МОТИВИ към НАХД 835/18г.

 

 

Производството е образувано въз основа на внесено от прокурор от  РП – Пазарджик постановление с предложение К.С.Н. да бъде освободен от наказателна отговорност  за това,че: че на 25.07.2017 г. на главен път II-37 км.121-750 м в посока гр.Пазарджик - с.Гелеменово, при управление на МПС л.а. "Мерцедес" с рег.№******* е нарушил правилата за движение по пътищата :

чл. 6. от ЗДвП Участниците в движението:1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка . Чл.20 ал.1 от ЗДвП - Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

- Чл. 21. (1) от ЗДвП -(Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 47 от 2012 г.) При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:     

Пътно превозно  Населено    Извън населено   Автомагистрала  Скоростен път

средство от:         място          място                  

 

Категория В        90

 

- Чл.42.(2) от ЗДвП - Водач, който изпреварва, е длъжен:

2.       когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея;

3.       да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време.

Чл. 63. (1) от Правилник за прилагане на ЗДвП - Надлъжната пътна маркировка се използва за очертаване на пътните ленти, на които е разделено платното за движение и за очертаване на неговата граница.

(2) Надлъжната пътна маркировка има следните изображения, наименования и значения:

2. "Двойна непрекъсната линия" - М2. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат;

Предизвиква ПТП, като удря движещия се в срещуположното насрещно платно за движение л.а."Мерцедес" с рег.№******* и по непредпазливост причинява средна телесна повреда на лицето П.И.П. управлявал насрещно движещият се автомобил, изразяваща се в счупване на гръдна кост, и счупване на колянното капаче на дясното коляно и травматичните увреждания вътре в колянна става /скъсани и частично нарушени кръстни връзки и менискуси-неоперирани/, наложило имобилизация са причинили на пострадалия трайно затрудняване на движението на снагата и на долен десен крайник по смисъла на чл.129 от НК за около 3,5-5 месеца от датата на травмата- Престъпление по чл.343 ал.1 б. „б" във връзка с чл. 342 ал.1 от НК във вр. с чл.6 т.1 във вр. с чл.20 ал.1, във вр. с чл.21 ал.1 и чл.42 ал.2 т.2 и т.З от ЗДвП и чл.63 ал.2 т.2 във вр. с ал.1 от Правилник за прилагане на ЗДвП.

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на РП Пазарджик с искане за постановяване на решение, с което обвиняемият да бъде признат за виновен и му се наложи административно наказание глоба след като на основание чл. 78а, ал.1 от бъде освободен от наказателна отговорност.

Защитникът не оспорва обективната и субективна съставомерност на инкриминираното престъпно деяние, като моли за снизходителност при определяне на глобата. 

Обвиняемият не се явява, редовно призован.

  Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства , при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

Обвиняемият К.С.Н. е правоспособен водач на МПС, притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство от месец декември 2016г. и няма наложени административни наказания за нарушения на „Закона за движение по пътищата" /ЗДвП/.

На 25.07.2017г. около обяд Н. предприел пътуване от гр.Пазарджик към Автомагистрала „Тракия", с цел прибиране към гр. Пловдив. Управлявал лек автомобил марка „Мерцедес Ц200" с per. № *******, негова собственост. Пътувал сам в автомобила, времето било слънчево и движението се осъществявало при добра видимост. След като напуснал гр.Пазарджик, обв.Н. се движил по главен път 11-37 км.121+649 в посока към гр.Панагюрище/ в каквато посока е и АМ „Тракия"/.

По същото време от гр.Панагюрище в посока от гр. Пазарджик, на надлеза след с.Гелеменово се движил св.П.И.П., управлявайки своя лек автомобил „Мерцедес" с per. №*******. Пътувал сам.

 Двата автомобила били технически изправни .

След автомобила, управляван от П. се движел товарен автомобил „Мерцедес Спринтер" с рег.№*******.

В района на км.121-750 автомобила, управляван от св.П. и този от обвиняемия се движели един срещу друг в двете ленти. След предходно изпреварване,Н. предприел със скорост от около 95 км/ч следващо изпреварване на разстояние на около 200 метра между него и идващия насрещен автомобил и при необходимо разстояние за безпрепятствено изпреварване поне около 265- 270 метра. П. управлявал автомобила си с около 65-70 км/ч. Отчитайки затруднението в предприетото изпреварване,  Н. се насочил към своята лента, но не успял да се прибере в нея и се блъснал в спиращия лек автомобил на св.П.. Ударът настъпил в зоната на средата на лявата страна на автомобила на обв.Н. и предната лява част на автомобила на св.П., като отклонявайки се след удара същият се завъртял и се насочил обратно към лявата лента, където последвал лек удар с товарния автомобил „Мерцедес Спринтер" с рег.№*******.

Надлъжната пътна маркировка в участъка на настъпилото ПТП била двойна непрекъсната линия.

В резултат на настъпилото автопроизшествие св.П. излязъл от автомобила си и паднал по очи, като на помощ му се притекъл друг участник в движението, който му дал вода. Малко след това водачите  били транспортирани до „МБАЛ Пазарджик" АД, .

Взетите им проби за алкохол били отрицателни.

Съдебномедицинското изследване е установило, че вследствие на  ПТП на пострадалия св.П.И.П. са причинени контузия на гръдния кош и корема; Фрактура (счупване) етерни (гръдната кост); Фрактура (счупване) на дясната патела; Фрактура (счупване) на 4-та метакарпална кост в ляво; Травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема. Счупването на гръдната кост е причинило на пострадалия П.И.П. - трайно затрудняване на движението на снагата, по смисъла на чл.129 от НК, за около 2-3 месеца от датата на травмата! Счупването на колянно капаче на дясното коляно и травматичните увреждания вътре в колянна става (скъсани и частично нарушени кръсти връзки и менискуси - неоперирани), наложило имобилизация са причинили на пострадалия - трайно затрудняване на движението на десния долен крайник, по смисъла на чл.129 от НК, за около 3,5-5 месеца от датата на травмата. Счупването на 4-та метакарпална кост на лявата ръка е причинило на пострадалия П.И.П. - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, за около 25-28 дни от датата на травмата! Контузията на гръдния кош и корема е причинила на пострадалия П.И.П. - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.Останалите травматични увреждания /охлузвания и кръвонасядания/ били причинили на пострадалия - болка и страдание.

При тези данни по делото прокурорът е предал на съд обвиняемия в специалното производство по реда на гл. 28 от НПК за извършено от него престъпление по чл.343 ал.1 б. „б" във връзка с чл. 342 ал.1 от НК във вр. с чл.6 т.1 във вр. с чл.20 ал.1, във вр. с чл.21 ал.1 и чл.42 ал.2 т.2 и т.З от ЗДвП и чл.63 ал.2 т.2 във вр. с ал.1 от Правилник за прилагане на ЗДвП.

Доказателствата от ДСП, ценени на основание чл. 378, ал.2 от НПК са непротиворечиви досежно правно-релевантните факти. те не се оспорват и се установяват от всички еднозначни и взаимнодопъващи се доказателства.

Няма спор на кой път и в какъв участък от него е настъпило процесното ПТП. Няма спор и е установено, че двата автомобила на обвиняемия и пострадалия са били технически изправни  и не е настъпила техническа повреда, която е във връзка с произшествието.

Установено е ,че  надлъжната пътна маркировка в този била двойна непрекъсната линия, предписваща забрана за пресичането или застъпването и с разпоредбата на ал.2 на чл. 63 от ППЗДвП. Разпоредбата на ал. 1 на чл. 63 не може да бъде нарушена, тъй като тя създава правило , а е дефинитивна досежно понятието надлъжна пътна маркировка ( което обоснова и  решението за оправдателен диспозитив в тази част) .

Установена от автотехническото изследване е била скоростта на движение на двата автомобила - около 95км/ч за обвиняемия и около 65-70 - за пострадалия.  Управлявайки с такава скорост, обвиняемия е нарушавал изискването за максимално допустима скорост на движение извъннаселено място - до 90 км/ч. 

Установено е, че когато двамата автомобила се намирали в участък един срещу друг, пресичайки двойната непрекъсната линия обвиняемия предприел изпреварване на движещ се пред него автомобил без да съобрази липсата на достатъчно дистанция между него и автомобила на П.и и изискването на чл. 42, ал.2 т.2 и 3 от ЗДвП- да извърши маневрата с безопасната скорост и навлезе в насрещната пътна лента без да създаде опасности или пречки за движещите се по нея превозни средства .  При тази скорост на движение безопасната дистанцията е не по-малко 265-270 м. , а изпреварването било предприето при разстояние 200 м.

Установено е също, че в процеса на самата маневра предприелият я водач сам отчел невъзможността за осъществяването й и започнал да се прибира в своята лента, но загубил контрол над автомобила и настъпил челен удар с идващия  насреща автомобил на пострадалия.  

Правилна е преценката на автора на обвинението  кои нарушения на правилата за движение по пътищата стоят в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия пътен инцидент тъй като ако те са били спазени, произшествието не би настъпило

При физическия контакт между автомобилите на обвиняемия и пострадалия, последният е претърпял увреждания, които са също експертно преценени: контузия на гръдния кош и корема; Фрактура (счупване) етерни (гръдната кост); Фрактура (счупване) на дясната патела; Фрактура (счупване) на 4-та метакарпална кост в ляво; Травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема. Счупването на гръдната кост е причинило на пострадалия П.И.П. - затрудняване на движението на снагата за перод 2-3 месеца           което действително е трайно по смисъла  на чл.129 от НК, тъй като е над 30-дневния период за обосноваване на квалификацията  „трайно“ с оглед Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС.

Счупването на колянно капаче на дясното коляно и травматичните увреждания вътре в колянна става (скъсани и частично нарушени кръсти връзки и менискуси - неоперирани), наложило имобилизация са причинили на пострадалия - трайно затрудняване на движението на десния долен крайник, по смисъла на чл.129 от НК, за около 3,5-5 месеца от датата на травмата.

Останалите телесни повреди са по чл. 130 , ал.1 и 2 от НК: Счупването на 4-та метакарпална кост на лявата ръка е причинило на пострадалия П.И.П., причинило - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ( чл.130, ал.1 от НК) , за около 25-28 дни от датата на травмата; контузията на гръдния кош и корема, причинила - временно разстройство на здравето, неопасно за живота ( чл.130, ал.1 от НК) и охлузвания и кръвонасядания, причинили  болка и страдание ( чл. 130, ал.2 от НК).

При коментара на телесната увреда на пострадалия следва да се имат предвид т. 18 от ППВС 3/79г. :“Когато с извършването на едно деяние деецът причини на едно или повече от едно лице еднакви по характер телесни увреждания, касае се до причиняването на една повреда, защото в резултат на посегателството се осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на едно и също престъпление.

Когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече различни по вид телесни увреждания (тежка и средна), е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат.“

 В субективно отношение обвиняемият е съзнавал противоправността на действията си. Нарушенията са правилата за движение по пътищата са съзнателни и умишлени. Сънувал е, че предприема рискована маневра, тъй като още в процеса на изпълнението й е решил да поправи погрешното си решение за изпреварване и започнал да се прибира в своята лента на движение, но не е успял.

Не е предвиждал, но е бил длъжен и е могъл да предвиди, че в процесната пътна ситуация ще предизвика ПТП  и ще увреди по прецесния начин пострадалия.

Горният анализ налага извода за правилност и обоснованост на извода на прокурора, че с действията си обв. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по по чл.343 ал.1 б. „б" във връзка с чл. 342 ал.1 от НК във вр. с чл.6 т.1 във вр. с чл.20 ал.1, във вр. с чл.21 ал.1 и чл.42 ал.2 т.2 и т.З от ЗДвП и чл.63 ал.2 т.2 от Правилник за прилагане на ЗДвП.

Единствената корекция в квалификацията Съдът внесе оправдавайки обвиняемия за нарушаване на чл. 63, ал.1 от Правилника, тъй като, както вече се коментира горе, тази норма не въвежда правило, което да може да не бъде изпълнено от водач .

Предвиденото за това престъпление наказание е „до три години лишаване от свобода" или „пробация". Н. е пълнолетен, не е неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV, глава VIII от НК към датата на настоящето деяние и от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди подлежащи на възстановяване, поради което бе освободен по чл.78а НК от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му бе наложено административно наказание ГЛОБА.

 При отмерването й се съобразиха данните относно самото деяние и конкретно споделеното от бащата на обвиняемия, че последният е на работна бригада с цел да добива сам доходи от трудова дейност, за да може да завърши висшето си образование.

 

 

 

Липсват данни за предходни противоправни и противообществени прояви на обвиняемия и данни за системи нарушения на правилата за движение по пътищата. Данните за имотното състояние на обвиняемия са според представената от него декларация и показанията на родителя му за временна работа ( 3 работни месеца) в САЩ, Аляска.

Горните критерии за отмерването и необходимостта наказанието да доведе до постигане на целите т реализиране на административно-наказателната отговорност по чл. 12 от ЗАНН предопредели решението за отмерване на глобата - 1000 лева.

 Прецени се необходимост от налагане на наказанието по чл. 343г от НК, която преценка бе направена с оглед данните за оскъдния стаж на обвиняемия като провоспособен водач и основно  предвид превантивното въздействие в личен аспект, което ще окаже това наказание. 

В тежест на подсъдимия и на основание чл. 189, ал.3 от НПК се присъди да заплати сторените на ДСП разноски по сметка на ОД на МВР Пазарджик в размер на 280 лв..

По изложените мотиви Съдът постанови решението си.                                                                        

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: