с изх. № 19067942/19.07.2019 г., протокол за
публикуване на съобщения по чл. 61 ал. 3 от АПК, чл. 416 ал. 3 от КТ, чл. 79
ал. 2 от ЗТМТМ и на призовки и покани по АПК и ЗАНН на интернет страницата на
ИА ГИТ с № ДОК19008903/21.08.2019 г. известие за доставяне ИД РS 9000 031Н2N 0,
известие за доставяне ИД РS 9000 031Н2Р 2, известие за доставяне ИД РS 9000
032К8Т G, непотърсена пратка R PS 9000 031 H3C Q, писмо с изх. № 19060853/26.06.2019 г. до Д.Б.Б., И. М. И. и А. А., писмо с изх. № 19060857/26.06.2019 г.
до Д.Б.Б., И.М. И.и А. А. и писмо до Д.Б.Б. с изх. № 19069772/29.07.2019 г., заверени за вярност с оригинала копия на писмо с рег. № 365000-5536/11.02.2020
г. на зам. директор ОД на МВР – в.; сигнал /жалба/ нарушение на трудовото
законодателство – трудови правоотношения, безопасни и здравословни условия на
труд, хигиена на труда, други с вх. № 19020838/11.03.2019 г., докладна записка
от К.Д. с изх. № ДОК 19007511/19.07.2019 г.; съобщение № 21/19.07.2019 г. на
основание чл. 61 ал. 3 от АПК с изх. № 19067942/19.07.2019 г.; протокол за
публикуване на съобщения по чл. 61 ал. 3 от АПК, чл. 416 ал. 3 от КТ, чл. 79
ал. 2 от ЗТМТМ и на призовки и покани по АПК и ЗАНН на интернет страницата на
ИА ГИТ рег. № ДОК 19008903/21.08.2019 г.; известие за доставяне ИД РS 9000
031Н2N 0, ведно с обратна разписка; известие за доставяне ИД РS 9000 031Н2NР 2
ведно с обратна разписка; известие за доставяне ИД РS 9000 032К8Т G ведно с
обратна разписка; известие за доставяне ИД РS 9000 031Н3С Q ведно с обратна
разписка; писмо до тримата управители на А.Х. ЕООД с изх. № 19067913/19.07.2019
г.; протокол с дата 26.07.2019 г.; Вътрешни правила за структурата и организацията
на работната заплата; докладна записка от К.Д. с изх. № ДОК 19008772/21.08.2019
г.; докладна записка от К.Д. с изх. № ДОК 19007514/19.07.2019 г.; съобщение №
18/21.08.2019 г. на основание чл. 416 ал. 3 от КТ; писмо до Д.Б. с изх. №
19069772/29.07.2019 г.; писмо до тримата управители на А.Х. ЕООД с изх. №
19060857/26.06.2019 г. и писмо до тримата управители на А.Х. ЕООД с изх.
№19060853/26.06.2019 г.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
На 06.06.2019 г. служители на ДИТ-в. – гл.
инспектор М. Д.и гл. инспектор К.Д. извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в „А.Х.“ЕООД с адрес ***, хотел „о.“, с основна дейност „хотели
и подобни места за настаняване“, стопанисващо хотел о.“. В хода на проверката
било установено, че дружеството в
качеството на работодател не е изплатило договореното трудово възнаграждение за
извършената работа през мес. април 2019 г. на лицето
В. К. С. с ЕГН: ********** на длъжност „барман“ в обект хотел „о.“. Установено
е, че във ведомостта за мес. април 2019 г. липсва
подпис на В. С., както и че трудовият договор със същата е прекратен на
30.04.2019 г. Констатирано е , че
нарушението е извършено на 31.05.2019 г. , към която дата е следвало дължимото
възнаграждение да бъде изплатено.
На 19.07.2019 г. е публикувана на интернет страницата на ДИТ-в. и е
поставена на таблото за съобщения
покана с изх.№ 19067913/19.07.2019
г., адресирана до дружеството-жалбоподател, за явяване на представляващ същото в сградата на ДИТ-в.
за съставяне на АУАН на 26.07.2020 г. в
13.30 ч. На 26.07.2019 г. св. К.Д., в
присъствието на М. Д. съставила протокол, удостоверяващ , че на 26.07.2019 г. в
сградата на ДИТ-в. не се е явил представляващ и управляващ дружеството за
съставяне на АУАН. На 29.07.2019 г. св. К.Д. съставила на дружеството-жалбоподател
АУАН № 03-011449/29.07.2019 г. за извършено нарушение на чл. 415 ал.1 от КТ.
На 21.08.2019 г. в страницата на ГИТ
е публикувано на основание чл. 416 ал.3 от КТ съобщение за издадения АУАН. Въз
основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 415 ал.1 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството. Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
надлежна страна и е приета
от съда за
разглеждане. Съдът намира, че не са събрани
доказателства, въз основа на които
да се заключи,
че АНО е спазил изискването на чл. 58 ал.2 от
ЗАНН, поради което НП не е влязло в сила.
Съгласно посочената разпоредба, когато нарушителят не се намери
на посочения от него адрес,
а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за
връчено от деня на отбелязването.
Съдът намира, че в случаите, когато се касае
за ангажиране на административно-наказателна отговорност на юридически лица, спазването на посочената
законова хипотеза на неприсъствено връчване изисква да е направено необходимото за установяване на адреса на представляващите
същото лице, както и за връчване
на НП на този адрес, каквито
доказателства в случая не са събрани.
Същевременно с оглед постъпилата по делото справка от „Български пощи“
ЕАД не е възможно да се установи
по безспорен начин поради каква
причина не са връчени изпратените
на адреса на управление на
дружеството пратки и как е установено евентуалното отсъствие на адресата от
посочения за получаване на пратката
адрес. С оглед
на изложеното и доколкото, видно от справка в Търговския
регистър адреса на управление на
дружеството-жалбоподател не
е променен, съдът намира, че жалбата
се явява допустима такава.
Друг
е въпросът, че съгласно трайната съдебна практика, неспазването на разпоредбата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН не е съществено
процесуално нарушение, доколкото не ограничава
правото на защита на наказаното
лице, а влияе еднинствено на изводите относно обжалваемостта на процесното НП.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателното постановление № 03-01449/04.09.2019 г. е издадено от компетентен
орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – в., , видно от заверено копие
на заповед № 0280/03.08.2010 т. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срока за обжалване от
Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на издаденото
НП, съдът установи от правна страна следното:
Съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, свързано с опорочаване на процедурата по връчване на
обжалваното НП.
Видно от доказателствения
материал по делото АУАН е връчен по реда на чл. 416, ал.3 от КТ. Посочена
разпоредба за връчването на АУАН е специална по отношение на аналогичната обща
разпоредба на ЗАНН, поради което приложима се явява първата. Разпоредбата
предвижда, че актът за установяване на
административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при
невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна
разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му
адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за
съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет
страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. Специалният ред за
връчване на АУАН по чл. 416, ал. 3 от КТ предполага връчване по пощата с
препоръчано писмо с обратна разписка само и единствено при невъзможност за
лично връчване на нарушителя срещу подпис, в случая на представляващия
нарушителя. Разписана е процедура и ако лицето не бъде намерено на адреса на
управление, на постоянния му адрес или по месторабота - връчването се извършва
чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на
таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399,
400 и 401. Използването на последния способ е възможно само при кумулативно
наличие и на двете предпоставки - невъзможност за лично връчване на
представител на нарушителя и при ненамиране на адреса на управление. В случая
по АНП не са приложени каквито и да било доказателства, че представляващите
дружеството са били търсени, призовавани и прочие за връчване на АУАН. Покани
за съставяне на АУАН дори не са били изпратени до управителите на дружеството –
Б. и Г. /управители към момента на съставяне на АУАН видно от Търговския
регистър-общодостъпен за всички/. Представени са доказателства , че АУАН е
изпращан по пощата за връчването му, по седалището на дружеството, но пратката
е върната от Български пощи непотърсена.
Разпоредбата от специалния закон /КТ/ следва да се тълкува през призмата на
основния принцип, че актосъставителят следва да
осигури предявяване на АУАН лично на нарушителя, независимо дали актът е
съставен в присъствието или в отсъствието на нарушителя. Така и в разпоредбата
на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, която действително се явява общ закон, неприложим в
случая, но изисква предявяване и подписване на съставен АУАН и в отсъствието на
нарушителя. В случая липсват данни за невъзможност за лично връчване на АУАН на
представител на нарушителя. Поради което неправилно актосъставителят
е пристъпил към връчване на АУАН чрез изпращане на препоръчано писмо с обратна
разписка. Нещо повече, липсват доказателства, че лицето не е намерено на
посочения адрес, тъй като писмото, с което е изпратен АУАН е върнато
непотърсено, което както бе отбелязано по-горе в мотивите на решението е съвсем
различна хипотеза от ненамирането на лицето на адреса.
Въз основа на цитираната нормативна уредба, съдът намира, че за актосъставителят не е съществувала правна възможност да предприеме връчване на АУАН чрез поставяне на съобщение за съставянето на
акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления или на интернет страницата
преди да извършат възможните постъпки за осъществяване на лично връчване на акта на
представляващите дружеството - Б. и г..
От анализа на чл. 416, ал. 3 от КТ се налага извод, че за да премине към
връчване на АУАН чрез публичното му оповестяване в интернет или на таблото за съобщения в Д“ИТ“, АНО
следва да е установил императивно изискуемата от разпоредбата предпоставка -
невъзможност за връчване на нарушителя срещу подпис. Което означава, че е
следвало да бъдат положени усилия за установяване на управителите и връчване на
АУАН срещу подпис. За подобни „процесуални усилия“ от страна на актосъставителя доказателства в АНП липсват. От доказателствата по делото се налагат
обосновани констатации, че АНО не е
установил наличието на тази императивно изискуема от правната норма предпоставка.
Предвиденото задължение за контролните органи за предявяване и връчване на АУАН
представлява гаранция за лицата, срещу които е повдигнато административно
обвинение, че ще им бъде осигурена възможността да упражнят в пълен обем
правото си на защита.
По посочения начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните превила,
довело до съществено накърняване на правото на защита на санкционираното
дружество, като същото е било лишено от възможността да разбере фактическия
състав на обвинението, което му се повдига и да организира адекватно защитата
си в първата фаза на административно-наказателното производство. В този смисъл
е и съдебната практика на
Административен съд-гр.в. по подобни казуси- например КНАХД № 2586/2019 г,
КНАХД № 2073 / 2019 г. КНАХД № 1879/ 2019 г. , КНАХД № 1712 / 2019 г. , КНАХД №
3261/2019г. и много други.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че , обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено
поради допуснатите съществени процесуални нарушения, неотстраними в съдебната
фаза на процеса.
Независимо от гореизложеното, съдът с оглед служебното начало разгледа жалбата и по същество като установи от правна страна следното:
Съгласно чл. 128 т.2 от КТ
работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Видно от приложеното към делото копие на
заповед за прекратяване на трудов догтовор, до 30
.04.2019 г. е бил действащ трудов договор между дружеството-жалбоподател и в.с.,
д която на същата е било възложено да изпълнява трудовите функции на длъжност
„барман“. По делото не са налице доказателства, които да
сочат, че възнаграждението на с. за
месец април 2019 г., е било изплатено по
някой от възможните регламентирани начини, удостоверяващи плащането на
трудовото възнаграждение, посочени в разпоредбата на чл. 270, ал.3 от КТ.
Видно от Вътрешните правила за
структурата и организацията на работната заплата, в чл. 4 е предвидено, че
работната заплата се изплаща не по-късно от 30-то число на месеца, следващ
месеца, за който се начислява работната заплата/през който е положен трудът. С
оглед на изложеното, в изпълнение на въведените правила за изплащане на
трудовите възнаграждения в предприятието, въззивникът
е следвало да изпълни задължението си в този смисъл до 30.05.2019 г. С оглед на
изложеното правилно е опредена датата на извършване на нарушението, а именно –
31.05.2019 г.
Поради тази причина, съдът
намира, че правилно и законосъобразно
административно – наказващия орган е ангажирал отговорността на въззивника за нарушение на чл. 128 т.2 във вр. с чл. 270
ал.2 и ал.3 от КТ.
В случая безспорно нарушението е
осъществено в предхождащ проверката и
постъпилия сигнал момент, с оглед
на което са засегнати интересите на конкретния работник, поради
което случаят не следва да са квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН.
Съдът намира, че АНО неправилно е
наложил административното наказание в
размер, различен от минималния поради отсъствие на отегчаващи отговорността
обстоятелства, съотв. поради отсъствие на данни за
имущественото състояние на юридическото лице, поради което са налице
предпоставки за изменение на наложената административна санкция към минималния
размер.
С оглед на установените обаче и обективирани по-горе съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на административно-наказателното производство, съдът намира, че
НП следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 03-01449/04.09.2019 г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на основание чл.
414 ал.1 от КТ на „А.Х.“ЕООД е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 700 /хиляда
и седемстотин/ лева, за нарушение на чл. 128 т. 2 , във вр.
с чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ .
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-в..
След
влизане в сила
на съдебното решение,
АНП да се
върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: