Решение по дело №720/2023 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 217
Дата: 2 юни 2023 г. (в сила от 28 юни 2023 г.)
Съдия: Светослава Иванова Алексиева
Дело: 20231720200720
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Перник, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Даниела Бл. И.
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20231720200720 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
АТСС, серия К, №7218889, издаден от ОД МВР – Перник, на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по
пътищата на В. О. Р. с ЕГН **********, в качеството му на законен
представител на „Маркет Пул“ ООД, гр. София, е наложено административно
наказание глоба в размер 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал.1
от ЗДвП.
Срещу електронния фиш в срок е постъпила жалба от адв. А. И. – САК,
в качеството на пълномощник на В. Р., в която се излагат възражения, че е
издаден в нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, че
описаното в съдържанието му нарушение не се подкрепя от събраните
доказателствени материали и не е извършено. Моли за отмяна на издадения
електронен фиш като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал, не е участвал и
пълномощникът му. Делото е разгледано в тяхно отсъствие при изрично
съгласие за това. Преди съдебното заседание пълномощникът е подал
писмено изложение за допълване доводите, посочени в жалбата. Претендира
се и присъждане на направените от жалбоподателя разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Административнонакзващият орган – ОДМВР – Перник, не изразява
становище по жалбата. В съдебно заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
1
На 18.03.2023 г., 10.31 часа, в с. Драгичево, общ.Перник, по път I-1, се
движело МПС – л.а. “Мерцедес АМГ ГЛЕ ****“, рег. №****. В района на
км.286+300 на посочения път /паркинг Бостваст/, с преносима система за
контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
АRH САМ S1, №120СС88, насочена към гр. Перник, се извършвало
измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в
стационарен режим, чрез заснемане, в двете посоки, обхващайки
приближаващите към СПУКС МПС и тези, които се отдалечават от него.
Разрешената скорост на движение за посока към град София била 50/км/ч.,
съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, а за посока към град Перник – 40 км/ч.,
въведена с ПЗ В26 на разстояние 593м. преди км. 286+300. В 10.31 часа през
обсега на преносимата система за контрол на скоростта преминал и
горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1158р-2182/20.03.2023г. /приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата/.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били
въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в
контролираната зона е измерена скорост на движение от 85 км/ч. /след
съответно приспадане на допустимата грешка при измерването от отчетените
от АТСС 87 км/ч /.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на ЮЛ – „Алианц Лизинг
България“ ЕАД, но в свидетелството за регистрация и базата данни на КАТ
като ползвател на превозното средство било вписано друго ЮЛ – „Маркет
Пул“ ООД, ЕИК ****. Затова, с оглед разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП,
срещу законния представител на ЮЛ – ползвател – управителят В. О. Р., бил
издаден електронен фиш серия К №7218889 на ОД МВР – Перник, с който на
основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП му била
наложена глоба 400 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 28.03.2023г. Същият
не подала декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6
от ЗДвП..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
приетите писмени доказателства: справка от централна база данни – КАТ,
разпечатка от показанията на техническото средство – снимка
№120сс88/0020142, протокол за използване на АТСС, рег. №1158р-
2182/20.03.2023г. и снимка на разположението на уреда, разпечатка с данни
от Търговски регистър, удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол
на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
ARH CAM S1 в регистъра на одобрените за използване средства за измерване,
с приложение към удостоверението, протокол за последваща проверка №31-
СГ-ИСИС/13.04.2022г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
2
софтуер“ към ГД „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ, заповед №313з-
310/14.02.2020г. на Директор ОД МВР – Перник, справка за нарушител
/водач, както и писмо, изх. № 11-00-154 от 10.05.2023г. от директор Областно
пътно управление – Перник, Агенция „Пътна инфраструктура“.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и
основателна.
Специалната процедура по издаването на електронния фиш,
регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е приложена законосъобразно, при
наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е
доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство/система мобилна преносима система за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ
S1, с №120СС88, с каквито съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, може да се
установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза.
Приетите пкато писмени доказателства по делото удостоверение
№17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. и протокол за последваща
порверка удостоверяват, че преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е
одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология,
вписана е в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и
съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. АТСС, с което е
установено и заснето нарушението на датата, визирана в електронния фиш, е
било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на
нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП предвижда, че
за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Нормата е
специална и изключва прилагането на общите правила и ред за установяване
на административни нарушения и за налагане на административни наказания
по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Използването на мобилното АТСС на съответното
място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от
наредбата/, с приложена снимка на разположението му, съставен и подписан
от обслужващия го полицейски служители, в който изчерпателно са посочени
релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното
АТСС, точното място на контрол, посока на контролираните МПС, скоростен
режим, режим на измерване, посока на задействане, начало и край на работа с
АТСС на посоченото място и броя на установените нарушения. Записите в
съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш,
позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към
описаното в него нарушение.
3
В случая е неприложима нормата на чл.11, ал.2 от НАРЕДБА №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, тъй като според записите в съставения протокол за
използване на АТСС на 18.03.2023г. в посочения пътен участък, измерването
на скоростта на контролираните МПС е било в стационарен режим, не във
време на движение. Съгласно визираната норма електронни фишове не се
издават при измерване в режим „в движение“, а нарушителите се спират
намясто и се предприемат действия за реализиране на
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение,
какъвто случаят не е.
Не е спорно по делото, че представляваното от жалбоподателя
търговско дружество е ползвател на превозното средство, което
обстоятелство е вписано в свидетелството му за регистрация и базата данни
на КАТ - Регистрация. При това положение, след като още при регистрацията
на превозното средство собственикът е заявил на кого го предоставя като
ползвател, законосъобразно именно срещу ползвателя /законният му
представител/ е издаден електронен фиш за установеното нарушение. След
връчването му жалбоподателят не е упражнил възможността в чл.189, ал.5 от
ЗДвП поради което същият е възможен субект на описаното в обжалвания
електронен фиш нарушение.
Обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения от министъра
на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което формално е редовен от
процесуална страна.
От материално-правна страна, условие за законосъобразното му
издаване е доказателствена обоснованост на изложените в съдържанието му
фактически обстоятелства, относими към съответния
административнонаказателен състав.
В тази насока, идентифицирането на превозното средство, при
управлението на което е извършено нарушението, точното място на
нарушението и установяването на измерената скорост на движение, респ.
отчетеното превишение по отношение разрешената максимална скорост, са
обстоятелства от съществено значение в казуса. Тези въпроси са пряко
относими към елементите от фактическия състав на административното
нарушение, тъй като определят субекта на нарушението, правната
квалификация на същото, както и приложимата санкционна норма от гледна
точка конкретно наказуемото превишаване на скоростта.
Следователно, абсолютна предпоставка за законосъобразно реализиране
на отговорността на жалбоподателя съставлява доказване на обстоятелството,
че нарушението е извършено при обстоятелствата, описани в електронния
фиш.
Релевантни доказателства за установяване на нарушение, за което е
издаден електронен фиш и за обстоятелствата, при които то е извършено
съставлява направеният запис на нарушението, респ. снимковото му
визуализиране, както и изготвения протокол - приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР. Безспорно, снимковото
4
изображение, прието по делото, дава информация за това, че автомобилът
заснет на кадрите от записа съвпада с описания в електронния фиш - л.а.
“Мерцедес АМГ ГЛЕ ****“, рег. №****, както и че заснемането му е
извършено в момент на отдалечаване от СПУКС. Както се посочи, записите
в протокола за използване на АТСС, съпоставени със съдържанието на
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е
относим към описаното в него нарушение. Същият е съставен по предвидения
ред, съдържа достатъчна информация за релевантните за казуса
обстоятелства, подписан е от полицейския служител, който го е изготвил,
както и от извършилото проверката му длъжностно лице. В съставения
протокол за използване на АТСС е удостоверено, че контрол на скоростта на
движение на МПС е осъществяван в двете посоки. Техническите
характеристики на АТСС дават такава възможност, т.е., за измерване на
скоростта и на приближаващите, и на отдалечаващите се МПС, като за такова
задействане е наличен съответен запис в протокола /“в двете посоки“/“Д“/. В
случая именно този запис е отбелязан с подчертаване и със съответното му
символно означаване /“Д“/, което удостоверява, че контрол е осъществяван и
за посока гр. Перник, и за посока гр. София. Визуализираните на снимковия
материал данни за заснемане на автомобила при отдалечаването му,
съпоставени със записа в ЕФ, че СПУКС е насочено към гр. Перник,
установяващо се и от приложената снимка на разположението му, води до
единствено възможно заключение, че посоката на движение на
жалбоподателя е била същата - към град Перник.
По отношение действащото ограничение на скоростта в пътния участък, в
който нарушението е заснето, в протокола е означено, че е валидно общото
ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч., както и че не е имало
пътен знак, въвеждащ различна максимална скорост. Съобразно тези
фактически обстоятелства и предвид измерената скорост на движение на
превозното средство е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, като конкретното превишение е 35 км/ч., обуславящо налагане на
наказание на основание административнонаказателната разпоредба на чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП.
Така удостоверените в протокола за използване на АТСС обстоятелства
са в противоречие със събраната служебно от съда информация от
администрацията, стопанисваща пътя, обективирана в писмо, рег. №11-00-
154/10.05.2023г. на директор ОПУ – Перник . В него е посочено, че към
18.03.2023г. в същия участък - км.286+300, за посока Перник – София няма
въведено ограничение на скоростта с пътен знак, действащо е общото
ограничение от 50км/ч. за населено място, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДВП, но за
посока София – Перник, в която се е движел жалбоподателят,
ограничението е 40 км/ч., въведено с ПЗ В26, поставен на разстояние 593 м.
преди км.286+300. От снимковия материал се установява, че в момента на
заснемането, автомобилът се е намирал на разстояние 87 м. от мястото, на
което е била позиционирана системата за контрол на скоростта, т.е., в обсега
на действие /след началото/ на забраната за движение със скорост по-висока
от 40 км/ч., въведена с ПЗ В26.. Следователно, в момента на заснемането
водачът на л.а. с рег. №**** се е намирал в участък от пътя, в който скоростта
на движение е била ограничена до 40 км/ч., не до 50км/ч. Съдът кредитира
5
именно предоставените сведения от администрацията, стопанисваща и
управляваща пътя, тъй като в нейната компетентност е съхраняването и
поддържането на информация за поставените пътни знаци.
Изложеното мотивира извод, че събраните в конкретния казус
доказателства не установяват по несъмнен начин, че нарушението е
извършено при обстоятелствата, изложени в електронния фиш /досежно
разрешената скорост и констатираното превишение на същата/, а оттук, че
отговорността на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно.
Наличието на въведено ограничение на скоростта с пътен знак, различно
от валидното за населено място, сочи на осъществен състав на нарушение
по чл.21, ал.2 от ЗДвП, както и на различно от посоченото в ЕФ /по-високо/
превишение на разрешената скорост, обосноваващо и по-високо по размер
наказание на друго основание.
Отсъства съответствие между установената фактическа обстановка чрез
събраните в съдебното производство доказателствени материали и вменения
на жалбоподателя административнонаказателен състав.
Съгласно кредитираната писмена информация от ОПУ – Перник
правилното приложение на закона в случая е свързано с изменение на
фактическите обстоятелства на нарушението, а и на самата нарушена законна
разпоредба, обуславящи наказване на друго основание с по-високо по размер
наказание от наложеното, поради което преквалифициране на нарушението
по чл.182, ал.1, вр. чл.21, ал.2 от ЗДвП е недопустимо. Нарушено би било
правото на защита на наказания, който е провеждал защита срещу други
факти, а и същият би бил поставен в по-тежко положение, което законът не
допуска в хипотезата на образуване на производството по негова жалба.
Изложеното е основание за отмяна на обжалвания електронен фиш като
издаден в нарушение на закона.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят В. Р. е направил
разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал
присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие от
26.05.2023г., сключен между него и адв. А. И., се установява, че страните са
договорили възнаграждение за защита и процесуално представителство по
настоящото а.н.дело в размер 400 лв., като е отразено заплащането му в брой
при подписване на договора.. Поради това и с оглед изхода на делото, на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение на адвокат, следва да му бъде възстановено от
бюджета на органа, издал отменения електронен фиш. Същото е определено в
минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2,
т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и няма основание за намаляването му.
Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на
възнаграждение на другата страна, каквото не се и претендира.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1
6
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС серия К, №7218889, издаден от ОД МВР – Перник, с
който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за
движението по пътищата на В. О. Р. с ЕГН **********, с адрес гр. *****, в
качеството му на законен представител на „Маркет Пул“ ООД, гр. София, е
наложено административно наказание глоба в размер 400 /четиристотин/ лева
за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да
заплати на В. О. Р. с ЕГН **********, с адрес гр. *****, сума от 400
/четиристотин/ лева, представляваща направени от него разноски в
производството за заплатено възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7