№ 154
гр. Варна, 20.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Р. Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора Р. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20253000600141 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:05 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор ГЕОРГИЕВА
Жалбоподател-подсъдим Н. И. Г., редовно призована, явява се лично,
вместо упълномощения от нея защитник адвокат Т. К. се явява адв.Ж. Ж.,
АК-Варна, преупълномощен.
ПОДС.Г.: Съгласна съм да ме представлява този адвокат днес.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ САПУНДЖИЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Ж.: Уважаеми Апелативни съдии, няма да губя време на съдебния
състав, ще бъда кратък, депозирана е жалба, беше докладвана, впоследствие
към тази бланкетна жалба са депозирани подробни съображения в подкрепа на
същата, излагащи доводи с оглед незаконосъобразността на постановения
1
съдебен акт. С оглед на така изложеното в допълнението към депозираната
жалба ще Ви помоля да упражните правото си, визирано в разпоредбата на
чл.336, ал.1, т.3 от НПК.
ЖАЛБ.ПОДС. Г.: Нямам какво да добавя, не се чувствам виновна, не
съм взимала нищо.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, считам подадената
въззивна жалба за допустима, но неоснователна, а присъдата на Окръжен съд
Добрич за правилна и законосъобразна. Изложените във въззивната жалба
доводи са за нарушение на материалния закон поради необоснованост на
изводите на първоинстанционния съд за осъществено от подсъдимата
престъпление по чл.301, ал.1 от НК и допуснато съществено процесуално
нарушение изразяващо се в липса на посочване на лицето, което е дало
неследващия се дар.
На първо място следва да се отбележи, че в хода на проведеното
разпоредително заседание от страна на защитата на подсъдимата, а и от
самата нея не са направени възражения за допуснато на ДП отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
непосочване в диспозитива на обвинението на конкретно лице, предало
неследващия се дар, което да е довело до ограничаване на процесуалните
права на подсъдимата. Такова оплакване за първи път се поставя на
вниманието на въззивния съд, което се явява в нарушение на разпоредбата на
чл.320, ал.2 от НПК, и наведените доводи в тази насока са несъстоятелни.
Налице са множество решения на ВКС, в които по обвинения за извършено
престъпление по чл.301 липсва посочено конкретно лице, което да е
предоставило неследващата се имотна облага и като такива са решения № 141
от 21.04.23 г. по н.д. № 159 от 23 г. и решение № 50198 от 01.02.23 г. по н.д.№
579 от 22 г., като във въззивната жалба доводи за това се извличат от
постановление№ 8 от 1981 г., което обаче част от неговите разпоредби са
отменени с тълк. Реш. № 1 от 12.03.2021 г. на ВКС по тълк.д.№ 1 от 2019 г., с
което е обявено за загубили сила изречение 3 и 4 на т.2 на посоченото във
въззивната жалба постановление за идентичност между изпълнителните
деяния „приема и получих“, като е прието в това постановление, че те са с
еднакво съдържание, а в настоящото тълкувателно решение се прави
разграничение в тази насока.
В конкретния случай подсъдимата Г. е безспорно установено, че е
приела неследващ се дар, за да извърши действия по служба. Доказателства в
тази насока са както извършеното претърсване и изземване непосредствено
след приемане и обработване на документите на свидетеля Пламен Георгиев,
при което е установена въпросната банкнота в дрехите на подсъдимата, а така
също и от извършените видео-технически експертизи на записите от
работното помещение, от които се проследява хронологията на събитията от
подаването на документите и обработването им от нейна страна, до
прибирането на въпросната банкнота в джоба на панталона й след
2
изваждането й от плика заедно с останалите документи подлежащи за
обработка от нея, в качеството й на системен оператор и съгласно служебните
й задължения по длъжностна характеристика. Налице са множество разпити
на свидетели, установяващи порочни практики в Сектор ПП-Добрич при
извършване на регистрация промяна в регистрацията съгласно дейностите
указани в Наредба № 145 от 2000 г.
По делото са били изготвени множество ВДС по експлоатирани СРС,
които не са обсъдени във въззивната жалба, от които е видно създадените
корупционни практики при извършване на посочената дейност.
Несъстоятелни са и твърденията, че изводите относно авторството на
извършеното престъпление са изградени на предположения при наличие на
безспорни и категорични доказателства относно извършеното от подсъдимата
осъществяващо от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.301, ал.1 от НК.
На първо място се сочи, че подсъдимата при обработване на
документите вземани от установен обект който поставя в левия джоб на
панталона си, като непосредствено след това са влезли полицейски
служители, които са извършили оглед на местопроизшествие - претърсване и
изземване и в нейните дрехи са установили банкнота от 10 лв. и не са
установени други вещи.
В жалбата е извършен коментар и относно съдържанието на проведен от
подсъдимата телефонен разговор с нейната дъщеря за който след използване
на СРС са изготвени ВДС, в който се твърди, че първоинстанционния съд
превратно е изопачил съдържанието, при положение, че съдът дословно е
цитирал отразеното в изготвените ВДС, а то е следното ….“на другите им ги
носят в къщи, пък на мене ми дадоха 10 лв. и аз си ги сложих в джоба, ей туй
е.. а другите в къщи си направиха апартаменти и си купиха коли и какво ли не,
айде бе…“ На л.343, том 1 е приложена справка, в която е описана
съществуващата схема сочеща на корупционни практики при регистрации на
автомобили в Сектор ПП при МВР Добрич и са налице показания на
свидетели измежду които и свидетелката Виолета Т.ова, която потвърждава,
че на подсъдимата редовно са предоставяни суми от граждани в порядъка 10-
20 лв. при извършване на служебните си задължения. В самите ВДС извън
коментирани във въззивната жалба са налице и такива изявления на
подсъдимата в том 1 на л.320, където в разговор с друго лице заявява, че днес
на работа е изкарала 150 лв. В същите ВДС са налице и данни, че в
намиращата се беседка пред сградата са предавани на подсъдимата различни
суми за извършени от нея услуги при осъществяване на служебните й
задължения.
Именно с оглед на така събраните доказателства ДОС е достигнал до
правилни и законосъобразни изводи за категорична доказаност на
обвинението като при индивидуализация на наказанието е взел предвид
изминалия период от време от извършване на деянието, което не се дължи на
3
поведение на подсъдимата и затова е приложил разпоредбата на чл.55 от НК,
като размера на посочената сума, тъй като се касае за деяние с висока степен
на обществена опасност, има множество решения на ВКС, е сумите, които са в
подкупа дори и в малки, не могат да определят престъплението като
маловажно или малозначително. С оглед на това моля за Вашия съдебен акт.
АДВ.Ж.: Направи ми впечатление как представителя на Апелативна
прокуратура превратно тълкува доказателствения материал, а също така и
избирателно. В тази насока разчитам само на Вашия богат житейски опит.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ. ПОДС. Г.: Моля да бъда оправдана. Не съм направила нищо.
Не са верни тези работи.
СЪДЪТ, след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 10.14
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4