Разпореждане по дело №127/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по §2ал.1 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.97 и сл. от ГПК-1952год./отм./

С решение№552/23.VІ.2010год. по В.гр.д.№76/2007год. Пловдивският апелативен съд на основание чл.209ал.1изр.3 ГПК-1952год./отм./ е обезсилил решение№135/13.І.2003год. по гр.д.№95/2001год. на Смолянския окръжен съд и е върнал делото за този съд,за произнасяне по предявените искове.Указал е,че с молба от 18.ІV.2007год.,съобразно указанията в решение№1156/24.І.2007год. по т.д.№737/2006год. на ВКС,ищецът е поправил нередовността на исковата молба,като претенциите му са описани,както следва:1.за заплащане “стойността на оборудването и движимото имущество в обекта,подробно описани в исковата молба”,като претенцията му произтича от “преждевременно прекратения договор за наем от 4.Х.1994год. и е в общ размер на 34 000лв.,както и “мораторна лихва в размер на 6 300лв.,считано от 1.VІІ.1998год./съгласно чл.2.2 от договора/ до датата на завеждане на исковата молба и 2.за заплащане на “увеличената стойност на процесния имот,в резултат на извършените трайни подобрения и основен ремонт в размер на 68 000лв.,ведно с мораторната лихва в размер на 12 000лв.,считано от 1.VІІ.1998год. до датата на завеждане на исковата молба”.

ИЩЕЦЪТ “. В.,Г.-..,представлявано от изпълнителният директор В. М.,чрез пълномощника му А.А. Ж.,в исковата молба вх.№184/12.VІІ.2001год. твърди,че на 4.Х.1994год. между Общинагр.С.,като наемодател и “. .като наемател е сключен договор за наем на обект-хижа “М. ю.”/нова/ с прилежащ терен от 64 000кв.м.,находяща се в землището на с.М..В изпълнение на задълженията по чл.2.1 от договора “. е:1.извършил ремонтни работи на обща стойност 55 150лв./описани в т.І 1-19 от исковата молба/,2.закупил кухненски инвентар на обща стойност 4 717лв./описан в т.ІІ б.А 1-70 от исковата молба/,3.закупил битови ел.уреди/хотелска част/ на обща стойност 12 296лв./описани в т.ІІ б.В 1-27 от исковата молба/,4.закупил мек инвентар/хотелска част/ на обща стойност 16 298лв./описан в т.ІІ б.Г 1-38/ и 5.закупил инвентар/работилница,конюшня,парно/ на обща стойност 10 202лв./описан в т.ІІ б.Д 1-49 от исковата молба/.Твърди,че ответната Общинагр.С. не е изпълнила много от своите задължения,а именно:1.да предаде обект годен за експлоатация според предназначението му,тъй като обектът бил без септична яма,което обстоятелство не позволявало използуването му,не му е предаден документ за въвеждане на обекта в експлоатация от компетентен орган,съгласно разпоредбите на ЗТСУ и ППЗТСУ и 2.не е осигурен достъп до обекта през зимните месеци,тъй като ответника не е организирал снегопочистването на пътя към хижата.С това неизпълнение,Общинагр.С. е препяствувала ищеца да изпълни програмата и договорите,които бил сключил с български и чужди фирми,от което той претърпял вреди и пропуснал да реализира доходи.Ответникът едностранно започнал да увеличава размера на наема,без да е подписан анекс между страните по договора.Кметът на Общинагр.С. с писмо изх.№01-ДИ-248/11.VІ.1998год. с едномесечно предизвестие от датата на получаването му/15.VІ.1998год./ прекратил договора за наем и със заповед№876/18.VІІІ.1998год. разпоредил изземването на обекта.Той не само,че едностранно прекратил договора за наем,но и не е изпълнил задълженията си по ч.2.1 от договора-да заплати стойността на извършените подобрения в имота и закупения инвентар.Поради което ищецът моли Смолянският окръжен съд да постанови решение,с осъди да ответника Общинагр.С. да му заплати сумата 102 261лв.,представляваща стойността на извършените “подобрения” и “закупеното имущество”,ведно със законните лихви върху сумата и мораторна лихва в размер на 18 299лв.,за периода 4.ІХ.1998год. до датата на подаване на исковата молба в съда-12.VІІ.2001год.,както и съдебните разноски по водене на делото.С определение от 9.Х.2002год. Смолянският окръжен съд е допуснал увеличение на размера на предявения главен иск на 107 137лв. на основание чл.116ал.1 ГПК/отм.//като неправилно е посочил сумата 108 325лв./.С молба от 18.ІV.2007год.,съобразно указанията в решение№1156/24.І.2007год. по т.д.№737/2006год. на ТК на ВКС,ищецът е поправил нередовността на исковата молба,като претенциите му са описани,както следва:1.за заплащане “стойността на оборудването и движимото имущество в обекта,подробно описани в исковата молба”,като претенцията му произтича от “преждевременно прекратения договор за наем от 4.Х.1994год. и е в общ размер на 34 000лв.,както и “мораторна лихва в размер на 6 300лв.,считано от 1.VІІ.1998год./съгласно чл.2.2 от договора/ до датата на завеждане на исковата молба и 2.за заплащане на “увеличената стойност на процесния имот,в резултат на извършените трайни подобрения и основен ремонт в размер на 68 000лв.,ведно с мораторната лихва в размер на 12 000лв.,считано от 1.VІІ.1998год. до датата на завеждане на исковата молба”.

ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНАгр.С.,представлявана от кмета Д. Я.,чрез пълномощникът А.И.А. счита,че предявените обективно съединени искове са неоснователни и недоказани и моли Смолянският окръжен съд да ги отхвърли като такива.Счита,че исковете са предявени срещу ненадлежна страна,тъй като процесната сграда-хижа “М. ю.”,заедно с прилежащия терен е прехвърлена по реда на чл.15 ТЗ на “.”ООДгр.С.,като част от търговско предприятие.Договорът е нищожен,тъй като е сключен в нарушение на ЗОбС и Наредба№2/1992год. на Общински съвет гр.С..Договорът за наем е сключен без да е проведен търг или конкурс в нарушение на чл.11 и сл. от Наредбата,като към договора не е приложено решение на комисия за провеждане на търг или конкурс.Ето защо договорът за наем от 4.Х.1994год. е нищожен на основание чл.26ал.1 ЗЗД,като противоречащ на закона.Той е нищожен и на основание чл.26ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие,тъй като липсва съгласие на комисия по провеждане на търг или конкурс за отдаване на обекта под наем.Страни по договора за наем са “. Ш. и ”Ю.”гр.С.,като не е ясно на кой точно субект се предоставя хижата.Не е ясно кой от двата субекта е инвеститор на извършените подобрения в имота,както и кой точно е закупил оборудването в обекта.Ищецът е неизправна страна по договора за наем,тъй като през целия срок на действието му,”. Ш. не е плащал дължимия наем за обекта.Ето защо не може да претендира за увеличената стойност на имота,вследствие на извършените подобрения.Нищожна е и клаузата в чл.2.2 от наемния договор,тъй като такива претенции може да има само добросъвестен владелец по чл.72 ЗС,докато наемателят е само държател на имота.Ищецът не е представил нито един платежен документ-договор,фактура,касова бележка и др.,от които да се установява,че той е закупил инвентара в обекта.Исковата претенция се основава на констативен протокол от 18.VІІІ.1998год,но той е подписан от лица,посочени като представители на Общинагр.С.,за които липсва заповед за изричното им упълномощаване от кмета на Общината за установяване наличието на закупено имущество в обекта,както и извършените подобрения.А от събраните по делото свидетелски показания и писмени доказателства безспорно се установява,че всички претендирани подобрения в имота,са извършени преди сключването на договора за наем от 4.Х.1994год.Те са били извършени от ”Ю.”гр.С. и “. Ш. по времето,когато хижа “М. ю.” е била във владение на ТД”К..”гр.С. и между тях е бил сключен договор за съвместна дейност.След сключването на договора за наем от 4.Х.1998год. подобрения в имота не са били извършвани.Това се установява и от протокола,с който Общинагр.С. и “. и ”Ю.”гр.С. установяват състоянието на обекта при сключването на договора за наем.По гореизложените съображения ответникът счита предявените искове за неоснователни и недоказани,поради което моли СОС да ги отхвърли изцяло,като му присъди и направените по делото съдебни разноски във всички съдебни инстанции досега.

Смолянският окръжен съд като взе впредвид изложеното в исковата молба от ищеца и неговите пълномощници,становището на ответника и неговият пълномощник А.И.А..,обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на СТЕ и СИЕ,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.188 ГПК/отм./,направи следните фактически и правни изводи:

Безспорно се установява по делото,че на 9.ХІ.1993год. в гр.С. е сключен договор за съвместна дейност между “.ЕООДгр.С.,представлявано от управителят В. М. и ”Ю.”гр.С.,представлявано от пълномощникът Н. И. П.,наричани за краткост първи съдружник и ТД”К.”гр.С.,представлявано от председателят на УС Н. И. С. и Т.. Р.. Р..-секретар на дружеството,съгласно решение№1 взето по протокол№5/8.ХІ.1993год. на УС,наричано за краткост втори съдружник.Предмет на договора,съгласно чл.2 е уреждане на отношенията между съдружниците в процеса на осъществяване на съвместната им стопанска дейност,извършена чрез експлоатацията на туристически дом “Момчил юнак” и прилежащия и терен и стопански сгради,наричани на кратко обекта.Обекта се намира в м.”Х. п.”.Срокът на договора за съвместна дейност е 10години.А съгласно чл.3 от договора дейността на дружеството се осъществява от първия съдружник,съобразно изискванията на закона и съгласуваните общи решения на съдружниците,като управлението на обекта се възлага на първия съдружник.

С протокол от 17.ХІ.2001год. е установено състоянието на туристически дом “М. ю.”,след направен подробен оглед на сградата и всички инсталации и съоръжения.Този протокол е подписан между представител на “.ЕООДгр.С. и строителната фирма “М. Д..”гр.С.,както и на управителя на дома-К.. К...Безспорно е между страните,че на обекта е извършен основен ремонт от ”М.. Д..”гр.С.,като за извършените СМР са представени протоколи образец 19 от месец декември 1993год.,от месец януари 1994год. и от месец януари до октомври 1994год.Извършените СМР са на обща стойност 114 527.26лв.,съгласно протокол от 9.ІІ.1995год.,подписан от представители на Общинагр.С.,Н. П.-представител на ”Ю..”гр.С. и С.. Р..-техник в кметство с.М.В протокола изрично е посочено,че процесните СМР са извършени,когато фирмата “. е била в договорни отношения с ТД”К..”гр.С..Подробно са описани и извършените подобрения и основен ремонт на обекта.

С писмо изх.№26-03-647/20.VІІ.1994год. Общинагр.С. уведомява “.ЕООДгр.С. и ”Ю..”гр.С.,че обектът на тяхната дейност в момента-туристически дом “М.. ю..” никога не е бил и не е собственост на ТД”К..”гр.С.,тъй като е актуван като общинска собственост с акт№2/14.ІХ.1993год.Ето защо те следва да прекратят плащанията към ТД”К..”гр.С..Единствено Общинагр.С. е правоимащ да се разпорежда със собствеността и ползуването на хижа “М.. ю..”.Със заповед№1347/31.Х.1994год. на кмета на Общинагр.С. на основание чл.102 от Наредбата за държавните имоти и във връзка с §7т.6 от ЗМСМА е отнето правото на ползуване върху обект нова хижа “М.. ю..” в землището на с.М..,м.”М..”,описан в акт№..год. за общинска собственост от ТД”Карлък”гр.С..В мотивите на заповедта е описано,че със заповед№910/23.VІІ.1979год. на ОНСгр.С. е предоставено правото на ползуване и стопанисване върху новоизградената през 1979год. почивна база-хижа “М.. ю..” в М.. землище на ОК на БКПгр.С..С протокол от 19.ХІІ.1989год. ОК на БКПгр.С. предава имота на ОК на БТСгр.С. за стопанисване.Тъй като в Общинагр.С. постъпила информация,че ТД”К..”гр.С. извършва разпоредителни сделки с този общински имот,като базата не е използувана ефективно за целите,за които е предоставена за ползуване и не се стопанисва с необходимата грижа,то имота е иззет от ТД”К..”гр.С..Изземването е извършено с протокол на 31.Х.1994год. от комисия,назначена от Кмета на Общинагр.С. и Н. П.,като представител на ”Ю..”гр.С. и Л.. И..-като представител на “.ЕООДгр.С..

Безспорно се установява по делото,че на 4.Х.1994год. между Общинагр.С.,представлявана от кмета Д.. М..,като наемодател и ”Ю..”гр.С.,представляван от пълномощника Н. П. и “.,представлявано от изпълнителният директор В.. М..,като наемател е сключен договор за наем на хижа “М.. ю..”/нова/ с прилежащ терен от 64 000кв.м.,находяща се в землището на с.М..,при граници:шосе,дере и частни имоти,с обща полезна площ 260кв.м.Общинагр.С. е отдала под наем хижата въз основа на решение№29/6.VІІ.1992год. на Общински съветгр.С./съгласно Наредба№2/.Съгласно чл.2 от договора наемателят извършва основен ремонт на помещенията.Съгласно чл.2.1 от договора с цел развитие на туристическа дейност,съгласно разработени планове от наемателя и конюктурата на пазара,наемателят се задължава да направи инвестиции според финансовите си възможности за подобрения върху недвижимото имущество,предоставено му под наем.Наемателят е длъжен,доколкото има финансови възможности,да закупи оборудване и движимо имущество,за да предоставя туристически услуги и продукти.Това оборудване и движимо имущество/обзавеждане/ ще бъде заплатено на наемателя 14дни преди прекратяване на наемния договор по пазарни цени към момента на прекратяване на договора от независим експерт,като се приспадне овехтяването за използуването му.А съгласно чл.2.2 от договора сумата,с която се е увеличила стойността на имуществото,отдадено под наем с договора,вследствие на подобренията,извършени от наемателя,ще се заплати на наемателя от наемодателя 14дни преди прекратяване на действието на договора за наем,като увеличението на стойността,произтичащо от извършените подобрения ще се определи от независим експерт към датата на прекратяване на наемния договор.По отношение на извършените подобрения,ще се счита,че наемателят има всички права,които би имал ако е добросъвестен владелец.

Страните не спорят,че Общинагр.С. е прекратила едностранно договора за наем с писмо изх.№01-ДЖ-В-248/11.VІ.1998год. на кмета на Общинагр.С. на основание чл.15ал.1т.1 ЗОбС и т.6 от разделV на договора за наем,като е отправила едномесечно предизвестие,считано от датата на получаване на писмото от “..Ищецът не спори,че е получил това писмо на 15.VІ.1998год.,от която дата започва да тече едномесечния срок на предизвестието за прекратяване на договора за наем.Причината за предсрочното прекратяване на наемният договор е неизпълнението на задължението на наемателя да плаща дължимия наем за наетото имущество.От писмо изх.№11-02-1/11.І.2011год. на кмета на Общинагр.С. се установява,че към датата на изземване на имота-19.VІІІ.1998год.,наемателят “. е имал задължение за наем в размер на 1 299.19лв. и лихва в размер на 984.10лв.,които суми са платени едва към 31.ХІІ.1999год.Със заповед№878/18.VІІІ.1998год. на кмета на Общинагр.С.,издадена на основание чл.65 ЗОбС,е наредено да се изземе хижа “М..ю..” от “.,представлявано от В. М.. на 19.VІІІ.1998год. от 10часа,като е определена и комисия,която да извърши изземването на имота.На 19.VІІІ.1998год. е съставен протокол за извършеното изземване на общински недвижим имот-хижа “М.. ю..”.В него е посочено,че от “. не са представени никакви документи за извършен основен ремонт на хижата,за периода от наемането и от Общината.На 20.VІІІ.1998год. е съставен констативен протокол между представители на “. и Общинагр.С.,в които подробно е описано състоянието на хижата и оборудването и движимото имущество/обзавеждане/,което е доставено от наемателя “..Именно по констатациите от този протокол и въз основа на оценка на експерти,назначени от “.,е подадена исковата молба за заплащане на процесното оборудване и обзавеждане.

Вещите лица по назначената тройна СТЕ Н.. Ф..,Р. К. и С. Т. твърдят,че общата сума на която възлиза движимото имущество,с което “. е оборудвало хижа “М. ю.”,по пазарни цени към 15.VІІ.1998год./когато е прекратен договора за наем/,намалена с овехтяването,е в размер на 28 762лв.Законната лихва върху тази сума за периода 17.VІ.1998год. до 12.VІІ.2001год. е в размер на 12 751лв.

Смолянският окръжен съд възприема това заключение,като компетентно и обективно изготвено,което отговаря и на начина на оценка на движимото имущество и оборудването,съгласно чл.2.1 от договора за наем от 4.Х.1994год.

Вещите лица по назначената тройна СТЕ И. Г.,П. К. и Д. С. в първоначалното си заключение твърдят,че вещната стойност на хижа “М. ю.” към 1994год. е 5 714лв.Стойността на извършените ремонтни работи към 1994год. възлиза на 1 035лв.Увеличената стойност на имота към 1994год.,вследствие на извършените СМР,възлиза на 1 246лв. Стойността на ремонтните работи към юли 1998год. възлиза на 44 276лв.Вещната стойност на хижа “М.. ю..” към юли 1998год. е 211 570лв.От където увеличената стойност на имота към юли 1998год.,вследствие на извършените СМР,възлиза на 46 140лв.Стойността на ремонтните работи към септември 2009год. възлиза на 71 355лв.Вещната стойност на хижа “М.. ю..” към септември 2009год. е 296 050лв.От където увеличената стойност на имота към септември 2009год.,вследствие на извършените СМР,възлиза на 64 570лв.В допълнителното заключение вещите лица твърдят,че няма данни и протоколи,посочените в протокол образец 19 СМР,актувани от ”М.. Д..”гр.С.,да са извършени и разплатени от “./посочен като инвеститор/.Няма данни кой и под каква форма,както и въз основа на какъв договор да е авансирал извършването на тези СМР.Няма данни дали тези СМР съвпадат с извършените от “. СМР на наетия обект.Твърдят,че са оценили извършените подобрения в хижа “М.. ю..”,които са вследствие на извършените СМР,описани в предишни заключения на вещи лица и обобщени в съответните таблици.От представените документи са установили,че “. и ”М.. Д..” са били в търговски взаимоотношения,тъй като ”М. Д..”гр.С. е изпратил протокола на “. за плащане.Категорични са,че за извършените СМР е следвало да се съставят протоколи образец 19.Такива не са съставени,ето защо вещите лица не могат да отграничат времето на извършването на СМР,дали е преди или след сключването на договора за наем от 4.Х.1994год.

Съдът възприема заключението на вещите лица,като компетентно и обективно изготвено,както и неоспорено от страните по настоящето дело и ще го цени ведно с останалите доказателства по делото.

Като доказателство по делото се представя протокол от 9.ІІ.1995год.,подписан от комисия,назначена от кмета на Общинагр.С. и Н. П.-като пълномощник на ”Ю.”гр.С..Комисията е установила какво е състоянието на хижа “М. ю.”.В т.1 изрично е посочено,че с актове за извършени СМР през месец декември 1993год. и януари 1994год. е извършена строителна работа за 114 527.26лв.,за периода,когато фирмата е била в договорни отношения в ТД”К.”гр.С..Описани са дейностите по извършения основен ремонт на хижата.В т.2 е посочено,че след подписване на договора за наем с Общината,фирмите/наематели/ са представили фактури за закупени материали,снегопочистване,зареждане на водоема с вода,остъкляване и маджуниране,изолация на отоплителната инсталация на тавана и в котелното помещение със стъклена вата и силова лента и др.Тези ремонтни дейности са на стойност 56 997.96лв.Представят се и приложените към протокола 23бр.фактури и 4бр.протоколи за закупени материали и извършени разходи за превоз по ремонтните дейности.

Разпитан е свидетелят Н. И. П.,който е бил пълномощник на ”Ю..”гр.С..Свидетелят твърди,че познава В.. М..-изпълнителния директор на “.,още от 1973год.,когато последният работел в к.к.П. като екскурзовод.Поддържал добри приятелски отношения с него,дори когато В. М.. се оженил и заминал за Ш..Но и тогава те продължили да поддържат връзка.През 1993год. В.М.. отишъл при свидетеля П.,с предложение да вземат хижа “М. ю.” и да започнат съвместна туристическа дейност в нея.Твърди,че тогава В. М.. имал фирма-”.ЕООДгр.С.,а той бил пълномощник на ”Ю..”гр.С.,регистриран от съпругата му.По това време хижа “М.. ю..” била предадена от ОК на БКПгр.С. на ТД”К..”гр.С..Ето защо “. и ”Ю..” сключили договор за съвместна дейност с ТД”К..”гр.С..Това е представеният по делото договор от 9.ХІ.1993год.Хижата била доста изоставена-парното било спукано,имало счупени прозорци,трябвало да се направи ремонт и на камината,имало изкъртени вътрешни парапети,на които следвало да се извършат дърводелски работи,в баните и тоалетните арматурата била много стара и демоде,фаянса също.Направили цялостен ремонт на ел.инсталацията на хижата,защото имали горчив опит със старата хижа-тя изгоряла.Тъй като до хижата имало стар трафопост,те се принудили да вземат агрегат за хижата,с 36 киловата мощност.Този агрегат го закупил В.. М...Впоследствие Енергото направили ремонт на трафопоста и нещата се подобрили.Свидетелят твърди,че всички СМР са извършени за периода ноември 1993год.,когато взели хижата от ТД”Карлък”гр.С. до края на декември 1993год.Ремонтът бил извършен от ”М.. Д..”гр.С..А ремонта на отоплението и вентилацията бил извършен от фирмата на Роман Хаджийчев.Извършените СМР са плащани от В.. М.. и Н. П..Свидетелят няма документи за това,но има бележник,в който си е водил записки и по тях си уравнявали сметките.Има и две разписки,с които свидетелят е платил на домакина на хижата суми,с които да уравни разходите с разходите,извършени от В. М..Основният ремонт на хижата е извършен за около 1месец,защото Коледа на 1993год. празнували свидетелят със семейството му,В.. М.. със семейството му и техни приятели в хижа “М.ю..”.Хижата продължила да работи и след това.Уговорката била-Н. П. да извърши и ръководи ремонтните дейности на хижата,а В..М.. да осигури рекламата и туроператорската дейност.Т.е. свидетелят Н. П. следвало да поддържа хижата,а В.. М.. трябвало да докарва туристи.Но до лятото на 1994год. туристи нямало.След това имало отделни малки групи и техни познати.През октомври 1994год. договор за наем с Общинагр.С. сключили и двете фирми-”. и ”Ю.”гр.С..Тъй като В.. М.. не изпълнил задължението си и не докарал туристи на хижа “М..ю.”,свидетелят Н. П. поискал ”Ю..”гр.С. да бъде освободен като наемател по договора.Подписали анекс към договора за наем от 4.Х.1994год.,с който ”Ю..”гр.С. е освободен като наемател,и страни по договора за наем останали Общинагр.С.,като наемодател и “.,представляван от В. М.,като наемател.Свидетелят твърди,че знае какво е било състоянието на хижата и след това,тъй като взаимоотношенията му с В.. М.. останали добри.Свидетелят потвърди,че е подписал протокола от 9.ІІ.1995год.,когато ”Ю.”гр.С. е освободен като наемател.След напускането му,хижата била приета от Л.. И..в,когото В. М.. назначил за домакин на хижата.След Л.. И..,като домакин на хижата е назначен Т.. В...Свидетелят твърди,че след напускането му,на хижата не са извършени никакви ремонтни дейности.Твърди,че В.. М.. е докарал кухненско оборудване втора употреба от Ш..А от магазините му в гр.С.,В.. и на Пампорово докарал два нови телевизора,сателитна антена,боята и фаянсовите плочки за баните.След напускането му нищо не е правено на обекта,тъй като той бил този,който ръководел извършените СМР по ремонта.Може само дребни ремонти да са извършени след това,но те са дейности по поддръжката на обекта.Свидетелят няма претенции към В.. М..,че е платил половината от извършените СМР,тъй като след напускането му,с В.. М.. си уравнили вземанията.Свидетелят Н. П. изрично заяви,че ремонтът на хижа “М. ю..” е извършен по време на действието на договора за съвместна дейност с ТД”К.”гр.С..Когато сключили договора за наем на 4.Х.1994год.,хижа “М.. ю..” била ремонтирана и годен обект за упражняване на туристическа дейност.След сключването на договора за наем с Общинагр.С.,ремонт на хижата не е извършван.Свидетелят твърди,че е виждал трите броя протоколи образец 19 от месец декември 1993год. и януари 1994год.Твърди,че с тях са актувани извършените СМР на хижата за основен ремонт.”М.. Д..”гр.С. е бил изпълнител на строителството,а ”Г.. Г..”гр.С. е бил подизпълнител на обекта,който извършил ремонта на баните в хижата.Ремонтът е извършен по нареждане на “.,представлявано от В.. М.. и на ”Ю..”гр.С.,представлявано от пълномощника Н. П..Ето защо в протокола от 9.ІІ.1995год. в т.1 са описани именно тези СМР,които са актувани с тези три протокола от 1993-1994год.,за извършен основен ремонт на хижа “М.. ю..”.Свидетелят твърди,че е извършен ремонт на парокотелното,чрез подмяна на централните парни тръби,сменени са и радиаторите.Тогава установили,че има и някои здрави глидери.Извършили почистване на котела и на резервоара,основен ремонт на помпите на котела и на водоизточника.Имало стара горелка,но тя била с голям капацитет,затова купили нова горелка с по-малък капацитет.Частично боядисали и лакирали дървената дограма,боядисали всички помещения,чрез основно варосване.Извършили основен ремонт на дограмата на прозорците и вратите,защото някои от тях били изгнили,а други се “изметнали”.Подменили някои елементи по дограмата/като брави и черчевета/.Сменили счупените стъкла.Сложили керамични плочки в ресторанта и всички коридори,защото наличните били демоде.Над хижата имало малък водоем,който не бил достатъчен за водоснабдяването.Наложило се да изчистят целия водоем,след проверка на ХЕИ,че водата е негодна за пиене.Но нов водоизточник не са търсили.Ел.съоръженията работели,поради което се наложили само дребни ремонти.Подменени били счупените осветителни тела.Направили дърводелска работилница към хижата.Свидетелят твърди,че фикс идея на В. М.. било да купи няколко коня и 3-4шейни.За целта купили 2коня,с които се занимавал Т.. В...Твърди,че по негово време не е правена нова телена ограда с бетонни колове.Не са почистени и зарибени и двете езера около хижата.Имало такава идея,но докато той бил наемател,идеята не била осъществена.Всички доставки на хижата били извършени с транспорт на В. М..Той заредил и с хранителни стоки и напитки.Извършил и рекламна дейност на хижата.Но всичко това било извършено по време на действие на договора за съвместна дейност с ТД”К.”гр.С..След сключване на договора за наем с Общинагр.С. нищо не е правено на хижата.С ТД”К..”гр.С. договорили да им осигурят 16 100щатски долара приход,но това не се случило.Тъй като свидетелят Н. П. познавал лично председателя и секретаря на дружеството и му станало неудобно от неизпълнението на поетото задължение,той лично закарал една кола нафта на хижа “С.” в к.к.П...На Общинагр.С. било известно,че основен ремонт на хижата е извършен преди сключване на договора за наем,ето защо и по настояване на В.. М..,това обстоятелство било отразено в протокола от 9.ІІ.1995год.Свидетелят твърди,че конюшнята представлявала обор,а в работилницата имало електрическо ренде,чукове,малка машинка праня.Описаното оборудване с протокола от 12.ХІ.1996год. е на Общинагр.С..В. М.. е описвал своето оборудване отделно.Свидетелят знае,че Общинагр.С. е предлагала на В. М. да си прибере оборудването и обзавеждането,но той искал тяхната парична равностойност и не ги прибрал.

По делегация е разпитан свидетелят Д.. Х.. Н..,който е работил в “. Ш. през 1994год.-от края на месец май до месец юли 1994год.Свидетелят твърди,че по времето,когато работил във фирмата,не му било известно да е наемана хижа “М.. ю..”/нова/.Във фирмата той извършвал строително-монтажна дейност.Свидетелят твърди,че не е присъствувал при извършването на СМР по ремонта на хижа “М..ю..” от ”М.. Д...”гр.С. и ”Г.. Г.”гр.С..Не му е известно с чии средства са извършени тези СМР.Но когато той започнал работа на обекта,хижата била готова и годен обект за ползуване.Знае,че това е бивша хижа на Партията.Управителят на хижата му казал,че “. има устна уговорка с наемодателя да извършва ремонтни работи.Свидетелят не е виждал лично никакви документи във връзка със съгласуването на ремонтните работи,реконструкцията и подобренията.Няма и информация какви документи са използували фирмите преди него,при извършване на СМР по ремонта на хижата.Не му е известно какви документи са представени на Общината.Знае само,че са представени фактури за извършените СМР.По повод на делото,което се водило в Пловдивски апелативен съд,при свидетелят отишли вещите лица по тройната СТЕ.С тях свидетелят подписал протокол,в който описал какви СМР е извършил.Видял и документи,представени от “. за закупени телевизори и друго оборудване.Представили и фактури за извършените СМР от свидетеля Н..Свидетелят твърди,че е направил опис на извършените СМР в чернова,който дал на представители на Общината.Те казали,че ще го изготвят за подпис,но свидетелят не знае дали протоколът е надлежно подписан.Свидетелят твърди,че централният водопровод на каптажа/водохващането/ бил повреден,поради което нямало налягане в сградата,което наложило да го подменят частично с около 30-40м.Подмяната била извършена с поцинковани тръби 2цола и 2 ½цола.В стаите имало бойлери,които не работели.Повечето били стари и изгорели.За да се захрани сградата с топла вода,те поставили на тавана два бойлера по 500л всеки.Свидетелят не знае в сградата да е имало бойлер с вместимост 2 000л.На тези бойлери оправили нагревателите,заварили ги и оправили течовете.От тях пуснали нова инсталация-открита,която може да се проследи,до всяка стая,за захранване с топла вода.За тази цел пробили стените,пуснали от тавана тръби и с допълнителни тръби/хоризонтални/щрангове/ захранили всяка стая.Подменили арматурата-крановете в стаите,но точния брой не може да си спомни.На ръка копали канала,за подмяната на 30-40м тръби за водохващането,след което ги засипали с пясък и отгоре с пръст.През 1994год. имало конюшня,зад хижата.Но нямало септична яма.Не може да каже през 1998год. какво е състоянието на конюшнята,защото от 1994год. не работи там.Тогава за последно я видял.През 1994год. имало работилница към хижата,която видимо била ремонтирана.Лично свидетелят не е участвувал при ремонта на работилницата и преустройството и,но останал с впечатление,че са подменени работните маси,подовете и менгеметата.Имало и огнище за правене на подкови.На свидетелят не е известно какво е състоянието на работилницата към момента на прекратяване на договора за наем.Той твърди,че през 1994год. е набивал арматурни бетонови колове и опъвал около 150м мрежа метална за оградата.Мрежата и коловете били закупени от “. повечето,но имало и стари,които можели да се ползуват.Точният брой не може да си спомни.Спомня си,че поставили около 40-50бр. колове.Не е участвувал и не е виждал да се прави ремонт на пътя към хижа “М. ю..”.Ремонт на каптажа е извършен от него.Понеже бетона бил обрушен и се показала арматурата,той извършил замаска с цимент и направил дезинфекция.Не му е известно през 1994год. в хижата да е имало басейн.През хижата имало 2езера,които се пълнели от планинския поток.Те оправили канала,подменили счупените тръби,за да не се разлива водата по пътя и да се пълнят езерата.Тръбите били около 3-4м,с диаметър 250 или 300Ф,бетонни.Свидетелят не знае какво е било състоянието на хижата,когато е била предадена на Общинагр.С.,защото е работил там до месец юли 1994год.Той е правил ремонт на външната инсталация,понеже стълбчетата не светели,тъй като проводникът бил излязъл над земята.Прокарал кабел от главното разпределително табло до стълбчетата,който закопал на около 80см дълбочина и захранил дворното осветление.Кабелът бил нов.Правил ремонт и в котелното помещение,на ел.инсталацията.Закупен бил агрегат,с който направили успоредно ел.захранване,независимо от ел.инсталацията на централното захранване.Но не го довършили.Изградили табло,прекарали и проводници,но не го вързали към главното табло на хижата.

Разпитана е свидетелката Р. И..,която е работила като камериерка в хижа “М.. ю..” от декември 1993год. до края на 1994год.Тя твърди,че хижата била имущество на БТС,а “. бил наемател.По това време имало работник,който се занимавал с работилницата и конете.Имало две езера,които почистили и зарибили.Имало ограда,която била ремонтирана от наемателя.Наемателят направил ремонт на парното,на външното осветление,боядисал всички вътрешни помещения.Сменили плочките на пода,в ресторанта,направили ремонт на камината,мивките в баните и тоалетните чинии били сменени.Наемателят направил и освежителен ремонт-на прозорците и вратите-сменени били дръжките на вратите и счупените прозорци.

Разпитан е и свидетелят Л. И..,който е работил в хижа “М. ю..”,като домакин през 1994-1995год.Твърди,че по това време “. е извършила ремонт на хижата.Положена е теракота в ресторанта и коридорите,подменени са мивки в санитарните възли и тоалетните чинии,душовете,направен е ремонт на част от парната инсталация.Извършен е и освежителен ремонт-на врати и прозорци чрез почистване и боядисване,смяна на брави.Не си спомня да е правен цялостен ремонт на парокотелното през това време.Ремонтната работилницата е възстановена,за да функционира.Направен е и обор за конете.Направен е ремонт на външното осветление,но не си спомня езерата да са почиствани през това време.Извършен е ремонт на оградата и на камината,както и на част от водната инсталация,която се захранвала с два бойлера на тавана.А свидетелят Т.. В..в бил назначен за домакин на хижа “М.. ю..” едва на 15.ІV.1996год.,поради което не може да каже какъв ремонт е извършен дотогава.По негово време ремонт на хижата не е извършван.

При така установената фактическа обстановка,която е безспорна,съдът направи следните правни изводи:

Предявени са четири обективно съединени иска- иск с правно основание чл.79ал.1 ЗЗД с цена 34 000лв.,представляваща стойността на оборудването и движимото имущество в хижа “М.. ю..”,подробно описани в исковата молба,като претенцията произтича от “преждевременно прекратяване на договора за наем от 4.Х.1994год.” и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на иска 6 300лв.,представляваща мораторните лихви за забавено плащане на сумата 34 000лв.,за периода от 1.VІІ.1998год./съгласно т.2.2 от договора/ до датата на подаване на исковата молба в съда-12.VІІ.2001год.,иск с правно основание чл.79ал.1 ЗЗД,с цена на иска 68 000лв.,представляваща “увеличената стойност на хижа “М. ю..”,в резултат на извършените трайни подобрения и основен ремонт и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на иска 12 000лв.,представляваща мораторните лихви за забавено плащане на сумата 68 000лв.,за периода 1.VІІ.1998год./съгласно чл.2.2 от договора/ до датата на подаване на исковата молба в съда-12.VІІ.2001год.

Безспорно от събраните по делото писмени доказателства се установи,че на 4.Х.1994год. между Общинагр.С.,в качеството на наемодател и “.ЕООДгр.С.,представлявано от В.. М.. и ”Ю..”гр.С.,представлявано от пълномощникът Н. П.,в качеството им на наематели,е сключен договор за наем на хижа “М.. ю..”/нова/,с прилежащ терен от 64 000кв.м. и обща полезна площ 260кв.м.,находяща се в землището на с.М..,при граници:шосе,дере и частни имоти.В договора изрично е записано,че Общинагр.С. отдава имота под наем въз основа на решение№29/6.VІІ.1992год. на Общински съвет гр.С./съгласно Наредба№2/.Въпреки,че ответникът Общинагр.С. оспорва валидността на договора за наем,той не представи като доказателство посоченото в самия договор решение№29/6.VІІ.1992год. на Общински съвет гр.С.,което е взето на основание Наредба№2.Тъй като възраженията на ответника останаха недоказани,то съдът приема,че договорът за наем,сключен на 4.Х.1994год. е валиден.Договорът за наем бил сключен за срок от 10години.Съгласно условията на договора/чл.2.1 и т.2/ наемателят се задължавал,съобразно финансовите му възможности,да извърши подобрения и ремонти в обекта/хижа “М. ю..”/,както и да оборудва обекта с необходимото движимо имущество.Съгласно чл.2.1 от договора това оборудване и движимо имущество/обзавеждане/ ще бъде заплатено на наемателя 14дни преди прекратяване на наемния договор по пазарни цени към момента на прекратяване на договора от независим експерт,като се приспадне овехтяването за използуването му.А съгласно чл.2.2 от договора сумата,с която се е увеличила стойността на имуществото,отдадено под наем с договора,вследствие на подобренията,извършени от наемателя,ще се заплати на наемателя от наемодателя 14дни преди прекратяване на действието на договора за наем,като увеличението на стойността,произтичащо от извършените подобрения ще се определи към датата на прекратяване на наемния договор.

Безспорно е,че Общинагр.С. е прекратила едностранно договора за наем с писмо изх.№01-ДЖ-В-248/11.VІ.1998год. на кмета на Общинагр.С. на основание чл.15ал.1т.1 ЗОбС и т.6 от разделV на договора за наем,като е отправила едномесечно предизвестие,считано от датата на получаване на писмото от “..От писмо от 17.VІ.1998год.,отправено от В. М.-представляващ “. до Общинагр.С. се установява,че на 15.VІ.1998год. е получено едностранното предизвестие за прекратяване на наемния договор.Следователно договорът за наем от 4.Х.1994год.,се счита прекратен на 15.VІІ.1998год.Причината за предсрочното прекратяване на наемният договор е неизпълнението на задължението на наемателя да плаща дължимия наем за наетото имущество.От писмо изх.№11-02-1/11.І.2011год. на кмета на Общинагр.С. се установява,че към датата на изземване на имота-19.VІІІ.1998год.,наемателят “. е имал задължение за наем в размер на 1 299.19лв. и лихва в размер на 984.10лв.,които суми са платени едва към 31.ХІІ.1999год.Със заповед№878/18.VІІІ.1998год. на кмета на Общинагр.С.,издадена на основание чл.65 ЗОбС,е наредено да се изземе хижа “М. ю..” от “.,представлявано от В..и М. на 19.VІІІ.1998год. от 10часа,като е определена и комисия,която да извърши изземването на имота.На 19.VІІІ.1998год. е съставен протокол за извършеното изземване на общински недвижим имот-хижа “М.. ю.”.В него е посочено,че от “. не са представени никакви документи за извършен основен ремонт на хижата,за периода от наемането и от Общината.На 20.VІІІ.1998год. е съставен констативен протокол между представители на “. и Общинагр.С.,в които подробно е описано състоянието на хижата и оборудването и движимото имущество/обзавеждане/,което е доставено от наемателя.

Съгласно разпоредбата на чл.20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните.Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла,който произтича от целия договор,с оглед целта на договора,обичаите в практиката и добросъвестността.Именно тълкувайки договора за наем от 4.Х.1994год. съдът счита,че в раздел ІІ чл.2.1 страните са предвидили,че при прекратяване на договора,наемателят има право да получи стойността на закупеното оборудване и движимо имущество,определено по пазарни цени към датата на прекратяване на договора,след приспадане на овехтяването от използуването му.Страните не спорят,че договора за наем е прекратен,считано от 15.VІІ.1998год.Съгласно клаузата на чл.2т.1 от договора ищецът “.,който е бил наемател на хижа “М.. ю..”,има право да получи стойността на закупеното оборудване и движимо имущество/обзавеждане/,по пазарни цени към 15.VІІ.1998год.,след приспадане на овехтяването им.Съдът счита за неоснователно възражението на ответника,че ищецът не е представил никакви писмени доказателства-договор,фактура,касова бележка и др.,с които да докаже,че е закупил това оборудване и движимо имущество/обзавеждане/.По делото е представен протокол от 20.VІІІ.1998год.,в който подробно е описано оборудването и движимото имущество/обзавеждане/,което е закупено от “. и е открито в хижа “М.. ю..” при изземване на обекта,след прекратяване на договора за наем.Този протокол е подписан от представители на “. и на Общинагр.С.,съгласно заповед№876/18.VІІІ.1998год. на кмета на Общинагр.С..Това писмено доказателство е било прието по надлежния ред при първоначалното разглеждане от СОС и не е било оспорено от страните по делото.То се оспорва едва при разглеждане на делото пред следващите съдебни инстанции и пред настоящия С.Но възражението е неоснователно,тъй като констативният протокол е подписан,по никакъв начин не е опровергано неговото съдържание и правомощията на съставителите,поради което се ползува от необходимата доказателствена сила.Освен това съдържанието на този протокол се потвърждава и от свидетелските показания на разпитания свидетел Н. П..Той е бил пълномощник на ”Ю..”гр.С.,който заедно с “. е подписал договора за наем на 4.Х.1994год.,а с анекс от февруари 1995год. е освободен като наемател.Н. П. твърди,че оборудването е доставено изцяло от В.. М..-представляващ “. от Ш.,а обзавеждането също било доставено от него/от неговите магазини в гр.С.,В. и к.к.П./.Показанията на свидетеля изцяло коренспондират на събраните по делото писмени доказателства и не се опровергаха от ответника.Нещо повече-в протокола от 19.VІІІ.1998год. на комисията,назначена от кмета на Общинагр.С. със заповед№876/18.VІІV1998год. за изземване на хижа “М.ю.” от “.,изрично е посочено “Т. А. В.-домакин на хижа “М. ю..” се задължава да съхранява имуществото на общината и имуществото на “./описано в констативен протокол,изготвен на 20.VІІІ.1998год./ до извозването му”.Свидетелят Н. П..в заяви,че В.. М.. не е извозил това имущество,а е искал да му се заплати,съгласно договореното в чл.2.1 от наемния договор.Ето защо съдът приема за установено,че оборудването на хижата и движимото имущество/обзавеждане/,описани в раздел ІІ б.А,Б,В и Г от исковата молба,е закупено от “.,съгласно протокола от 20.VІІІ.1998год. и описа към него,протокола от 19.VІІІ.1998год. на комисията,която е иззела обекта и свидетелските показания на Н. П..Ищецът “.,като наемател има право да получи стойността на същите,определена по пазарни цени към 15.VІІ.1998год.,с приспадане на овехтяването им,съгласно чл.2.1 от наемния договор.Точно по този начин тези движими вещи и оборудване са били оценени в заключението на тройната СИЕ-Н.. Ф.,Р.. К.. и С.. Т../стр.135 от гр.д.№95/2001год. по описа на СОС/.Съгласно заключението им, общата сума,на която възлиза движимото имущество,с което “. е оборудвало хижа “М. ю.”,по пазарни цени към 15.VІІ.1998год./когато е прекратен договора за наем/,намалена с овехтяването,е в размер на 28 762лв.Ето защо СОС счита,че предявеният иск по чл.79ал.1 ЗЗД,за заплащане стойността на оборудването и движимото имущество/обзавеждане/ на хижа “М. ю..”,е основателен и частично доказан до размер на 28 762лв. и в този размер ще следва да го уважи.В останалата му част за разликата от 28 762лв. до 34 000лв. предявеният иск ще следва да се отхвърли,като неоснователен и недоказан.

Предявеният акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на иска 6 300лв.,представляваща мораторните лихви за забавено плащане на сумата 34 000лв.,за периода 1.VІІ.1998год./съгласно чл.2.2 от договора/ до датата на подаване на исковата молба в съда-12.VІІ.2001год. е основателен и като такъв ще следва съдът да го уважи изцяло.Законните лихви върху сумата 28 762лв.,за периода 1.VІІ.1998год. до 12.VІІ.2001год.,са в размер на 12 765.84лв.Но ищецът не е поискал увеличение на размера на акцесорния иск по чл.86ал.1 ЗЗД,ето защо съдът следва да уважи иска до размера,в който е предявен-6 300лв.

Предявеният иск с правно основание чл.79ал.1 ЗЗД,с цена на иска 68 000лв.,представляващ увеличената стойност на процесния имот,в резултат на извършените трайни подобрения и основен ремонт,е неоснователен и недоказан,по следните съображения:

Тълкувайки действителната воля на страните,съгласно чл.20 ЗЗД,съдът счита,че в чл.2.2 от договора от 4.Х.1994год. страните са предвидили,че сумата,с която се е увеличила стойността на имуществото,отдадено под наем с договора,вследствие на подобренията,извършени от наемателя,ще се заплати на наемателя от наемодателя 14дни преди прекратяване на действието на договора за наем,като увеличението на стойността,произтичащо от извършените подобрения ще се определи към датата на прекратяване на наемния договор.Но наемателят може да претендира да му бъде заплатена увеличената стойност на имуществото,вследствие на извършените подобрения по време на действието на договора за наем.По делото обаче се събраха доказателства,от които безспорно се установява,че подобренията в хижа “М..ю.. и основния ремонт са извършени още през месец декември 1993год. и началото на 1994год.,след като на 9.ХІ.1993год. бил сключен договора за съвместна дейност между “.ЕООДгр.С.,ЕГ”Ю..”гр.С.,от една страна и ТД”К..”гр.С. от друга страна.Безспорно е по делото,че новата хижа “М..ю..” е била построена през 1979год.,като почивна база на ОК на БКПгр.С..Със заповед№910/23.VІІ.1979год. на ОНСгр.С. правото на ползуване и стопанисване на новата хижа “М.. ю..” е предоставено на ОК на БКПгр.С..С протокол от 19.ХІІ.1989год. на ОК на БКПгр.С. хижата е предадена на ОК на БТСгр.С..Така правото на ползуване и стопанисване върху хижа “М. ю.” е предадено на ТД”К..”гр.С..УС на ТД”К..”гр.С. решава да сключи договор за съвместна дейност с “. и ”Ю..”гр.С./това е решение№1,взето по протокол№5/8.ХІ.1993год. на УС на ТД”К..”гр.С./.На 17.ХІ.1993год. е съставен протокол за състоянието на хижа “М.. ю..”,подписан от представител на “.,строителна фирма “М.. Д..” и управителя на хижата-К.. К...За извършените СМР са съставени три протокола образец 19-от месец декември 1993год.,от месец януари 1994год. и от месец януари-октомври 1994год.Както е посочено в протокола от 9.ІІ.1995год.,с тези актове е актувана строителна работа за 114 527.26лв.,за периода,когато фирмата е била в договорни отношения с ТД”К.”гр.С..Под фирмата се има впредвид “..В този протокол подробно са описани СМР и извършения основен ремонт.Че подобренията в хижа “М. ю.” са извършени в края на 1993год. и началото на 1994год.,когато обекта е бил отдаден под наем от ТД”Карлък”гр.С.,се установява и от показанията на Н. П.,Д.. Н..,Р.. И.. и Л.. И...Всички те единодушно заявяват,че основния ремонт на хижата е извършен през 1993-1994год.,преди сключване на договора за наем с Общинагр.С. на 4.Х.1994год.Единодушно заявяват,че хижата е била годен обект за ползуване още в началото на 1994год.Описват и извършените СМР,които съвпадат както с актуваните по трите протокола образец 19,така и с описаните в исковата молба и от всички СТЕ.Вещите лица по всички СТЕ заявяват,че са описали извършените СМР и подобрения,така,както са описани в исковата молба и по трите протокола,защото няма протоколи за извършени скрити СМР,както няма и двустранно подписани протоколи за извършени СМР между “. и Общинагр.С..Т.е. по делото безспорно се установява,че подобрения в процесния имот и основния ремонт са извършени,но по време на действието на договора за съвместна дейност с ТД”К..”гр.С..След сключването на договора за наем от 4.Х.1994год. подобрения и основен ремонт не са извършени.Поради което и предявеният иск по чл.79ал.1 ЗЗД за 68 000лв.,представляваща увеличената стойност на процесния имот,в резултат на извършените трайни подобрения и основен ремонт,е неоснователен и недоказан.Този иск черпи своето основание от чл.2.2 от договора за наем от 4.Х.1994год.,но ищеца не представи доказателства трайните подобрения и основен ремонт да са извършени по време на действието на наемния договор от 4.Х.1994год.От протокола от 9.ІІ.1995год. и представените 23бр.фактури и 4броя протоколи,се установява,че по време на действието на наемния договор,”. е извършил ремонтни дейности на стойност 56 997.96лв.Но те са за закупени материали/маджун,боя,стъкла,цимент,кабел/,снегопочистване,остъкляване и маджуниране,зареждане на водоема с вода и пр.Всички тези разходи и ремонтни дейности се отнасят към текущите ремонти и дребни поправки,отнасящи се до повреди,които се дължат на обикновено потребление,и са за сметка на наемателя/съгласно чл.231ал.1 ЗЗД.По гореизложените съображения предявеният иск по чл.79ал.1 ЗЗД във връзка с чл.2.2 от договор за наем от 4.Х.1994год. за сумата 68 000лв.,ще следва да се отхвърли изцяло,като неоснователен и недоказан.

Тъй като се установи,че преди сключване на договора за наем от 4.Х.1994год.,”. е извършил подобрения и основен ремонт на хижа “М. ю.” в периода декември 1993год.-януари 1994год. и до октомври 1994год.,той може да претендира стойността им,но на друго правно основание- като неоснователно обогатяване по чл.55 и сл. ЗЗД,а не както е посочено в исковата молба-на договорно основание,съгласно чл.2.2 от договора за наем от 4.Х.1994год.Същото е посочено и в ТР на ОС на ВС№85/2.ХІІ.1968год. по гр.д.№149/1968год. “поначало отношенията на наемателя със собственика се уреждат в съотвествие с договора,а при липса на договор и вложени средства в подобрения-уреждат се съобразно правилата на водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване”.Лицето,което е извършило подобрения в чужд имот,без да е било обвързано с договор към собственика на имота,когато не е владелец и не е държател,не може да се ползува от разпоредбите на чл.72 и чл.74 ЗС.Наемателят е държател,а не владелец и не може да се ползува от разпоредбата на чл.72 ЗС.В ППВС№6/27.ХІІ.1974год. по гр.д.№9/1974год. също е посочено,че “право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл.72 и чл.74 ЗС има само владелецът,а не и държателят”.А с решение№571/14.Х.2008год. по т.д.№313/2008год. на Іотделение на ТК на ВКС,постановено на основание чл.293 ГПК,е прието,че при извършени от наемател подобрения,когато в договора за наем не е уговорено за чия сметка са,съгласно ППВС№1/1979год.,обеднелият разполага с иска по чл.59 ЗЗД.Това решение на състав на ВКС е постановено по касационна жалба,разгледана по реда на касационното обжалване на ГПК/ДВбр.59/20.VІІ.2007год.,в сила от 1.ІІІ.2008год./,се включва в практиката на ВКС по чл.280ал.1т.1 ГПК,която е задължителна.А съгласно ППВС№1/19790год. когато държател подобри чужд имот,тогава обеднелият разполага с иска по чл.59 ЗЗД.В този случай обедняването е налице не само при увеличаване на имуществото на едно лице,но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице.

Ще следва да се отхвърли като неоснователен и предявеният акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 12 000лв.,представляваща мораторните лихви за забавено плащане на сумата 68 000лв.,за периода 1.VІІ.1998год. до 12.VІІ.2001год.Разглеждането и уважаването на този иск зависи изцяло от решението на съда по главния иск.След като съдът счита,че предявения главен иск по чл.79ал.1 ЗЗД за сумата 68 000лв. е неоснователен и недоказан,то и предявеният и свързан с него акцесорен иск по чл.86ал.1 ЗЗД ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

На основание чл.64ал.1 ГПК/отм./ ще следва да се осъди ответника да заплати на ищеца съдебните разноски по водене на делото във всички съдебни инстанции досега,съобразно уважената част от исковете,в размер на 6 590.37лв..

На основание чл.64ал.2 ГПК/отм./ ще следва да се осъди ищеца да заплати на ответника съдебните разноски по водене на делото във всички съдебни инстанции досега,съобразно отхвърлената част от исковете,в размер на 2 540.13лв.

На основание гореизложеното и чл.79ал.1 ЗЗД и чл.86ал.1 ЗЗД Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ОБЩИНАгр.С.,представлявана от кмета Д.. Я.. да заплати на “. В.д,Г.-.Ш.,представлявано от изпълнителният директор В. М.. сумата 28 762лв./двадесет и осем хиляди седемстотин шестдесет и два лева/,представляваща стойността на оборудването и движимото имущество в хижа “М. ю.”,произтичащо от преждевременно прекратяване на договора за наем от 4.Х.1994год.,ведно със сумата 6 300лв./шест хиляди и триста лева/,представляваща мораторните лихви за забавено плащане на сумата 28 762лв.,считано от 1.VІІ.1998год./съгласно чл.2.1 от договора/ до 12.VІІ.2001год.-датата на подаване на исковата молба в съда и 6 590.37лв./шест хиляди петстотин и деветдесет лева и тридесет и седем стотинки/съдебни разноски по водене на делото във всички съдебни инстанции досега,съобразно уважената част от предявените искове.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “. Ш.,представлявано от В. М. срещу ОБЩИНАгр.С. иск с правно основание чл.79ал.1 ЗЗД за разликата от 28 762лв. до 34 000лв.,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявените от “. Ш.,представлявано от В.. М.. срещу ОБЩИНАгр.С. иск с правно основание чл.79ал.1 ЗЗД,с цена 68 000лв.,представляваща увеличената стойност на хижа “М.. ю..”,в резултат на извършените трайни подобрения и основен ремонт и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на иска 12 000лв.,представляваща мораторните лихви за забавено плащане на сумата 68 000лв.,за периода 1.VІІ.1998год./съгласно чл.2.2 от договора/ до 12.VІІ.2001год.-датата на подаване на исковата молба в съда,КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ!

ОСЪЖДА “. Ш. да заплати на ОБЩИНАгр.С. 2 540.13лв./две хиляди петстотин и четиридесет лева и тринадесет стотинки/ съдебни разноски по водене на делото във всички съдебни инстанции досега,съобразно отхвърлената част от предявените искове.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14дневен срок от съобщаването му на страните по делото пред ПАС!

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: